Клайв Къслър
Да извадим „Титаник“ (66)

63.

Адмирал Кемпър седна срещу навъсения президент и разсеяно си сипа четири лъжички захар в чашата с кафе.

— Самолетоносачът Бийчър’с Айлънд наближава района за претърсване. Самолетите му ще започнат претърсването веднага щом се зазори. — Кемпър се насили да се усмихне. — Не се притеснявайте, господин президент. До средата на следобеда ще вземем отново „Титаник“ на буксир. Повярвайте ми.

Президентът вдигна поглед.

— Става дума за кораб, който се носи по течението, който се е загубил насред най-коварната буря от петдесет години насам? За кораб, наполовина ръждясал, след като е лежал седемдесет и шест години на дъното на океана? За кораб, за който съветското правителство търси какво ли не извинение, за да сложи ръка върху него? И вие искате от мен да не се притеснявам. Тогава вие сте човек или с непоклатими убеждения, адмирале, или сте хипероптимист.

— Ах, този ураган Аманда! — с въздишка произнесе Кемпър името му. — Взехме под внимание всичко, което би могло да се случи, но най-малко сме очаквали такава силна буря в средата на май. Тя се надигна тъй настъпателно, тъй светкавично, че нямахме време да направим промени в първостепенните задачи и в графика.

— Ами ако в този момент руснаците са си наумили да се докопат до „Титаник“ и вече са на борда му?

— Да се качат на кораб при вятър със скорост сто и шейсет и отгоре километра в час? — Кемпър поклати глава. — След годините, прекарани по море, съм сигурен, че това е невъзможно.

— Преди седмица и ураганът Аманда изглеждаше невъзможен. — Президентът погледна мрачно Уорън Никълсън, който се отпусна на дивана срещу него. — Някакви новини?

— От „Титаник“ — никакви — отвърна Никълсън. — Не са се обаждали, откакто влязоха в зоната на затишие на урагана.

— А от влекачите на Военноморските сили?

— Те още не са открили „Титаник“, което е доста изненадващо. Тъй като радарите им не работят, принудени са да използват способа на визуално търсене. Безнадеждна работа според мен при видимост почти нула.

Настъпи дълго, потискащо мълчание. Най-сетне то бе нарушено от Джийн Сийграм.

— Не можем да го изгубим сега… сега, когато сме толкова близо — каза той, изправяйки се бавно на крака. — Ужасната цена, която платихме… която аз платих… бизаният, о, боже, не бива да се оставяме да ни го вземат отново. — Раменете му се отпуснаха и той като че ли щеше да припадне, докато Донър и Колинс го успокояваха и го настаниха отново на дивана.

Кемпър заговори шепнешком.

— Ако се случи най-лошото, господин президент, какво ще правим?

— Ще отпишем Сандекър, Пит и останалите.

— Ами Сицилианският проект?

— Сицилианският проект? — промълви президентът. — И него ще отпишем.