Джудит Кранц
Бижутата на Теса Кент (35)

34

— Как мина съвещанието? — нетърпеливо попита Сам още преди да я целуне.

Предишната вечер беше забелязал колко нервна е Теса, която според него бе еталон за спокойствие. Непрекъснато повтаряше, че на следващия ден ще види Маги за пръв път от деня, когато бе подписала договора със „Скот енд Скот“.

— Не съм сигурна — колебливо отвърна тя. Гласът й беше безжизнен, силите й сякаш я бяха напуснали. — Май провалих всичко.

— Хайде, сподели всичко с мен. — Той нежно я целуна по устните. — Доколкото разбрах, на съвещанието трябваше да обсъдите стратегията на рекламната кампания. Макар да си доказала невероятната си способност да проваляш живота си, не вярвам да си се провалила в начинание, което едва си започнала.

Усмивката й беше толкова пресилена, че той се изплаши не на шега.

— Разкажи ми всичко от игла до конец. Говориш несвързано, не мога да преценя какво се е случило и да ти дам съвет.

— Седяхме в кабинета на Лий Мейн — отстъпила го е на Маги, докато продължава подготовката на търга. Присъстваха шест жени и…

— Почакай, скъпа. Представи си, че си историчка, която описва събитията с най-големи подробности. Разкажи ми нещо повече за събеседничките си.

— Няма да описвам Маги, Джулиет Трий и Джанет Ковиц, за която вече ти разказах. Присъстваше и някоя си Дън Мадокс, наперена блондинка, която за мое учудване се оказа прекалено умна — знаеш, че красавиците не се отличават с особена интелигентност. О, щях да забравя двете помощнички — Ейвива Бийч и Джоун Корди — очарователни брюнетки с голям ентусиазъм за работа. Едва ли са на повече от двайсет.

— Излиза, че само ти си била малко по-възрастна сред тази детска градина.

— Не. Джулиет Трий навярно е моя връстница. Отдавна работи в „Скот енд Скот“. Навярно ще ти допадне — много е елегантна, косата й е прибрана на кок, носи шикозни костюми, но изглежда доста скучна в сравнение с момичетата. Те са досущ клонинги на Маги, очевидно я обожават и за тях нейната дума е закон. Подражават дори на облеклото и прическата й.

— И така, седиш на заседателната маса с още шест жени и… опиши как изглеждаш.

— Като филмова звезда, но не съвсем. О, Сам, цяла нощ не мигнах, питах се какво да облека. Реших да не се правя на скромна като за пред декана на твоя факултет, но не желаех да изглеждам прекалено натруфена. Накрая се спрях на тоалета, който носех в деня на запознанството ми с теб. Надявах се да ми донесе късмет.

— Скъпа, забравяш, че аз съм влюбен в теб още от юношеството си. Продължавай, какво се случи после?

— Държах се като божа кравичка, дори не седнах прекалено близо до масата, за да не налагам присъствието си. Маги председателстваше съвещанието, а аз само слушах. Тя обясни тактиката, която ще следват. Ще пазят тайната до деня на пресконференцията, което ще гарантира новината да бъде поместена на първата страница на всички вестници. Хамилтън Скот ще съобщи за провеждането на търга, сетне аз ще обясня защо съм решила да се разделя с бижутата си, ще обявя, че средствата от разпродажбата са предназначени за изследвания на раковите заболявания и ще отговарям на въпроси на репортерите. Дън Мадокс доста се учуди, че се наемам — навярно си е въобразявала, че филмовите звезди ги бива да произнасят само репликите от сценария.

— Дотук добре.

— Нали ме помоли да започна от самото начало! Сега ще ти се наложи да чуеш всички подробности.

— Искаш ли нещо за пиене?

— Не. Ще изпадна в още по-голямо униние.

— Мисля, че алкохолът ще ти подейства отпускащо.

— Може би. Благодаря ти, скъпи. Защо полагаш толкова грижи за мен?

— Защо не? Ти си голямата любов на живота ми, освен това си мултимилионерка. Хайде, пийни няколко глътки, за да имаш сили да продължиш.

— Джулиет се интересуваше дали пазя изрезки от вестниците със статии за моите филми и дали имам албум със снимки. За щастие Фиона е много методична в това отношение. Ще я помоля незабавно да изпрати материалите. Снимките са необходими за каталога, ще бъдат поместени и в много списания.

— Навярно снимките са хиляди.

— Така е. Идеята е всяко списание да публикува различни снимки от различни филми и от светски събития, когато съм носила моите бижута. Маги е уредила интервюта за повечето от списанията, които харесвам, но има и много, които не ми допадат. Представи си, тя дори се надява „Нюзуик“ и „Таймс“ да отразят новината за търга.

— Не е ли малко прекалена рекламата?

— Маги очевидно не мисли така. Стремежът и е да участвам и в популярни телевизионни предавания. Не оспорих решението й, казах, че съм съгласна на всичко, освен да ме снимат във ваната.

— Няма ли да ти е неприятно, ако узнаят за нашата връзка? Цяла година се пазихме от репортерите.

— Боже мой, ако ми позволиш, ще дам обява в най-големия вестник и ще съобщя на целия свят колко те обичам. Въпросът е дали ти не се притесняваш.

— Напротив, иска ми се всички да узнаят за нас — отговори Сам. Осъзнаваше, че Теса не желае да стават обект на клюки, но жадуваше да демонстрира връзката си с нея. Ех, да се съгласи да се омъжи за него! Сигурен бе, че почти е склонила, но сега цялото й внимание беше насочено към Маги. — Май се чувстваш като в свои води.

— Донякъде. Участвала съм в рекламната кампания за всеки мой филм, но никога не съм давала интервю без повод, само за да не ме забравят почитателите. Може би затова ме мислят за саможива. Поканих тук всички от рекламния отдел, за да преценят къде е най-уместно да бъда снимана. Джанет и Дън приеха с голямо удоволствие, а двете помощнички едва прикриваха любопитството си.

— А Маги не пожела ли да дойде?

— Не. Заяви, че със снимките ще се занимават Дън и Джанет. Джулиет Трий първа ще избере снимки за каталога. Всички са на мнение, че ще се продадат стотици хиляди екземпляри от него — интерес ще проявят не само сериозните купувачи, но и онези, които ще го прегледат от любопитство, както и моите почитатели. Съобщих на момичетата, че „Скот енд Скот“ също даряват приходите от продажбата на каталога за медицински изследвания. Предварително го бях съгласувала с Лиз Синклер.

— Момичетата знаят ли, че идеята е твоя?

— Не, възприеха го като жест от страна на Лиз и на Хамилтън.

— Дотук всичко е наред, не виждам в какво си се провалила.

— Почакай, още не си чул цялата история. В един момент се огледах и разбрах, че колкото и естествено да се държа — наистина полагах неимоверни усилия — всички, с изключение на Маги, ще се отнасят с мен с любопитство и страхопочитание, сякаш не могат да повярват, че прочутата Теса Кент е сред тях. Разбира се, наричаха ме госпожице Кент, така ми казваше дори Джулиет Трий, която е на моите години, и тайничко ме оглеждаха. Всички, освен Маги.

— Но тя е свикнала с красотата ти — обади се Сам.

— Не е там работата. В продължение на два часа дори не извърна очи към мен. Поглеждаше другите, когато разговаряше с тях, но аз като че бях невидима. Нито веднъж не изрече името ми, говореше за мен като за „клиентката“, сякаш не присъствах. Поведението й беше… церемониално, все едно съм стогодишна владетелка на някоя феодална страна.

— Сигурно си избухнала, вдигнала си й скандал.

— Де да бях. Постъпих като пълна идиотка. Заявих, че щом ще работим заедно, по-добре е да си говорим на „ти“. Помолих ги да ме наричат Теса, за да се чувства и Маги по-спокойна.

— Какво лошо има в това?

— Погледнаха към нея, като че искаха разрешение, а тя леко повдигна вежди, все едно е учудена от поведението ми. Почувствах се като кученце, което маха с опашка на всеки. Разгневих се от леденото й безразличие, жадувах да ме погледне… наистина бях като кутре, което подскача, за да привлече вниманието на господаря си… Обаче не се издадох, а с меден глас обясних, че Маги се старае да бъде официална, че не иска да изглежда така, сякаш се фука, задето е моя сестра.

— Х-м-м.

— Какво означава това?

— Нищо. Как реагира Маги?

— Изобщо не реагира. За разлика от колежките си. Удивлението им беше буквално осезаемо, но признавам, че мигновено се овладяха. Помощничките възкликнаха: „Сестра ли?“, а Джулиет имаше вид на човек, който е разрешил голяма загадка. Маги дори не продума и се залови да прелиства бележника си, което още повече ме амбицира. Продължих да се преструвам на света вода ненапита: предполагала съм, че вече са научили „тайната“ от Лиз Синклер или от Хамилтън Скот, на които са били известни роднинските ми връзки с Маги… Господи, надрънках какви ли не глупости.

— Защо мислиш, че Маги не е реагирала на предизвикателството?

— Защото съвещанието продължи още час, а тя продължи да се преструва, че не ме забелязва, ала усещах негодуванието й. Не е от хората, които обичат да ги манипулират, а аз го сторих два пъти. Принудих я да се заеме с рекламата на търга, сетне обявих, че съм нейна сестра. Не биваше да го правя, Сам. Трябваше да я оставя сама да реши дали изобщо да го спомене пред колегите си. Проявих такава нетактичност, че тя едва ли ще ми прости.

— Наистина си се държала като слон в стъкларски магазин, но не всичко е загубено, скъпа — промълви Сам, след като поразмисли. — Постъпила си разумно, като си обяснила роднинството си с Маги — поне няма да се преструвате, че не се познавате, което щеше да бъде пълен абсурд, след като тайната вече е известна на Лиз и на Хамилтън. Мисля, че сега всички от екипа ще бъдат по-спокойни и самоуверени. В очите им вече не си недостижимата филмова звезда, а сестрата на Маги.

— Наистина ли го мислиш или само се опитваш да ме успокоиш?

— Убеден съм. Знаеш, че съм до болка откровен. Истината е, че тя се държи предизвикателно, защото още не е простила на майка си, задето я е пренебрегнала. Невъзможно е бързо да забрави огорчението, което дълги години е таила в душата си. Но рано или късно ще промени отношението си към теб.

— О, Сам, държах се отвратително!

— Действала си неразумно, но имаш оправдание — разнежила си се, когато отново си я видяла, поведението й е било предизвикателно… Дори ти, скъпа, понякога допускаш грешки. Но не забравяй, че разполагаш с шест месеца, за да си върнеш дъщерята.

— Шест месеца! Ще минат толкова бързо!

— За толкова дълго време можеш да направиш чудеса. Заедно сме едва от година, а вече не знам как е минавало времето преди да се запозная с теб.

— Мисля, че… понятието за време винаги е относително — прошепна тя, приближи се до прозореца и невиждащо се загледа навън.

Шест месеца са толкова малко време… След двайсет-трийсет години Сам ще бъде възрастен мъж с щастлив брак и баща на няколко деца. Ще бъде прочут, още ще преподава, още ще пише… „О, Сам, дали тогава ще мислиш, че шест месеца са дълъг период от живота? Знаеш ли, че бих дала всичко, за да остарея заедно с теб? Бързо ли ще ме забравиш, скъпи? Знам, че след време много рядко ще си спомняш за мен, че отново ще бъдеш щастлив с друга жена. От сърце ти го желая, Сам, но не ме забравяй… прекалено бързо…“