Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Jeweles of Tessa Kent, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
paula
Разпознаване и корекция
mladenova_1978 (2015 г.)

Издание:

Джудит Кранц. Бижутата на Теса Кент

Американска, първо издание

Редактор: Розия Самуилова

Дизайн на корицата: Димитър Стоянов — Димо

ИК „Златорогъ“, 1999 г.

ISBN 954–437–080–3

 

 

Judith Krantz

The Jeweles of Tessa Kent

Copyright © 1998 by Judith Krantz

История

  1. — Добавяне

6

На следващия ден в тесния офис освен Пеги Уестбрук и Фиона Бриджес седеше и режисьорът Роди Фенстеруолд. Беше неприятно изненадан, когато Гленда Банкрофт настоя той да присъства. Помощничката й беше научила от всезнаещата Джинджър, че ще прослушват многообещаваща кандидатка за ролята на Джоу.

— Роди, миличък — беше му казала предишната вечер по телефона, — много съм щастлива, че най-сетне са открили подходящо момиче. Изтръпвах при мисълта да играя майка на префърцунените млади госпожички, които забелязах да чакат пред кабинета на Пеги. Омръзна ми да гледам едни и същи физиономии, жадувам за ново лице, което не съм виждала на рекламни фотоси. Хайде, не бъди лош с твоята Гленда. Обещавам да бъда незабележима като тапетите на стените. Момичето изобщо няма да разбере коя съм, иначе има опасност да се смути и да не покаже истинските си способности. Знаеш, че не мога да блесна, ако останалите актриси са слаби. Заснемането на хубав филм е плод на колективни усилия, нали?

— Изтръпвам, когато говориш разумно, Гленда. Между другото, как мислиш да скриеш истинската си самоличност? Може би ще се маскираш, а?

— Не съм толкова глупава. Понякога пазарувам в магазините за преоценени стоки — това е тайният ми порок. Досега никой не ме е познал. В краен случай ще ме представиш за твоя секретарка.

— Много си досадна, Гленда!

— Миличък, няма да съжаляваш. До утре, сладурче.

Ала Роди Фенстеруолд вече съжаляваше, че е дал съгласието си. Гленда се беше настанила в ъгъла, далеч от останалите, но незнайно по какъв начин привличаше вниманието. Наистина се беше постарала да бъде неузнаваема — носеше зле ушит костюм с панталони, а огненочервената й коса беше скрита под голям шал. Ала въпреки че не беше гримирана, всеки би я познал. Цялото й същество излъчваше странна мощ, присъща единствено на прочутите актриси. Роди гневно си помисли, че проклетницата нарочно не е „изключила“ магнетизма си, както правеше, когато й бе изгодно.

Стана, приближи се до нея и изсъска:

— Нали обеща да бъдеш незабележима като тапетите?

— Не си криви душата, миличък. Признай, че можеш да минеш покрай мен, без да ми обърнеш внимание.

— И слепец би почувствал твоята самоувереност, Гленда. Престани да се държиш като господарка на света, защото ще те изгоня.

— Както искаш, скъпи — доволно се усмихна актрисата. Обожаваше Роди. Когато той режисираше филм, успехът беше сигурен.

— Готови ли сте да започнем? — търпеливо попита Пеги.

— Да — отвърна Роди.

Когато Тереза влезе, той се изправи, ръкува се с нея и й се усмихна така сърдечно, сякаш цял живот беше мечтал да се запознае с нея. Девойката също му се усмихна и си каза, че изглежда много по-млад, отколкото беше очаквала. Беше режисирал много от любимите й филми, но никога не бе виждала негова снимка. Гъстата му прошарена коса стигаше почти до раменете му, а очилата с голям диоптър изглеждаха комично, тъй като лицето му донякъде напомняше на физиономия на шимпанзе. Беше висок и слаб, носеше джинси и развлечен пуловер с неопределен цвят. Тереза развеселено си помисли, че не изглежда като човек, който ще вдъхне доверие на майка й.

— Знам колко ти е трудно, Теса — заговори той, — но искам да се успокоиш. Ще се постарая да те опозная за краткото време, с което разполагаме. В момента не се интересувам дали можеш да пресъздадеш образа на Джоу Марч, въпреки че ще четеш репликите й. Иска ми се да бъдеш самата себе си, да изиграеш ролята на Тереза Хорват, която със сигурност си усъвършенствала. Смятай, че си получила най-високата оценка в тази област.

— Благодаря, господин Фенстеруолд.

— Казвай ми Роди. Всички ме наричат така.

— Ще се опитам, но не знам дали…

— Викай ми както искаш, само не „сестра Елизабет“.

Пеги се засмя заедно с всички и си помисли, че обръщението идеално прилягаше на този човек, който не скриваше обратните си наклонности.

— Прегледа ли текста? — обърна се тя към девойката.

— Научих го наизуст.

— Не трябваше да го правиш. Сигурно не си мигнала цяла нощ.

— Наизустих репликите си още преди вечеря, но наистина не мигнах цяла нощ… от вълнение.

— Не желая да рецитираш текста — обади се Роди. — Ще се напрягаш излишно, което не е желателно. Успокой се. Искаш ли чаша вода?

— Да, ако обичате — отвърна Теса и се огледа. Коя ли беше жената, която седеше в ъгъла и си водеше бележки? Дали беше важна личност от студиото? Нещо в поведението й подсказваше, че е свикнала да се съобразяват с мнението й.

Роди взе от Фиона страниците с текста:

— Преди да започнем, накратко ще опиша сцената, която предстои да изиграеш.

Пеги и Фиона изненадано се спогледаха. Обичайна практика беше режисьорът внимателно да наблюдава кандидатката, за да си състави мнение за способностите й. Роди беше известен като добър актьор, но никога не бе участвал в прослушване. Репликите се подаваха от Фиона или от Пеги. Когато режисьорът заговори, двете се постараха да скрият изумлението си.

— Ето какво се е случило досега, Теса. Джоу и по-голямата й сестра Мег са поканени на новогодишен бал. Тъй като са много бедни, момичетата имат само по една официална рокля. Проблемът е в това, че Джоу е изгорила роклята си, докато е стояла с гръб пред камината. Кръпката ще се вижда, ако момичето танцува. Джоу не се срамува от закърпената си рокля, но Мег е толкова стеснителна, че принуждава сестра си да обещае да не танцува с никого. Джоу се оказва в особено неприятно положение: първо, не обича шумните светски тържества, второ, осъдена е да стои до стената, за да спази обещанието си. Чувства се като риба на сухо и скоро остава съвсем сама, докато всички се забавляват. За свой ужас внезапно забелязва как някакъв младеж се приближава към нея с очевидното намерение да я покани на танц. Озърта се и панически се скрива зад някаква завеса. Но не щеш ли, там открива Лори Лорънс, който живее в съседната къща. Джоу се е запознала с младежа, когато е донесъл избягалата й котка. Той се крие зад завесата, защото дълги години е учил в чужбина и не е запознат с американските маниери. Епизодът започва с тяхната среща. Започни, щом си готова.

Тереза се замисли, огледа се, сетне се изправи и заговори, заеквайки от изненада:

— Божичко, не подозирах, че ще заваря някого тук!

— Не ми обръщай внимание. Ако искаш, остани — заяви Роди, който изглеждаше не по-малко изненадан, но се усмихваше.

— Няма ли да ти преча?

— Ни най-малко. Скрих се тук, защото не познавам никого и се чувствам много неловко.

— Аз също. Моля те, не си отивай, ако не ти досаждам.

Според сценария двамата оживено заговарят, като постепенно се отпускат и дори споделят тайни от живота си. Ала когато Лори предлага да потанцуват, Джоу му обяснява за проблема с роклята.

— Въпреки че е добре закърпена, пак си личи и Мег ме помоли да стоя на едно място, та никой да не забележи. Няма да ти се разсърдя, ако ми се присмееш. Ситуацията е толкова комична — произнесе Теса последните реплики от текста, който й бяха дали.

Роди я погледна в очите, преценявайки как ще реагира на импровизацията му. Взе сценария от ръката й, захвърли го, грабна я в прегръдките си и двамата затанцуваха вихрена полка, с която завършваше епизодът. Пеги и Фиона останаха неподвижни, макар да им се искаше да заръкопляскат.

Режисьорът се поклони на Теса, хвана я под ръка и я поведе към вратата:

— Почакай навън, миличка, докато се съвещаваме.

— Благодаря ти, Роди. Никога не съм се забавлявала така! — възкликна девойката. — Извинявай, може ли да остана още секунда, за да взема автограф от госпожица Банкрофт?

— Госпожица Банкрофт ли?

— Все се питах коя е, но когато ме погледна, преди да започнем, веднага се досетих — обясни Тереза и се изчерви от смущение. Нямаше и следа от предишната й самоувереност. — На света няма жена с очи като нейните.

— Вземи скъпоценния автограф и изчезвай.

Когато девойката излезе, Роди помоли Пеги и Фиона да го оставят насаме с Гленда.

— Погледнала си я, а? — изкрещя на актрисата, която изглеждаше доста унила. — Как е възможно да си толкова подла! Направила си го нарочно, за да я накараш да си глътне езика. Поведението ти е непростимо! Завинаги загуби доверието ми.

— За бога, скъпи, не го направих нарочно. Не можах да се сдържа да не разгледам девойката, точно в този момент и тя погледна към мен. Освен това малката е прекалено напориста, че нещо да я смути. Боже мой, какво простодушно веселие. Добре че погледът ми прекъсна еуфорията й и я върна на земята. Нямаш намерение да й дадеш ролята, нали?

— Не си пъхай носа в моите работи, Гленда.

— Слушай, драги, повече от теб искам филмът да се хареса на зрителите. Разбрахме се, че актьорите взаимно ще се допълват, но тази едра мъжкарана изобщо не отговаря на представите за скромна викторианска девойка. Признавам, че е красива, че не е лоша актриса и дори, че й завиждам за младостта. Ала тя „поглъща“ целия въздух — може би става за сцената, но не и за филмова актриса. Няма спор, че е талантлива, ала първо трябва да се научи да играе пред камера, пък и изобщо не е подходяща за тази роля. Знаеш го не по-зле от мен.

— Скъпа моя, махай се от очите ми, преди да забравя изисканите си маниери и да те ударя.

— Миличък, започвам да подозирам, че си падаш по тази мъжкарана. Представете си само — Роди Фенстеруолд да се влюби! Едва ли е необходимо да те предупреждавам да не позволяваш на чувствата да влияят върху правилната ти преценка…

— Може би си права — усмихнато я прекъсна той и се замисли. — Любопитна интерпретация… но напълно възможна. Винаги съм твърдял, че при благоприятни обстоятелства хората са способни на всичко. Ето как се е чувствал влюбеният! Сърцето ми бие лудо! Сега разбирам защо влюбените се държат толкова странно. Помисли — щом дори аз не мога да устоя на чара на това момиче, как ли ще реагира всеки втори мъж в Америка?

— „Малки жени“ е филм, предназначен за дамската публика, Роди. А пък проклетото момиче изглежда толкова възрастно за годините си, че в никакъв случай не бих могла да играя ролята на негова майка!

— Гленда, помолих те да се прибереш вкъщи или да вдигаш скандали на агента си. След като му плащаш цяло състояние, поне може да те изслуша. Но не забравяй, че още не съм подписал договора ти.

— Недостойно е да ме изнудваш — вирна нос тя.

— Обичам те, когато се преструваш на гранд дама. А тоалетът ти е направо върховен, особено забрадката. Откривам неочаквани заложби в теб. Винаги съм твърдял, че имаш скрит потенциал, макар никой да не ми вярваше. Довиждане, миличка. Покани Пеги и Фиона да влязат.