Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Jeweles of Tessa Kent, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
paula
Разпознаване и корекция
mladenova_1978 (2015 г.)

Издание:

Джудит Кранц. Бижутата на Теса Кент

Американска, първо издание

Редактор: Розия Самуилова

Дизайн на корицата: Димитър Стоянов — Димо

ИК „Златорогъ“, 1999 г.

ISBN 954–437–080–3

 

 

Judith Krantz

The Jeweles of Tessa Kent

Copyright © 1998 by Judith Krantz

История

  1. — Добавяне

29

Изминала бе година, откакто Теса се запозна със Сам Конуей. През лятото на 1993-а тя стана на трийсет и осем, но беше толкова щастлива с новата си любов, че дори не й хрумна да отпразнува маловажно събитие като рождения си ден. Със Сам бяха неразделни от вечерта, когато караха кънки. „Никой не може да ни раздели — често си казваше тя, — никой не може да проникне в нашия свят.“

Беше се влюбвала само два пъти, всеки път от пръв поглед. Колко жени са имали това щастие? Очевидно внезапното влюбване не беше „патент“ само на младите момичета.

Девойката, която в миг бе разбрала, че Люк Блейк е мъжът на мечтите й, се беше превърнала в трийсет и седемгодишна жена, която живее сама и която е преодоляла скръбта благодарение на необикновената си смелост. В продължение на пет години след смъртта на Люк не беше помисляла за друг мъж.

Но ето, че се беше появил Сам. Човекът, в когото бе влюбена сега, се различаваше от Люк, но в известни отношения двамата си приличаха: бяха самоуверени, самовглъбени, привикнали да се разпореждат, не се интересуваха от мнението на другите.

Ала Сам не беше неуморен пътешественик по цялото земно кълбо, който ръководи огромни предприятия с многочислен персонал и се стреми към завладяване на нови територии. Самочувствието му не се основаваше на несметно богатство или на способностите му на лидер. Бе отдаден на съзерцание човек, който намираше дълбоко удовлетворение в преподаването и в писателската дейност. Притежаваше странно чувство за хумор и понякога действаше като палаво момче. Измерваше успеха спрямо собствените си стандарти: щастлив беше, когато изнесеше блестяща лекция и предизвикваше студентите да му задават въпроси, когато завършеше поредната глава от новата си книга. Дори написването на една страница му доставяше удоволствие.

За пръв път от двайсет години насам Теса водеше сравнително спокоен и умерен живот. Когато учебната година приключи, със Сам заминаха за Аспен и за Бъркли, където той бе поканен за лектор на летните семинари. Сетне тя успя да го придума да прекарат няколко седмици в Лос Анджелис и го запозна с Арън и Фиона, както и с блестящия Илай Бърнстайн, който работеше по десет часа дневно върху сценария на „Животът на лейди Касандра Ленокс“.

— Предпочитам да не го виждам — мърмореше Сам. — Кой би искал да се запознае с касапина, дето реже рожбата му на парченца и при това изпитва удоволствие?

Но по време на първата им среща двамата взаимно си допаднаха и по цели дни обсъждаха психологията на Каси. Работата потръгна още по-добре и скоро сценарият щеше да бъде готов.

Заради Сам Теса промени дори стила си на обличане. Отначало многобройните му приятели я приеха доста резервирано и я наблюдаваха като под микроскоп. Тя полагаше огромно усилие да не изглежда и да не се държи като филмова звезда, ала славата сякаш витаеше около нея. Въпреки това тя постигна целта си — в нейната компания другите жени никога не се чувстваха като повлекани. Постепенно тя спечели сърцата на всички със своята топлота и дружелюбност. Приятелите на Сам, които бяха светила в своята област, започнаха да я приемат като човешко същество, не като пришълка от друга планета.

Всичките й бижута, с изключение на тройния наниз от перли и на годежния пръстен, с който никога не се разделяше, се намираха в банковия й сейф. Откакто се беше запознала със Сам, вече не купуваше накити, не посещаваше търгове, изгубила бе интерес към скъпоценните камъни.

Ала бижутата й напомняха за любовта на Люк и за щастливите години, които бяха изживели заедно. Може би е продължила да ги колекционира, за да забрави скръбта, предизвикана от смъртта му. Осъзнаваше, че по някакъв символичен и неподлежащ на описание начин накитите й са се превърнали в неотменна част от самата нея.

Когато оставаше сама, често си представяше как лежат в кутиите от кадифе и се питаше как ще се почувства, ако отново ги носи. Понякога й се струваше, че денят, в който бе носила прочутите диаманти на Фаберже при връчването на „Оскар“-ите, е бил само сън. Често отиваше в банката, затваряше се в стаичката, облицована с бежово кадифе, изваждаше бижутата си, кичеше се ту с едно, ту с друго и се взираше в огледалото. През тези дълги часове се превръщаше в онази Теса Кент, която бе живяла безгрижно, без да подозира, че нещо ще помрачи щастието й. Обичаше Сам с цялото си сърце, но понякога страдаше за миналото. А бижутата й бяха част от миналото, бяха нейната биография.

След запознанството си със Сам тя отказваше да участва във филми, дори в тези, които щяха да бъдат заснети в Манхатън, за да бъде непрекъснато до любимия си.

Ала след няколко месеца Илай ще довърши сценария и ще й се наложи да замине за Калифорния, за да присъства на подбора на изпълнителите на другите роли. Епизодите щяха да се снимат в Англия и в други европейски страни. Теса тревожно се питаше колко ли дълго ще й се наложи да пътува. Копнееше за ролята на Каси, същевременно не искаше нито за миг да се отделя от любимия си.

Същите тревожни мисли се въртяха в главата й и сега, когато след обикаляне на магазините се бе върнала в апартамента си в „Карлайл“.

Внезапно реши да не се безпокои за нещо, което още не се е случило. Свали обувките си, протегна се така, че костите й изпукаха, и позвъни да й донесат чая. Сервитьорът, обслужващ апартамента й, донесе и листа с менюто за вечеря, като обясни:

— Оставям го за всеки случай, ако с доктор Конуей не вечеряте навън.

— Благодаря, Джоузеф. Ще поръчаме по-късно.

За щастие Сам беше достатъчно самоуверен, че да се съгласи да живее с нея в луксозния хотел, вместо да я помоли да се пренесе в ергенското му жилище поради някакви еснафски принципи. Но тя щеше да се съгласи, само и само да му угоди. Беше готова на всичко заради Сам Конуей, казваше си Теса и се чувстваше като плаха девойка, която копнее за своя любим. Готова бе дори да чисти жилището му, да готви… Е, поне би опитала. Кой знае, може би от нея ще излезе съвършена домакиня.

 

 

— Известен ли ти е някакъв ефикасен лек против менструални болки? — попита тя Фиона след няколко дни. Както обикновено бяха обсъждали по телефона някои служебни въпроси.

— Мидол плюс джин — отвърна приятелката й. — Защо питаш?

— Този месец са буквално нетърпими — печално промълви Теса.

— Била ли си скоро на преглед при гинеколог?

— След като се запознах със Сам… преди около година. Взех рецепта за противозачатъчни, не исках да забременея и отново да направя спонтанен аборт. Направих си и пълни изследвания, включително цитонамазка и мамография. Знаеш, че ужасно се страхувам от болестите. Но тогава не изпитвах болки.

— Ето какво правеше майка ми — засмя се Фиона. — Изгълтваше три мидола, наливаше си голяма чаша джин, лягаше си с термофора и ни нареждаше да не я безпокоим. На следващия ден беше свежа като кукуряк. Ако не ме лъже паметта, мензисът й идваше поне три пъти месечно…

— Джин ли? Не понасям миризмата му дори в мартини! — изпъшка Теса.

— Съжалявам, скъпа, но джинът е задължителният компонент в този изпитан цяр. Съветвам те като го пиеш, да си запушваш носа. И да не забравиш термофора — май нямаш такова чудо.

— Ще изпратя да ми купят. Ако беше тук Сам, щеше да отскочи до дрогерията, но ще отсъства цяла седмица заради семинар в Йейл.

На следващия ден Фиона отново телефонира — сериозно бе разтревожена за приятелката си.

— Как си, скъпа, помогна ли ти народната медицина?

— Болките не престанаха, но имам страхотен махмурлук — изстена Теса. — Повече няма да близна джин, истинска отрова е. Чудно как майка ти е още жива.

— Слушай, непременно трябва да отидеш на гинеколог.

— Дано не ми препоръчат друг домашен цяр!

 

 

Доктор Хелън Лорънс, която Теса посети на другия ден, беше дребничка, симпатична жена на средна възраст, прочута с внимателното си отношение към пациентките. След прегледа тя покани Теса в кабинета си:

— Имам съмнения за ендометриоза, ето защо искам да се подложиш на изследване с ултразвук.

— Ендометриоза ли? Това пък какво е?

— Разрастване на тъкани в коремната кухина, което причинява менструални болки.

— Болезнени ли са изследванията? Ще отнемат ли много време?

— Няма да усетиш нищо. — Лекарката й подаде талон за кабинета по радиология. — Процедурата е много бърза. Ще ти уредя час при доктор Хенри Уинг.

— Дано да не чакам дълго. Иска ми се да приключа изследванията преди завръщането на Сам.

 

 

— Госпожице Кент, обажда се доктор Уинг.

— Здравейте, докторе. С нетърпение очаквах да ми позвъните. Имам ли ендометриоза?

— Не.

— Все нещо причинява нетърпимите болки! — избухна тя и внезапно усети необясним страх.

— Установих, че панкреасът ви е увеличен.

— Не съм предполагала, че увеличеният панкреас причинява менструални болки! Божичко, защо се захванах с тези глупости?

— Госпожице Кент, препоръчвам ви изследване, наречено компютърна томография. Колегата ще направи и биопсия.

— Биопсия ли? — смаяно възкликна тя, питайки се дали доктор Уинг не се е побъркал. — Биопсия на какво? — Стараеше се да говори спокойно, макар сърцето й да се свиваше от зловещо предчувствие.

— На панкреаса.

— Наложително ли е? — попита Теса, опитвайки да прогони страха.

— Както вече обясних, панкреасът ви е увеличен. Трябва да разберем причината.

— Знаех си, знаех си какво ще се случи! Отиваш на лекар заради гнойна пъпка, а той набързо те евакуира в колония за прокажени. Ами ако откажа?

— Съветвам ви да поговорите с доктор Лорънс, преди да вземете окончателно решение.

— Така и ще направя. Дочуване, докторе! — Тя едва се въздържа да не тресне слушалката. Нормално е да изпитва безпокойство, нали? Едно изследване води към друго, отговорът никога не е еднозначен. Господи, колко омразни са всички лекари!

 

 

— Здравей, Фиона. Радостната новина е, че никакви израстъци не пъплят в корема ми. Лошото е, че трябва да се подложа на КТ и на биопсия. — Теса бе разговаряла с Хелън Лорънс, която я беше убедила в необходимостта от допълнителни изследвания.

— Какво е КТ? — попита Фиона. Беше пребледняла като платно и дори по телефона отказваше да изрече думата „биопсия“.

— Съкращение, означаващо компютърна томография. Честно казано, не знам какво е това, нито изгарям от желание да науча подробности. Използват сложна терминология, но продължават да изтезават пациентите с най-обикновени игли. Проклети да са всички лекари! Но Хелън настоява да направя изследванията и ще я послушам, защото е най-добрата гинеколожка в Ню Йорк. Обясни, че почти няма да усетя болка, тъй като при процедурата използвали местна упойка. Ще отида още утре. Искам да приключа с тази история, преди да се е върнал Сам.

 

 

— Теса, ще те изпратя при друга лекарка — каза Хелън Лорънс, след като се запозна с резултатите от изследванията. — Казва се Сюзан Хил… Онколожка е.

— Какво? — Сърцето на Теса сякаш се преобърна. — Но… но онколозите… Нима намекваш, че имам рак? Невъзможно е! Пълен абсурд! Помолих да ми предпишеш лекарство против менструални болки, а ти ме изпращаш при онколог!

— Не мога да ти помогна. Трябва да се обърнеш към специалист — неумолимо заяви Хелън Лорънс. — Знам какво чувстваш, но това е неизбежно. Уговорих с доктор Хил да те приеме още днес. За щастие имаше свободен час. По принцип графикът й е запълнен за месеци напред.

— Но… защо да бързаме? До гуша ми дойде от лекари. Освен това вече нямам болки. Дори да се появят при следващия цикъл, ще ги преживея.

— Разбери, че е в твой интерес час по-скоро да бъдеш прегледана от Сюзан Хил. Не бива да отлагаш, а както вече споменах, имаме късмет, че днес следобед има свободен час. Приятелят ти върна ли се?

— Още не. Слушай, тук има нещо гнило! Знам, че в Ню Йорк се чака с месеци за преглед при известен лекар. Да го отложим, а?

— Доктор Хил ще ти хареса, Теса.

— О, безсъмнено! Веднага ще я обикна. Винаги съм мечтала да се запозная с онколог.

 

 

„Как е възможно жена с такава професия да бъде толкова красива? — питаше се Теса, докато се взираше в симпатичната жена с огненочервени къдрици, която изглеждаше почти нейна връстница. — Защо ли е избрала да бъде онколог, след като в медицината има толкова други специалности?“

— Доктор Хил, откога практикувате? — попита я нервно. Дали не трябваше да се обърне към по-опитен специалист?

— От дванайсет години, госпожице Кент — усмихна се лекарката.

— Мога ли да ви наричам Сюзан? — импулсивно попита Теса. — Ще бъда по-спокойна, ако поговорим като близки приятелки.

— Разбира се. А аз ще ти казвам Теса, ако не възразяваш.

— Ще ми бъде приятно. Това ли е естественият цвят на косата ти? — Трескаво се мъчеше да измисли въпроси, които не се отнасят до целта на посещението й. Сюзан Хил се засмя:

— Беше… допреди пет години. Вече използвам боя за коса.

— Къде си следвала?

— Родена съм и съм израснала в Лос Анджелис. Завърших медицина в Калифорнийския университет, а стажът изкарах в една нюйоркска болница. Сетне със съпруга ми заживяхме тук… — Докато говореше, Сюзан Хил си мислеше, че скоро Теса ще изчерпа запаса си от въпроси. Нямаше нищо против „разпита“ — когато пациентът посещава онколог, иска да научи нещо повече за него. Въздъхна, като си помисли, че коварното заболяване не е пожалило тази невероятна жена, която беше много по-красива в действителност, отколкото на екрана.

— Защо си избрала точно тази специалност, Сюзан? Защо не си се насочила например към дерматологията или към пластичната хирургия?

— Защото онкологията е най-интересният дял от медицината — с нескрит ентусиазъм обясни лекарката. — Напоследък науката отбелязва сериозен прогрес в нашата област. Чувствам се полезна и изпитвам удовлетворение от работата си.

— Е, няма смисъл повече да увъртам — решително каза Теса. — Да преминем към същността на въпроса.

— Запознах се с резултатите от томографията и от биопсията. — Усмивката на лекарката помръкна. — Имаш тумор на панкреаса.

— Тумор… това е рак, нали?

— Да.

Теса почувства леденото докосване на смъртта. Затвори очи, сведе глава и отметна косата си. Сякаш студена мъгла обгърна съзнанието й, усети, че ще припадне.

— Наведи се… точно така, отпусни глава между коленете си, дишай дълбоко. Не мърдай, докато не се почувстваш по-добре.

След няколко секунди мъглата се разсея, прималяването премина, отново бе способна да разсъждава рационално. Да си болен от рак не означава сигурна смърт. Ще се оперира и ще се излекува…

— Съжалявам — прошепна и вдигна глава. — Мислех, че припадат само героините в сълзливите романи…

Сюзан Хил мълчаливо й подаде чаша вода.

— Къде се намира панкреасът? — попита Теса, като си мислеше, че положително ще се наложи да й правят химиотерапия. Ако косата й опада, ще носи перуки… Свикнала е с перуките… Никой няма да разбере.

— Ще ти покажа на анатомичната схема. Този напречно разположен орган, който изтънява в единия си край, се нарича панкреас. Заобиколен е от дванадесетопръстника, черния дроб, далака и стомаха. В случая туморът се намира в изтънената област, ето тук.

— Изглежда доста противен — отбеляза Теса, макар да не й беше до шеги. — Каква функция изпълнява?

— Това е жлеза, която отделя сок, съдържащ ензими, подпомагащи храносмилането, както и инсулин.

— Жизнено необходима ли е… да речем, като сърцето или черния дроб?

Лекарката изпита възхищение към тази жена, която, за разлика от повечето пациенти, искаше да научи всичко възможно за заболяването си.

— Не. В много случаи е възможно оперативното отстраняване на панкреаса. След хирургическата намеса състоянието на пациентите се поддържа чрез инжектиране на инсулин.

— Значи ще ме оперират, така ли?

— Не, Теса. Операцията е възможна само когато няма разсейки… които се забелязват в твоя случай. Най-лошото е, че в ранния стадий този тумор не причинява болки, поради което своевременното му откриване е почти невъзможно. Нямаше да установим заболяването, ако не беше отишла на лекар поради друга причина.

Сюзан лаконично отговаряше на задаваните въпроси, не се впускаше в подробности. От опит знаеше, че всеки пациент е различен. Понякога хората предпочитаха да не научат цялата истина, незнанието им помагаше да се самозаблуждават. Ала изражението на Теса Кент подсказваше, че е решена да изпие докрай горчивата чаша.

— Спомена, че има разсейки — продължаваше да разпитва тя. — Обясни по-подробно.

— Разсейките са в лимфните възли близо до панкреаса. Органът е увеличен, което означава, че е невъзможна хирургическа намеса.

— Ясно. Не може да ме оперирате. — Теса изпъна рамене. — Какви са другите възможности? Химиотерапия, облъчване или и двете?

Произнесе небрежно думите „химиотерапия“ и „облъчване“, сякаш не осъзнаваше смисъла им, ала устните й трепереха.

„Господи, прекалено млада е, за да умре!“ — отчаяно си помисли Сюзан Хил, но не се издаде, а престорено спокойно отбеляза:

— Знаеш много медицински термини.

— Почти във всяко списание поместват статии за рака и човек ще, не ще, ги чете. Какво смяташ да предприемеш?

— Това е тема, която предстои да обсъдим с теб. Възможно е провеждане на лечение, което удължава живота.

— Удължава ли?

— Да.

— Що за дума е „удължава“? Не означава нищо конкретно. — Внезапно Теса се разгневи. — Да предположим, че се подложа на всяко възможно лечение — колко години ще живея?

— Срокът е индивидуален при всеки случай… Дори лечението да се окаже успешно, туморът не изчезва…

— Колко време ми остава? — прекъсна я Теса.

— Година и половина, може би две или малко повече — неохотно отвърна лекарката и ненадейно й прилоша. Каза си, че никога няма да свикне с ужасяващия момент, когато „произнася присъдата“ на пациента.

Толкова малко… толкова малко ли! — прошепна Теса. Изражението й не се промени, ала очите й потъмняха от шока.

— В медицината не съществува стопроцентова гаранция. Може би греша, може би…

— Сюзан — отчаяно я прекъсна Теса, — кажи ми откровено колко ще живея, ако лечението се окаже успешно и имам късмет? Спомена, че ми остават около две години живот. Възможно ли е да се удължи този срок?

— Да… с няколко месеца, дори с малко повече.

— А след това? Какво ще се случи след това!

— Ракът на панкреаса е неизлечим.

— Искаш да кажеш, че каквото и лечение да опитам, съм обречена.

Сюзан Хил знаеше, че Теса е разбрала жестоката истина, но настоява да я чуе от нея. Защо се самонаказва, защо произнася окончателната присъда над себе си? И все пак… кой освен нея има право да го стори?

— Да. Иска ми се да ти кажа, че грешиш, но в медицината не се случват чудеса. Единственото успокоение, което мога да ти предложа, е, че няма да изпитваш нетърпима болка.

Теса мълчеше, опитвайки да прогони ужаса, който я сковаваше и блокираше разума й. След малко колебливо попита:

— Всички ли пациенти се подлагат на лечение?

— Не. Процедурите са свързани с неприятни странични ефекти, а в края на краищата не решават проблема.

— Ясно. Щом няма… „решение“, защо някои хора все пак избират лечението?

— Мнозина имат повод да живеят възможно най-дълго: искат да присъстват на церемонията по случай дипломирането на сина или дъщеря им, на сватбата на някой внук или да отпразнуват „златната“ си сватба.

— Искаш да кажеш, че съм прекалено млада за… за…

— Вярно е.

— Има ли още нещо, което не знам? Боя се да не съм пропуснала да задам важен въпрос.

— Бях напълно откровена с теб. Вече знаеш какви са възможностите.

— По-скоро научих за липсата на възможности.

— Повярвай, че в дни като днешния съжалявам, задето съм специализирала онкология. Запомни, че денонощно съм на твое разположение. Не се колебай да задаваш въпроси, да споделяш страховете си. Размисли добре и ме уведоми какво възнамеряваш да предприемеш.

— Преди да умра ли?

— Не говори така.

— Благодаря за откровеността. — Теса предпазливо се изправи, страхуваше се да не залитне. Вирна брадичка и с усилие се усмихна: — Доскоро, Сюзан.

— Довиждане, Теса. Запомни, че винаги и за всичко можеш да разчиташ на мен.