Чарлз Ингрид
Поздравът на чуждоземеца (25)

24.

— Оставете ме да се разходя във вътрешния двор. Няма да се счупя надве, дявол ви взел!

— Една нощ в болницата и вече се смяташ за излекуван — скара му се Амбър. — Ако не се държиш прилично, може и да преспиш на двора. Колин, опитай се да му влееш малко разум!

Скиталецът бе прегърнал Джек през кръста, а Амбър се бе уловила за дръжките на седящата количка. Сутрешният бриз развяваше оредялата коса на Колин. Двамата мъже се спогледаха.

— Сядай тук! — нареди Амбър на Джек. — Или искаш да те съборя насила?

Рицарят повдигна рамене, но явно размисли и се подчини неохотно. Отпусна се в количката, нагласи подлакътниците и включи двигателя. Колин и Амбър се изравниха с него.

— Виж — заговори Джек, — докторите не казаха, че е необходимо.

— Докторите — повтори презрително Амбър. — Същите, дето изписаха тази сутрин Гарнер? Малко преди да припадне?

— Случаят е различен. Гарнер прекара обратния път в криогенна капсула. Те мислеха, че там се е излекувал.

Амбър препречи пътя на Джек и го принуди да спре количката. Погледът й беше строг.

— Само още едно оплакване от теб и ще кажа на Пепус и Баадластър, че си здрав и можеш да прекараш остатъка от деня в тяхната компания.

— Е — засмя се Колин, — това си е съществена заплаха.

Джек също се усмихна, макар и пресилено, и вдигна ръка.

— Предавам се.

— Добре. Сега насочи това нещо, накъдето трябва и да тръгваме.

Колин се изравни с Амбър.

— Не бива да си толкова строга с него — прошепна й.

Тя сбърчи нос.

— Зная. Но когато е нужно чудо, за да бъде спасен… когато осъзнаваш, колко безпомощен си… — тя млъкна и спря, загледана в тревата. — Трябва да намеря начин да налея малко разум в тази твърда фермерска глава. Знам какво е да носиш костюм… мислиш се за непобедим. Ала никой не е. И колкото по-скоро го проумее, толкова по-сигурно е, че ще се върне при мен.

Колин въздъхна.

— Още една причина, мила моя — рече той, — толкова много от нас да вярват в Бога. — Улови я за ръката, наведе се и я целуна по бузата. — Няма да продължавам с вас, защото положението е деликатно и не желая да си имам търкания с Пепус.

Амбър се огледа. Джек я чакаше на няколко метра по-нататък.

— Някакви новини от Денаро?

Старият проповедник се усмихна.

— И ти се сещаш за онзи немирник, нали? Ще ти кажа до един-два дена. — Той се поклони леко, обърна се и се отдалечи.

Амбър помогна на Джек да се изправи. Дори да бе забелязал заякналите й ръце, той не каза нищо. Вместо това попита:

— Къде е Фантом?

— В работилницата. Костюмът е доста повреден. Отскочих дотам вчера, след като те навестих. Той ще се оправи. Всъщност ми се стори малко… променен.

Джек помълча, преди да отговори.

— Мисля, че той умира. Вече не му давам онова, от което има нужда.

— Джек!

— Не зная какво да правя. Чудя се дали да не го предадем в някоя университетска лаборатория.

— За Бога! Там ще умре със сигурност. И на коя лаборатория имаш вяра?

Мълчанието на Джек потвърди опасенията й. Тя го побутна леко.

— Хайде да не стърчим на едно място.

— Сигурно пак искаш да ме вкараш в леглото — захили се той.

— Мисли позитивно — подхвърли Амбър и отвори вратата. Когато влязоха в апартамента, Джек се надигна, подпря се на рамото й, докато овладее болката в бедрото, и си пое мъчително въздух. Тя остави щорите спуснати.

— Ще можеш ли да седнеш в креслото? — попита и се пресегна към ключа на осветлението. Нищо не се промени и Амбър добави: — По дяволите, светлините не работят.

— Не се безпокой, скъпа — обади се непознат глас. — Аз виждам добре и без тях.

 

 

Първото, което Джек видя, щом Амбър дръпна щорите, бе втренченото в него златисто око. Останалата част от лицето се бе променила… изпъкнали скули, квадратна челюст. Черните къдрици бяха посивели. Натрапникът бе положил пистолета на бедрото си и червеният му лазерен мерник блещукаше към тях. Джек познаваше добре мъжа. Някога дезертьор, после престъпник и скандалджия, името му беше Болард.

Рицарят стисна юмруци и понечи да се изправи.

— Как се промъкна тук?

Болард погледна към Амбър.

— Тя знае, че си имаме начини. Преди два месеца е купила заглушители. Не беше никак трудно да им пъхна по едно чипче, което ми позволява да влизам когато си поискам. Знаех си, че някога ще ми потрябва. — Той вдигна едрата си ръка. — Джек, преди да ме разкъсаш, нека ти кажа, че нямам нищо общо със случилото се миналата година.

— Само че терористът носеше странна визитна картички. Твоето златно око — изгледа го подозрително Джек. При спомена за инцидента гърлото му се сви.

Болард изсумтя презрително.

— Накисна ме онзи копелдак Уинтън. Да, и мен също. Изтръгнаха ми окото и ме отпратиха да си вървя. Но поне ми плати добре. Намерих свестен хирург да ми сложи ново око. Крих се, докато узнах, че си му видял сметката на Бития.

— И какво те накара този път да изпълзиш на светло?

— Войната. — Болард побутна пистолета. — Сръбвам си в един бар, вдигам глава към телевизора и те виждам — пред Конгреса. Джек, толкова горд се почувствах с теб. Аз съм първият, който разкри, че си единственият истински Рицар. Никога не го забравяй. Макар да знаех кой си, никога не го признах пред Уинтън. Може да е подозирал нещо, но не разбра истината от мен.

Джек поклати глава.

— Ти си дезертирал и си взел бронята със себе си. Не виждам с какво толкова можеш да се гордееш.

Болард се закашля, извърна глава и се изплю на килима.

— Слушай, герой такъв. Ако не бяха боклуци като мен и Амбър, нямаше да оцелееш и две седмици в Малтен.

Джек не можа да понесе това. Хвърли се напред толкова бързо, че Болард дори не реагира, сграбчи го за сакото и го разтърси с нечовешка сила. Пистолетът тупна на пода и Амбър го прибра.

Зъбите на Болард изтракаха.

— Извинявай, сгреших — забърбори изплашено той. — Амбър не е боклук. По дяволите, човече, пусни ме. Дошъл съм да ти помогна.

Джек се олюля и Болард използва момента, за да се измъкне от хватката му. Отпусна се уморено в креслото.

— Казвай каквото имаш да казваш и изчезвай!

— Добре. Амбър… — погледна я със здравото си око.

— Амбър може сама да се грижи за себе си.

Болард сви рамене.

— Не бива да я замесваш, Джек. Но както и да е. — Той пъхна ръка във вътрешния джоб на сакото. — Донесох ти нещо — хвърли малък диск във въздуха и Джек го улови.

— Какво е това?

— Нещо, което трябва да знаеш, мой Рицарю. Говори се, че пред новия министър на войната Уинтън щял да изглежда като светец. На небесата има много неща, за които двамата с теб можем само да си мечтаем. — На устните на Болард затрептя злобна усмивка. — По-късно ще ми благодариш. Ако ти трябва свидетел, само ми кажи. — Без да промълви нито дума повече, той стана и се отправи към вратата.

Амбър насочи пистолета към него, но Джек махна с ръка.

— Остави го да си върви.

Тя метна мрачен поглед на Болард.

— И друг път не ме бъркай със себе си.

Болард се пресегна и я улови за брадичката.

— О, няма, не се безпокой. Приеми искрените ми извинения, малката. — Насочи поглед към Джек, сетне отново към нея. — Нали знаеш, дребнавите хора като мен все правят злобни забележки. — Тя отстъпи объркано назад и посетителят използва тази възможност да излезе.

Джек размаха диска.

— Да видим какво, по дяволите, има тук.

 

 

Екранът бавно угасна. Амбър вдигна глава.

— Какво означава това?

Джек тропаше замислено с пръсти по облегалката на креслото.

— Който и да го е направил, успял е да се промъкне през първичната и вторичната защитна система и после през щита. Компютърът не може да греши — не са били драки. На Океана бе необходима цяла седмица артилерийска канонада, преди да свалят щитовете. Не познавам сила, която да може да ги заобикаля. — Помисли си, че сега вече войната щеше да е съвсем различна.

— Но защо не са ти казали? — попита тя.

— Не зная. Може би не ми вярват напълно — откакто Денаро избяга. Още се сърдя на Колин за това. — Той спря да барабани с пръсти и разтърка мястото, където все още го болеше незарасналата напълно рана. — Прилича ми на кораба, който удари Опус.

— На онзи? — попита тя с разширени от изненада и страх очи.

— Именно. Не ме разбирай погрешно. Възможно е да се окажат пирати, но малко ми се вярва. Засега не е известно някой да владее подобна технология. Засега, наистина. — Той се надигна мъчително и направи опит да пристъпи. — Струва ми се, че на арената са излезли нови играчи, и докато не узнаем кои са, няма да сме наясно с правилата и залозите. Болард каза, че може да ми осигури очевидци. Свържи се с него. Искам да се срещна с тях. За нищо на света не бих се доверил на Пепус или на Баадластър.