Джудит Кранц
Бижутата на Теса Кент (10)

9

Вчера Дейвид Лийн й беше казал, че според историците кралица Мария е първата жена, която е играла голф, мислеше си Теса. Но дали младата кралица е била и първата жена, премръзнала до смърт в единбургския замък или тази чест бе запазена за Теса Кент? Девойката стоеше до прозореца на средновековната сграда. Носеше разкошна, широка рокля, подобаваща на кралица, бременна в деветия месец, и великолепна огърлица от черни перли. Замъкът, издигнат на висок хълм, векове наред беше брулен от студените ветрове откъм океана, а лепкавата мъгла, характерна за Шотландия, сякаш бе проникнала навсякъде.

Теса стоеше неподвижно до прозореца на мястото, обозначено от режисьора, и се опитваше да си внуши, че е топъл юнски ден през 1566-а и бе буйната, жизнена кралица — любителка на голфа — и че не усеща студа. Тъжно си помисли: „Уви, не съм кралица, не играя голф и навярно съм изнежена от живота в слънчевата Калифорния.“ По-добре да не се връща в миналото — тръпки я побиваха, като си представеше колко близо е до мястото, където Макбет е убил Дънкан… Откакто бяха пристигнали в Шотландия, вечно зъзнеше, освен когато си лягаше, завита с два пухени юргана.

Докато се взираше в стръмните базалтови скали, под които зееше дълбока пропаст, тя усещаше напрежението на хората от снимачния екип. Стояха мълчаливо, очаквайки слънцето да се покаже иззад облаците, операторът беше готов да започне снимките, щом режисьорът му даде знак. Невъзможно беше Теса да бъде заменена от дубльорка, тъй като не се знаеше кога облаците ще се разсеят. Оставаше да заснемат само десет секунди от епизода, в който кралицата гледа през прозореца и размишлява какво значение ще има полът на детето й; без този епизод не можеха да продължат снимките, включващи раждането на момченцето Джеймс VI, който след години щеше да наследи английския престол от кралица Елизабет I. Теса с облекчение си помисли, че според сценария през следващите два дни й предстояха „родилни мъки“… поне нямаше да зъзне до прозореца.

Внезапно се разтрепери и с ужас установи, че не може да спре. Не биваше да помръдне дори пръст, за да не наруши последователността на сцената. Оставаше й надеждата, че ще престане да трепери, когато слънцето се покаже. Мислено се упрекна, задето за миг се бе разсеяла — подобно поведение не беше професионално. Ненадейно дочу нечии бързи стъпки и преди да успее да се учуди, че който и да е се осмелява да се движи на снимачната площадка, някой я загърна с палто, което още бе топло от тялото на човека, притекъл й се на помощ.

— Какъв садист си, Дейвид! Нима искаш бедното момиче да загине при изпълнение на служебния си дълг? — извика мъжки глас… в този миг слънцето грейна.

— Глупак такъв! — кресна режисьорът. — Вземи си палтото и веднага напусни снимачната площадка!

— Не мога — невъзмутимо отвърна непознатият. — Едно копче се е захванало в перуката й.

Теса почувства как сръчните пръсти на жената, отговаряща за костюмите, се опитват да освободят перуката й. Остана неподвижна като манекен, докато махнаха палтото.

— Погледнете я! — отчаяно възкликна жената. — Перуката й е изкривена, а огърлицата — скъсана, фризьорката бързо да се хваща на работа, отговорникът за реквизитите да донесе друга огърлица.

— Няма смисъл, слънцето отново се скри — ядно произнесе Дейвид Лийн.

— Да му се не види, изобщо не се досетих, че…

— Ако го беше направил съзнателно, щях да те удуша с голи ръце, откачалко такъв! Извинявай, Теса, вече можеш да се движиш. Еди, съобщи на всички, че за днес приключихме.

Девойката се обърна. Представяше си как вече изхвърлят натрапника от снимачната площадка, но вместо това видя как непознатият и Лийн усмихнато се прегръщат.

— Люк, ако още веднъж ми погодиш същия номер, ще те хвърля през прозореца — закани се режисьорът.

— Грижа се за инвестициите си, Дейвид. А колкото до нахлуването ми, трябваше да поставиш двама души да прогонват натрапници като мен. Не знаех, че снимате — цареше гробовна тишина.

— Можеше да се запиташ защо стоим като истукани, но ти не ни обърна внимание — виждаше само една красива жена, изпаднала в беда. Типично за теб, приятелю. Теса, запознай се с Люк Блейк, който за съжаление е един от най-добрите ми приятели. Люк, това е Теса Кент.

— Зарадвах се на топлото палто, макар че ми го взеха след секунда — усмихна се девойката и се здрависа с него. Хрумна й, че дланта му е най-топлото нещо, което е докосвала от три месеца насам. Внезапно изпита неудържимо желание да приюти дланите си в неговата, сякаш ги пъха в маншон. Смутено разбра, че докато стискаше ръката му, се чувстваше в безопасност, както никога досега. Внезапно осъзна, че усещането за безусловна сигурност не е състояние на ума, а на чувствата, и че до този момент не беше изпитвала подобно силно чувство. Откритието бе толкова неочаквано, че тя едва не избухна в сълзи. Как е възможно да е толкова убедена… дори не познаваше този човек. Вдигна очи и забеляза, че Люк Блейк я наблюдава с неподозирана топлота, погледът му красноречиво говореше, че безусловно одобрява всичко, свързано с нея, че вечно ще я боготвори. Този човек беше интелигентен и с чувство за хумор, но преди всичко бе изключително сърдечен. Навярно нямаше никакви врагове и всичките му приятели го обичаха. Нищо чудно, че Дейвид Лийн му беше простил, задето бе провалил снимките.

— Вземете палтото ми — предложи й Люк Блейк. Едва сега Теса се осмели да го огледа. Беше висок и широкоплещест, с тъмночервеникава къдрава коса, която носеше късо подстригана. Имаше правилни черти, въпреки че носът му бе доста голям, лицето му бе загоряло от слънцето, очите му бяха сини, а погледът му — властен. Беше изискан, но при все това изглеждаше като човек, който прекарва дните си на открито. Движеше се грациозно, с гордо вдигната глава, а усмивката му беше едновременно високомерна и чаровна.

— Не й е необходимо палто — веднага отива да свалят костюма й — намеси се режисьорът.

— Все пак го вземете, иначе ще замръзнете по тези безкрайни коридори — настоя Блейк, помогна й да облече палтото и шеговито потупа подплънките на корема й. — Здравей, Джеймс, малък негоднико. И гък не си казал, когато леля Елизабет е наредила да екзекутират майка ти. Децата са най-големите егоисти, нали?

„Австралиец е“ — внезапно си помисли Теса, която най-сетне бе разпознала лекия му акцент.

— Божичко, Люк, откога се интересуваш от история? — развеселено попита Лийн.

— Попрочетох това-онова и знам каква е била съдбата на Мария. Не съм кон с капаци като теб, Дейвид. За мен героите от филма са като живи хора. Не отричай, че след приключването на снимките ще се захванеш с нов сценарий, с нови актьори и ще забравиш, че благодарение на интригите на братовчедката си, бедната Мария е прекарала двайсет години в тъмницата.

— Караш ме да се чувствам като бездушен невежа — засмя се режисьорът.

— Всички режисьори са безсърдечни и ти не си по-различен — иначе нямаше да позволиш госпожица Кент да премръзне до смърт. Понякога се срамувам, че те познавам. Все пак в името на миналото ти предлагам да вечеряме заедно.

— С удоволствие.

— Довиждане, господин Блейк — промълви Теса и си помисли: „Може би ще покани и мен.“ — Как да ви върна палтото?

— Не ми трябва, имам друго. Но мислех, че утре ще се видим на вечеря.

— Ще останеш тук ли? — изненадано запита Лийн.

— Да, за неопределено време, стига да не ме изгониш.

— Предупреждавам те, че ако ни пречиш, ще те изхвърля като мръсно куче.

— Дадено.

 

 

— Разкажи ми за нея, Дейвид — без всякакви предисловия заговори Люк Блейк, когато седнаха да вечерят.

— Поне да ме беше попитал как съм и как вървят снимките. Та нали си инвестирал в този филм двайсет и пет милиона паунда.

— Нямам време за незначителни подробности. Престани да играеш игрички и ми разкажи за Теса Кент — настоя Люк и дружелюбно се усмихна на прочутия режисьор.

— Теса не е за теб, приятелю.

— Защо?

— С теб се познаваме от памтивека. Ползваш се с лоша слава. Вече си на четирийсет и пет, не си се женил, за сметка на което през последните двайсет и пет години повечето известни и свободни дами са ти били любовници. Ти си като прочута подвижна мишена и доколкото знам, никога не си познал любовта в смисъла, който й придаваме ние, обикновените простосмъртни. Разпитваш ме за едва двайсетгодишно момиче, по-невинно от всяка актриса, с която съм работил. За бога, та малката още живее при родителите си! Изобщо не е за теб, скъпи мой. Не можеш да я вкараш в леглото си, да я направиш своя държанка, нито да я имаш срещу каквато и да било цена.

— Така ти се струва.

— Не го и помисляй!

— А пък аз те мислех за приятел, Дейвид.

— Точно защото съм ти приятел, ще ти задам един въпрос: защо да си разваляш спокойствието? Има неща (дори в живота на прочутия Люк Блейк), които не само не могат и няма да се случат, но не бива да се осъществят — например връзката ти с Теса Кент.

— Не бива ли? Ама че нахалство! Кой ти дава право да решаваш вместо мен?

— Помисли ли за голямата разлика във възрастта ви?

— Опитай с по-сериозен аргумент.

— Тя е девствена.

— Признавам, че в това отношение си непогрешим.

— И е католичка.

— Аз също, въпреки че от трийсет години кракът ми не е стъпвал в черква. Но в детството си бях усърден помощник на свещеника.

— Никога няма да си направиш труда да прелъстиш двайсетгодишна девственица — засмя се Лийн.

— Имаш право, по принцип съм добродетелен — усмихна се в отговор събеседникът му. — Адски ме дразни, че познаваш и кътните ми зъби: моите слабости и добрите ми страни, които се опитвам да скрия, за да не навредят на образа ми на крупен финансов магнат.

— Не е честно, нали?

— Никак. Къде е проклетото уиски?

— Сервитьорът всеки момент ще го донесе. Как върви търговията с бира, Люк?

— Процъфтява. Когато прапрадядо ми е започнал производството, никой не е предполагал, че австралийците ще изпиват тонове бира годишно.

— Всеки умен човек си пада по бирата.

— Така си е. Горещината кара съотечествениците ми да ожадняват. Оказва се, че дядото е постъпил много по-разумно, отколкото да се присъедини към златотърсачите от онова време.

— Май си най-богатият човек в Австралия, а?

— Горе-долу… Но вината не е моя, случил съм да се родя в семейство на богаташи. Прапрадядо ми натрупал такова състояние от търговията с бира, че наследниците му купили златни и медни мини. Дядо ми е започнал да строи железопътни линии, захванал се с говедовъдство и с добив на дървен материал. За татко не оставало друго, освен да се заеме с петролния бизнес и да закупи най-големите стоманолеярни — както виждаш, нещата са свързани. Освен това още изнасяме бира за целия свят.

— Ами конкурентът ти, когото наричат лошия Денис Брейди?

— Може би е по-богат от мен, но е безделник, който не се интересува от разрастването на семейния бизнес. Прекарва дните и нощите си в казината на Ривиерата и е поверил делата си на директорския съвет. Никога няма да последвам примера му. Активно участвам в ръководството на компанията, вече имаме клонове по целия свят.

— Мислиш ли, че инвестирането на средства в заснемането на филм не е рисковано?

— Продуцентството е мое хоби, приятелю. Пък и щом ти режисираш филма, рискът е сведен до минимум и смятам начинанието за разумна инвестиция.

— Шоубизнесът винаги е рискован, повярвай ми. Да поискаме ли листа с менюто?

 

 

— Ще закъснея — притеснено възкликна Теса и се обърна към Фиона, която й помагаше да се облече.

— Голяма работа! Кавалерът ти трябва да разбере, че не е лесно да се приготвиш навреме, след като цял ден си се гърчила от родилни болки.

— Не обичам да закъснявам! — настоя девойката, докато разресваше сплъстената си коса. — Фризьорката изпръска върху главата ми цял флакон лак, а гримьорката се поувлече: така ме изрисува, че приличах на жена, която са изтезавали, а не която има контракции.

— Престани да се вайкаш, изглеждаш прекрасно — скастри я Фиона. — Приготвяш се повече от час. Застани пред огледалото, искам да ти покажа нещо. — Теса се подчини, а Фиона прокара пръст по носа й към веждата и продължи: — Имаш лице, с което си свикнала и още не осъзнаваш приказната му красота. Престани да се занимаваш с косата си, Теса. Кой мъж ще обърне внимание на прическата ти, когато го погледнеш с тези зелени очи. Да не говорим за усмивката ти — вече знаеш, че оказва магическо въздействие. За бога, какво ти става? Люк Блейк е два пъти по-възрастен от теб и е имал десетки любовници.

— Голяма клюкарка си, което не ме учудва, след като от малка четеш английската жълта преса. — Теса любопитно се втренчи в огледалото и се запита дали Фиона не преувеличава красотата й.

— Не съм клюкарка, а реалистка. Ако твоят кавалер се спомине, некрологът му в „Ню Йорк Таймс“ ще гласи: „Вчера в Единбург почина Люк Блейк, австралийски финансов магнат и международен сваляч“.

— Миличка, защо искаш да развалиш настроението ми? Остави ме да се позабавлявам. Знаеш, че никога досега не съм била канена на среща. Защо правиш от мухата слон, след като само ще вечерям с човека, който ме спаси от премръзване?

— Подсказвам ти, че с него трябва да бъдеш нащрек.

— Нима мислиш, че ще опита да ме включи в списъка на завоеванията си?

— Не мисля, а съм абсолютно сигурна. Обзалагам се, че винаги, когато покани някоя жена на вечеря, възнамерява да я вкара в леглото си. И почти винаги има успех.

— Фиона, случвало ли ти се е да излезеш с мъж, без да мислиш, че ако не същата вечер, то в близко бъдеще ще правиш секс с него?

— О! Да му се не види!

— Разбра ли какво имам предвид?

— Имаш право. По нищо не отстъпвам на мъжете. Не съм мислила за секс само когато е ставало въпрос за местния свещеник, университетски преподаватели или бащите на най-добрите ми приятелки.

— Мисля, че няма да им простиш, стига да имаш възможност… само баща ми няма да се хване на въдицата ти. — Теса се засмя, обу черния кадифен панталон, а Фиона й помогна да облече жакета, ушит по модата, властвала в началото на деветнайсети век. Яката беше от бяла дантела, а широките маншети стигаха почти до пръстите.

— Престани да дрънкаш, глупачето ми. Великият австралиец от един час виси във фоайето. Да изчакам ли, докато се прибереш, за да ми разкажеш всички подробности?

— Лека нощ, Фиона. Ще се видим утре.

 

 

— Благодаря, задето ми изпратихте ватиран клин и електрически чорапи — побърза да каже Теса, когато сервитьорът ги настани на масата им в малкия, но много изискан френски ресторант.

— Послужиха ли ви? — разсеяно попита Люк, който не можеше да откъсне поглед от лицето й, подчертано от дантелената яка.

Теса напомняше на портрет на ренесансова благородничка; красотата й бе толкова неземна, че всеки с часове би се взирал в картината, съжалявайки, задето не е живял по времето на тази чаровна млада жена.

— Всъщност ми се наложи да ги сваля. Доста се поизпотих по време на епизода с родилните мъки. За щастие утре „бебето“ ще се появи на бял свят, после ме очакват сцени, при които вашите подаръци ще ми бъдат много полезни.

— Питам се как девственица може да изиграе ролята на родилка — промърмори Люк.

— Кой ви каза, че съм девствена?

Той не отвърна и смутено извърна поглед.

— Прочетохте ли го някъде, личи ли ми или е само ваше предположение? — настояваше тя, а очите й дяволито проблясваха.

— Дейвид ми каза — призна Люк.

— Изтърси го ей така, ни в клин, ни в ръкав ли? Сякаш девствениците са рядкост като еднорозите и наличието им се смята за изключителна туристическа атракция!

— Всъщност ме предупреждаваше да не тичам подир вас.

— Дано сте му казал да си гледа работата.

— Да, споменах му нещо в този дух.

— Може би господин режисьорът ме смята за прекалено млада, за да оставам насаме със закоравял Дон Жуан като вас.

— Определено. Кой ви уведоми, че съм закоравял… Дон Жуан?

— Всеизвестно е, както е всеизвестна и моята девственост.

— В такъв случай сме квит. Приличаме си като две капки вода… Не, сравнението е неуместно…

„Бърборя несвързано — помисли си той. — Но кой знае защо не се чувствам неловко.“

— Следователно не е редно дори да вечеряме заедно — престорено сериозно изрече Тереза.

— Затова ли се чувствам толкова щастлив с теб? — промълви Люк, без да забелязва, че е използвал интимната форма на обръщение.

— Нямам представа. — Тя вдигна рамене и също му заговори на „ти“. — Не те познавам и не знам какво може да те ощастливи. Известно ми е само, че си мил, добър и че когато съм с теб, чувствам нещо, което не съм изпитвала с никого, дори с Роди.

— Кой е Роди? — Жегна го ревност, каквато не беше познал през целия си живот.

— Роди Фенстеруолд режисира първите ми филми.

— Познавам го и мисля, че си го бива. — Люк въздъхна от облекчение. — Какво чувстваш, когато си с мен?

— Струва ми се, че съм в безопасност. — Необходима й беше цялата й смелост, за да го каже, но бе решила да признае истината. — В пълна безопасност. Сякаш не може да ме сполети нещастие, защото ще ме защитиш от всички злини по света. Знам, че е абсурдно, но никога досега не съм изпитвала подобно чувство. Усетих се като съвършено различен човек. Все едно съм се събудила и откривам, че съм спечелила олимпийски медал в дисциплината скокове със ски. Случи се вчера, когато се ръкувахме. Реших да го споделя с теб, защото е прекалено важно, за да го запазя в тайна. Не мисли, че искам да те обвържа по някакъв начин… не очаквам да се грижиш за мен… но трябваше да ти го кажа.

— Не мисли, че си ме изплашила.

— Не съм имала подобно намерение.

— Знай, че онова, което току-що ми заяви, би изплашило до смърт повечето мъже.

— Предчувствах, че не си от плашливите и че стоически ще го понесеш. Ако съм се излъгала, предпочитам да го науча още сега. Мислех за това цяла нощ.

— Аз също не съм мигнал, но от мисли по теб.

— Какви например?

— За това, че си прекалено млада и девствена. Никога не съм предполагал, че ще имам морални скрупули. Не се притеснявам от голямата разлика във възрастта ни, а от факта, че никога не си се любила с мъж. Бил съм с много жени, но всички бяха опитни. Като знам какъв живот съм водил, нямам право да отдавам толкова голямо значение на девствеността. Може би влияние оказва католическото ми възпитание и това, че майка ми и баба ми са били непорочни, когато са се омъжили — нещо, което е било съвсем естествено по онова време. Мама все ми повтаряше, че съпругата ми непременно трябва да бъде девица… сигурно думите й са се загнездили в съзнанието ми.

„Кажи му истината още сега — помисли си Теса. — Кажи му, преди да е станало прекалено късно.“ Всъщност какво да признае? Въпреки че бе родила дете, никога не я беше обладавал мъж. Краткият епизод с колежанина, чието име искаше да забрави, не влизаше в сметката: през онази нощ беше леко пияна, пък и случилото се не можеше да се нарече полов акт. Целували я бяха единствено актьорите пред камерата. Никога не й бяха разрешавали да излезе с някой младеж. Нямаше какво да признава освен онова, което бе изповядала пред Бога и за което беше получила опрощение. Дълбоко си пое дъх и се облегна на стола. Добре, че навреме беше отхвърлила нелепата идея да каже истината на Люк.

— Може би се чувстваш щастлив с мен заради прословутата ми девственост — иронично подхвърли тя.

— Изпитах щастие в мига, в който те видях да зъзнеш и те загърнах с палтото си. Усмивката, гласът, очите ти ме правят щастлив… Божичко, още малко и ще заговоря в рими като някой от героите в мюзикълите на Гершуин, само дето речта ми няма да е толкова остроумна.

— Имал си толкова много жени, нима не ти дадоха щастие?

— Ако поне една ми бе вдъхнала това чувство, щях да се оженя за нея.

— Ти също не можеш да ме изплашиш — престорено шеговито каза Теса и едва успя да овладее гласа си да не затрепери от вълнение. Непременно трябваше да смени темата, иначе щеше да се разплаче от радост. Щастието, което изпитваше, сякаш изпълни гърдите й. — Все пак почти не те познавам. Разкажи ми какво обичаш да правиш.

— Да управлявам платноходка и малък самолет — замислено изрече той. — Да приготвям агнешко в сос по моя рецепта, да танцувам самба в Бразилия, да ям пекинска патица в прочутия китайски ресторант на Чоу в Лондон, да чета до ранни зори, да посещавам аукциони и да управлявам моята компания… и да целувам красиви момичета. А ти?

— Аз ли? Не е честно да ме питаш! — възкликна Теса, изпитвайки ревност, задето беше изредил толкова преживявания, които нямаха нищо общо с нея. — Така и не съм разбрала какво ми допада, защото бях прекалено заета с уроците, които Роди и Зъкър настояваха да взимам. Мога да танцувам, но дори не знам що за танц е самбата. Обичам да чета, ала нямам представа какъв е вкусът на пекинската патица. Прекалено разглезен си, Люк Блейк. Къде живееш?

— Където ми хрумне. Притежавам къщи в Мелбърн и в Кап Фера, близо до Монако, но през годината прекарвам само по няколко седмици в Австралия и в Южна Франция, където отивам да покарам платноходка. Работата ми изисква много пътувания, ето защо обикалям света и живея предимно по хотели.

— С какво се занимаваш?

— С добив на мед и злато, с производство на стомана и на бира… търся нови методи за извличане на богатствата от земните недра…

— Всичко това е много интересно, но все пак няма ли да хапнем нещо?

— Господи, нима забравих да повикам сервитьора?

— Не си поръчал дори по едно питие.

— Извинявай. Какво ще пиеш?

— Мисля да опитам бирата „Блейк“, за която толкова се говори.

— Никога ли не си пила „Блейк“?

— Всъщност никога не съм пила бира.

— Как е възможно?

— Когато бях в „Сакре Кьор“ със съученичката ми Мими тайно опитвахме всякакви силни напитки. После… после престанахме и оттогава не съм пила алкохол освен по няколко глътки шампанско на сватбени тържества. Още живея с родителите си, а те не близват спиртни напитки. Не пия дори когато отивам на ресторант с някой младеж — никога не съм имала приятел, всичките ми кавалери са били избрани от рекламния отдел на студиото.

— Слава богу, че Дейвид не е запознат с тези факти, защото щеше да ни заключи в стаите ни.

— Не му казвай истината. И без това репутацията ми е прекалено неопетнена.

— Сервитьор, две бири „Блейк“, моля.

— Ще се опитам да изпълня поръчката ви, сър — с достойнство отговори сервитьорът, сякаш бе напълно в реда на нещата клиентите на най-изискания френски ресторант да желаят бира, — но не съм сигурен, че имаме от тази марка. „Ама че чешити — помисли си, — остава да поръчат кока-кола!“

— Как е възможно! Тогава ни донесете бутилка шампанско. Сигурно разполагате с „Дом Периньон“. За какво ще пием, Теса?

— За първата ми истинска среща.

— Но… какво искаш да… нима съм първият, с когото излизаш?

— Точно така. Крайно време беше.

— Не може да бъде!

— Честна дума.