Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Jeweles of Tessa Kent, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
paula
Разпознаване и корекция
mladenova_1978 (2015 г.)

Издание:

Джудит Кранц. Бижутата на Теса Кент

Американска, първо издание

Редактор: Розия Самуилова

Дизайн на корицата: Димитър Стоянов — Димо

ИК „Златорогъ“, 1999 г.

ISBN 954–437–080–3

 

 

Judith Krantz

The Jeweles of Tessa Kent

Copyright © 1998 by Judith Krantz

История

  1. — Добавяне

12

— Кажи ми, че най-сетне всичко свърши — едва чуто промълви Теса, и отпусна глава на облегалката на колата. Беше уморена до смърт, виеше й се свят. С Люк пътуваха към къщата му, намираща се в подножието на хълма, върху който беше построено селцето Ез. Бяха решили да прекарат там медения си месец. — Обещай, че това преживяване няма да се повтори.

Люк леко извърна глава и я погледна. Под очите й имаше сенки, подсказващи преумората й. Изкусителните й устни бяха леко отворени, сякаш тя спеше. Само разкошната й коса, развявана от вятъра, изглеждаше някак жизнена. Под светлината на залязващото слънце в тъмните й къдрици играеха червеникави отблясъци.

— Няма да се повтори, скъпа — нежно отвърна той. — Освен ако не решиш да повторим брачния обет на десетата годишнина от сватбата ни. Тогава ще се постарая да те разубедя, като непрекъснато повтарям думата „папараци“.

— Достатъчно ще бъде да я кажеш само веднъж — въздъхна Теса, и потръпна, припомняйки си тълпите от фотографи и репортери, които полицаите едва успяваха да удържат. — По-добре да се бяхме оженили тайно, въпреки че щяхме да разочароваме принцеса Грейс. Взех си поука: никога не позволявай да организират сватбата ти, колкото и щедро да е предложението. Грешка — особено когато „благодетелката“ е много щедра. Не бих могла да издържа и секунда повече в ролята на булка. Питам се дали не е редно младоженката да се забавлява заедно с гостите.

— Изключено, миличка. Всяка жена едва ли не с ужас си спомня сватбения си ден.

— Тогава защо се съгласихме?

— Защото така повелява традицията.

Тереза уморено затвори очи. Упрекваше се, задето беше позволила най-хубавият ден в живота й да бъде помрачен. Всъщност сватбената церемония беше като прекрасен, приказен сън в бяло. От великолепните кристални полилеи на катедралата се спускаха гирлянди от бели цветя, с бели цветя бе украсен и олтарът, свещите също бяха бели. Докато пристъпваше по централната пътека, Теса имаше усещането, че върви през уханна градина към своя любим. Беше замаяна от щастие и не си спомняше почти нищо, освен сериозното лице на Люк и увереността, с която той изрече, че взима Тереза за своя законна съпруга. Може би дните преди сватбата щяха да бъдат прекрасни, ако не й беше хрумнала безумната идея да покани многобройните членове на фамилия Райли. Щеше да отговаря на многобройните благопожелания, без да я е грижа какво мислят за нея гостите, щеше да й бъде много по-лесно. Ала бе пожелала всичките й роднини да се убедят колко е щастлива и беше допуснала фатална грешка.

И през ум не й минаваше, че от момента, в който пристигнат в Монако, те ще се чувстват като риба на сухо. От малка не беше присъствала на семейни празненства, в спомените й се бяха запечатали усмихнати и добродушни жени, които си разменят клюки и наливащи се с бира мъже, които си подхвърлят шеговити забележки и се държат съвършено непринудено. Ала в Монако същите тези хора бяха като вдървени — очевидно се чувстваха неудобно в новите си дрехи, купени специално за случая, страхуваха се да не направят гаф, внимателно подбираха думите си и говореха сериозно, сякаш не бяха дошли на сватба, а на погребение.

Присъствието на принца и на принцесата на вечерята, която Люк бе дал в Международния спортен клуб, до един ги накара да си глътнат езиците. По време на сватбения банкет в двореца танцуваха толкова сковано, сякаш не бяха хората, които у дома навиваха килимите, за да покажат танцовите си умения. Дори не се бяха осмелили да прекалят с шампанското. Напразно Теса, Люк и дори принцеса Грейс полагаха усилия да ги накарат да се отпуснат. Празненството наистина щеше да заприлича на погребение, ако не бяха хората от филмовата индустрия и колегите на Люк със съпругите си, повечето от които бяха австралийци и не благоговееха пред Грейс Кели.

Всъщност дори тържественият обяд не беше толкова кошмарен, мислеше си Теса. Беше толкова изтощена, че нямаше сили да отвори очи и да се наслади на приказно красивия пейзаж, разкриващ се встрани от стръмното планинско шосе. Най-кошмарно беше отношението на лелите към майка й. Първите признаци на безпокойство беше почувствала, когато родителите й пристигнаха без Маги, избягвайки самолета, с който пътуваха останалите роднини. Може би ако момиченцето беше тук, естественото му поведение щеше да помогне на лелите да осъзнаят, че тяхната сестра Агнес не се е превърнала в Кралицата майка.

Теса изтръпваше, докато наблюдаваше благоговението, с което се отнасяха към майка й.

Агнес Хорват се бе превърнала в единствената видна личност във фамилията Райли и не пропускаше да го напомни на простосмъртните си родственици. Не пропускаше нито една възможност да демонстрира превъзходството си, да изрази с думи или с жестове, че ги смята за много по-долни от себе си. Успеха си дължеше не на Божията воля, а на собствената си далновидност и желязна воля, без които тази сватба бе немислима.

Поведението й беше още по-дразнещо за Теса, като се има предвид колко яростно Агнес се бе възпротивила на брака й. Люк, който беше в незавидното положение на човек, който се жени за много по-млада от него девойка, полагаше огромни усилия да се хареса на родителите й. Шандор внимателно го беше преценил, за да реши, че Тереза е направила разумен избор, макар да се отнасяше към бъдещия си зет със същото подозрение, което изпитваше към нейния агент и към финансовия й съветник. Колкото до Агнес, чаровният, галантен и непретенциозен Люк, който не отговаряше на представата й за него, почти успя да спечели сърцето й. Тя дори прошепна на Теса:

— Сега разбирам защо си взела това абсурдно и прибързано решение.

Тези думи почти се равняваха на благословия, която Агнес никога нямаше да изрече.

Ами братовчедите, с които Теса бе лудувала до насита? Дори те се чувстваха неловко в присъствието й. Сякаш тя се беше превърнала в извънземно създание, с което не можеха да контактуват нормално.

Още по-нетърпими бяха децата им, които тя така безразсъдно бе настояла да доведат. Непрестанно се боричкаха, хленчеха, дразнеха се взаимно, отговаряха на родителите си — накратко, държаха се невъзпитано.

Най-страшното през тези кошмарни дни беше, че Теса се червеше от срам заради роднините си, същевременно изпитваше угризения на съвестта заради срама си.

От малка беше всеобщата любимка на фамилия Райли, но сега родствениците й я гледаха с такова уважение и възхита, че я караха да се чувства неловко.

Питаше се дали по същия начин хората се отнасят към всеки носител на „Оскар“. А може би роднините й се стесняват от принцеса Грейс. Или пък причината е в годежния й пръстен, който лелите и братовчедките й отказаха да пробват въпреки настояването й. Ами ако сковаността им се дължи на видимата разлика между четиринайсетгодишната Тереза, която бяха познавали преди заминаването й за Калифорния, и Теса Кент — бляскавата филмова звезда, която, подобно на всяка актриса, се бе усъвършенствала с всяка изминала година.

Защо ли се учудва? Роднините остават непроменени в съзнанието ти, ала излезеш ли извън някакви техни норми, бързо се отчуждаваш, независимо дали си се издигнал прекалено много или си паднал прекалено ниско.

От друга страна, Тайлър и Медисън Уебстър — завареният брат и снахата на Люк — я бяха приели съвсем нормално и дори радушно. Бяха привлекателна двойка и живееха в Ню Джързи. Бяха единствените гости, които се държаха еднакво естествено и непринудено с принц Рение и с Шандор Хорват, със стеснителната съпруга на един от сътрудниците на Люк и с невъзпитаните втори братовчеди.

От всички, които познаваха Теса от времето, когато още не беше филмова звезда, само Мими не се бе променила. Беше все така дяволита и безразсъдна и не се трогна от унищожителните погледи на Агнес. Фиона пък беше прекалено заета да избира булчинската рокля, своя тоалет на шаферка, както и всичко необходимо за младоженката. Без да обръща внимание на прекалено сериозната Фиона, Мими танцуваше из апартамента на Теса само по бикини и обувки с висок ток и с възхищение оглеждаше пръстена със зеления диамант, който най-безцеремонно беше нахлузила на пръста си. Беше както винаги неудържима, неуморно клюкарстваше по адрес на бившите им съученички от „Сакре Кьор“, подробно описваше многобройните си авантюри в колежа, настояваше Люк да й намери австралиец точно като него и искаше да й сервират в стаята невъзможни храни по всяко време на деня и нощта, само да докаже, че поръчката й ще бъде изпълнена. Единствено Мими и малката група холивудски гости прекараха приятно на сватбата на Теса.

„Искрено исках всички да се забавляват“ — помисли си тя и почувства как напрежението я напусна, щом прогони от съзнанието си спомените за сватбата. През спуснатите си клепачи усещаше, че дневната светлина бързо гасне. Най-добре да подремне… скоро ще пристигнат…

Събуди се с усещането, което изпитваше след часове непробуден сън. Без да отваря очи, си помисли, че е божествено да подремнеш. Дрямката няма задължителния характер на съня, не е нещо, от „което се нуждаеш“, за да функционираш нормално на следващия ден. Дрямката е истинска благословия, тогава не те измъчват сънища, а потъваш в мрак, който заличава всичките ти тревоги. Чърчил е имал навика да си подремва всеки ден. Дали ако последва примера му, ще заприлича на него или ще трябва да се научи да пие бренди и да пуши пури, за да се сравнява с великия човек? Ще попита Люк, той знае отговорите на всички въпроси. Но къде е Люк?

Тя рязко се надигна. Още носеше роклята, която беше облякла след сватбеното тържество. Намираше се върху голямо легло в непозната стая — навярно Люк я е пренесъл тук от колата. Таванът беше от дебели греди, сводести прозорци бяха прорязани в дебелите каменни стени. Теса стана, приближи се до най-близкия прозорец и погледна навън. Видя поле, засадено с лавандула, маслинови дръвчета, кипариси и лозници, които се виеха около перваза — типична гледка за Прованс. Само дето светлината бе сивкава като при зазоряване…

„Спала съм най-малко тринайсет часа“ — помисли си тя и се загърна със завивката. Неотложно трябва да посети тоалетната, после ще потърси младоженеца.

За щастие първото помещение, в което влезе, се оказа отлично обзаведена баня. След като се облекчи, Теса забеляза, че чантичката с козметичните й принадлежности е поставена на шкафчето до умивалника. Набързо наплиска с вода лицето си, изми зъбите си, свали изпомачканата рокля и реши да вземе душ. После грижливо свали грима си, разреса косата си и критично се втренчи в огледалото — беше готова да посрещне новия ден. Сега й трябваха: първо, някаква дреха, второ, съпруг. Претършува гардеробите, но не откри куфарите си. Загърна се с огромна хавлиена кърпа, отвори другата врата и едва не падна върху Люк. Той спеше на килимчето в коридора, също като верен телохранител на страдаща от параноя императрица. Теса забеляза, че дори не бе свалил дрехите си.

Приклекна до него и лекичко погъделичка опакото на ръката му, но той дори не помръдна. Целуна го по ухото, ала резултатът беше същият. Задърпа косата му, но той не се събуди. Теса се отдръпна и се втренчи в съпруга си, който спеше толкова непробудно, сякаш бе изпаднал в кома. Не й се искаше да смущава съня му — може би не е мигнал цяла нощ, за да бди над нея, а призори, бог знае защо, е решил да легне пред вратата на стаята й. Но ако не го събуди, ще се чувства самотна, пък и не бива да започват по този странен начин съвместния си живот.

Потръпна от студения утринен въздух, сетне смело захвърли кърпата и се пъхна под завивката до съпруга си. Остана неподвижна, наслаждавайки се на топлината, която се излъчваше от тялото на Люк, както и на странното усещане да лежи гола до мъж. Надяваше се той да усети присъствието й и да се събуди. Очевидно не ставаше за телохранител — докато спеше като заклан, цяла рота казаци можеха да изнасилят младоженката и то през първата й брачна нощ.

Дали да предприеме по-решителни действия? Заразкопчава ризата му — добре, че бе свалил вратовръзката си, та не й се наложи да се справя и с нея. Наведе се над гърдите му с надеждата дъхът й да го събуди, но и този път удари на камък. Замисли се да го сръга в ребрата или да го погъделичка под мишниците, но той като че нямаше гъдел. Дали да го разтърси? Не, няма да бъде по силите й. Реши, че след като е разкопчала ризата, не е зле да разкопчее и панталона му. Сравнително лесно се справи с колана и с ципа. Люк извърна глава, но не се събуди. Теса прокара пръст по корема му, сетне задърпа късите косъмчета, като си казваше, че при подобна болезнена операция всеки нормален човек ще се събуди.

Плъзна ръка по-надолу, но внезапно я дръпна като опарена и с насмешка си каза, че не е редно да скубеш срамните косми на човек, чийто пенис не си виждала. От друга страна, идеята да го докосне на най-интимното място бе безкрайно примамлива. Плахо хвана пениса на Люк и лекичко го стисна. За нейно учудваше усещането бе приятно — сякаш държеше странно, но дружелюбно животинче, нещо като домашен любимец. Животинче, което очевидно беше по-отзивчиво от господаря си, защото, за разлика от него, реагираше на докосването й. Теса смаяно наблюдаваше как се удължава и се втвърдява. Вече не приличаше на безобидно животинче, но според нея оставаше все така дружелюбно. Скоро увеличи размерите си толкова много, че й се наложи да движи ръката си нагоре-надолу, за да прецени дължината му.

— Хей! Какво правиш!

Ето каква била тайната за събуждането на Люк.

— Спеше непробудно! — упрекна го тя, без да отдръпва ръката си, за да не би съпругът й да си помисли, че още сънува.

— Престани!

— Мислех, че ще ти хареса.

— Харесва ми, но ме пусни.

Тя неохотно се подчини, вдигна глава да го погледне в лицето и с престорена скромност промълви:

— Добро утро.

Люк се засмя:

— В кой манастир са те учили да правиш това?

— Просто се подчиних на инстинкта си.

— Скъпа моя! — възкликна Люк и обсипа лицето й с целувки. — В никакъв случай не желая да потискам инстинкта ти, но отказвам да се любя на пода.

— Всъщност защо ти е хрумнало да спиш в коридора?

— Пренесох те от колата и те сложих в средата на леглото, защото се страхувах да не паднеш. С часове чаках да се събудиш, после реших да не те премествам — беше изтощена и имаше нужда от продължителен, здрав сън. Мислех да прекарам нощта на килимчето до леглото, но ако се събудеше по-рано, щеше да се стовариш върху мен в мрака. Ето защо реших да легна на място, където със сигурност ще ме откриеш, след като се събудиш.

— По-добре да беше оставил нощната лампа да свети, за да те видя на килимчето в спалнята.

— Изобщо не се сетих.

— Май мислите ти са били пообъркани — закачливо подметна тя.

— Никога не съм изпадал в подобно положение. Истината е, че друга жена не е стъпвала в този дом.

— Но нали от години притежаваш къща в Кап Фера?

— Вярно е. Там се намира и хангарът, в който държа яхтата. Къщата, в която сме сега, купих след годежа ни — копнеех за дом, в който да бъдем само двамата с теб. Боже мой, ти си гола!

— Питах се кога най-сетне ще забележиш.

Люк я грабна заедно със завивката и нежно я положи на леглото в спалнята:

— Стой тук и дори не помръдвай, докато си измия зъбите и взема душ. Обещаваш ли?

— Разрешаваш ли поне да дишам — шеговито подхвърли тя. След като Люк се бе събудил и отново беше поел нещата в свои ръце, тя усещаше странно облекчение и дори неприсъщо лекомислие.

— Само от време на време.

Докато го чакаше, Теса тръпнеше едновременно от любопитство и от страх заради онова, което предстоеше. Чувстваше се замаяна и се взираше в гредите на тавана, без да ги забелязва. В един миг усети, че дори е затаила дъх. Люк се появи, захвърли кърпата, която беше препасал около кръста си, и се пъхна под завивката. Ненадейно Теса изпита неописуем свян. Отдръпна се и се пъхна под завивката, като плахо надничаше изпод кичурите коса, които почти закриваха лицето й.

— Миличка, не ме гледай така, сърцето ми се къса — прошепна Люк. — Не е задължително да се любим. Ако желаеш, ще закусим и ще се поразходим. Мога да чакам и цяла седмица, ако ми позволиш от време на време да те целувам.

— Не.

— Нима и целувките са забранени?

— Не искам да закусвам.

— Какво желаеш?

— Нямам представа. Ти би трябвало да знаеш как да постъпиш.

— При други обстоятелства не бих се поколебал, но ти си…

— Знам, знам, не ми напомняй. Направи онова, което би сторил, ако си в леглото с някоя жена.

— Ти не си „някоя жена“, а моя съпруга, най-голямата ми любов.

— Тогава измисли нещо.

— Първо ще изследвам единственото, което виждам — промърмори той, развеселен от детинската й постъпка. Привлече я към себе си и я целуна по челото. Сетне, окуражен от липсата на съпротива, обсипа с целувки лицето й.

— Фиона твърди, че изпъкналите скули били най-привлекателната ми черта — прошепна Теса.

— Още не мога да преценя. Може би притежаваш нещо по-привлекателно, което другите не са виждали. — Извърна глава и я целуна по устните. Тя отвърна на целувката, но Люк усети, че е напрегната и трепери. Помисли си, че е съвсем естествено една девственица да се страхува от първия сексуален контакт. Опита се да овладее страстта си и дълги минути двамата нежно, дори плахо се целуваха. Когато усети, че Теса се поотпусна, той докосна с устни ухото й, сетне обсипа с целувки дългата й шия. Всеки път, когато стигнеше до ключиците, се връщаше към ухото, без нито за миг да нарушава ритъма.

Теса започна да се задъхва, сетне отметна завивката и разкри стегнатите си гърди. Зърната бяха втвърдени, сякаш Люк безмилостно ги бе хапал.

— Целуни ги — задъхано прошепна тя — и престани да се занимаваш с ухото ми… подлудяваш ме…

— Точно това е целта ми — промърмори в отговор Люк и сведе глава към нежните розови връхчета. Теса сляпо посегна към него, но той се отдръпна, та да не докоснат пръстите й възбудения му пенис. Повтаряше си, че трябва да прояви неимоверно търпение, за да я подготви за любовния акт, ала от докосването й буквално обезумяваше. Обгърна с длани гърдите й и започна ту да целува, ту да хапе зърната й, които все повече набъбваха под ласките му. С огромно усилие на волята сдържаше страстта си, с цялото си същество жадуваше да достави удоволствие на любимата жена. Теса се гърчеше, опитвайки да отхвърли завивката, но той не й позволяваше… а устните му не се откъсваха от гърдите й. Смучеше ги така, сякаш искаше да ги погълне, мигът, в който се откъсваше от нежната й плът, му се струваше безкраен.

— Побързай — шепнеше тя и стискаше зъби.

„Не, скъпа — мислеше си Люк, — няма да ме накараш да действам прибързано. Ще те обладая едва когато си толкова възбудена, че няма да усетиш болка.“

Внезапно и с неочаквана бързина Теса отметна завивката, преобърна го по гръб и го яхна.

— Не! — извика Люк, но тя се повдигна, хвана пениса му и го насочи между разтворените си бедра. Очите й бяха затворени, изглеждаше изцяло съсредоточена в онова, което прави. Постепенно се спусна надолу, докато символът на мъжествеността му проникна в нея. Шепнеше като на себе си:

— Да… да… да…

— Скъпа…

— Не помръдвай, не говори. Трябва да го направя сама.

Люк се подчини, очарован от приумицата й; успя да остане неподвижен само благодарение на големия си опит в любовното изкуство, докато пенисът му сантиметър по сантиметър проникваше в нея. Двамата бяха затаили дъх, в спалнята цареше тишина. Теса бе прехапала устни и Люк си помисли, че навярно любимата му изпитва болка, но въпреки това неумолимо продължава да се самоизтезава. В миг му се стори, че вижда непозната — жестока и решителна амазонка, която упорито преследваше целта си. От време на време тя преставаше да се движи, сякаш искаше да се съсредоточи, после следваше поредният тласък. Времето сякаш спря, докато внезапно тя изстена и Люк осъзна, че докрай е проникнал в нея. Вдигна поглед към лицето й, което вече не му се струваше непознато, и забеляза, че напрегнатото й изражение бе заменено от облекчение.

Едва сега се осмели да я притисне в прегръдките си, сетне я обърна по гръб. Застана неподвижно, взирайки се в загадъчната й усмивка, която изразяваше едновременно гордост и изумление.

— Погледни ме — прошепна й, ала тя продължи да стиска клепачи, а усмивката й стана закачлива. — Погледни ме, скъпа. — Тя се подчини и видя, че в очите му блестят сълзи. — Причиних ли ти болка? — промълви Люк.

— Заболя ме съвсем малко, защото контролирах движенията си, вече всичко е наред. Но защо плачеш?

— Защото си моята девственица… Никога не съм си представял, че ще бъде толкова прекрасно.

— Вече не съм девствена.

Той бавно се отдръпна, после с безкрайна нежност отново прониква в тръпнещата й топлота, докато я изпълни.

— Не — прошепна. — Вече не си девствена.