Чарлз Ингрид
Поздравът на чуждоземеца (29)

28.

Джек стоеше уморено насред малката зала. Дори не му бяха дали възможност да свали бойния костюм и да се изкъпе. Обгръщаше ги миризмата на война. Фантом пулсираше върху раменете му и не за първи път от известно време насам Джек си помисли, че скоро костюмът ще е твърде тесен за двамата. Държеше шлема под мишница и сега усети, че рамото още го наболява заради раната. Погледна към помощника, който го придружаваше.

— Последния път, когато бях тук, говорих пред целия Конгрес. Сега какво се предвижда?

Младият мъж го изгледа презрително и отново втренчи поглед в монитора над вратата в очакване да ги повикат.

— Наричат го конгресно прослушване — отвърна лаконично.

— Аха. — Джек размърда уморено крака. Не смееше да затвори очи. Страхуваше се, че ще го споходят кошмарите.

— Отстъпление! Отстъпление! Всички да се отправят към зоната за евакуация. Корабите се спускат да ни приберат. Джек се закашля мъчително, с пресъхнало от постоянни команди гърло. Небето над него бе озарено от лазерен огън, истинско полярно сияние на войната, а в краката му лежаха трупове с метални брони, които никога вече нямаше да са надигнат.

Пълен разгром. Сякаш драките отдавна знаеха, че ще дойдат.

„На три часа, господарю.“

Джек се завъртя изтощено и пусна един дълъг откос. Гъделичкането в китката му подсказваше, че енергийните запаси са на изчерпване. Имаше колкото за един кратък, последен бой. Нямаше да е толкова зле, ако разполагаше с повече ветерани, помисли си той огорчено.

— Е, добре! — извика Джек. — Хайде, размърдайте се! — Гледаше към войниците, които се приближаваха към вдигнатия люк на совалката. Някои от тях носеха ранени. Извърна очи към хоризонта, но от противника нямаше и следа.

Совалката се напълни, издигна се тромаво над земята и отлетя.

Джек въздъхна. Ако имаше някаква полза от тази кампания, тя бе почти пълната му увереност, че е останал жив само благодарение на норцита. По някаква причина металът пречеше на драките да го забележат и той смяташе да поиска след завръщането си всички костюми да бъдат покрити с норцит.

„Приближават се“ — прошепна в ума му Фантом.

— Залягайте, момчета! — извика Джек.

Светът около тях заплашваше да се разпадне, но артилерийският обстрел пропусна мястото за евакуация и совалката се приземи безпрепятствено.

— Размърдайте се, преди драките да са ви съдрали задниците! — отекна гласът на Ласадей. — Всички към дома!

Поне един, на когото можеше да разчита.

— И ти също, сержант — нареди му Джек. — Качвай се, инак ще наредя да ти метнат топките с прашка.

— Командире! Ти ли си, за Бога?

— Че кой друг? Не чу ли какво ти наредих?

— Да, сър!

— Колко останаха, сержант?

— Около стотина, сър. Качват се по хълма. Ще успеем да ги натоварим всичките. Има място. Командире, нека остана с теб. Да се опитаме да приберем и малко от… онези.

— Не.

— Но те са хора, Джек!

— Не. Не мисля, че са, сержант. Хайде, размърдайте се!

— Да, сър. — Ласадей потъна в търбуха на совалката.

Едва ли някой можеше да бъде винен, че новобранците се бяха огънали още при първия сблъсък.

Нито дори Джек.

Нито едно военно разузнаване не би могло да ги подготви за онова, което им се случи на Клактут.

Джек бе очаквал пясъчна планета, напълно преустроена за нуждите на едно гнездо на драки бойци. Но на Клактут почти нямаше пясък. Планетата бе съвсем зелена, благоустроена, култивирана. Такива изглеждаха и хората, които се изправиха безмълвно срещу Рицарите веднага след приземяването им на повърхността. Но дори това не бе най-лошото. Когато битката достигна последния си стадий и Рицарите най-сетне се приближиха до гнездото, там ги очакваше жива стена от човешка плът.

Джек не можеше да обвинява хората си, задето тази гледка ги бе накарала да отстъпят.

Гледка, която го бе разтърсила от дън душа. Откакто се помнеше, драките не вземаха пленници.

Толкова по-силно бе желанието му да изтегли всички оцелели Рицари от Клактут.

Защото в далечна перспектива отстъплението им щеше да се превърне в победа.

Докато се поклащаше от изтощение в очакване да бъде повикан пред Конгреса, Джек си помисли, че може би трябваше да доведат тук един от тях. Като живо доказателство срещу какво се бяха изправили.

Стомахът му се свиваше мъчително. Никога досега не бе прелитал такова огромно разстояние за толкова кратко време. Само четиридесет и осем часа в хиперполет. Беше ги прекарал заспал от изтощение в костюма. Поне извади късмет, за разлика от някои други на борда, които така и не се пробудиха, заради раните си.

Наивно беше да вярва, че ще му се размине. След смъртта на Уошбърн поддръжниците на войната бяха понесли тежък удар. И все пак той бе отблъснал дракските атаки. Ала нападението срещу Дракската лига се бе оказало провал.

Помощникът го докосна по рамото.

— Време е, командире.

Джек пристъпи напред.

Този път нямаше аплодисменти. Докато крачеше към подиума, чу само приглушени разговори. Застана там, където му показа една млада помощничка, която избягваше да срещне погледа му.

Нямаше камери. Нито телевизионна аудитория. Докато сядаше, огледа помещението и забеляза, че Пепус и Баадластър са настанени в ложата за гости, където двамата разговаряха, сякаш не бяха забелязали появата му.

Непознат мъж с посребрени коси се надигна от мястото си и в залата се възцари тишина.

— Командире, разкажете ни със свои думи какво се случи.

И той каза истината. Не търсеше нито съчувствие, нито снизхождение. Предполагаше, че присъстващите знаят, че във войната освен победи има и поражения. Но когато приключи и започнаха да валят въпросите, разбра, че е сбъркал.

Беше изписано на лицата им. Те не разбираха поражението, също както не знаеха какво е победата.

Джек преглътна измъчено, надявайки се разпитът да приключи бързо. Хвърли поглед към Пепус, който седеше в ложата.

— Благодаря ви, командир Сторм. Давам думата на император Пепус от Триадския трон, наш изтъкнат съюзник и пълководец.

Отнякъде повя хладен ветрец, който донесе със себе си странна миризма. Тялото му реагира рефлекторно. Миришеше на древни врагове и той съжали, че не бе имал време да си свали костюма или поне да го почисти.

Пепус се надигна.

— Можем само да благодарим — поде с равен глас — на командир Сторм за проявените умения в организацията на отстъплението. Можем да сме му благодарни за бързата и правилна оценка на ситуацията. Както виждаме, загубите са били сведени до минимум. Колкото до самата инвазия — Пепус наклони леко глава, — вината е изцяло моя. Тъкмо по тази причина днес съм тук. — Джек извърна очи към него. Все още не можеше да разбере накъде бие императорът. Защо се винеше за една операция, която — ако бе завършила успешно — можеше да доведе до пълното поражение на драките? — Хубаво е, че в днешното време на мигновени комуникации има и по-умни глави от моята, които да се занимават с подобни неща. Докато командир Сторм летеше към Колумбия, беше обсъдено и взето изключително важно решение. Конгресмени и представители, дами и господа. През последните няколко дни ви бяха представени доказателства, че в нашия космос се е появил нов агресор.

Джек вдигна рязко глава. „Божичко, той им е казал! Жалко, че не знаеше точно какво.“

— Ето защо отказах да обсъждам алтернативни решения при първия си контакт с кралица Трикатада. Знаете добре, че ви изложих собствените си доводи за това мое решение. Но благодарение на това, че продължихме непредубедено възстановения контакт, ние узнахме за Аш-фарел, древния враг на драките, и за рисковете, пред които сме изправени всички. — Джек почувства, че косата му настръхва. Понечи да се изправи и в този миг чу зад гърба си тежки стъпки. — Дами и господа. Не само мое бе решението да стигнем до този знаменателен момент. Позволете да ви представя нашите нови съюзници и техните помощници — кралица Трикатада, нейния главнокомандващ, генерал Гатхул, който ще бъде и върховен главнокомандващ на нашите обединени сили, както и новия заместник на командир Сторм, адмирал К’рок!

Джек се олюля и се извърна тъкмо навреме, за да се изправи лице в лице с пристъпващите към него драки. Едър милоски войн се приближи и го притегли в огромните си смърдящи обятия.

— Радвам се да те видя, Рицар Джек — произнесе предателят от Милос. — Сега ти отдаваш чест на генерал Гатхул, а аз козирувам на теб!