Клайв Къслър
Да извадим „Титаник“ (33)

31.

Мел Донър натисна звънеца на дома на Сийграм на „Чеви Чейс“ и потисна прозявка.

Сийграм отвори вратата и излезе на портата. Двамата си кимнаха мълчаливо, без обичайните сутрешни закачки и тръгнаха към паркираната до тротоара кола на Донър.

Сийграм седна в колата и се загледа унило през страничното прозорче; под очите му имаше тъмни кръгове. Донър включи на скорост.

— Приличаш на чудовището на Франкенщайн, преди да се съживи — каза Донър. — До късно ли работи снощи?

— Напротив, прибрах се рано — отвърна Сийграм. — Ужасна грешка; трябваше да поработя по-дълго. Тогава нямаше да остане много време за кавга между мен и Дана. Напоследък тя се държи толкова високомерно, че направо побеснявам. Накрая ми писна и се заключих в студиото си. Заспал съм на бюрото. Сега ме болят и такива части на тялото, за които не съм подозирал, че съществуват.

— Благодаря ти — рече Донър с усмивка.

Сийграм го погледна смаян.

— За какво има да ми благодариш?

— Задето постави още една тухла в решението ми да си остана ерген.

Двамата потънаха в мълчание, докато Донър си проправяше път през натовареното движение в този час на Вашингтон.

— Джийн — заговори най-подир Донър, — знам, че може и да се докачиш и ако искаш впиши ме в черния си списък, но ще ти кажа, че започваш да създаваш впечатление на самоизмъчващ се циник.

От страна на Сийграм нямаше никаква реакция, затова Донър продължи да настъпва.

— Защо не си вземеш отпуск за седмица-две и не заведеш Дана на някое тихо, слънчево място край морето. Махни се за известно време от Вашингтон. Изграждането на отбранителното съоръжение върви без засечки, а ние нищо не можем да направим относно бизания, освен да седим и да се молим момчетата на Сандекър от НЮМА да го извадят от „Титаник“.

— Аз съм нужен сега повече от всякога — заяви решително Сийграм.

— Само се заблуждаваш, за да гъделичкаш егото си. В момента нищо не зависи от нас.

По устните на Сийграм се появи лека усмивка.

— Ти си по-близо до истината, отколкото си представяш.

Донър му хвърли бърз поглед.

— Какво имаш предвид?

— Че нищо не зависи от нас — повтори равнодушно думите му Сийграм. — Президентът ми нареди да пусна сведения за Сицилианския проект на руснаците.

Донър отби към ръба на тротоара и слисан погледна Сийграм.

— Боже мой, защо?

— Уорън Никълсън от ЦРУ убедил президента, че като подаваме по малко сурови данни за проекта на руснаците, той можел да контролира една от техните висши разузнавателни мрежи.

— Не вярвам нито дума от това — рече Донър.

— Няма никакво значение дали вярваш или не — сопна му се Сийграм.

— Ако това, което говориш, е истина, какво ще извлекат руснаците от тия чопнати оттук-оттам сведения? Без необходимите подробни уравнения и изчисления на тях ще им трябват най-малко две години, докато сглобят работна теория на хартия. А пък без бизаний целият замисъл е безполезен.

— Те могат да построят експлоатационна система в порядъка на трийсет месеца, ако първи сложат ръце на бизания.

— Невъзможно. Адмирал Кемпър никога няма да го допусне. Той на бърза ръка ще прогони руснаците, ако те се опитат да ограбят „Титаник“.

— Я си представи — прошепна едва чуто Сийграм, — само си представи, че на Кемпър му бъде заповядано да се оттегли и да не предприема нищо.

Донър се облегна върху волана и се почеса по челото в недоумение.

— Да не би да искаш да повярвам, че президентът на Съединените щати работи за комунистите?

Сийграм уморено сви рамене и отвърна:

— Как мога да искам да повярваш в нещо, в което самият аз не вярвам.