Чарлз Ингрид
Поздравът на чуждоземеца (31)

30.

Не беше изненадана, когато Джек отвърна, точно както предполагаше:

— Никакво „потегляме“. Ти оставаш тук. На корсаря има място само за мен, Колин и седем Рицари.

Младата жена отметна назад косата си и не отговори. Джек се пресегна към бутона на пулта.

— Ласадей! Качи се горе! — заповяда и се извърна към нея. — Някакви възражения?

Тя погледна към Колин.

— Дори светецът има нужда от телохранител.

Старият проповедник се засмя.

— Ах, мила моя, истина е, че неведнъж си ме измъквала от трудни положения. Но смятам, че Джек е прав. Не се знае колцина ще се завърнем от това пътешествие.

— И кога такива неща са ме спирали?

— Сега — отсече Джек и я прониза със строг поглед. Амбър млъкна, усетила, че е стигнала чертата.

Ласадей се появи задъхан.

— Да, сър?

— Какво се чува за нашите нови попълнения?

— Насекомите, сър, в момента са в карантинното. По тъмно ще ги докарат.

— Отивам да се приготвя — заяви Колин.

Ласадей го изпроводи с поглед, сетне повдигна въпросително вежди към Джек.

— Ще се справиш ли без мен няколко седмици?

— С онзи вонящ мечок и насекомите ли, сър? Само ако се налага.

— Налага се. Нужни са ми седем доброволци за особено опасна мисия. Само ветерани и хора, които знаят да си държат езика зад зъбите. И да не са от командния състав, защото ми трябвате тук. — С това, за свое съжаление, Джек изключваше освен Ласадей, Травелини и Роулинс.

— Командире, готов съм да се разделя с лявото си орехче, за да дойда с теб — въздъхна Ласадей. — Кога ги искаш?

— Потегляме по здрач.

Сержантът скръсти яките си ръце.

— Какво става, началство?

— Нашият Скиталец ренегат се готви да отлети на мисия, която може сериозно да застраши съюза ни с драките. Тъй като в този момент нямам право да му разкривам, че са ни съюзници, реших да го придружа и при необходимост да уредя възникналите усложнения, преди да са предизвикали дипломатически конфликт.

— А! — възкликна учудено Ласадей. — Сър, искрено се надявам, че ще ви се удаде възможност да ги сритате здравата.

— Аз също, Ласадей. Аз също.

 

 

Джек огледа кацналата совалка. Колин стоеше до него в работнически комбинезон, след като предвидливо си бе свалил расото.

Подът на совалката се разтресе, докато седемте Рицари се качваха на борда. Джек ги провери по списък.

— Арон.

— Сър! — Гласът издаваше напрежението на младия войн.

— Гарнер. Как е раната?

— Заздравяла, сър.

— Тинсдейл.

— Сър.

— Поисках опитни войници.

— Бил съм наемник, сър. Един от малкото, които не убихте, когато превзехте крепостта на генерал Гилгенбуш преди няколко години.

Джек го погледна изненадано. В онези дни двамата с Амбър все още действаха срещу системата.

— Недоволство ли долавям, кадет?

— Не, сър. Мразя драките също като вас.

Джек реши, че сега не е време за подозрения. Щом Ласадей го бе избрал, значи ставаше.

— Мосад.

— Сър.

Джек го помнеше от Бития. До него седеше строен Рицар с тъмносиня броня. Той го посочи.

— Представете се, кадет.

— Скайлер, сър — гласът бе малко приглушен.

— Опит?

— Ласадей ме прати, сър.

Джек неволно се засмя.

— Добре, това стига.

Още двама Рицари седяха от другата страна на совалката.

— Родригес, сър.

— И Патма.

Джек кимна на Колин.

— Това е нашата щастлива седморка.

— Да се надяваме — отвърна с усмивка проповедникът.

„Забрави и мен като бонус“ — отбеляза Фантом.

Джек си пое дъх.

— Предстои да отвлечем корсар — заговори той. — Ще използваме претекста, че извеждаме двайсет и четиримата дракски войни, които ни пратиха за обмяна на опит. Това ще ни позволи да преминем през охраната. Искам всички да запазите самообладание. Колин не е въоръжен. Ако стане нещо, защитавайте го на всяка цена. И без излишно геройство. Разбрано?

Рицарите закимаха един след друг. Джек си сложи шлема. После се настани до пулта за управление.

 

 

Часовоят от Планетната полиция се втренчи продължително в Джек. Зад гърба му се виждаха бойните крайцери и корсари. Джек едва се сдържаше да не го изблъска.

— Казаха ми, че карантината е била отменена.

— Така е, сър — отвърна малко объркано часовоят. — Но нали разбирате, командир Сторм, че трябва да бъдем внимателни.

— Разбирам, че ни задържате всъщност. Затворили сте всички подстъпи към космодрума, но колкото по-дълго държите тези драки тук, толкова по-голяма е възможността някой да ги види. А мисля, че точно това се опитваме да избегнем.

— Абсолютно правилно, командир Сторм. И без това само неприятности с онзи милосец. Е, добре, ще ви пусна. Хангар 41.

Джек се облегна назад в креслото и подкара бавно совалката над земята. Изчака да се отдалечат и тогава проговори.

— Така. Хангар 41 е в отдалечената част на космодрума.

Колин разглеждаше разпечатките, които Джонатан му бе дал преди заминаването. Джек също им хвърли един поглед.

— Откъде, по дяволите, ги е взел?

Преподобният вдигна глава.

— Боя се, че дяволът има нещо общо. Нямам представа откъде ги е взел, но по-важното е, че се справя. — Колин чукна с пръст върху скицата. — Има един корсар, който в момента подготвят и зареждат, в Хангар 17. Той е най-добрият от петте, споменати тук. Очаква се да отлети утре по обяд.

— Значи екипажът все още е навън и се наслаждава на удоволствията, които може да предложи Малтен през нощта. Чудесно. — Джек се ориентира по картата и се отправи към Хангар 17.

Докато се приближаваха към металната люлка, на която бе положен стройният, издължен корпус на кораба, пътят им бе пресечен от тъмен, космат субект. Джек удари спирачките и Колин полетя към предното стъкло. Шлемът му се изтърколи на асфалта и той се наведе да го прибере.

— Джек, мой командире. Аз мислел ти никога няма успее навреме пристигне за вечеря — изхили им се К’рок над таблото. Към него се насочваха тичешком неколцина полицаи с извадени оръжия.

— По дяволите! — изруга Джек. — Трябва да изчезваме. Преследват К’рок, но това не значи, че няма да спрат и нас. Гарнер и останалите, слизаме!

Милосецът се ококори.

— Какво означава това?

Джек се обърна към своя стар приятел и враг.

— Едва ли ще ти е от полза да знаеш. Веднъж на Лазертаун си говорихме по този повод. И аз като теб храня някои съмнения.

К’рок кимна.

— Напускаш ли?

— Ще ескортирам един човек, само че забравих да поискам разрешение от Гатхул.

— Едва ли си имал намерение — въздъхна мечкоподобният войн. — Двама с теб си имаме свои тайни. Аз живял дълго под власт на драките. И никога не ги харесвал.

Джек го тупна по рамото.

— Грижи се за моите Рицари, докато се върна.

— Обещавам. Аз също имам някои съображения за драки. — К’рок отстъпи назад. Сетне отдаде чест.

Но Джек гледаше над рамото му, към наближаващите полицаи. Той събори милосеца на земята и в същия миг капакът на совалката бе надупчен от лазерни изстрели. К’рок тупна върху асфалта и изсумтя от изненада, но поне имаше достатъчно здрав разум да остане да лежи там.

Джек си сложи шлема и хукна.

Патма бе повален на няколко крачки от главния люк. Джек погледна за миг неподвижното му тяло. Ако се съдеше по пораженията на костюма, току-що бе загубил първия си човек. Той се шмугна през люка и в същия миг корабът се разтресе.

Колин бе включил двигателите. Люкът хлопна зад него и двама от Рицарите му помогнаха да се изправи.

Операцията вече беше в ход. Връщане назад нямаше. След десет дни в хипносън щяха да видят новия свят, който Колин им предлагаше.

 

 

Корсарят излезе от хиперскок и Колин се облегна назад с тежка въздишка.

— Дотук добре.

— Какво търсим сега?

— Денаро ни е пратил доста точни координати. Норцитовите залежи са в планинската част, която ти показах по-рано. Местните имат поверия за тези области.

— Местните?

— Да. Но от тях вече не е останал нито един. Колинада е чумна планета.

Джек поклати недоверчиво глава.

— Колинада?

— Денаро настоя да я кръсти на мое име. Аз пък исках името да е женско. Планетите са като жените. Имат скрита красота и опасни желания.

— А каква е тази чума?

— Местните жители са измрели преди четиридесет години. Доминионът пратил най-добрите си антрополози и ксенобиолози, но не могли да спасят доминиращите бозайници. Оттогава е под карантина.

— И на теб ти хрумна да я нарушиш.

Колин разтри с ръка врата си, преди да отговори.

— Всъщност не. Заинтересувахме се, когато открихме, че драките са я посещавали. Чума или не, след Лазертаун и Бития не можех да не я проуча.

— Така е. — Джек се настани удобно в креслото на втория пилот. Изведнъж на пулта блесна червена светлина. — Май ще е най-добре да си сложа костюма. А ти облечи скафандъра.

— Когато му дойде времето, ще бъда готов.

Джек се надигна и напусна пилотската кабина. Едва бе успял да се пъхне в бойния костюм, когато ги застигна първият удар. Корабът се разтресе. Джек си сложи шлема и изтича обратно.

Колин тъкмо нахлузваше скафандъра. На пулта блестяха няколко тревожни светлини.

— По дяволите!

— Амин — отвърна Колин. — Няма да е лесно да се промъкнем.

— Не, освен ако не те бива в шиенето.

— Какво? — учудено го погледна Скиталецът.

Джек чукна с пръст навигационната мрежа.

— Нарича се „да промушиш конец през иглено ухо“. Ако го можеш, ще ни прекараш покрай драките.

Колин посегна към пулта за управление.

— Знаеш ли, Джек — въздъхна той, — това не е работа за стар човек.

— Сам пожела да участваш в играта.

— Така е, небесата да са ми на помощ. Сложи си колана. Сега ще ни пораздруса.

И наистина през следващите няколко минути корпусът се тресеше неудържимо. Джек изруга и вкопчи ръце в подложките, докато корсарят полагаше отчаяни усилия да се измъкне от преследващите го дракски кораби. Колинада се приближаваше бързо. Можеше само да се моли, че старият проповедник ще се справи.

Чу се пронизително стържене на метал и корпусът се разтресе за пореден път.

— Исусе Христе, промушихме се! — извика Колин.

Джек се понадигна.

— Поражения?

— Отнесоха кърмата.

— Имаше ли някой там?

Този път му отвърна разтрепераният глас на Гарнер:

— Вече не. А и херметичната преграда се спусна.

— Кого изгубихме?

— Тинсдейл, сър.

Джек въздъхна, но същевременно усети, че го напуска доскорошното безпокойство. Не беше желал смъртта на бившия наемник, но истината бе, че му нямаше доверие.

— Продължаваме — рече той.

Синият Рицар се надигна неуверено, прекоси коридора и влезе в тоалетната. Съдейки по звуците, повръщаше там. Скоро корабът отново се спускаше гладко.

— Засякох насочващия сигнал на Денаро — обяви Колин.

— Чудесно. Не забравяй, че ни преследват.

— Какво?

Джек поклати глава.

— Нали не смяташе, че ще е толкова лесно? Тези кораби се наричат „нокти“. Продължавай на ръчно управление — ще им се измъкнем.

Колин обърса с ръкав мокрото си чело.

— А си мислех, че ме крепи вярата — въздъхна той. Джек се засмя, но смехът му бе заглушен от поредната експлозия. Едва успя да посегне към шлема.