Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Jeweles of Tessa Kent, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
paula
Разпознаване и корекция
mladenova_1978 (2015 г.)

Издание:

Джудит Кранц. Бижутата на Теса Кент

Американска, първо издание

Редактор: Розия Самуилова

Дизайн на корицата: Димитър Стоянов — Димо

ИК „Златорогъ“, 1999 г.

ISBN 954–437–080–3

 

 

Judith Krantz

The Jeweles of Tessa Kent

Copyright © 1998 by Judith Krantz

История

  1. — Добавяне

35

— Изглеждаш смазана от умора — отбеляза Поли, след като проницателно огледа приятелката си. — Да продължавам ли да се чувствам виновна, задето ти повлиях да се заемеш с прословутия търг, или има друга причина?

— Продължавай — мрачно отсече Маги. — Заради теб се забърках в тази нелепа игра.

— Теса Кент още ли командва парада и ти лази по нервите?

— И още как! Де да можеше да я видиш! Днес освен другите задължения трябваше да обядваме със заядлив репортер от лондонския „Таймс“, който се отнася с пренебрежение към филмовите звезди, особено към тези, които притежават толкова бижута, че да ги продават на търг. Този тип подчерта, че е непримирим лейбърист и че ако има власт, ще нареди да конфискуват короната и скиптъра, а ако не може да обезглави кралското семейство, поне ще премахне монархическата институция. Ала след като Теса упражни върху него несравнимия си чар, той бе готов да отдели голяма част от заплатата си, за да подпомогне увеличаването на годишния доход на уелския принц и за закупуването на нова яхта за кралската фамилия. Тази жена е способна да върти всички на малкия си пръст!

— Но нали точно това се иска от нея.

— Така е. Ала тя манипулира хората, кара ги да й играят по свирката.

— Как го постига? — любопитно попита Поли.

— Да пукна, ако знам. Да вземем днешния случай: държеше се изключително любезно с онзи тип, смееше се на тъпите му шеги, отминаваше заядливите му забележки. Накрая така се сприятелиха, че й се оплака как съпругата му го изнудила да й купи скъп пръстен с диаманти, оттам се прехвърлиха на темата за психологическите причини, обосноваващи пристрастеността на жените към бижутата, после го забаламоса с историята за черните перли на Мария Стюарт, които кралица Елизабет похити още преди да нареди да обезглавят бедната жена…

— А-ха, приложила е изпитания трик!

— Точно така. Дотолкова му взе ума, че надутият англичанин ще напише дълга и хвалебствена статия за нейните бижута, като ще наблегне на колекцията й от таитянски черни перли… Не, не ме карай да ти разказвам повече, започва да ми се повдига. В заключение ще добавя, че този репортер със сигурност ще стане специалист по черните перли, с толкова информация го засипа Теса Кент. Впримчи го с помощта на бедната кралица… преди години е играла ролята на Мария, ето откъде е научила историята за нейната огърлица. Ейвива, която също присъстваше, бе не по-малко омаяна от репортера. Не е чудно, защото тя принадлежи към малката група от верни почитателки на Теса Кент, които буквално я боготворят.

— Май не са толкова малко… — промърмори Поли.

— Харесват я само Джулиет, Ейвива, Джанет, Джоун и Дън… всъщност всички от рекламния отдел — намръщено призна Маги. — Лий също не може да й има зъб, защото ни сътрудничи безпрекословно. Знаеш ли, Теса разказва на журналистите същите истории, с които ме омайваше в детството ми. Когато й гостувах, говорехме главно за бижутата й. Тя умее да превръща скъпоценните камъни в нещо повече от късчета минерали и прибавя блясъка им към своя сияен ореол. Объркана съм, Поли! Теса ни оказва неоценима помощ, жертва накитите си за благородна цел и все пак я ненавиждам. Отвращавам се от себе си, но не мога да преодолея чувствата си.

— Да не би да ревнуваш, задето колежките ти я обожават?

— Боже мой, как ти хрумна! Тя се държи мило с тях само за да се добере до мен. Винаги водя със себе си някое от момичетата, иначе ще остана насаме с нея.

— Извинявай, не биваше да го казвам. Забравих, че те подтикнах да се забъркаш в тази история.

— Де да можех и за да забравя…

— Навярно много държи да се „добере“ до теб, иначе нямаше да полага толкова усилия — замислено промълви Поли. — Сигурно има по-приятни занимания, отколкото да омайва някакъв враждебно настроен журналист. Едва ли е свикнала някой да се отнася с пренебрежение към нея.

— Разбира се, че не е свикнала. Когато филмовите компании уреждаха интервютата й за пресата, репортерите се състезаваха кой да се срещне с нея.

— Ето още един аргумент в подкрепа на искрените й чувства към теб. Не, не ме гледай така, сякаш ще ми избодеш очите. Но помисли защо Теса Кент се е съгласила на този изнурителен маратон, да пътува по света, за да съдейства на „Скот енд Скот“, да участва в пресконференции, макар да ненавижда публичните изяви, да не говорим, че може би някои от бижутата са й скъп спомен. Защо си толкова…

Не се захващай с мен, Поли!

— Защо си толкова неотстъпчива?

— Обеща да не се намесваш във взаимоотношенията ми с Теса!

— Вярно е. Когато ми разказа как се е отнесла към теб, я смятах за долно създание. Ала започвам да мисля, че колкото и лоша майка да е била през тези осемнайсет години, сега полага усилия да те опознае, да се сближи с теб. Може би трябва да й повярваш, да разбереш, че е искрена. Нима не ти домъчнява за нея, когато ден след ден се опитва да изкупи вината си към теб?

„Полага усилия“ едва от няколко месеца, а цели осемнайсет години не искаше и да знае за мен! Мислиш ли, че равносметката е в моя полза, Поли? Мислиш ли, че постъпва честно спрямо мен?

— Не, разбира се. Забрави думата „честно“, заличи я от речника си. Теса Кент никога няма да компенсира онова, което ти е отнела. Но трябва ли толкова жестоко да я съдиш? Няма ли поне малко да се смилиш над нея?

— Отказвам да разговарям с теб, Поли! Манипулираш ме не по-зле от Теса, караш ме да се чувствам виновна, макар жертвата да съм самата аз. Престани да ме тормозиш, нямам сили да те слушам.

— Може би изпитваш умората, която настъпва преди всеки месечен цикъл.

— Глупости! Това са измислици на глезени жени. Пък и дори да съществува, не съм забелязала, защото винаги съм била нередовна. Сега ми хрумва, че от месеци не съм имала мензис. Същото ми се случи, когато започнах работа в „Скот енд Скот“. Стресът ми действа зле. Теса Кент ме подлудява, ти също, госпожице Гилденстърн. И престани да ме убеждаваш, че честността не съществува… Отивам да проверя дали Барни се е прибрал. Предупреди ме, че тази вечер ще позакъснее — имал някаква спешна поръчка.

— Как е моят любимец?

— Неповторим е! Толкова съм щастлива! — Лицето на Маги се проясни, напълно беше забравила за Теса. — Ако не беше този търг, щях да си кажа, че животът е прекрасен. Толкова прекрасен, че понякога изпитвам суеверен страх. Никога не съм предполагала, че съм способна да обичам толкова безразсъдно. С Барни сме родени един за друг… само не ми развивай теорията, че си го разбрала от първия миг, в който си ни видяла заедно.

— Така си беше — кротко отбеляза Поли. — Трябваше да го напиша, да запечатам писмото в плик и да ти го дам едва сега, та да ми повярваш.

— И все пак грешиш, скъпа приятелко. Ако тогава се бяхме любили с Барни, връзката ни беше обречена. Радвам се, че толкова дълго чакахме, сега знам, че винаги ще бъдем заедно.

— Може би ще ме помислиш за старомодна, но хрумвала ли ти е идеята за брак?

— О, животът е пред нас — небрежно махна с ръка Маги. — Важното е, че сме заедно и че никога няма да се разделим. Изтръпвам, като си представя формалностите около сватбата, отгоре на всичко ще трябва отново да видя Медисън и Тайлър. Не, за нищо на света! Ако някога решим да узаконим връзката си, тайно ще сключим брак. Защо да бързаме. Да живееш в грях е толкова забавно… както сама знаеш.

— Жалко, че с Джейн не можем да се оженим — тъжно промълви Поли. — И все пак ако решите да спазвате условностите, ще ми разрешиш ли да организирам сватбата?

— О, милата ми щедра приятелка! — възкликна Маги и в миг почувства угризения на съвестта. Прегърна Поли толкова бурно, че едва не я повдигна. — Приемам с благодарност. Дори ще оставя на теб да избереш роклята ми, иначе ще се издокарам в черно кадифе, но то май не е най-подходящо за булчинска рокля.

— Върви при твоя Барни. Натъжавам се, като си помисля за сватба — промълви Поли и я изпрати до вратата.

 

 

Теса огледа масите, отрупани с храна. Станало беше традиция в петък служителите от рекламния отдел да закусват в апартамента й. Така имаха възможност на спокойствие да обсъдят свършеното през седмицата и да обмислят бъдещата си стратегия.

Веднъж седмично тя присъстваше на съвещания с Лиз Синклер, Джулиет Трий и с помощника на фотографа. Понякога присъстваше и Монти Фой, който отговаряше за онези текстове от каталога, свързани с историята и качеството на скъпоценностите. Каталогът беше почти готов за печат и всички бяха на мнение, че никога не са виждали толкова майсторски снимки на бижута, нито на притежателната им, заснети на бляскави светски празненства в компанията на прочути личности.

Каталогът беше уникален и защото на неговите страници Теса Кент разказваше за поводите, по случай които са й подарявали или е купувала накити, припомняше си най-паметните дни от живота си, когато е носила едно или друго бижу.

Когато разглеждаше снимките, Теса имаше странното усещане, че всичко това не се е случило с нея. Жената на тази снимка отпреди осем години носи синя рокля на Живанши, великолепна огърлица от сапфири и танцува с испанския крал; на друга снимка същата жена се усмихва в компанията на Том Ханкс, Том Круз и Кевин Костнър — носи къса черна копринена рокля и диамантени обици, които струват цяло състояние. Ала тази жена принадлежеше на друг свят, на друг живот. Теса благославяше емоционалното си дистанциране, в противен случай навярно щеше да съжалява, задето пропилява шест безценни месеца — все повече се убеждаваше, че Маги няма да промени отношението си към нея.

Портиерът й съобщи, че гостите й са пристигнали. След малко всички сътруднички от отдела за реклама вече с удоволствие опитваха от деликатесите, които бе поръчала Теса и които не можеха да си позволят със скромните си заплати.

Тя ги наблюдаваше и мислено се възхищаваше от тях. След като ги беше опознала или по-точно, след като те я бяха опознали, чувствата помежду им бяха повече от приятелски. Разликата във възрастта сякаш вече не съществуваше. „Все едно, че са ми дъщери — мислеше си Теса. — Не, не ми е съдено да бъда майка, да имам деца, които ме обичат, които да милвам, да целувам или да упреквам. Дъщери, с които да бъда свързана завинаги. Пропуснах шанса си и съм жестоко наказана.“ Внезапно си представи, че Маги е единственото й дете, че момичетата около масите са шаферките на дъщеря й, че това е сватбената закуска…

С усилие се върна към действителността. Днес атмосферата беше особено тържествена — на следващия ден с Маги и Дън заминаваха за Сао Пауло, където в понеделник се откриваше първата изложба на избрани накити от колекцията. „Скот енд Скот“ организираха в луксозния хотел „Максуд Плаза“ прием, на който бяха поканени всички потенциални купувачи от Южна Америка. Сао Пауло се смяташе за южноамериканския Ню Йорк; градът не само беше център на големия бизнес, но и на журналистиката. На пресконференцията в понеделник следобед щяха да присъстват стотици репортери.

От съображения за сигурност бижутата щяха да бъдат транспортирани до Бразилия с друг пътнически самолет, скъпоценната пратка щеше да се охранява от цивилни агенти. По време на изложбата накитите щяха да бъдат под охраната на въоръжени бразилски полицаи.

Докато момичетата още закусваха, Маги отмести чинията си и бързо излезе. След кратко колебание Теса я последва с намерението да й покаже тоалетната, която обикновено използваха гостите.

Вратата на помещението беше отворена, от Маги нямаше и следа. Къде ли е отишла? Нима без причина е напуснала хотела? Теса се разтревожи не на шега. Надникна в банята, сетне тръгна по коридора към другата тоалетна, която бе свързана с помещение с голямо огледало и огромен вграден гардероб. Отдалеч чу, че Маги повръща — задавяше се и задъхано си поемаше въздух. После пусна водата, а Теса побърза да се отдалечи, за да не се сблъскат пред вратата. Боже Господи, дъщеря й е бременна! Никога нямаше да забрави ужасните пристъпи на гадене, които я измъчваха всяка сутрин, когато носеше Маги. Затвори очи и машинално зашепна молитва. Тръпнеше от желание да изтича при дъщеря си, но с огромно усилие на волята се въздържа. „Недей! — заповяда си. — Спомни си какво се случи последния път, когато се намеси в живота й. Бременна е, но не можеш, не бива да го обсъждаш с нея. Носи твоето внуче, но трябва да се преструваш, че не знаеш. Бременна е, а ти нямаш представа кой е бащата, кога ще се роди бебето, дали ще го задържи, но не трябва да я разпитваш! Остава ти само да благодариш на Бог, когото вече не почиташ, и да нашепваш молитви, които едва ли ще ти помогнат.“

Усети, че плаче от радост, побърза да избърше сълзите си и да се върне при момичетата.

С широко отворени очи Маги се взираше в огледалото над умивалника. Усмихваше се толкова широко, че едва не се задави с тоалетната вода. Божичко, ето защо не е имала мензис толкова време. Никакъв стрес, никаква преумора, а бебе… детето на Барни. Бяха я предупредили, че противозачатъчните таблетки невинаги действат, но не бе предполагала колко щастлива ще се почувства, като разбере, че е бременна. Как ли ще реагира Барни, какво ще каже Поли… ами Лиз Синклер? „Но какво значение има мнението на другите?“ — помисли си и усети, че сърцето й подскочи от радост. Как ли ще постъпи Теса, като научи, че ще става баба? Жалко, че утре заминават за Бразилия. Няма да съобщава новината на никого, ще изчака удобен момент да я сподели с Барни. Наплиска лицето си със студена вода, начерви устните си и бавно тръгна по коридора. Дано да е останало нещо за хапване — беше гладна като вълк.