Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Jeweles of Tessa Kent, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
paula
Разпознаване и корекция
mladenova_1978 (2015 г.)

Издание:

Джудит Кранц. Бижутата на Теса Кент

Американска, първо издание

Редактор: Розия Самуилова

Дизайн на корицата: Димитър Стоянов — Димо

ИК „Златорогъ“, 1999 г.

ISBN 954–437–080–3

 

 

Judith Krantz

The Jeweles of Tessa Kent

Copyright © 1998 by Judith Krantz

История

  1. — Добавяне

30

Три часа, след като напусна кабинета на Сюзан Хил, Теса излезе от транса, в който бе изпаднала, и осъзна, че седи в кантората на някаква пътническа агенция на Медисън авеню. Нямаше представа как се е озовала тук, нито кога е пожелала да й уредят околосветско пътуване, което щеше да продължи повече от три месеца.

— Извинете — обърна се към агента, опитвайки да прикрие объркването си. — Току-що се досетих, че не ще мога да отсъствам толкова дълго. Извинете, че отнех времето ви…

— Госпожице Кент, та нали настоявахте… Използвах всичките си връзки да ви осигуря кабина на парахода…

— Още веднъж моля да ме извините. Иска ми се да замина, но е невъзможно — изтърси тя, грабна многобройните пликове с покупки и побягна.

Прибра се в „Карлайл“ и прегледа съдържанието на хартиените чанти с емблемата на „Бергдорф“. По всичко личеше, че е изпразнила щандовете на прочутия магазин. Оказа се, че е купила поне дузина чифта елегантни сандали с висок ток, пет бански костюма, цял куп вносно дантелено бельо и огромен брой летни рокли. Каза си, че още утре ще върне покупките в магазина и едва в този момент напълно осъзна какво я очаква. Сълзи рукнаха от очите й, тялото й се разтърси от риданията, от гърдите й се изтръгваха вопли, напомнящи на воя наранено животно. Не мислеше за нищо, не усещаше нищо, освен необходимостта да изплаче мъката си.

Най-сетне престанала плаче, но не защото се бе успокоила — сякаш сълзите й бяха свършили. Гърлото я болеше, клепачите й бяха подпухнали, очите й пареха.

Погледна часовника и разбра, че часове наред е лежала безпомощно, пъхнала глава под възглавницата. Добре, че Сам отсъства от града, иначе щеше да я обсипе с въпроси и да настоява за отговори. Не, никога няма да го допусне! Главата й се пръскаше от болка, ала изведнъж почувства глад. „Как е възможно?“ — помисли си, сетне поръча по телефона двойна порция бъркани яйца и препечени филийки хляб. Дълго стоя под душа, облече хавлията си и се нахвърли върху храната. После направи компрес с кубчета лед, завити със салфетка, заключи вратата и се излегна на дивана, като постави голяма чаша с водка на масичката. Повтаряше си, че е изтощена, че трябва да си почине, да размисли.

Внезапно я обзе толкова силен гняв, че скочи от дивана. Изпи водката на един дъх, наля си втора чаша и закрачи напред-назад като животно в клетка. Бърбореше несвързано, от устните й се изтръгваха най-противните ругатни. Искаше й се да убие някого… да, най-голямото й желание бе да удря, да удря и да причинява болка и смърт. Ако има власт, ще разпореди стотици екзекуции, ще хвърля мълнии, ще заличи цели градове от лицето на земята! Накрая умората и алкохолът я надвиха, тя се строполи на леглото и се унесе в мъртвешки сън.

Събуди се в три през нощта и отначало се стресна, че лежи по хавлия върху завивката, а краката й са ледени. След миг си спомни какво се е случило и осъзнаването на действителността беше толкова болезнено, че заплашваше да я убие. С усилие се овладя и макар да потръпваше от ужас, се постара да си припомни разговора със Сюзан Хил.

Ненадейно й хрумна, че в никакъв случай положението не е толкова безнадеждно. Невъзможно е да я очаква скорошна смърт. Хелън Лорънс, доктор Уинг, Сюзан Хил… всички до един са поставили погрешна диагноза. Още утре ще отиде при други лекари… при прочути специалисти, които ще й съобщят, че ненужно е била подложена на биопсия, че е била измамена от най-некадърните мошеници в Ню Йорк. Познават се и я препращат от един на друг, за да вземат парите й. Теса се разтрепери от ярост: тези безсрамници са я излъгали най-нагло, само за да я изплашат.

Излъгали са я безпричинно.

Мътните ги взели! Ех, ако успее да докаже, че са я измамили…

Внезапно осъзна колко налудничави са мислите й. Много добре знаеше, че тримата са прекрасни специалисти, че й съчувстват и не са устроили коварен заговор срещу нея. Застана пред огледалото и объркано се втренчи в изображението си. Не приличаше на жена, на която (ако има късмет) остават само две години живот. След две години ще бъде едва на четирийсет… още не е изпитала всички радости на съществуването…

Но няма да доживее дори дотогава. Не й е съдено да отпразнува кръглата годишнина, която щастливите, здрави жени очакват с ужас. Познаваше много хора, които крият истинската си възраст. Какъв абсурд! Та всеки рожден ден е победа над смъртта, която заслужава да бъде отпразнувана. Нима човеците са толкова обезумели, че се срамуват от напредването на възрастта? Нима не осъзнават, че дълголетието е дар Божий, че бръчките, излишните килограми и белите коси са признак за добър късмет?

Не е честно! Не е справедливо това да се случи точно с нея. Съдбата вече я е наказала, когато така внезапно й отне Люк. Защо й нанася този последен удар? Несправедливо е да умре само защото някакъв проклет тумор се е загнездил в тялото й. Чувстваше се така, сякаш с жестоки удари я повалят на пода, сякаш жива я дерат, сякаш я приковават към кръст… и то без никаква причина. Христос поне е имал вярата, в името на която си струва да умреш…

За пръв път съжали, че след смъртта на Люк се е отрекла от вярата си. Може би някой свещеник би се нагърбил да й обясни, че несправедливото отношение на съдбата към нея е целенасочено. Не вярваше в това и все пак понякога й се струваше, че е жертва на някаква зла сила, която със студена пресметливост й бе отредила онази доза отрова, която ще я убие два пъти…

Отново ще приеме вярата, няма да пропуска утринна литургия, ще се изповядва всяка седмица, само и само да доживее до четирийсет и пет. Единственото й желание е да достигне средната възраст, от която актрисите пък и всички жени се ужасяват. Никога повече няма да се люби със Сам, никога няма да посегне към вкусна храна, никога няма да се наслаждава на красотата на прекрасен букет, ако получи възможността да доживее до четирийсет и пет; ще се откаже от работата и от любовника си, ще заживее в приют за бездомни, ще стане монахиня, само и само да доживее до четирийсет и петия си рожден ден. Монахиня ли? Тя горчиво се усмихна — никога няма да я допуснат в манастир.

Внезапно забеляза, че е накъсала на ивици ефирната бяла рокля с пайети, която беше купила само преди няколко часа. Дори не подозираше, че притежава такава сила. Често беше чувала да казват, че хората обезумяват от мъка. Дали е разкъсала и други дрехи? Ядно захвърли всички рокли на пода. Не, не е луда, няма да раздира дрехите си!

В едно е сигурна — няма да се подложи нито на химиотерапия, нито на облъчване! Не ще прекара нито ден в болницата, защото няма внучка, на чиято сватба да присъства. Не й е съдено да сподели със Сам радостите на живота, да доживее до дълбоки старини и с Фиона носталгично да си припомнят миналото. Няма да й се наложи да си направи козметична пластична операция, никога не ще познае страха от залеза на славата си. Би дала мило и драго, за да остарее дотолкова, че да играе сбръчканата бабичка, без да се налага да я гримират.

Усети как унинието я обгръща като черно наметало — задушаващо, но странно неустоимо — и в миг осъзна, че ако не престане да мисли за заболяването си, ще прекара в самосъжаление малкото време, което й остава. Бе пропиляла скъпоценни години от живота си, скърбейки за Люк. Колко глупава е била! Не разполагаше нито с ден, нито дори с минута да оплаква злочестата си съдба. Не можеше да си позволи този лукс.

Тогава какво? Остава й радостта от връзката й със Сам. Но докога ще съумее да го държи в неведение… колко ли време им остава да се любят, без страхът от бъдещето да помрачава всяка минута? Ами работата й? Няма да изиграе ролята на Каси — едва ли ще доживее да довърши филма, пък и застрахователната компания ще откаже да направи застраховката, задължителна за всеки актьор. Остава й да помага на Фиона и със скрита завист да наблюдава как друга актриса изпълнява ролята на Касандра Ленокс. Остават й многобройните приятели в Калифорния и в Ню Йорк, които изпитват искрени чувства към нея. Ами спомените за най-славните й години в киното?

Познала бе щастието да живее с Люк, една година се беше радвала на любовта на Сам — колко жени могат да се похвалят, че са били обичани до лудост? Нима това не й е достатъчно? Не, не е.

Ще бъде лишена от радостите на зрялата възраст, няма да доживее дори до петдесет… Никога не ще се примири с жестоката си съдба, но трябва да мобилизира всичките си сили, да прояви достойнство.

Животът й е като тясна панделка, която внезапно са прерязали и която бързо се навива. Но тя ще използва пълноценно оставащото й време, ще направи онова, което другите постигат след дълги години. За миг успя да си внуши, че нищо не се е случило, че отново може да потъне в ежедневието, сетне илюзията се разсея. Кълбото продължаваше да се навива.

И все пак не всичко е загубено. Още управлява съдбата си, още може да направи нещо — единственото, за което времето ще й бъде достатъчно. Ще остави доказателство, че е имала свой живот извън филмовите си роли, частица от себе си, която ще напомня за съществуването й.

Ще се сдобри с Маги, ще хвърли мост през пропастта, която ги разделя.

Все още разполага с време да го стори. Съдбата й е дала отсрочка, за да си върне Маги. Маги, която някой ден ще има син или дъщеря… които ще знаят, че Теса Кент е съществувала.

В съзнанието й се гонеха трескави мисли. Изминали бяха близо пет години, откакто Маги беше отказала да приеме милионите, които й бе завещал Люк и които щяха да й осигурят стотици хиляди долара годишна рента. Дали беше обмислила какво губи в желанието си да прекъсне всякакви връзки с майка си? Кой знае. По онова време беше прекалено млада да разбере финансовите последствия от неразумната си постъпка, но бе и прекалено зряла завинаги да заличи от живота си жената, която я беше измамила.

Но това не бива да продължава. Няма да го позволи. Ще упражни родителските си права и дъщеря й волю-неволю ще ги признае.

А може би през изминалите години Маги се е променила, улегнала е, вече не е онова импулсивно момиче. Още утре ще я посети… Разбира се, че знае адреса й, та нали все още използва услугите на частния детектив, за да разбере как живее дъщеря й. Ще се изправи лице срещу лице с Маги… вече не се бои, че тя ще я прогони и ще й причини неописуемо страдание. Каква страхливка е била! Ще обясни, че й остава да живее още малко, ще принуди Маги да я изслуша.

Никой няма право да отхвърли молбата на умиращ човек.