Клайв Къслър
Да извадим „Титаник“ (75)

72.

Дана се облегна на предния релинг на командния мостик на „Титаник“ и затвори очи. Океанският бриз рошеше меднорусата й коса и щипеше лицето й. Тя се чувстваше успокоена, свободна и напълно отпусната. Все едно, че летеше.

Сега знаеше, че никога не би могла да се върне назад и да стане отново нарисуваната кукла, която представляваше Дана Сийграм само преди два дни. Беше решила — ще се разведе с Джийн. Между тях вече нищо нямаше смисъл, поне за нея. Момичето, което той беше обичал, беше мъртво и никога нямаше да се върне. Мисълта й донесе облекчение. Това беше нейното прераждане. Да започне отново, на чисто, без да се съобразява с никакви правила.

— Давам един долар, за да узная мислите ти.

Тя отвори очи и видя насреща си ухиленото и току-що избръснато лице на Дърк Пит.

— Мислех, че се дава по едно пени.

— Рано или късно инфлацията се отразява на всичко.

Двамата постояха известно време без да разговарят и наблюдаваха как „Уолъс“ и „Морс“ опъваха огромното въже, което водеше към носа на „Титаник“. Чийф Баском и хората му проверяваха влекателното въже и нанасяха грес върху „пълзуна“, за да улеснят триенето. Ръководителят вдигна поглед и им махна с ръка.

— Ще ми се това пътуване никога да не свършва — промълви Дана, докато двамата махаха в отговор. — Колкото е странно, толкова е и чудесно. — Тя неочаквано се обърна и сложи ръката си върху неговата. — Обещай ми, че никога няма да видим Ню Йорк. Обещай ми, че ще продължим да плаваме завинаги, като Летящия холандец.

— Ще плаваме завинаги.

Тя обви ръце около врата му и се притисна към него.

— Дърк, Дърк! — прошепна настойчиво тя. — Нищо вече няма значение. Искам те. Искам те сега, без всъщност да знам защо.

— Причината вероятно е в мястото — отвърна спокойно Пит.

Той я хвана за ръка и я поведе надолу по главното стълбище, към спалните на единия от двата луксозни апартамента на палуба Б.

— Заповядайте, мадам. Това е апартаментът с най-хубавите стаи в целия параход. Цената за пътуване в една посока е някъде около четири хиляди долара. Става дума, естествено, за цени от 1912. Заради светлината в очите ви обаче, ще ви издействам едно добро намаление. — Той я вдигна на ръце и я отнесе на леглото. То беше почистено от тинята и мухъла, и беше покрито с няколко одеяла.

Дана погледна леглото с ококорени очи.

— Ти дори си го приготвил?

— Казано най-просто, и аз като малката мравка, която преместила каучуковото дърво, също хранех големи надежди.

— Знаеш ли какво си ти?

— Копеле, развратник, сатир… бих могъл да измисля още една дузина подходящи определения.

Тя го погледна с тайнствена, женска усмивка.

— Не, нищо подобно. Дори и един сатир не би бил толкова предвидлив.

Той доближи устни до нейните и я целуна така силно, че тя изстена.

Поведението й в леглото го завари неподготвен. Той очакваше тяло, което просто ще е отзивчиво. В замяна се оказа залят от надигащи се, бурни вълни от плът, пронизителни писъци, които трябваше да заглушава с длан, нокти, които издълбаха кървави следи в гърба му и накрая, тихо, мокро ридаене във врата му. Не можеше да не се запита дали всички съпруги разцъфтяваха с подобна страст, когато за първи път правят любов с друг мъж. Бурята продължи близо час и влажният парфюм на потна кожа се просмука във въздуха на старата, плесенясала, призрачна спалня.

Накрая тя го избута настрана и седна. Сви колене и се приведе над тях, с кръстосани ходила.

— Как бях?

— Като тигър в спазми — отвърна Пит.

— Не знаех, че ще се получи така.

— Бих искал да имам сребърен долар за всяко момиче, което казва съвсем същите думи, когато изпадне в такава възбуда.

— Нямаш представа какво значи вътрешностите ти да кипят едновременно от болка и удоволствие.

— Смея да твърдя, че наистина нямам представа. Освобождаването на жената пламти отвътре. Еротичното усещане у мъжа е по-скоро външно. Откъдето и да го погледнеш, сексът си е женска игра.

— Какво знаеш за президента? — неочаквано попита тя с мек, носталгичен тон.

Пит я погледна развеселен и изненадан.

— За президента ли? Какво се сети за него в такъв момент?

— Чух, че бил истински мъж.

— Не мога да ти кажа. Не съм спал с него.

Тя не обърна внимание на забележката му.

— Ако имахме жена президент и тя искаше да се люби с теб, какво щеше да направиш?

— Добро или зло на родината ни — отвърна Пит. — Какво целиш с този разговор?

— Отговори на въпроса ми. Би ли легнал с нея?

— Зависи.

— От какво?

— Президент или не, не бих могъл да заставя оръдието си да бъде в готовност, ако тя е седемдесетгодишна, плоска и с кожа на суха слива. Затова от мъжете не стават добри проститутки.

Дана бавно се усмихна и притвори очи.

— Люби ме пак.

— Защо? За да дадеш свобода на въображението си и да си представяш, че те люби главнокомандващият?

Очите й се присвиха.

— Това притеснява ли те?

— Няма да ти остана длъжен. Аз пък ще си представям, че ти си Ашли Флеминг.