Клайв Къслър
Да извадим „Титаник“ (58)

55.

Бяха го нарекли урагана Аманда и до същия следобед пътят на бележития параход, пресичащ предполагаемата му посока на движение, бе освободен от повечето плавателни съдове. На всички товарни кораби, танкери и пътнически лайнери, които бяха на море в районите между Савана, Джорджия и Портланд, Мейн, им бе наредено да се върнат в пристанищата си, след като Ураганния център на НЮМА в Тампа изпрати първите си предупреждения. Близо сто плавателни съда покрай източното крайбрежие отсрочиха датите си за отплуване, а всички кораби, тръгнали от Европа, които бяха вече в открито море, застанаха на дрейф, за да изчакат преминаването на урагана.

В Тампа доктор Прескот и неговите метеоролози се бяха струпали край стенната морска карта, като междувременно захранваха с нови данни компютрите и отбелязваха всяко отклонение от пътя на урагана Аманда. Първоначално предвиденият от Прескот път се задържаше в границите на двеста и осемдесет километра.

Един от метеоролозите се приближи до него и му подаде лист хартия.

— Ето ви сведение от разузнавателния план на бреговата охрана, проникнала в центъра на урагана.

Прескот взе листа и прочете част от сведенията на глас:

— Център приблизително трийсет и пет километра в диаметър. Предна скорост увеличена до четирийсет възела. Сила на вятъра двеста и деветдесет плюс… — Гласът му постепенно заглъхна.

Помощникът му го погледна и очите му се разшириха.

— Вятър със скорост двеста и деветдесет километра в час?

— Та и повече — измърмори Прескот. — Тежко на кораба, който му се изпречи насреща.

Изведнъж в очите на метеоролога просветнаха пламъчета и той се обърна да погледне отново картата на стената. И лицето му пребледня.

— О, господи… „Титаник“!

Прескот го погледна.

— Кой?

— „Титаник“ и спасителната му флота. Те се намират точно насред предвидения път на урагана.

— Не думай! — възкликна Прескот.

Метеорологът се приближи до стенната карта и се подвоуми за миг. После вдигна ръка и отбеляза кръстче под нюфаундлендските Гранд Банкс.

— Ето тук е мястото на дъното, откъдето е бил изваден.

— Откъде научи тази информация?

— От вчера вестниците и телевизията само за това гърмят. Ако не ми вярваш, пусни телетип до щаба на НЮМА във Вашингтон и сам се убеди.

— Пусни телетипа — изръмжа Прескот, после се втурна към телефона в стаята и закрещя в слушалката. — Свържи ме по пряката линия с нашия щаб във Вашингтон. Искам да говоря с някого, който е свързан с проекта „Титаник“.

Докато чакаше да го свържат, той се вгледа над очилата си в кръстчето върху стенната карта.

— Дано ония нещастници да имат на борда си метеоролог със свръхестествени способности за предвиждания — смотолеви той под сурдинка, — иначе утре по това време всички ще разберат какво значи морска фурия.

Лицето на Фаркуър доби мрачен израз, докато изучаваше метеорологичните карти, разгънати пред него върху масата. Чувстваше съзнанието си толкова сковано и объркано от недоспиване, че му беше трудно да разчете отметките, които само преди минута бе направил. Данните за температурата, скоростта на вятъра, атмосферното налягане и приближаващата се буря се сливаха в едно общо размазано петно.

Той потърка очи в безполезен опит да ги фокусира. После тръсна глава, за да сложи в ред мислите си и опита да си спомни за какво трябваше да направи заключение.

А, да. За урагана. Фаркуър бавно започна да се сеща, че беше направил сериозни грешки в изчисленията. Ураганът не се бе обърнал към Кейп Хатерас, както бе предвидил. Вместо това районът с високо атмосферно налягане край източното крайбрежие го бе задържал над океана в северна посока. И което беше най-лошото, бе увеличил скоростта си, след като се бе извил назад и сега фучеше със скорост близка до четирийсет и пет възела към местоположението на „Титаник“.

Той беше наблюдавал зараждането на урагана върху сателитните снимки и подробно бе прегледал предупрежденията, дошли от станцията на НЮМА в Тампа, но нищо през всичките години на практиката му като метеоролог не бе го подготвило за силата и скоростта, които тази чудовищност натрупа за толкова кратко време.

Ураган през май? Това беше немислимо. Тогава в съзнанието му изплуваха думите на Пит. Какво беше казал той? „Само Бог може да надигне буря.“ Изведнъж на Фаркуър му прималя, по лицето му изби пот, ръцете му ту се свиваха в юмруци, ту се отпускаха.

— Този път Бог да е на помощ на „Титаник“! — прошепна той под носа си. — Единствен той може да го спаси.