Джудит Кранц
Бижутата на Теса Кент (15)

14

Когато Теса влезе в чакалнята, Люк скочи и въпросително я погледна.

— Мъртва е — отвърна тя на незададения му въпрос. — Позна ме по гласа, пророни няколко думи, сетне… умря пред очите ми… изгасна, все едно духнаха пламъка на свещ. Беше едва на трийсет и осем! О, Люк, иска ми се да бях по-добра към нея, но сега всичко е свършено.

— Скъпа моя, не говори така. — Той я притисна в прегръдките си. — Сигурно знаеш, че майка ти се гордееше с теб, очите й заблестяваха, щом те погледнеше, беше щастлива заради теб. Не бива да се самообвиняваш, това е още по-ужасяващо от трагичната катастрофа. — Потупа я по гърба, като че беше палаво момиченце, което е паднало и се е наранило, но тя с усилие се отдръпна — знаеше, че ако отново се разридае, няма да събере смелост за онова, което й предстои. След време загубата на родителите й щеше да й причини още по-голяма болка, ала сега трябваше да се овладее, да изпълни задълженията си.

— Люк, налага се да съобщя на Маги. Семейство Кели обещаха да не й казват, докато ги уведомя за състоянието на мама. Незабавно трябва да отидем при нея. Разбрах, че се тревожи заради закъснението на родителите си.

— Прекалено малка е, за да има точна представа за времето.

— Грешиш. Преди заминаването им си е направила календарче и е зачерквала всеки изминал ден. Мама го сподели с мен, докато бяхме в Монте Карло. Сега малката знае, че всички дни са минали, а родителите й още не са се върнали. Боже мой, как… какво да й кажа?

— Истината.

— Невъзможно е — та тя е едва на пет. За пръв път я бяха поверили на други хора, те бяха смисълът на живота й…

— Няма начин да заобиколиш истината, скъпа. Маги няма да ги види никога вече, трябва да й го обясниш.

— Как? Мама и татко отидоха на сватба, сетне в Париж, а от там на небето. Как да го обясня на едно момиченце?

— Налага се да й разкажеш за катастрофата.

— Знам.

— Бих й го съобщил вместо теб, но никога не ме е виждала.

— Люк, Люк! Има неща, от които не можеш да ме предпазиш. Ще ми помогнеш, ако уредиш формалностите с болничната администрация и се обадиш на отец Винсънт от църквата „Сейнт Чарлс“ в Санта Моника. При възможност се заеми и с… погребението. По-добре е Маги да не се запознава с теб при подобни обстоятелства. Бъди спокоен, няма да бъда сама, Мими чака в колата. После заедно с малката ще се върнем в хотела. Надявам се, че дотогава Фиона вече ще е пристигнала.

— Ще телефонирам и на лелите ти.

— Много ти благодаря, мили. Добре, че поне те те познават.

— Един последен въпрос: чувствителна ли е Маги?

„Не зная — помисли си Теса. — Почти не я познавам.“

— Не е за вярване! — възкликна Мими, докато пътуваха с лимузината. — Ожени се и остана кръгло сираче в разстояние на шест дни. Нищо чудно, че изглеждаш толкова… зашеметена.

— Опитвам да се владея, поне докато съобщя на Маги. Поне с майка ми успяхме да си кажем, че се обичаме. Осъзнах го едва сега, когато е прекалено късно. Всъщност винаги се случва така, нали? Странно, но никога не съм се съмнявала в обичта на баща си. Беше строг и сдържан, със старомодни маниери, но макар да не споделяше чувствата си, по странен начин усещах обичта му. Знаеш ли, облекчава ме единствено мисълта, че повече няма да се тревожат за мен, особено майка ми.

— Успя ли да ти каже още нещо? — колебливо попита Мими.

— Да, изрази се съвсем ясно. Беше забележителна жена, притежаваше необикновена сила.

— Какво ти каза? — настоя Мими. — Всъщност май не трябваше да те питам. Чувствам се толкова неловко… как ли да се държа сега?

— Бъди естествена както винаги. Знай, че си единствената, която има право да ми зададе този въпрос… и да получи отговор. Мама ме зарече да не казвам на Люк за Маги, да не споделям тайната с никого. Повтаряше, че не трябва да провалям живота си. Навярно е настоявала да запазя легендата, която е сътворила около мен, да не издавам истината пред сестрите й. Сигурна съм, че е стискала зъби да не умре, преди да ми предаде „завещанието“ си.

— Но…

— Какво?

— Нали не си възнамерявала да разтръбиш тайната си?

— Не знам как да постъпя, Мими. Та Маги е моя дъщеря!

Теса отново зарида. Плачеше не само заради загубата на родителите си, но и от объркване. Още чуваше последните думи на умиращата, ала не можеше да забрави и колко Люк държеше на девствеността й! А тя не се беше осмелила да му каже истината. Удобен случай й се беше предоставил още по време на първата им среща в ресторанта, но инстинктивно го бе пропуснала. Ако сега признае, че е излъгала, Люк никога повече няма да й повярва, нито да й прости, задето се е подиграла с него. Навярно ще я намрази, в най-добрия случай любовта му ще угасне. Съзнателно или не тя е използвала предполагаемата си девственост, за да го прелъсти. Невинността й възпламеняваше страстта му. Ала Маги имаше майка, която възнамеряваше да й съобщи, че родителите й са отишли в рая.

— Теса! Престани да плачеш! — Мими й подаде хартиена кърпичка. — Нямаш време за губене. А сега ме чуй. Не обърквай малката, която знае, че Агнес е нейна майка. Забрави налудничавата идея да разкриеш тайната си!

Теса избърса сълзите си и се заслуша в поученията на Мими. Помисли си с ирония, че те невинаги я бяха насочвали по правилния път.

— Не забравяй последните думи на майка ти, Теса. Трябва да изпълниш желанието й. Какво ще постигнеш, ако съобщиш, че Маги е твоя дъщеря! Ще създаде луда работа на нахалните репортери и фотографи. Представям си огромните заглавия: „Тайната за незаконното дете на Теса Кент“. Вразуми се, миличка. Никой няма да ти отнеме малката, нали си най-близката й родственица.

— Знам.

— Тогава всичко е наред. Чисто самоубийство е да признаеш на Люк. Стегни се, момичето ми! Май си откачила. Съпругът ти не подозира нищо и никога не бива да научи. Ако се изповядаш пред него, майка ти няма да има покой в гроба… дори може да се върне от оня свят и да те убие. Ако ме попитат, ще се закълна, че си заченала непорочно, което е самата истина.

— Не ми напомняй за онази нощ. Божичко, пристигнахме!

— Не разбирам защо малката трябва да присъства на погребението — заяви Мими. — Трагедията е достатъчно голяма и без да види как спускат родителите й в земята.

Теса, Люк, Мими и Фиона закусваха в дневната на хотелския апартамент, а Маги спеше в съседната стая. Не се бе разплакала, когато „сестра й“ й съобщи трагичната вест. Само тежко въздъхна, зададе един въпрос, сетне пъхна палец в устата си и безмълвно се отпусна в прегръдките на Теса. Не се притискаше към нея, търсейки утеха, не я разпитваше. Отказа да обядва и изпи само чаша мляко, въпреки че всички се надпреварваха да я съблазняват с вкусна храна. Теса се питаше доколко малката разбира какво се е случило. Нямаше представа как едно петгодишно дете възприема смъртта и напразно се опитваше да си припомни подробности от часовете по катехизис.

— Не съм съгласна с теб — обърна се тя към Мими. — Маги трябва да види как погребват родителите й, за да не храни надежда, че отново ще ги види. Когато й разказах за катастрофата, ми зададе само един въпрос: „Като в новините по телевизията ли?“ Дори не попита кой ще се грижи за нея — поведението й подсказва, че подсъзнателно отрича смъртта на родителите си. Единственият изход е да присъства на погребението.

— Съгласен съм — намеси се Люк. — Но само донякъде. Мисля, че детето трябва да бъде на литургията, но не бива да види как спускат ковчезите в земята. Бях на погребението на дядо ми и години след това имах кошмари. Всъщност още се стряскам на сън.

— Позволете и на мен да помогна — обади се Фиона. — Литургията е насрочена за сутринта. След това с Маги ще обядваме тук, ще гледаме телевизия, ще играем или пък тя ще поспи, докато се върнете от гробището.

— Разговарях с отец Винсънт и той се съгласи затворените ковчези да бъдат поставени на олтара в църквата, преди да влязат опечалените — отново заговори Люк. — Отецът каза, че заупокойната литургия е доста кратка. Наредих да свалят черните лентички от букетите, които се изпращат в знак на съболезнование. Сигурно ще ме помислите за глупак, но мисля, че лентичките ще изплашат малката. Разбира се, органистът ще свири, поръчал съм и голям хор — дано Маги да наблюдава хористите и да не обърне внимание на церемонията.

— Помислил си за всичко — прекъсна го Фиона — освен за угощението след погребението.

— Грешиш, с този проблем се справих най-лесно. Ще го устроим тук, в хотела. Тази традиция ми допада — добави той и хвана ръката на Теса. — Доколкото си спомням, след погребение хората огладняват и ожадняват.

— Амин — подхвърли Мими. — Ще имаме ли щастието отново да видим онези, които бяха на сватбата ви?

— Няма да присъстват братовчедите и децата им. Навярно ще дойдат мои колеги, служители на Люк, които живеят тук, кръстниците на Маги, приятели, колеги и ученици на баща ми… Бог знае колко души ще присъстват.

— Тайлър също ще бъде тук за погребението — добави Люк.

Теса учудено вдигна вежди. Странно, че Тайлър Уебстър, изисканият заварен брат на Люк, ще пристигне чак от Ню Йорк за погребението на хора, които почти не познаваше. Но този човек изглеждаше много мил и добродушен и макар че рядко се виждаше с Люк, двамата непрекъснато поддържаха връзка.

„Дали мама и татко вече са се превърнали в ангели?“ — питаше се Маги, вслушвайки се в гласовете, долитащи от съседната стая. Лежеше свита на кълбо и притискаше до гърдите си любимата си кукла, която русокосата дама на име Мими се беше досетила да сложи в чантата с най-необходимото. Колко ли време е необходимо, за да напуснат чистилището? Сигурна бе, че много скоро родителите й ще се преселят в рая, където след смъртта си отиват всички добри хора. Ще им пораснат големи бели крила, ще носят дълги бели роби, като нощниците на майка й и ще седят в нозете на Бог. Но няма ли опасност, когато ангелите летят, да се сблъскат и да пострадат? Възможно ли е родителите й отново да умрат при катастрофа? В неделните проповеди се казваше, че в рая царува вечно щастие, но ще бъдат ли мама и татко щастливи без нея? Когато заминаха, казаха, че ще им липсва и че ще се върнат след седмица. Ала сега Теса й бе казала, че повече няма да ги види, защото са загинали при катастрофа. Сигурно ще им е мъчно за нея, обаче за нищо на света не й се искаше да умре и да отиде в рая, където ангелите летят насам-натам и цари вечно щастие.

„Всичко е толкова сложно и объркано“ — мислеше си Маги и беззвучно плачеше. Никой, дори свещеникът, не можеше да й обясни какво всъщност се е случило. А може би възрастните знаят истината, но я крият от децата, което никак не е честно. Жалко, че я няма най-добрата й приятелка Сюзан, за да си поблъскат главите над загадката.