Чарлз Ингрид
Поздравът на чуждоземеца (26)

25.

Пепус вдигна очи от доклада.

— Още една планета — промърмори той уморено и разтърка очи. Луничавото му лице бе подпухнало.

Баадластър стоеше до прозореца и наблюдаваше жалките опити на дъжда да очисти Малтен от прахоляка. Той скръсти ръце на гърба си и се извърна.

— Още никой не го е виждал, дори доминионският Съвет за безопасност. Ако искате, ще се погрижа да не попада в ничии ръце.

Пепус погледна към документа пред него.

— Ами Уошбърн?

— Може да се наложи да го премахнем, за да не говори излишно. Записът е направен от сина му.

— Но все някой ще забележи изчезването на четири големи оръжейни производители.

— Случват се инциденти. Ще съобщим, че е дело на драките.

— На защитен с щит свят?

— Предател е изключил силовото поле — продължи спокойно Баадластър. — Уошбърн или синът му. Няма значение кой, ако и двамата са мъртви. — Той се обърна и не видя, че императорът потрепва.

— Добре — склони Пепус, — каквото и да е, само да стане бързо. Искам да пипате фино. Да не остават никакви следи.

— Не се безпокойте — рече Баадластър. — Ако нещо излезе, ще насочва подозренията към Зелените ризи. А сега, по другия въпрос, който обсъждахме. Смятам, че е време да преминем към активни действия. Да нападнем драките на тяхна територия.

— Кога?

— Мисля, че до две седмици ще сме готови с новите попълнения.

Пепус се изправи и протегна схванатото си тяло.

— Какво става с центровете за набиране на доброволци?

— Готови са и вече работят с пълна пара. Командир Сторм очевидно е надарен с голямо обаяние. Продължават да се редят на опашки за постъпване в армията. До края на седмицата и трите центъра ще са оборудвани с необходимото за подготовка на кадрите. След шест месеца ще имаме шест хиляди завършили курсисти.

На лицето на императора разцъфна усмивка. Той пристъпи към прозореца и запречи гледката, на която се наслаждаваше Баадластър. Но в края на краищата това беше неговата гледка.

— Не съм си мечтал, че ще настъпи ден, в който Доминионът доброволно ще финансира създаването на моя собствена армия. Чудя се дали ще им хареса цветето, за чието отглеждане помагат — изсмя се той. — Добре. Мисля, че е време да преминем към офанзива. Какво е положението с нашия командир? Той оправи ли се вече?

Баадластър стоеше зад императора. Тъй като бе по-висок от него, гледаше без проблем през прозореца. Устните му леко се извиха.

— И да не е, няма да признае, че още е слаб. По един или друг начин, той ще осъществи нашите очаквания. И ако имаме късмет, драките ще ни отърват от него.