Чарлз Ингрид
Поздравът на чуждоземеца (17)

16.

— Дявол го взел, командире!

От силния звук и рязката промяна в налягането тъпанчетата му изпукаха. Преди да се удари в земята, Джек успя да задейства реактивните двигатели. Въпреки това се приземи с такава сила, че флексобрънките изскърцаха жалостиво. Все едно беше паднал в пропаст. Още по-неприятна беше реакцията на Фантом — съществото се бе вкопчило отчаяно в съзнанието му. Завладя го необуздана паника. Въздухът едва преминаваше през здраво стиснатите му устни, докато се бореше да си възвърне контрола върху ума. Фантом постепенно отпусна хватката си и Джек незабавно изключи осветлението в костюма, за да не издаде на противника своята позиция.

„Нищо не виждам, господарю.“

— Успокой се, Фантом. Остави на мен. — След това каза в микрофона: — До всички. Пропаднах в една от катакомбите. Може да е естествена пещера или да е дело на драките. Един-двама доброволци да ме последват, останалата част от Синьото крило да продължи напред. — Опитваше се да говори с нормален, спокоен тон, за да не предизвика паника.

— Ах… командире?

— Да, Роулинс?

— Какво очаквате да срещнете долу?

Джек се засмя напрегнато.

— Вероятно, лейтенант, цяла тълпа свирепи драки. От друга страна, ако са излезли да ви пресрещнат, възможно е да извадя късмет. — Паниката на Фантом бързо утихваше. Джек се огледа в опит да се ориентира. За първи път съжали, че не носи един от новите костюми със звукови детектори. И неговият бе оборудван с такъв, но беше поставен допълнително и Джек все още не бе имал възможност да го изпробва.

„Остаряваме, господарю.“

— Не и аз — отвърна Джек засмяно. — Само ти.

„Може би — гласът бе слаб, едва доловим. Дали Фантом не черпеше от енергията, съкращавайки времето за действие? — Студено е.“

— И тъмно — добави Джек. Той млъкна, забелязал, че кухината се разширява отпред. Имаше разклонение и един от пътищата водеше надолу. Реши да поеме по него. Берсеркерът подкрепи вяло избора му.

Две последователни тупвания зад гърба му потвърдиха, че доброволците са пристигнали. Когато погледна в задния монитор, установи, че единият от тях е Роулинс. Вторият беше новобранец на име Арон — къдрокос веселяк с невинни сини очи, които гледаха дяволито. Но Джек не бе виждал друг да владее толкова добре костюма като него. Арон отдаде лениво чест, преди да огледа подземието. И той като Джек затъмни осветлението на костюма.

Роулинс бе като бледа сянка в мрака. Визьорът му засия за миг, сетне угасна. Джек не би могъл да поиска по-добро подкрепление.

 

 

Сякаш си погълнат целия, мислеше си Амбър, докато се пъхаше в светлобежовия костюм. Вътре миришеше малко неприятно и тя сбърчи носле.

Денаро стоеше край нея със зачервено лице.

— Няма устройство за отделяне на урината при… ах… някой като вас.

Амбър го погледна над ръба на яката, докато затваряше една по една закопчалките. Мъжът се извисяваше над нея, сигурно беше по-едър и от Джек.

— Не се притеснявай, Ден. Не смятам да прекарам вътре целия ден… нали?

— Ами… да — пристъпи неспокойно от крак на крак Скиталецът.

Амбър махна с ръка.

— Не се безпокой, Ласадей няма да ни намери. Пък и имаш разрешение за допълнителни упражнения.

— Само внимавайте… да не повредите нещо.

— Ще ти го върна след минутка. Ела, придружи ме в тунела. — Амбър напъха крака в крачолите, нагласи ръцете си в ръкавиците, където металната мрежа мигом се притисна към кожата, и размърда пробно ръка. „Все едно посочвам някого с пръст“ — помисли. Спомни си, че и друг път бе влизала в костюм, но тогава вътре бяха Джек и Фантом и обстоятелствата бяха извънредни. Сега бе съвсем различно. Завладя я усещането за сила.

— Имам ли захранване? — попита тя и насочи пръста си към стената. Преди Денаро да успее да отговори, оръжието се задейства и на стената се появи тъмен, обгорял кръг. Денаро подскочи от изненада.

— Имате — побърза да отвърне той. — Но моля ви, внимавайте. — След това й подаде шлема. — Сложете си го. Ако ви видят без него, ще си имам ядове. Спуснете ли веднъж лицевото стъкло, никой няма да познае, че не аз съм вътре.

— Не се тревожи — рече Амбър мрачно. — Няма да ни открият.

 

 

Никога досега Фантом не бе проявявал страх, но докато вървяха из тъмните катакомби, Джек долови, че съществото е напрегнато и се присвива боязливо. Подплатата на раменете и гърба му потрепваше леко, изпращайки сигнали, от които косъмчетата на гърба му настръхваха.

— Какво има?

„Студено, господарю. И тъмно.“

Джек погледна енергийните индикатори. Енергията в костюма беше намаляла.

— Фантом, какво правиш?

„Аз… не зная.“

— Само пести енергията, ясно?

Нямаше отговор, но по раменете му отново премина тръпка.

Зад него Арон и Роулинс се стараеха да вървят на равни разстояния. Джек оглеждаше внимателно кухината отпред. Като че бе прокопана от някаква гигантска къртица. Не се виждаха камъни, само спечена кал. Изведнъж подът под краката им се разтресе.

— Какво беше това? — попита Роулинс.

— Зная какво е — отвърна Арон.

— Тогава го кажи, Арон!

— Да, сър. Това е остатъкът от Синьото крило. Ритъмът е като при тичане.

От тавана се посипаха прах и ситни камъчета.

— Ако си прав — промърмори Джек, — пазете си главите. В момента зависим от тези визьори.

Кухината се стесняваше, сетне отново се разклоняваше. Джек спря на разклона и свери местоположението на картата. После продължи надясно, леко встрани от предварително набелязания курс, но никой не им бе обещал пряк път.

Вибрациите отгоре утихнаха. И тримата спряха едновременно.

— Сигурно са влезли в бой — рече Джек, докато се ослушваше. — Хайде, че ще изпуснем забавлението. — И отново закрачи напред. Беше почти сигурен, че тунелът, който бяха избрали, ще ги изведе право в гнездото на драките.

 

 

Амбър спря пред входа на тунела. Сърцето й лумкаше като полудяло. Битианските татуировки, доскоро съвсем избледнели, сега отново сияеха и пареха кожата й.

— О, божичко — промърмори тя гласно, защото Денаро бе изостанал назад. — Чувствам се като божество. — Размърда се вътре в костюма, без да обръща внимание на издатините, които я притискаха.

Денаро я настигна задъхан. Черната му коса бе щръкнала.

— Госпожице! — извика, сякаш не очакваше да го чуят от вътрешността на костюма. — Добре ли сте?

— Чудесно. Не крещи, че ще ни чуят.

Пребледнялото му лице се изкриви в намусена гримаса.

— Госпожице, виждал съм как някои новобранци си патят от непознаването на костюма. Няма да е зле първо да ви обясня някои неща.

— Не забравяй, Дени, момчето ми, че сега аз съм мозъкът, а ти — мускулите — отвърна тя насмешливо. — Накъде да насоча тази купчина скрап?

— Полосата с препятствия е натам.

Чувствайки се неуязвима, тя се затича в указаната посока.

 

 

Джек първи забеляза светлинката в далечния край на тунела.

— Използвайте всичко, с което разполагате, момчета — нареди той на Роулинс и Арон. — Включително и подметките. Газете тези, които не успеете да простреляте. И не им позволявайте да ви смъкват раниците, пушките тепърва ще ви дотрябват. Хайде — той размаха своята, — да разбутаме гнездото на стършелите.

Преодоляха последните петдесет метра с няколко скока. Тримата едновременно нахлуха в подземното гнездо на окупационните дракски сили, събаряйки прозрачните прегради и без да обръщат внимание на висящите от тавана пашкули. Арон извика отвратено, когато един от тях се люшна и го блъсна в шлема.

— Ох, по дяволите! — изкрещя той. — Това беше част от Филдинг!

Ролуинс се наведе, след като един от драките сграбчи останките от трупа на убит техен събрат и го запрати към него.

— Как изобщо го позна?

— По татуираната космата ръка, дявол го взел! Какво е това?

Сторм крачеше между труповете и тъпчеше всичко, покрито с хитинова броня и опитващо се да мърда.

— Ще ти кажа нещо, Арон! — подхвърли Джек. — Драките не събират трофеи. Това е килерът им с припаси. — Тъй като Арон нададе сподавен вик, побърза да добави. — Продължавай напред, момче! И се оглеждай внимателно. Ето, двама отдясно!

Драките, които им преграждаха пътя, бяха невъоръжени и изплашени. Но от далечния коридор се задаваше друга група, с брони и оръжия. От безредната стрелба, която откриха, пострадаха повече невъоръжените драки, отколкото някой от тримата Рицари.

Джек бръкна в раницата си, извади две гранати, освободи ги от шплентовете и ги запокити далеч пред себе си. От ударната вълна микрофоните му за миг изключиха и той потъна в тишина. Още няколко подобни взрива му подсказаха, че Арон и Роулинс бяха последвали примера му.

Отдели един кратък миг, за да се ориентира. В дима пред него се размърдаха тела и Джек откри огън.

— Роулинс, Арон, пробийте си път и застанете до мен!

— Какво?

— Използвайте гранати и реактивни двигатели, за Бога! Още сега!

— Да, сър! — извикаха те, докато Джек оглеждаше входа на тунела, в очакване да се появят още нападатели.

Стига, разбира се, да му бе останала достатъчно енергия, за да ги спре.

От тавана се посипа прах, който изпълни пространството около него. Драките, които нахлуваха в тунела, спряха за миг. После затракаха с челюсти, размахаха оръжия и се хвърлиха напред.

Джек се засмя. Изглежда, отдавна не бяха виждали доминионски Рицари.