Джудит Кранц
Бижутата на Теса Кент (20)

19

Щом навърши трийсет през август 1985-а, Теса престана да взема противозачатъчни таблетки.

Реши да не казва на Люк. Обикновено споделяше с него всичко, но не й се искаше, докато се любят, да мислят за зачеването — това щеше да превърне сношението им в обикновен полов акт. Пък и се боеше, че съпругът й ще предложи да отложат с още година-две раждането на първото им дете.

Познаваше Люк Блейк по-добре, отколкото той предполагаше. Знаеше, че я смята за своя собственост и това й доставяше удоволствие. Знаеше, че иска тя да прекарва всяка свободна минута с него и това също й доставяше удоволствие. Знаеше, че Люк иска от нея да му посвети цялото си внимание, когато не снима филм, и с удоволствие се подчиняваше. Нямаше нито време, нито желание да се сприятелява с други жени. Поддържаше делови контакти само с хората от филмовата индустрия.

В известен смисъл тя доброволно се обричаше на живот, в който нямаше място за никого, освен за Люк и който за повечето жени щеше да бъде досаден. Ала когато беше със съпруга си, тя продължаваше да се чувства в безопасност — усещаше емоционална сигурност, която бляскавата кариера не можеше да й даде. Никога нямаше да забрави деня, в който се бе появил Люк и докосването му беше променило живота й.

Но сега отчаяно жадуваше за дете. Търпеливо бе изчакала да изтече десетгодишният срок, наложен от съпруга й — беше дошло времето да получи онова, което иска, към което се стреми с цялото си същество.

След като изминаха седем месеца, без да забременее, тя се изплаши да не би вината да е в Люк. Бог й е свидетел, че има живо доказателство за своята плодовитост. А може би съпругът й беше останал бездетен толкова дълго не заради използването на отлични контрацептиви, а защото е неспособен да има деца. Реши, че не бива да се безпокои, а търпеливо да изчака. По-възрастните жени забременяват по-трудно, пък и според закона за всемирната гадост много по-лесно е да заченеш, когато не искаш детето.

През април 1986-а пропусна редовния си месечен цикъл и се обнадежди, но не каза на Люк — искаше да е напълно сигурна. Очакваше ежедневното сутрешно прилошаване, което я беше издало пред Агнес. Дали беше започнало през първия или през втория месец на бременността й? Не си спомняше — сякаш този период от живота й бе почти заличен от съзнанието й.

За щастие напоследък Люк не пътуваше непрекъснато, тъй като бе назначил способни хора на ключовите постове в многобройните си компании по целия свят. Прекараха пролетните месеци в Ез. Теса избягваше физическите натоварвания под предлог, че е уморена от заснемането на последния си филм. От време на време предприемаше кратки разходки по пътя към селото, но през повечето време седеше на терасата пред къщата. Четеше или замечтано се взираше в напъпилите клони на дърветата, вслушваше се в шумоленето на ветреца сред кипарисите и се наслаждаваше на топлината на пролетното слънце.

Питаше се къде ще живеят, когато се роди бебето. Трудно й беше да реши, след като можеше да избира измежду всички страни на земното кълбо. Сигурно беше обаче, че животът им ще се промени безвъзвратно. Ще се откаже да снима филми… може би дори завинаги. А Люк ще намали пътуванията си. Ще престанат да живеят по хотели и ще се установят на едно място — в тексаското ранчо, в Монреал, във вилата в Кап Фера или някъде другаде. Дори може да купят къща в Калифорния, например в Санта Барбара — това райско кътче. Но дали там има подходящи училища за детето й? Усмихна се на нелепите си мисли. Важното беше да прекратят скитническия си живот… иначе нямаше да е честно спрямо детето. Последната й мисъл, преди да се унесе в сън, бе, че бебето трябва да се роди в Съединените щати.

— Забелязвам нещо странно — промълви Люк, смъкна презрамките на нощницата й и обгърна с длани гърдите й.

— Какво?

— Гърдите ти са се налели и са по-топли… приличат на току-що изпечени хлебчета. А зърната ти са станали по-едри и малко по-тъмни.

— Боже мой! Как ти дойде наум да… — запротестира Теса, но той я прекъсна:

— Миличка, кога мислеше да ми съобщиш новината?

— Когато… когато съм напълно сигурна… след няколко дни, най-много след седмица.

— А ако ти кажа, че вече съм сигурен, ще се успокоиш ли?

— Ще се успокоя само ако признаеш, че новината те радва — прошепна тя.

— Да ме радва ли? Речникът ми е беден, за да опиша какво чувствам. Теса, обичам те до полуда! Кога ще се роди нашето бебе?

— Ще трябва да почакаш около седем месеца! — отвърна тя и се засмя от щастие.

— Не си ли поизостанала от разписанието?

— Моля?!

— Нали решихме да родиш, когато навършиш трийсет. Чакам вече почти година и може би си забелязала, че полагам особени старания в интерес на общото ни дело.

— Нима си спомняш?

— Никога не забравям обещанията си.

— И нямаш нищо против да давам част от любовта си на друго същество, така ли?

— Не крия, че понякога ще ревнувам — човешко е, нали? В продължение на десет години не те разделях с никого — това бе най-щастливият период от живота ми.

— Най-щастливите години тепърва ни предстоят — усмихна се тя.

— Разбира се, скъпа — промърмори Люк, опитвайки да забрави, че вече гони шейсетте, а тя е едва на трийсет. Господи, на нейната възраст самият той още беше неопитен хлапак. — Съгласен съм с теб, въпреки че по принцип предпочитам да споря.

Теса стоеше пред бакалницата в селцето. Обикновено сама избираше петте вида сирене, които винаги купуваха. Понякога развеселено си казваше, че каквото и правителство да е на власт, французите винаги ще произвеждат нови разновидности на сиренето. Ала днес й се бе повдигнало от тежката миризма в магазина и беше предпочела да почака Люк отвън, като го убеждаваше, че се чувства добре.

Но наистина ли всичко беше наред? Още не й се повдигаше сутрин, но от няколко дни беше странно изнервена. Нямаше представа дали е във втория или в третия месец на бременността… Внезапно реши още същия следобед да отиде на гинеколог в Монте Карло.

Беше чакала толкова дълго, защото мразеше френските лекари, кабинетите в домовете им, които бяха обзаведени като дневни, както и липсата на параван, зад който да се съблече. На прегледа не присъстваше дори медицинска сестра, но французойките го приемаха за съвсем нормално, дори си купуваха секси бельо за посещението при гинеколога. Теса мрачно си помисли, че няма намерение да прави стриптийз пред лекаря — ще си вземе памучен халат и ще го облече за прегледа.

Питаше се защо Люк се бави толкова. Ненадейно пролетното слънце й се стори прекалено жарко, а почти безлюдната улица — прекалено шумна. Дали усещаше първите признаци, че ще задуха мистралът? Може би заради това беше толкова изнервена. Пристъпи към магазина с намерението да почука на витрината и да подкани Люк да побърза, но залитна и се вкопчи в ствола на кестеновото дърво. Внезапна болка проряза корема й. Тя се притисна към дървото, опитвайки да потисне болката… която продължаваше да се усилва. Теса се преви и изтръпна от ужас — от джинсите й се процеждаше кръв и се стичаше по уличния паваж. „Господи, не позволявай да загубя детето!“ — помисли си тя. Сетне Люк я грабна в прегръдките си и тичешком я занесе в колата. Докато пътуваха към Монте Карло, тя осъзна, че е направила спонтанен аборт. Дори без да чуе мнението на гинеколога, знаеше защо продължава силният кръвоизлив.

Маги препрочете пощенската картичка от Теса, получена преди няколко седмици, сетне я прибра в чекмеджето при останалите картички, които грижливо събираше, откакто живееше в дома на Уебстърови. През изминалите единайсет години беше получила стотици пощенски картички от всички краища на света. Вече не беше малка, но Теса продължаваше да й пише така, сякаш се обръщаше към петгодишно момиченце: „С Люк сме в Южна Африка… Той е затънал в работа… правя му компания и устройвам празненства, на които каним негови колеги…“ Маги си помисли, че й е все едно дали двамата се намират на Северния полюс или на Юпитер — Люк ще продължава усърдно да работи, а Теса — да устройва забави на колегите му. Много картички бяха изпратени от Холивуд или от града, където сестра й снимаше поредния си филм, и в тях се съобщаваше, че всичко е наред и че снимките вървят според предварителния график. Каква скука! Сухият текст не издаваше какво мисли и чувства Теса.

През последните години Маги ежемесечно съчиняваше дълги писма до сестра си, но никога не й ги изпращаше. Теса беше прекалено заета да бъде образцова съпруга и прочута филмова звезда и едва ли щеше да обърне внимание на нелепите проблеми на момиче в пубертета. Маги предпочиташе да излее мъката си върху хартията, сетне да скъса писмата, отколкото да развали спокойствието на сестра си, описвайки маловажните си проблеми.

Сега се радваше, че не е изпратила плачливите си послания, тъй като напразно се беше самосъжалявала. След като навърши шестнайсет, като по чудо грозното патенце се превърна в красив лебед. Беше престанала да расте, когато достигна приемливия ръст от един и шейсет. Кожата й се изчисти, след дълги години носене на скоби зъбите й бяха идеални, дори гъстата й коса сякаш беше станала покорна. Веднъж беше чула Медисън да казва за нея, че е „типична ирландка“ и предполагаше, че забележката е била обидна, но не проумяваше причината. Застана пред огледалото и за кой ли път се възхити от розовите си страни, млечнобялата си кожа, черната си къдрава коса и от невероятно сините си очи. Здравей, красавице!

Наистина си я биваше. Ами гърдите й! Когато беше дебела, се срамуваше от големия си бюст. Сега беше приятно закръглена и имаше най-хубавите гърди от второкурсничките в „Елм“ — мнението й беше потвърдено от съученичките й. Макар да бе пълна отличничка, никой не обръщаше внимание на оценките й. Момичетата единодушно се съгласяваха, че най-хубавото нещо в живота е да имаш стегнати, големи гърди.

Повдигна ги и ги целуна, за да разбере какво би усетил мъж… ако изобщо мъж й обърнеше внимание. Досега нито едно момче не й беше определяло среща…

Колкото и да опитваше, не успя да целуне зърната си, по-скоро й стана толкова приятно, че си наложи да престане. В къщата гъмжеше от непознати — подготовката за сватбата на Кандис вървеше с пълна сила. Добре, че поне можеше да се заключи в банята, помисли си тя и се излегна на килимчето. Беше толкова възбудена, че щом се потърка между краката, получи оргазъм.

„Какво облекчение“ — помисли си. Полудяваше от нерви, когато нямаше къде да го направи. През междучасието тичаше в тоалетната, а щом се прибереше у дома, бързаше да се заключи в банята. А откакто се възбуждаше при ездата, вече не се страхуваше от конете. Дали животните разбираха усещанията й и поради това й се покоряваха? Или пък най-сетне беше усвоила наставленията на учителя по езда?

Съжаляваше, че по-рано не е разбрала каква наслада може да си доставя сама. „Сигурно нямаше да съм толкова нещастна“ — помисли си и се усмихна на отражението си, като се възхищаваше от перлената огърлица, подарена й от Теса по случай шестнайсетия й рожден ден, която тежко падаше върху прекрасните й гърди.

За щастие преди две години се беше отказала да ходи на църква, иначе трябваше да се изповядва. Как ли щеше да реагира свещеникът, ако му кажеше, че в продължение на седем дни е мастурбирала двайсет и пет пъти? Бедният, сигурно щеше да си помисли, че тя е обречена завинаги да гори в пъкъла.

Отначало се чувстваше зле, че не ходи на църква и се питаше как да съобщи на Медисън, но за нейна изненада „леля“ й съвсем спокойно прие новината. Всъщност дори изглеждаше облекчена — сигурно й беше омръзнало да води малката католичка на ежеседмичната изповед.

Горката стара Медисън! Когато я посъветва час по-скоро да се запише в Младежкия съюз, Маги й отвърна, че по-скоро ще се запише в Комунистическата партия. Когато й намекна, че трябва от рано да планират представянето й в обществото, Маги заяви, че предпочита да залее лицето си с киселина. Вече знаеше как да се справя с Медисън, защото поради неизвестни причини „лелята“ се страхуваше от нея. Маги още страдаше от студеното й отношение, но толкова дълго беше отритвана и пренебрегвана, че вече би трябвало да е свикнала. Пък и никога нямаше да признае, че копнее за мъничко обич. Това беше нейната тайна.