Джудит Кранц
Бижутата на Теса Кент (27)

26

— Къде е помощничката? Спешно ми е необходима!

Маги отмести поглед от копирното устройство. До асансьора стоеше Лий Мейн, която завеждаше рекламния отдел. Красивото й лице беше изопнато от гняв.

— Аз съм една от помощничките. — Маги се приближи до нея. — Какво да правя?

— Да удържаш крепостта. Какъв абсурд! След десет минути заминавам за Филаделфия, а в отдела няма жива душа. Заместничката ми роди преждевременно, още не съм намерила човек на мястото на онази предателка, която отиде в „Сотби“, а другата ми помощничка току-що ми телефонира, че се е разболяла от грип. Мътните ги взели! Слушай внимателно. Ще се настаниш в кабинета ми, ще отговаряш на телефонните обаждания, ще записваш съобщенията и ще казваш на всички, че се връщам утре. Ако някой от колегите се опита да те заангажира с работа, ще заявиш, че Лий Мейн ще те удуши, напуснеш ли работното си място. Разрешавам ти само да прескачаш до тоалетната.

Маги се усмихна на красивата черноока жена с дълга сребриста коса. Лий Мейн беше много изящна и навярно бе поне с осем сантиметра по-ниска от нея.

— Предупреждавам, че няма лесно да ви се дам — подхвърли девойката.

— Нямам чувство за хумор, госпожице. Държа служителите да ми се подчиняват и да проявяват минимална компетентност.

— Обещавам дори да не посещавам тоалетната — побърза да каже Маги.

— Така те искам. Междувременно можеш да прегледаш материалите, които още не са обработени. Тъкмо няма да стоиш със скръстени ръце между обажданията. Но най-важното е в никакъв случай да не напускаш кабинета. Винаги трябва да има дежурен на телефона.

— Разбрах, не се безпокойте. Искате ли периодично да ви осведомявам за по-важните съобщения.

— Не, за бога! Връщам се утре… и се надявам да те заваря на работното ти място. — Лий Мейн облече дългото си червено палто, сложи си шапката от черен астраган и ръкавиците и побърза да излезе.

Маги се настани на бюрото на една от служителките и с интерес запрелиства каталозите на различни разпродажби. Направи й впечатление, че повечето от търговете ще се проведат в близко време, но съобщенията за тях още не бяха изпратени на пресата. В каталозите бяха отбелязани датите на търговете и имаше напомнителни бележки да бъдат изпратени съобщения на пресата. „А може би рекламните материали вече са написани?“ — помисли си Маги, но след обаждане в съответните отдели разбра, че служителите с нетърпение очакват материалите, за да ги изпратят в редакциите на големите вестници.

Тя включи компютъра и се запита дали Лий Мейн знае какъв хаос цари в нейния отдел. Бе заявила, че държи служителите да й се подчиняват и да проявяват минимална компетентност, но по всичко личеше, че желанието й не се е сбъднало. Ако рекламните материали не бъдат написани незабавно, има опасност да се появят в пресата само няколко дни преди датите за провеждане на търговете и ползата от рекламата ще бъде минимална.

По времето, когато бе редакторка на училищния вестник и пишеше почти всички публикувани в него материали, Маги се бе убедила в способността си да съчинява както забавни есета, така и сериозни редакционни статии. Откри папка със стари съобщения за печата и разбра, че написването им не е проблем. Тайната се криеше в това да набележиш най-интересните предмети от каталога и да сътвориш рекламно съобщение, което не бива да е обширно, но и не трябва да е кратко, за да предизвика интереса на евентуалните участници в търга. Тя доволно отбеляза, че е способна да съчини много по-смислени материали. Повечето бяха прекалено дълги и скучни.

Макар че непрекъснато й се налагаше да отговаря на телефонни обаждания, до обяд Маги приключи с работата, която заместничката на Лий очевидно бе занемарила, и се захвана с материалите, които бяха натрупани на другото бюро. Помоли да й купят сандвич, а когато отиваше до тоалетната, на телефона я заместваше една от секретарките. До девет вечерта успя да напише всички рекламни съобщения. Разпечата ги на лазерния принтер, прикрепи всяко към съответния каталог и ги остави на бюрото на Лий Мейн, редом с купчинката бележки за телефонните обаждания през деня.

На другата сутрин вече седеше на бюрото пред кабинета, когато Лий се появи и моментално я обсипа с въпроси:

— Колко души се обаждаха? Има ли нещо спешно? Откри ли нещо, с което да запълниш времето си?

— Всичко е на бюрото ви — отвърна Маги и нервно прехапа устната си. Дали не е проявила прекалена предприемчивост, която да бъде изтълкувана като нахалство? Дали не е сгрешила при написването на рекламните съобщения?

Лий Мейн влезе в кабинета си и не се появи повече от половин час. Ненадейно отвори вратата и попита:

— Как се казваш?

— Маги Хорват.

— Държиш ли да останеш момиче за всичко?

— Не, разбира се. Мечтата ми е да бъда каторжничка.

— Прекрасно. Назначавам те за моя помощничка. Само не се натягай толкова много, че ще вземат да съкратят останалия персонал и цялата работа ще легне на плещите ти. Освен това съчетавай по-обширни рекламни материали, та да има какво да съкращават редакторите — иначе ще загубят работата си.

— Каква… каква длъжност ще заемам? — възбудено попита Маги, която едва се сдържаше да не заподскача от радост.

— Пресаташе на „Скот енд Скот“.

— Пресаташе ли? Благодаря ви, госпожице Мейн!

— Аз трябва да ти благодаря. И още нещо — наричай ме Лий. Всички ми казват така, а онези, които наистина ме познават, ми викат скъпа Лий. Кога си дошла? Имам предвид кога си постъпила в компанията, не кога си дошла тази сутрин, защото по всичко личи, че си прекарала нощта в моя кабинет — иначе нямаше да свършиш толкова много работа.

— Постъпих през септември миналата година.

— Мили Боже, цели пет месеца никой не е забелязал способностите ти. Слепи ли са колегите ми?

— Не съм имала възможност за лична изява. Главното ми задължение се състои в приготвяне на кафе и в обслужване на копирната машина. Изпращането на факс е истински празник за мен.

— Ама че идиотщина — поклати, глава Лий Мейн. — А сега се залавяй за работа. Занеси рекламните съобщения, сетне заедно с Фред Кашмиър от каталожния отдел ще започнете да обработвате материалите, които донесох от Филаделфия. Той ще ти обясни всичко. Аз трябва да присъствам на търга за съвременни гравюри и да се подмазвам на журналистите. Почакай, пак оставаме без човек на телефона. Намери някоя помощничка и й нареди да не мърда оттук, докато се върнем.

— Слушам. Какво да кажа в „Личен състав“?

— Че си била повишена… по-скоро похитена, че вече работиш само за мен. Да ти намерят заместничка.

— Ами… заплатата?

— Ще получаваш сто долара месечно над досегашната ти заплата и много често ще бъдеш канена на обяд от журналистите. Безплатните обеди са единственото предимство в нашата работа, от която зависи успеха на компанията. — Лий й махна за сбогом и побърза да излезе.

„ПРЕСАТАШЕ! — мислено повтори Маги. — Пресаташе!“ Поли ще бъде във възторг — „пресаташе“ звучи толкова… агресивно. А Анди… Внезапно радостта й помръкна. Той още бе временно назначен, как ли ще реагира на повишението й? Може би няма да се почувства засегнат. Изглеждаше доволен от скромното си положение и не проявяваше никакви амбиции.

От друга страна работата му беше десет пъти по-интересна от тази на обикновен помощник. Откакто се бяха запознали, той бе пътувал до Торонто, за да съдейства за организирането на престижен търг за старинни английски мебели; командирован беше в Мексико Сити заедно с група експерти, които съставяха опис на художествените произведения от сбирката на прочут мексикански колекционер, след което беше придружил до Лос Анджелис шефа на отдела за импресионистична живопис, тъй като някаква богата вдовица бе решила да продаде колекцията на съпруга си и да се разнообрази, като купува творби от съвременни художници. Когато Маги със завист го разпитваше за интересни подробности, свързани с пътуванията му, той неизменно отговаряше: „Аз съм само момчето, което шефовете изпращат за пица.“

Напоследък сътрудничеше на най-важните отдели в „Скот енд Скот“, където Маги нямаше достъп. Беше виждала отдалеч собствениците на компанията и непрекъснато молеше Анди да й разкаже повече за тях, ала той неохотно промърморваше, че те също обичали пица, само дето били по-богати от повечето хора.

Тя си казваше, че може би липсата му на амбиция е само привидна; може би той се задоволява със скромното си положение, докато заеме поста на експерт в отдела за порцелан и керамика. Но колко ли ще трябва да чака? Маги осъзнаваше, че няма никаква представа за плановете му.

 

 

Докато го наблюдаваше как спи, тя съжаляваше, че още не е имала възможност да се похвали с повишението си. Не се бяха виждали няколко дни и Анди толкова бързаше да я вкара в леглото, че след работа дори не се отбиха в техния любим бар. Би трябвало да се почувства поласкана, задето той толкова силно я желае, но изпитваше странно разочарование. Поведението му беше някак… обидно, сякаш изобщо не го беше грижа за нея. Не, няма да допусне това да се повтори!

Непробудният му сън започваше да я дразни. Защо мъжете са толкова изтощени, след като са се любили? Всъщност няма право да обобщава, тъй като не е имала интимни отношения с друг мъж, нали?

Потисна въздишката си, като си спомни как планираше да има куп любовници, когато се запише в университета. Колко наивна и невинна е била! Ето, че месеци наред се любеше само с един мъж, който в момента хъркаше до забрава. Ала Анди бе толкова изобретателен в леглото, че не би трябвало да се чувства ощетена.

И все пак живееха като семейни… но не съвсем. Анди прекара Деня на благодарността в дома си в провинцията. Отказа да вземе Маги под предлог, че ако представи момичето на консервативните си родители, те ще го помислят за сгоден. По време на коледните и новогодишните празници пък замина на ски с бивши състуденти от Харвард, като обясни, че на тези ежегодни срещи никога не присъстват жени.

Никога не й бе казвал, че я обича, но и тя не му се беше обяснявала в любов. Всъщност не беше сигурна в чувствата си, единственият й еталон за любов бе Барни, но онова, което изпитваше към него, беше толкова различно, че не подлежеше на сравнение. Анди е очарователен и забавен, но… дали е готова да се влюби в него? А може би ще разбереш, че си влюбена, когато престанеш да си задаваш абсурдни въпроси.

Тя се облегна на възглавницата и се замисли дали облеклото й е подходящо за новата й служба. Все пак може да си купи нещо ново, въпреки че повишението на заплатата й не беше особено голямо… А сега е крайно време да събуди Анди. Леко го побутна, но той само й обърна гръб и отново захърка. Маги го разтърси — нямаше търпение да сподели с него новината.

— Анди, Анди, събуди се!

— Добре, де, добре… — промърмори той. — Колко е часът?

— Време е за вечеря. Слушай, познаваш ли Лий Мейн?

— Лий… страхотна мадама… чичо Хамилтън май си пада по нея… — Той се прозина и отпусна глава на гърдите й.

Маги го отблъсна още преди напълно да проумее казаното от него.

— Чичо Хамилтън ли?

— Божичко! — Той примигна. — Обърках се… още не съм се събудил напълно…

— Кой е чичо ти Хамилтън?

— Ами… хм… да му се не види!

— Ако Хамилтън Скот е твой чичо, значи принадлежиш към фамилията. Защо не си ми го казал?

— Не исках да ти влияя — Тихо прошепна той.

— В какъв смисъл? — Маги рязко стана от леглото, облече халата си и се притисна до стената, сякаш искаше да е на по-голямо разстояние от него.

— Сигурно ще ти се стори абсурдно, но се страхувах да не ме помислиш за некадърник, който се крепи на работа, защото е член на семейството… или да не се опиташ да използваш…

— Господи! Страхувал си се да не би да те използвам, за да направя кариера! Изобщо не ме познаваш!

— Миличка, след като те опознах, разбрах, че си най-почтеното и честно момиче на света, но вече беше прекалено късно да поправя стореното. Честна дума, исках да се изповядам, ала все не намирах подходящ момент. — Той също стана и се загърна с одеялото.

— Щом си започнал да се изповядваш, разкажи защо ме изостави в Деня на благодарността.

— Повярвай, че изпитвах страхотни угризения на съвестта. Майка ми е сестра на чичо Хамилтън и леля Лиз и по традиция на този ден устройва Празнична вечеря за цялата фамилия. Никога мое момиче не е присъствало на семейния празник, представяш ли си какъв проблем щеше да възникне?

— Горкичкият, колко ли си страдал!

— Малцина служители на компанията знаят кой съм: Лий, шефовете на няколко отдела, както и началникът на международната ни кантора. Работата ми в „Скот енд Скот“ като обикновен помощник е един вид обучение.

— Момчето, което изпращат за пици, ще научи много за ръководството на компанията.

— Това с пиците беше… метафора. Истината е, че се скъсвам от работа, за да усвоя тънкостите на работата. След време, ако не направя голям гаф, ще оглавя „Скот енд Скот“. Разбира се, дотогава ще изминат дълги години, но нито един от братовчедите не се интересува от търговия с предмети на изкуството. Двете дъщери на леля Лиз са омъжени и живеят в Калифорния, синовете на чичо Хамилтън са лекари, а сестра ми се е посветила на балета.

— Значи си ме лъгал, че мечтаеш да станеш експерт в областта на керамиката и порцелана — процеди Маги.

— Не съм. Няма пречка да бъда и експерт. Ето защо завърших и бизнес школа, и история на изкуството. Ела при мен, сладка моя Маги, не ме гледай така, сякаш съм чудовище.

— Има ли още нещо, което не знам? — попита тя, без да помръдне.

— Ами… да. Следващия месец заминавам за Женева.

— Търг ли ще организираш?

— Не, ще работя там под ръководството на шефа на местната кантора… Скъпа, не можех да откажа на чичо Хамилтън. Ще остана в Швейцария около година, сетне ще се прехвърля в лондонския клон на компанията, където ще се обучавам още година-две.

— Това ли е всичко? — ледено попита тя.

— Сега повярва ли, че наистина възнамерявах да ти кажа истината? Нямаше да замина, без да ти обясня причината.

— Дори и ти не си толкова нагъл лъжец — обади се Маги иззад вратата на гардероба — бързаше да се облече.

— Не съм те лъгал! Не бях честен с теб — има разлика.

— Не се опитвай да хвърлиш прах в очите ми. — Тя застана пред него и с отвращение го изгледа. — Лъгал си ме всяка нощ, когато бяхме заедно, макар да си знаел, че нямам намерение да те използвам, щеше да продължиш да ме мамиш най-безцеремонно. Щом си следвал в Харвард и си толкова образован, би трябвало да знаеш, че спестяването на истината също е лъжа.

— Миличка, не можеш да си тръгнеш току-така, луд съм по теб!

— Щеше ли да ме помолиш да те придружа в Женева?

— Разбери, че това е невъзможно. Казвах си, че…

— Че ще бъде много по-лесно да ми съобщиш новината в последната минута!

Анди гузно замълча, а тя се втренчи в него. Внезапно осъзна, че никога не е била влюбена в този човек. Помежду им съществуваше физическо привличане, нищо повече. Чувстваше се засегната от лъжите му, защото вече бе изпитала болката от измамата, защото бе лъгана от собствената си майка. Поведението на Анди беше типично за всеки мъж, който държи да запази любовницата си, без да се обвързва с нея. В интерес на истината самата тя бе доволна от взаимоотношенията им и не желаеше да промени статуквото.

— Анди, никога повече не постъпвай така с момиче. Поведението ти е отвратително и недостойно — меко каза тя. — Все пак съм ти задължена, ето защо ти прощавам.

— Задължена ли? За какво?

— Задето ме посвети в изкуството на любовта. Уроците, които ми преподаде, ще ми бъдат полезни в бъдеще. Не забравяй, че си първият ми любовник. Очакват ме нови завоевания.

— Не ме напускай, Маги!

— Довиждане, Анди. Отивам да хапна пица.