Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Jeweles of Tessa Kent, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
paula
Разпознаване и корекция
mladenova_1978 (2015 г.)

Издание:

Джудит Кранц. Бижутата на Теса Кент

Американска, първо издание

Редактор: Розия Самуилова

Дизайн на корицата: Димитър Стоянов — Димо

ИК „Златорогъ“, 1999 г.

ISBN 954–437–080–3

 

 

Judith Krantz

The Jeweles of Tessa Kent

Copyright © 1998 by Judith Krantz

История

  1. — Добавяне

36

Маги се намръщи и за кой ли път погледна часовника си. Самолетът за Сао Пауло излиташе в осем, а Дън трябваше да се е появила още преди половин час. Възможно ли е най-съвестната й сътрудничка да закъснее толкова много? След двайсет минути щяха да поканят пътниците да заемат местата си… До нея се доближи някакъв служител:

— Госпожице Хорват, търсят ви по телефона. Може да използвате ето този апарат. — Тя грабна слушалката и изтръпна, като чу гласа на Дън. Помощничката й през сълзи обясни, че докато е тичала да хване такси, е счупила глезена си. Обаждала се от телефонен автомат в спешното отделение, където всеки момент щели да гипсират крака й.

— Да му се не види! Но защо се обаждаш в последната минута?

— Опитвах се да открия колежка, която да ме замести. От цял час съм монополизирала телефона, другите пациенти започнаха да протестират. Четири пъти звънях на Джанет, но се обажда само телефонният секретар. Навярно тя ще прекара почивните дни с приятеля си. Позвъних и на Лий, но се оказа, че с годеника й са извън града. После потърсих Ейвива и Джоун, ала и двете са заминали и са съобщили, че ще се върнат в събота вечерта. Когато шефовете отсъстват, за подчинените е малък празник… Искаше ми се първо да си намеря заместничка, после да те уведомя какво ми се е случило.

— Постъпила си правилно. Съжалявам, че си пострадала.

— О, Маги! — изстена момичето. — Как се случи така, че да те изоставя в толкова важен момент!

— Грешката е моя. Трябваше да изпратя лимузината да те вземе. Не се безпокой, ще се справя и сама. Всичко хубаво и дано се оправиш по-бързо.

Маги се върна при Теса и й съобщи какво се е случило.

— Горката! Сигурно й е много мъчно — промърмори Теса и се упрекна, задето усети радостна тръпка: злополуката с Дън й даваше възможност за пръв път да остане насаме с Маги.

— Мъчно й е — промърмори Маги и последва представителя на въздухоплавателната компания, който в знак на внимание щеше да ги придружи до самолета.

Двете се настаниха на местата до люка на първата и втората редица седалки и почти не разговаряха по време на пътуването, което продължи девет часа. На летището в Сао Пауло ги посрещна Марта Перейра — директорката на местния клон на „Скот енд Скот“ — и поднесе на Теса огромен букет. Качиха се в специално наетия луксозен автомобил с климатично устройство, който безшумно се понесе по улиците на огромния метрополис. Апартаментите им бяха на последния етаж на хотела, построен около огромен атриум, и бяха украсени с вази с пролетни цветя. От тази височина се разкриваше прекрасна гледка към шестнайсетмилионния град.

Преди да разопакова багажа си, Теса телефонира на Сам и му разказа за случилото се с Дън.

— Свободна съм от задължения чак до понеделник, когато ще се състои пресконференцията. Мислех, че ще остана насаме с Маги, но тя се натовари с прекалено много работа и почти непрекъснато ще бъде заета — примирено каза тя. Всъщност какво бе очаквала да се случи? — Утре заедно с Марта Перейра ще огледат изложбената зала, ще разговарят с охраната и със служителите, които ще подредят бижутата в остъклените шкафове и във витринките. Подозирам, че е обсебила Марта Перейра, само и само да не остане насаме с мен, но съм напълно безпомощна. — Теса замълча, сетне отговори на въпроса на Сам: — Какво ще правя ли? Ще си поръчам лека вечеря и ще си легна. Уморена съм от пътуването. Липсвам ли ти? О, мили, повтори го. И още веднъж. Благодаря ти, веднага се почувствах по-добре. Добре, че взех три книги — очаква ме дълъг и скучен неделен ден. Ще ти се обадя рано сутринта, дано не си излязъл. Много, много те обичам!

 

 

Събуди се от леко, но настойчиво почукване на вратата.

— Кой е? — извика стреснато.

— Маги.

Теса включи лампата, скочи от леглото и изтича да отвори вратата. Маги стоеше в коридора, беше пребледняла, а очите й бяха разширени от страх.

— Не ми се искаше да те безпокоя, но… — прошепна и се олюля.

— Скъпа, какво ти е? — възкликна Теса и я накара да влезе.

— Ами… аз… имам кръвоизлив.

— О, не! Бебето! Веднага лягай, ето така, сложи краката си на възглавницата.

— Как разбра за…

— Вчера чух как повръщаш. Откога кървиш?

— Не знам. Преди петнайсет минути отидох до тоалетната и забелязах кафеникаво течение, после потече по-чиста кръв… затова дойдох… не знаех какво да правя…

— Имаш ли болки?

— Не.

— Мисля, че тревогата ти е напразна, нямаш кръвоизлив… но незабавно ще повикам лекар. — Макар че трепереше от нерви, не се издаваше, а говореше самоуверено и спокойно.

— Защо смяташ, че няма повод за тревога?

— Защото съм имала два спонтанни аборта. Имах страхотни болки и кръвта ми буквално изтичаше. Ако и ти беше в същото положение, нямаше да стигнеш до стаята ми. А сега замълчи. Дишай дълбоко и се отпусни. — Отиде до телефона и се обади на дежурната телефонистка: — Ало? Обажда се Теса Кент. Как се казвате? Долорес ли? Отлично. А сега ме свържете с управителя на хотела. Позвънете му у дома и му кажете веднага да ми се обади. Имам сериозен проблем. Повтарям — аз съм Теса Кент и разчитам на помощта ви. След като разговаряте с управителя, свържете се с дежурния администратор и му съобщете незабавно да ми донесе термофор и две кофички с лед. Незабавно. Благодаря, Долорес. А сега затварям и очаквам управителят незабавно да ми телефонира. Разбира се, че ще ви дам автограф, само побързайте.

Изтича в банята и грабна няколко хавлиени кърпи, върна се до леглото и нежно заговори на Маги, чието лице беше изкривено от страх:

— Свали панталона на пижамата и сложи кърпата между краката си. Нали нямаш болки? Браво. — В този момент телефонът иззвъня й тя побърза да вдигне слушалката: — Теса Кент. Благодаря, сеньор. Да, нуждая се от спешна помощ. Веднага изпратете при мен най-добрия гинеколог в Сао Пауло. Не ме интересува как ще го откриете в петък вечер, важното е да го доведете и то час по-скоро! Не, не ми трябва лекарят на хотела! Бихте ли поверил съпругата си на хотелски лекар? И с право. Разчитам на съдействието ви, сеньор.

Теса отново се върна при Маги:

— Дай да погледна кърпата. Още кървиш, но по-слабо. Вземи друга кърпа и гледай да не се движиш.

На вратата се почука.

— Сигурно носят леда. — Теса изтича да отвори, взе подноса от нощния администратор и му нареди да изчака във фоайето управителя на хотела. Сетне напълни термофора с кубчета лед, зави го с хавлиена кърпа и го постави на корема на дъщеря си.

— Откъде знаеш как да действаш в подобни случаи? — немощно прошепна Маги, опитвайки да забрави страха си.

— За съжаление доста често съм била пациентка на гинеколози.

Телефонът отново иззвъня и управителят докладва, че след малко лично ще доведе най-видния гинеколог в града.

— Колко ли ще се учудят, като разберат, че не става въпрос за теб — промълви Маги, която се беше поуспокоила от новината, че лекарят ще се появи всеки момент. — Ще им изтекат очите, ако те видят по тази прозрачна нощница.

— Господи! Добре, че ми обърна внимание, веднага ще облека халата си. Искаш ли да поставя на челото ти мокра кърпа?

— Да, ако обичаш.

— Да ти дам ли да смучеш парченце лед? Не, по-добре да пийнеш глътка минерална вода.

Донесе кърпата и чаша вода, после седна до леглото и промълви:

— А сега затвори очи, лекарят ще бъде тук всеки момент.

Маги въздъхна и се подчини. Теса нежно се загледа в нея и с усилие се въздържа да не я докосне и да не й говори. Скоро ще дойде лекарят, но дотогава ще си представя, че цяла нощ е бдяла над дъщеря си, за да не й се случи нищо лошо.

На вратата се почука. В коридора стояха нощният администратор, управителят и невисок, красив мъж на средна възраст, който се представи като доктор Роберто Голденбърг.

— Благодаря ви, господа — промърмори Теса и покани само лекаря.

— Госпожице Кент, от какво се оплаквате? — попита той. Дълбокият му глас и поведението му бяха на авторитетен човек, който е свикнал да му се подчиняват.

— Повиках ви не заради мен, а заради дъщеря ми. Страхувам се да не направи спонтанен аборт. Накарах я да легне и поставих термофор с лед на корема й.

— Кога е започнало кървенето? — Доктор Роберто забърза към спалнята.

— Не съм сигурна. Маги ме събуди преди около половин час.

— Бързо действате, госпожице Кент. От онова, което ми каза управителят, реших, че всеки момент ще родите поне три бебета.

— Къде сте завършил медицина? — попита тя.

— В Харвард. Здравей, Маги, аз съм доктор Роберто. — Усмихна се и белите му зъби проблеснаха. — Сега ще те прегледам, а мама ще почака отвън.

Теса с нежелание се подчини. Сви се на канапето в дневната и се загледа през панорамния прозорец, без да вижда искрящите светлини на огромния град.

След малко лекарят излезе от спалнята, седна до нея и окуражаващо потупа ръката й:

— Мисля, че страховете ви са неоправдани. Според мен тя няма да загуби детето въпреки кървенето, което почти е престанало. Но през следващите три дни младата дама не бива да става от леглото, освен да отиде до тоалетната. Ще й дам слабително, за да не получи запек. Не е необходимо да спазва някаква диета, а ако утре откаже да се храни, не я насилвайте. Дъщеричката ви не е изнежена и деликатна, мамичко. Най-важното е да й осигурите пълна почивка. Да приема много течности.

— Казахте ли й какво трябва да прави?

— Съобщавам го на вас, нима не е достатъчно?

— Не. Налага се да го повторите и пред нея. Няма да ме послуша.

— Но на мен ще се подчини — усмихна се той.

— В кой месец е бременна?

— Чудно, но и тя ми зададе същия въпрос. Моите пациентки обръщат сериозно внимание на тези неща. Идват на преглед и казват: „Доктор Роберто, бременна съм от две седмици и пет дни.“ Според мен Маги е в края на третия месец, но ми е трудно да преценя с точност, защото тя твърди, че не си спомня кога за последен път е имала менструация. Просто да не повярваш!

— Ще се отбиете ли и утре, докторе?

— Разбира се. Ще идвам всеки ден, дори всяка вечер, макар да смятам, че няма да се наложи. А във вторник искам тя да дойде в кабинета ми. Прегледът с ултразвук е най-сигурен.

— Доктор Голденбърг, възможно ли е да донесете тук апарата? Не ми се иска да рискуваме… като си представя уличните задръствания, тълпите, асансьорите… — Теса умоляващо го изгледа.

— Нямам такава практика, но… разбира се… все пак апаратът е преносим. А сега елате да видите как ще строя дъщеря ви.

Втренчи се строго в Маги и започна „лекцията“ си:

— Слушай внимателно. Казах го на майка ти, но го повтарям и пред теб: ако не искаш да загубиш бебето, трябва да останеш на легло поне три дни. Пий много течности, храни се с каквото желаеш, но ставай само за да отидеш до тоалетната. Абсолютно ти забранявам да хукнеш да се занимаваш с изложбата, за която ми разказа. Забранявам, ясно ли е? Мама ще се грижи за теб, тъй че съм спокоен.

— Докторе, работата ми е много отговорна, трябва да се грижа за всичко! — изстена Маги. — Как можа да се случи точно сега.

— Бъди спокойна, някой ще те замести. Мама ще се справи. Умее да убеждава хората, погледни как успя да ме вдигне от леглото посред нощ. А сега е време за сън, драга. Утре следобед отново ще те посетя.

Теса го изпрати до вратата и възкликна:

— Доктор Голденбърг, вие сте истински ангел! Не знам как да ви се отблагодаря.

— Не е необходимо. Бих сторил същото за всяка друга пациентка… е, може би правя компромис само за апарата. Но вие заслужавате… — Внезапно се изчерви от смущение и й подаде бележник и писалка. — Ще ми дадете ли автограф? Няма да ви заблуждавам, че е за жена ми. Ваш верен почитател съм, не пропускам ваш филм. Ще ми разрешите ли един недискретен въпрос… разбирате ли, интересувам се като медик — как е възможно да имате толкова голяма дъщеря?

— Дълга история — засмя се Теса. — Може би само гинеколог ще ми повярва.