Джудит Кранц
Бижутата на Теса Кент (12)

11

— За бога, Теса, не бива да го правиш! — изкрещя Арън Зъкър в слушалката, сякаш от разстояние можеше да я накара да размисли.

— Кажи ми поне една причина да не се омъжа — засмя се тя. — Между другото и ти си поканен. Побързай да си запазиш билет за самолета — сватбата е само след десет дни.

— Ще ти изброя не една, а двайсет причини! Постъпваш неразумно, погребваш бъдещето си. Предлагат ти главните роли в три филма, които със сигурност ще имат голям успех. Откакто „Лятото на близнаците“ излезе на екран, си обявена за най-перспективната млада звезда на десетилетието! Готова си да се откажеш от възможности, за които бих жертвал дясната си ръка… прекалено млада си, никога не си се отделяла от родителите си, не познаваш този човек — всъщност изобщо не познаваш мъжете… и не се опитвай да ми противоречиш, защото неотлъчно те наблюдавам, откакто Роди ти повери ролята в „Малки жени“. Взела си решение, което ще промени живота ти, без изобщо да се допиташ до мен…

— О, това ли било! — изкиска се Теса, очевидно много доволна от себе си. — Чувстваш се пренебрегнат. Когато телефонирах на Роди, той каза буквално същото.

— Обзалагам се, че и родителите ти са против този брак — извика Арън.

— Още не съм им съобщила новината! С Роди трябва да се чувствате поласкани, че първо вас уведомявам.

— Защо не си им телефонирала? — настръхна той. — Сигурно знаеш, че ще се възпротивят.

— Напротив, убедена съм, че ще се зарадват, затова гледах първо да приключа с вас — двамата стари мърморковци.

— Не разбирам защо си се разбързала. Не стига, че се омъжваш за почти непознат, ами сватбата е само след десет дни. Няма начин да си бременна… тогава каква е причината?

— Ако не се оженим веднага, няма да имаме меден месец — след три седмици Люк трябва да се върне в Австралия. Но най-вече бързаме, защото предпочитаме скромна брачна церемония. Не желаем сватбата ни да се превръща в цирк. Разчитам на теб да ми помогнеш да се справим с хората от медиите.

— Забравих фамилията на бъдещия ти съпруг — Арън заговори с по-нормален тон. Беше разбрал, че каквото и да каже, девойката ще извърши неразумната постъпка, която си бе наумила.

— Блейк.

— Като фирменото название на бирата ли?

— Той е производителят.

— Не мога да повярвам, че ще се омъжиш за пивовар.

— Прапрадядо му е бил пивовар. Люк се занимава с минно дело, със стоманодобив и с други предприятия, които нямам време да ти описвам.

— Не думай! Нима говориш за прочутия финансов магнат Люк Блейк? Господи! Как? Къде? Кога се запознахте? Боже мой, каква сензация!

— Май си промени мнението за годеника ми и вече не мислиш, че правя фатална грешка. Засрами се, Арън.

— Ама той… не е ли… прекалено възрастен за теб?

— Възрастта няма значение. С Люк сме създадени един за друг.

— Добре… сигурно е така, но какво ще стане с кариерата ти?

— Ще се снимам само в един филм годишно.

— Какво?! Сигурно се шегуваш. По-добре се откажи напълно и се превърни в затлъстяла домакиня.

— Скъпи Арън, положението не е толкова трагично. С Люк подробно обсъдихме бъдещето. Ако участвам само в един филм, ще имам възможност да придружавам съпруга си навсякъде, а докато траят снимките, той ще бъде близо до мен.

— Но къде ще живеете? — простена Арън.

— Нямам представа. Люк има къщи в Кап Фера и в Мелбърн, но пътува по целия свят, за да се справи с проблемите, които възникват в многобройните му компании. Предполагам, че ще водим скитнически живот.

— Един филм годишно — промърмори Арън, който донякъде бе възвърнал самообладанието си. — Следователно можеш да отделиш три, максимум четири месеца за снимките. — Дълбоко въздъхна и продължи: — Не е много, като се има предвид колко бързо изгря звездата ти, но все пак е нещо. Почитателите няма да те забравят, ако участваш във филми, които заслужават внимание.

— Започваш да се успокояваш, нали, Арън? Но запомни — разполагам само с три месеца в годината. Изпращай ми сценарии за филми, които ще се снимат само в студио. Не искам и да чуя за филми с историческа тематика, за такива, в които участват деца и животни, нито за сценарии, в които действието се развива в Шотландия. Ако не се съобразяваш с изискванията ми, изобщо няма да чета сценария.

— Ще бъда образец за съобразителност.

— Истински празнодумец си. Кога ще си осигуриш билет за самолета?

— Още днес. Но защо се омъжваш в Монако? Да не би годеникът ти да дължи данъци на собствената си държава?

— Как да ти обясня… Преди няколко дни той отскочи до Монако, за да вземе документи от сейфа в банката. Отбил се при свои добри приятели, които живеят там, за да им съобщи за годежа си, а те настояли да организират сватбата. Накрая Люк се съгласил, защото и за гостите ще бъде удобно да пристигат в Монако…

— Кои ли са тези щедри приятели?

— Принцеса Грейс и принц Рение.

— Боже мой!

 

 

Телефонът иззвъня. Агнес изключи прахосмукачката и вдигна слушалката.

— Мамо, толкова се радвам, че те заварих вкъщи. — Гласът на Теса не издаваше притеснението й. Знаеше, че както и да съобщи за предстоящата сватба, майка й няма да остане доволна, но беше принудена да го стори преди медиите да разгласят новината. Телефонните разговори с Роди и с Арън бяха като репетиция. Смяташе, че вече е подготвена, но щом чу гласа на Агнес, отново се почувства като непослушно дете.

— Къде мислеше, че ще бъда? — равнодушно отвърна майка й, сякаш Теса се обаждаше от съседите.

— Ами… на пазар, да вземеш прането от пералнята или на разходка с Маги… — изреждаше девойката, осъзнавайки, че говори почти несвързано. — Няма значение. Радвам се, че веднага се свързах с теб, защото… Сигурно няма да повярваш, самата аз още не съм свикнала с тази мисъл… накратко казано, сгодих се, а сватбата е след десет дни. — Заслуша се, но не чу абсолютно нищо освен леко бръмчене. — Мамо, казах, че ще се омъжвам.

— Когато преди няколко дни ми телефонира, обяви, че се движиш само в компанията на Фиона. А сега като гръм от ясно небе идва новината, че ще се омъжваш. — Агнес говореше съвсем спокойно, дори снизходително. Очевидно това беше пореден пример за импулсивността на Теса, каприз на разглезена филмова звезда, която на следващия ден ще се откаже от намеренията си. Дъщеря й май никога няма да порасне…

— Последния път, когато се обадих, още не се бях запознала с Люк, но знай, че той е най-прекрасния човек на света и че съм обезумяла от щастие. Убедена съм, че искам да стана негова съпруга. Сигурна съм, че ще ти допадне…

„Навярно ще го намрази и ще го смята недостоен за мен, както мрази Роди, Арън, Фиона и всички, които обичам… само че омразата й ще е хилядократно по-силна“ — помисли си Теса, докато продължаваше да говори несвързано.

— Престани да бърбориш, за бога. Успокой се и ми обясни кой е този човек, за когото ще се омъжваш, почти без да го познаваш.

— Казва се Люк Блейк, австралиец е и е добър приятел на господин Лийн. Режисьорът твърди, че Люк е прекрасен човек и…

— Не съм те питала за мнението на Дейвид Лийн — прекъсна я Агнес. — Но се питам защо режисьорът е научил новината преди собствената ти майка.

— Исках да я съобщя първо на теб, но Люк беше толкова радостен, че ме изпревари.

— Навярно този твой годеник не е католик.

Теса с облекчение си помисли, че поне на този въпрос може да отговори чистосърдечно:

— Католик е, мамо, дори като момче е помагал на свещеника. Ще се оженим в катедрала. Надявам се да си доволна, след като направи толкова много за мен и след като ти създадох толкова неприятности.

— Не отричам, че изпитвам известно облекчение. — Агнес замълча за миг. Отчасти беше облекчена, че дъщеря й ще сключи брак и вече няма да й се налага да я пази от мъжете. Ала Теса не беше помислила за евентуалните последствия.

— Навярно съзнаваш, че е много по-неблагоприятно да се омъжиш за католик — поучително продължи тя. — Не познаваш този човек, само си обсебена от него. Ако си допуснала грешка, ще се окажеш в ужасно положение. Католиците не се развеждат. Бракът се прекратява само след смъртта на единия от съпрузите.

— Господи, мамо! Как ти дава сърце да ми наговориш тези страхотии? Стига да можеш, ще превърнеш в оцет най-хубавото вино. Говориш не като майка, а като закостенял свещеник! Не мога да си представя, че някога ще пожелая да се разведа с Люк! — възкликна Теса. Подозираше какво ще се случи, но реакцията на майка й беше още по-остра, отколкото беше очаквала.

— Разбира се, че не си предвидила възможността да се разведеш. Влюбените момичета са слепи за истината. — Искаше й се да добави, че самата тя е пример за младежко заслепление, но за нищо на света не би го признала пред дъщеря си, пък и Теса едва ли щеше да й обърне внимание. — На колко години е годеникът ти?

— По-възрастен е от мен, но е ерген и твърди, че съм първата жена, която искрено обича…

— Попитах те колко е годишен.

— На четирийсет и пет е.

— Да не си полудяла! — кресна Агнес.

— Знаех как ще реагираш. Ще ме разбереш, когато се запознаеш с него. Разликата във възрастта ни няма значение. Създадени сме един за друг.

— Ще се омъжваш за почти непознат човек, който е с двайсет години по-голям от теб. Осъзнай се, Теса, докато не е станало прекалено късно. Поне се допитай до твоя агент, поискай мнението на Роди Фенстеруолд и на хора, които смяташ за свои приятели…

— Влюбена съм! — прекъсна я девойката, която едва се сдържаше да не закрещи. — Ще се омъжа независимо дали го одобряваш или не… Никой не може да ми попречи! — гневно извика тя. Нямаше намерение да защитава Люк пред майка си, която бе само една тесногръда еснафка.

— Церемонията е след десет дни. Двамата с татко сте поканени, а Маги ще ми бъде шаферка. Ще купя няколко роклички, все някоя ще й бъде по мярка — заяви Теса. Внезапно се бе успокоила — каквото и да кажеше, майка й нямаше да я изслуша.

— Предупреждавам те, че правиш най-голямата грешка в живота си и този път няма да ти помогна да се измъкнеш от кашата — изсъска Агнес. — Предполагам, че не си разказала на бъдещия жених за миналото си — дори ти не си толкова глупава. Не бой се, никога няма да издам тайната ти.

„Питах се кога ли ще го спомене — с горчивина си помисли девойката. — Бях убедена, че няма да пропусне да помрачи щастието ми.“ Престори се, че не е чула последните думи на Агнес и с лекота смени темата:

— Ще се оженим в Монако, мамо. Годеникът ми има вила наблизо. Церемонията ще се състои в катедралата „Сен Никола“, Люк е осигурил пътуване със самолет на вас с татко и Маги, както и на цялата фамилия Райли до последния братовчед. Всички ще бъдете на негови разноски в „Отел дьо Пари“. Той е поканил и свои колеги със съпругите им, също и заварения си брат Тайлър с цялото му домочадие. Добре, че няма много роднини. Опитваме да запазим в тайна годежа си, иначе няма да се отървем от нахални репортери.

— Разбирам — промърмори Агнес, сетне дълго мълча. — Омъжваш се за заможен човек, нали?

— Люк не е заможен, а приказно богат, въпреки че не се хвали със състоянието си. Само делата му подсказват, че за него не е проблем да похарчи невероятни суми. — Докато говореше, Теса обърна пръстена си така, че да стисне в шепата си огромния диамант. Забележката на Агнес беше развалила настроението й. Не биваше непрекъснато да й напомня за случилото се… нима си въобразяваше, че дъщеря й някога ще го забрави?

— Разбирам.

— Защо все това повтаряш? Едва ли допускаш, че се омъжвам за него заради парите му. Мислех, че ме познаваш, но май съм се лъгала.

— Вярно е, че самата ти печелиш доста, но изкарваш парите си с труд, освен това голяма част от приходите ти отива за комисионата на твоя агент и за плащане на данъците. Защо пък да не си осигуриш лек и безгрижен живот, без дори да си помръднеш пръста?

— Мамо, когато се запознаеш с Люк, ще разбереш истината — търпеливо обясни Теса. Нямаше смисъл да се сърди на майка си заради абсурдното й изказване. — Ще ти стане ясно, че не се омъжвам за него заради парите му и че разликата във възрастта ни няма значение. Засега нямаш право на мнение.

— Пет пари не даваш за мнението ми. Ще се омъжиш, защото твърдо си го решила. Винаги си била твърдоглава, действаш импулсивно, без да мислиш за последствията.

— Все се надявах да си доволна, задето съм щастлива, дори да не одобряваш брака ми. Нима искам прекалено много?

— Не желая да те заблуждавам, Тереза. Мисля, че постъпваш повече от глупаво.

— Въпросът е приключен. Ще ти телефонирам, за да ти съобщя подробностите — кога ще заминете и колко ще отсъствате, за да може татко да си уреди отпуска. Дочуване. Моля те, съобщи новината на татко и на Маги… Между другото, сватбеният обяд е организиран от принцеса Грейс и ще бъде в двореца…

— Дочуване, Тереза.

 

 

Агнес затвори телефона, с тежки стъпки отиде в кухнята и изпи две чаши вода. Върна се в дневната, издърпа от контакта щепсела на прахосмукачката и я запрати в камината с такава сила, че уредът стана на парчета.

„Госпожицата решила, че може би съм отишла на пазар или да взема прането от пералнята!“ — помисли си, задъхвайки се от гняв. За всички, дори за собствената си дъщеря Агнес Райли беше само една слугиня.

Нервно закрачи напред-назад, но не посегна да счупи още нещо, защото не искаше Шандор да разбере за реакцията й. Невъзможно й беше да седне и спокойно да обмисли положението. В съзнанието й се редуваха фрагменти от въображаеми сцени: Тереза в обятията на мъж, който прилича на Кари Грант; Тереза с палто от бели норки и с разкошна бяла рокля с дълъг шлейф; Тереза, обсипана с диаманти, притежаваща собствен самолет и ролс-ройс, както и най-елегантните творения на модните дизайнери; Тереза, притежаваща къщи в различни градове по света, а във всяка къща сред многобройния персонал има по една незабележима, съсухрена жена, чието задължение е да чисти с прахосмукачка. Тереза, която постепенно се издига в обществото на прочути и богати личности. Обожаваната, безгрижна Тереза, която дори не забелязва, че винаги е в светлината на прожекторите.

Най-сетне умората я надви и Агнес тежко се отпусна на един стол. Господи, защо се гневи, та нали вечно се е стремила дъщеря й да бъде харесвана и в центъра на вниманието? Колко усилия й струваше да убеди Шандор, че дъщеря им трябва да получи достъп до среди, които да й осигурят богатство и слава. Тогава защо изпитваше непоносима мъка? Искаше й се да закрещи, да заскубе косата си и до кръв да издраска лицето си.

Шандор се заблуждаваше, когато й каза, че изпитвала завист. Какъв абсурд — майка да завижда на собствената си дъщеря! Не желаеше да се омъжва за човек, когото почти не познава, макар да е приказно богат; не искаше да бъде филмова звезда, нито да получи „Оскар“ — следователно не изпитваше завист. Иначе веднага щеше да се изповяда и да получи опрощение.

Защо не се бе омъжила за обикновен работник от Бриджпорт. Щеше да му народи куп обикновени деца, които щяха да я обожават. Щеше да живее в обикновен дом и да води живот, в който нямаха място същества като дъщеря й. Щеше да чете за филмови актьори и актриси и да ги боготвори, както хората боготворяха Грейс Кели. Ето каква била истината! Искаше й се да бъде такава, каквато бе преди да се запознае с Шандор Хорват. Точно така! Завиждаше на Агнес Райли, най-хубавата и най-малката от петте сестри. В никакъв случай не може да се нарече смъртен грях да копнееш за онова, което всичките й приятелки бяха очаквали и получили.

Агнес потъна в печални размисли, от които я изтръгна споменът за Грейс Кели. Принцеса Грейс, за чието положение мечтаеше всяко ирландско момиче, устройваше сватбеното тържество на Тереза! Това е то — завиждала е на принцесата, не на собствената си дъщеря. Нелепо бе да се изповяда пред свещеника — все едно да признае, че е съгрешила, като е разглеждала снимка на манекенка на корицата на списание.

Поуспокои се и постепенно започна да си припомня подробности от разговора с Тереза. Дъщеря й беше споменала за чартърен самолет за цялата фамилия, за някакъв хотел, който навярно беше най-скъпият в Монако, както и че по време на банкета родителите й ще бъдат на една маса с принца и принцесата. Майката на младоженката беше най-важната персона след новобрачните! А сестрите й още не бяха научили новината.

„Това ще ги довърши!“ — помисли си и почувства внезапен прилив на енергия. Лелите на Тереза бяха зашеметени, когато тя получи „Оскар“ за участието си в „Малки жени“, но дори престижната награда не можеше да се сравни с брака й с милионер.

Кой ли ще запомни актрисата, получила миналогодишната награда за второстепенна роля! Никой! Кой ще забрави момичето, чийто сватбен банкет е организиран от принцеса Грейс? Никой! Венчавката на Тереза щеше да бъде най-паметното събитие за членовете на фамилията Райли и описанието на събитието щеше да се предава от поколение на поколение, също като легенда.

Агнес посегна към телефона, за да се обади на най-голямата си сестра, но внезапно си спомни думите на Тереза, че иска Маги за шаферка. „Не, миличка! — помисли си. — Няма да позволя да се омъжиш в църква, а незаконната ти дъщеря да ти бъде шаферка. Не, момичето ми, това няма да ти се размине лесно като всичко до този момент. Не ще допусна да извършиш грях пред самата Света дева!“ Ала как да осуети плановете на Тереза?

Незабавно започна да крои планове — знаеше, че този път Шандор безрезервно ще я подкрепи, ужасен от светотатствените намерения на дъщеря си. Реши да излъже Маги, че на празненството няма да бъдат допуснати деца. Ще помоли Хелън Кели да се грижи за момичето, докато отсъстват. Не я харесваше, но в момента това нямаше никакво значение — доверяваше се на Хелън, пък и тя беше кръстница на малката. А на Тереза ще каже, че ден преди заминаването Маги е вдигнала висока температура и лекарят предполагал, че се е заразила от дребна шарка.

С нищо не можеше да попречи на Тереза да се омъжи в църква с негласната благословия на принцеса Грейс. Но все пак неблагодарницата нямаше да получи всичко, което иска. На церемонията не ще присъства някой, на когото Тереза много държи. Маги няма да бъде замесена в това… светотатство.