Хана Хауъл
Шотландски младоженец (7)

Седма глава

— Махни се от пътя ни, Илса!

Илса срещна твърдо погледа на Сигимор. Тя бързо бе застанала между мъжете. Въпреки, че Макенрой нямаха идея какво е ядосало братята й, вече бяха усетили яростта, излъчваща се от тях. От начина, по който Сигимор и Тейт гледаха към Дърмот, щом преминаха през защитната стена и застрашително се насочиха към него, Илса реши, че няма да й дадат време да им обясни всичко, преди да нападнат съпруга й.

— Да, махни се от пътя, Илса — каза Дърмот и пристъпи по-близо зад нея.

Един поглед през рамо й бе достатъчен да разбере, че и Дърмот е нетърпелив да се сбие с братята й.

— О, млъквай, Дърмот! — сопна му се тя, твърде раздразнена, за да се наслади на погледа му на пълно изумление. — Ти дори не знаеш защо искат да те пребият.

— Не ми е нужна причина, а и може аз да пребия тях — заяви Дърмот.

— Добре. Веднага щом разясня всичко, може да се избиете. Поне тогава ще е едно от онези странни мъжки неща, които правите, а няма да се биете заради едно недоразумение.

— Странни мъжки неща? — промърмори Дърмот.

Илса игнорира думите му и отново се обърна към братята си.

— Сега ще ме изслушате какво имам да ви кажа.

— Разбира се — каза Сигимор.

— Добре. Радвам се, че си решил да си разумен — каза внимателно Илса, без да е сигурна, че той наистина си е променил решението.

— Наистина съм разумен. Докато аз и Тейт пребиваме безполезния ти съпруг, ти отиди да вземеш децата, Гай и всичките си вещи. Докато се връщаме към Дъбхайдленд, може да говориш колкото си искаш.

— О, изоставяш ме толкова скоро, любима? — каза Дърмот. — Опустошен съм.

Илса заби лакът в стомаха на Дърмот. Част от нея бе доволна да чуе стона му, но другата бе ужасена от постъпката й. Бърз поглед към съпруга й й показа, че той се държи за корема, опитвайки се да си поеме въздух. Тя трепна и бързо насочи поглед към братята си.

— По дяволите, Илса! — сопна се Сигимор. — Сега трябва да го чакаме да започне отново да диша. Иначе няма да е честно.

— Тогава ще ме слушате, докато той се оправи. Знам какво сте чули в селото — започна тя.

— Значи знаеш, че не можеш да останеш тук. Той е отровил първата си жена.

— Не, не е. Тя сама се е отровила.

Сигимор изсумтя невярващо.

— От малкото, което научих за жената, тя не е била от онези, които биха се самоубили.

Илса бе доволна да чуе, че Сигимор е научил част от грозната истина за лейди Анабел. Така щеше да е по-лесно да й повярва на това, което му казва. Освен това значеше, че няма да й се наложи да повтаря всичко, което е вършила жената, докато Дърмот слуша. Тя отчаяно искаше да избегне да му напомни за предателствата, които е преживял в миналото. Злобата на лейди Анабел бе причинила достатъчно неприятности.

— Тя не се е опитала да се самоубие — каза Илса. — Опитала се е да се отърве от детето, което е носела.

— Това ли ти каза той?

— Не, каза ми го Фрейза, когато я попитах за слуховете, носещи се в селото.

— Естествено е тя да го защитава. Той й е леърд.

— Всъщност, въпреки че сега ми е леърд — каза Фрейза, — дойдох тук като компаньонка на лейди Анабел.

Илса осъзна, че Джилиан и Фрейза са я последвали, очевидно надявайки се присъствието им да накара мъжете да се въздържат.

— Виждаш ли, Сигимор? Тя ще знае истината най-добре от всички останали. Лейди Анабел не е искала детето и е отишла при Гленда, лечителката на селото, за да иска отвара. Гленда отказала да й я даде. Затова лейди Анабел взела отварата отнякъде другаде или сама се е опитала да я смеси. Отварата наистина убила детето в утробата й, но освен това причинила силен кръвоизлив.

— В това няма смисъл. Защо ще иска да се отърве от детето? Вече е имала едно и е била омъжена.

— Детето не е било на Дърмот. Нямало е как да е негово и всички са го знаели.

— Аха! — Сигимор надигна леко юмруци. — Ето защо й е дал отрова и я е убил. Не е могъл да понесе факта, че тя е носела детето на друг мъж. Налагало му се е веднъж вече да преживее този срам.

— Малката Алис не е срам — сопна се Илса, — и дано повече не те чувам да го казваш. Помисли малко, Сигимор, ако мисленето не ти причинява прекалено силна болка — тя игнорира смръщването на Сигимор и кикота на Тейт. — В крепостта има детска стая, пълна с деца, които повечето мъже биха игнорирали или презирали. Съмнявам се, че петте жени, които са му оставили тези деца, са били девици, когато са спали с него, за да няма никакво съмнение, че той е баща на децата. И все пак той ги е взел и е поел отговорността за тях. Това звучи ли ти като мъж, който би дал отрова на жена си, само и само да се отърве от плода в утробата й?

— Е, може да не е знаел, че има дете. Може просто да е искал да се отърве от жената.

Брат й се препъваше в истината, но Илса нямаше намерение да му го каже. Сигимор и Тейт вече изглеждаха по-спокойни. Съгласявайки се с това, че Дърмот не е знаел за бременността на жена си, охлади част от гнева, и все пак предстоеше още един рунд на спорове и обяснения.

— И кой точно ви каза слуховете, за да се разярите толкова силно? — попита тя.

— Млад мъж на име Уолъс — започна Сигимор.

— О, да, Уолъс. Той е същият, който каза и на мен за отровата, докато бях на пазара. Същият Уолъс, който обвини горката Гленда, лечителката, че е приготвила отровата за лейди Анабел, и дори я нарече вещица. Знаете, че той е бил един от любовниците на Анабел, нали? Това не го прави много сигурен източник на информация. Освен това, ако смятате, че може да имате доверие на мъж, предал леърда си по такъв начин, така да бъде.

— Илса… — започна Сигимор.

— Мъж, който силно е обичал жената, с която е прелюбодействал. — Илса въздъхна и скръсти ръце на гърдите си. — Мъж, който е мислел, че тя е тъжна, нещастна жена, водена от отчаянието да съгреши заради жестокостите на съпруга си. Млад мъж, който е бил сигурен, че може да я спаси само с любовта си, и който е гледал как тя потъва в студения гроб. Мъж, който…

— Достатъчно — кресна Сигимор, а Тейт извъртя отвратено очи.

— Е, значи реши, че не може сляпо да се довериш на думите на гневен, огорчен прелюбодеец?

— Да, освен това реших, че не мога повече да слушам тези блудкави безсмислици, които току-що изговори. Господи, още няколко секунди и щях да си изповръщам червата в краката ти.

— Истина е — промърмори Тейт.

— Значи няма нужда да пребивате съпруга ми — каза Илса.

— Не, предполагам, че няма — съгласи се Сигимор, но разочарованието му можеше ясно да се долови в гласа му. — Но предполагам, че мога да измисля още няколко добри причини да пребия глупака.

— Няма да те спирам да опиташ — каза Дърмот.

Илса извъртя очи.

— Давайте тогава. Избийте се. Хвърлете се в мъжките си простотии, докато не свършите изпотрошени и кървящи на земята. — Тя тръгна към крепостта с Джилиан и Фрейза.

— Къде отиваш? — попита Сигимор.

— Имам по-важни неща за вършене.

— Много добре се справи — каза й Джилиан, докато вървяха към крепостта.

— Благодаря ти — отвърна Илса, — когато израснеш между толкова много мъже, всички, от които са по-големи и по-силни от теб, се налага да бъдеш умен.

— И хитър.

— Да, и това доста помага. — Илса се разсмя заедно с жените. — Хайде да отиваме и да спасим горката Гай.

* * *

Сигимор наблюдаваше как Дърмот потърква корема си, загледан след Илса. В мига, в който вратите се затвориха зад жените, Сигимор се обърна към Дърмот и попита.

— Боли, нали?

— Тя е по-силна, отколкото изглежда — призна Дърмот.

— Да, по-силна е, освен това лакътят на дребните девойки са опасно оръжие. Радвай се, че го заби в корема ти. Веднъж удари братовчеда Денис в слабините, и, кълна се, горкото момче ходеше смешно цяла седмица.

— Остри лакти? — промърмори Дърмот и се намръщи леко, когато Конър се засмя.

— Изглежда не си отгледал добре момичето, Сигимор — каза Тейт.

Сигимор го удари. Тейт изруга, когато изгуби равновесие и се просна по гръб на земята. Надигна се на един лакът, а с другата ръка потърка челюстта си и погледна към брат си.

— За какво беше това? — попита Тейт.

— Беше нагъл — каза Сигимор и изпука кокалчетата на ръцете си. — Освен това изминах целия път от селото до тук с намерението да си спретна един хубав бой, а сестра ни ме разубеди. Това ме остави леко напрегнат. Сега съм по-добре — каза той и тръгна към крепостта.

Все още кикотейки се, Конър помогна на Тейт да се изправи.

— Добре ли си, момче?

— Да — отвърна Тейт и изтупа дрехите си. — Не ме удари силно.

— Сигимор ли е отгледал Илса? — попита Дърмот, без да може да скрие неочакваното си любопитство към жена си.

— Да. Той отгледа всички нас. Четвъртата съпруга на баща ни умря след раждането на Фъргъс, който сега е на единадесет. Татко умря няколко месеца по-късно. През Дъбхайдленд мина треска. Уби всичките старци и по-слабите деца, както се случва винаги, но също така покоси и почти всички над тридесет години. Отне двама от чичовците ми и една от лелите. Остави доста сираци и вдовици. Сигимор се оказа леърд на много нуждаещи се хора едва на дванадесет. Вярно, че имаше близнака си Съмърлд да му помага, но имаше и много малки братя и Илса, за които да се грижи, както и много братовчеди сираци.

— Нямахте ли никакви роднини, които да се погрижат за нея?

— Няколко предложиха, но бяха или вдовици с много свои деца, или не живееха в земите на Дъбхайдленд. Сигимор им благодари за добротата, но заяви, че мястото на Илса е при братята й. При нас дойдоха да живеят много осиротели братовчеди и те всички бяха мъже. — Тейт сви рамене. — Може да не е отгледана по най-правилния начин, но няма да се стресне, когато трябва да се грижи за пълна детска стая.

— Няма, това вече се видя. — Леко изненадан от нежността, която бе почувствал към жена си, Дърмот реши да насочи вниманието си към слуховете, които бяха накарали братята й да дойдат в крепостта толкова нетърпеливи да го изпотрошат. — Значи хората в Клакхтром смятат, че съм убил първата си жена? — Знаеше, че може да има подобни подозрения, но бе предпочел да се затвори очите за тях.

— Един мъж на име Уолъс разправя тази история. Никой тук в крепостта не е намеквал дори нещо такова. — Тейт направи гримаса. — Илса е права. Трябваше да спрем и да обмислим фактите, дори можехме да зададем някои въпроси на мъжа. Ако Илса не бе замесена, Сигимор не би изслушал един мъж, който открито признава, че е слагал рога на леърда си. Сигурно просто щеше да удари глупака и да продължи с пиенето и уличниците.

— И да остави Илса да се разхожда наоколо само с Гай. — Той може да не искаше Илса за съпруга и да й нямаше доверие, но негов дълг бе да я защитава. — Не ме ли чухте, като ви казах, че ме преследва някаква опасност?

— Теб, не Илса — каза Тейт и се намръщи. — Наистина ли мислиш, че и тя може да е в опасност?

— Ако наистина не вие сте се опитали да ме убиете, то да, възможно е. — Дърмот остана леко разочарован, когато Тейт само го изгледа, без да отвърне на обидата, и след това се намръщи.

— Не мога да си представя защо някой ще иска да нарани Илса.

— Нито пък аз, но не знам и кой и защо иска да нарани мен. Може да реши да навреди на жена ми или децата ми. — Дърмот прокара ръка през косата си. — Не трябваше да се женя. Първо трябваше да се погрижа за това, както планирах. След нападението се случиха толкова неща, но беше доста спокойно през последните няколко месеца. Реших, че нападението е било просто лош късмет, и че са се опитали да ме ограбят. Все пак, въпреки петната в паметта си, бях сигурен, че е нещо повече от това.

— Братята и братовчедите ми ще потърсят истината.

— Не мислиш ли, че вече сме опитали?

— Да, но вие сте непознати за хората в Мюлейдън. А Камерън не сме. Някои от роднините ми са си взели жени от онези земи. Ти си бил непознат, нападнат в земите им. Братята ми ще се свържат с всичките роднини и ще разберат какво знаят хората от Мюлейдън — Тейт се намръщи. — Може дори да изпратят Лиъм не само да потърси кой управлява сега земите, а и този, чиято собственост са.

— Не можете ли просто да говорите с мъжа, който сега живее в крепостта? — попита Конър. — Аз опитах, но той не беше там, а трябваше да отведем Дърмот възможно най-скоро у дома. Изпратих вестоносци с някои въпроси, но досега не съм получил отговор.

— И сигурно няма и да получиш — каза Тейт. — Той се крие в крепостта като някакъв трол. Жена му е мъртва от много време и нямат деца. Мисля, че не трябва вече да е леърд, и затова се старае да стои тихо, за да не го забелязват. Ако съм прав, със сигурност няма да помогне на някой да намери леърда му, истинския собственик на земята. Лиъм ще знае къде да търси. Все някъде трябва да е записано. Някой от по-възрастните хора в Мюлейдън може да ни даде името, което търсим.

— Надявам се. Инстинктите ми казват, че отговорът е някъде там. — Конър погледна двамата млади мъже, които влязоха през портите. — Не забелязахте ли, че Камерън ви зарязаха? — попита той Нанти и Ангъс.

Ангъс се намръщи.

— Да. Зачудихме се, че Сигимор и Тейт са си тръгнали, преди да оправят някоя от уличниците — ухили се той към Тейт. — Маги беше доста разочарована, когато, след като свърших с нея, забеляза, че си си тръгнал.

— Бива ли я? — попита той.

— Ще е по-добра, просто ако спре да говори, за да не се налага да й отговаряш.

— Хилда не говори много — каза Нанти. — Макар че мирише силно на лук. — Той се намръщи към Конър. — Да не е трябвало да наглеждаме Камерън? Чухме от някой, че са тръгнали насам, за да пребият леърда, но ми изглеждаш добре, Дърмот.

— Те размислиха — каза Конър и набързо обясни какво бе накарало Сигимор и Тейт да се върнат от селото и как бе спряна конфронтацията.

— Искате ли да си разменим няколко думи с този Уолъс? — попита Ангъс. — Той може да е врагът, който търси Дърмот.

— Съмнявам се — каза Дърмот, решавайки да не споменава факта, че братята Камерън също трябва да бъдат наглеждани, тъй като знаеше, че семейството му не ги подозира. — Веднага щом се възстанових достатъчно, започнах да проучвам предишните любовници на жена си.

— Знаеш кои са? — попита изненадано Тейт.

Дърмот въздъхна.

— Жена ми си е водила точен списък на всичко, което е правила… от това как си е почиствала зъбите до мъжете, с които е спала. — Дърмот реши, че не е нужно да споделя, че Анабел не само е записвала всеки, с който е спала, но също така как, къде и колко често. Само на няколко места липсваше името на мъжа. — Повечето са мъже, които просто са се подали на нуждите си и на една красива жена. Те мислят, че да нападнат леърда си не би било добра идея. Само Уолъс показваше признаци на гняв и ревност, но той няма парите, нужни да наемат някой да ме нападне, а сам не би го направил.

— Семейството на жена ми проучи останалите благородници, които са били любовници на жената — каза Конър. — Почти същото е. Подозирахме няколко, но в крайна сметка те си признаха, че най-лошото, което са правили, е да сложат рога на някой мъж.

— Исусе — Тейт поклати глава, — направо съм удивен, че не си я убил, Дърмот.

— Не си струваше заради нея да увисна на бесилото — каза Дърмот и се насочи обратно към крепостта.

В мига, в който вратата се затвори след него, Конър погледна тримата млади мъже.

— Дърмот вероятно е прав за Уолъс, но мисля, че няма да навреди, ако го проучите отново.

— Съгласен съм — казаха и тримата в един глас.

— И опитайте да не го разпитвате в кръчмата — провлечи той, докато се отдалечаваше от тримата изчервени млади мъже.

* * *

Дърмот спря пред вратата на спалнята си. Можеше да чуе звука от нежно плискащата се вода. Мисълта да открие Илса гола и спокойна във ваната, го накара да посегне към дръжката. Влезе в спалнята и тихо затвори вратата след себе си.

Един поглед към Илса му бе достатъчен, за да запали желанието му. Бледото й тяло бе едва прикрито от сапунената вода във ваната. В единия й край имаше сложена кърпа, на която Илса бе облегнала главата си, а прекрасната й коса висеше отвън, стигайки до пода. Силните й, деликатни ръце бяха отпуснати от двете страни на ваната, очите й бяха затворени, а лицето покрито с лека руменина. Дърмот се зачуди дали съществува мъж, който би помислил, че не е красива.

Той се задвижи колебливо, борейки се с желанието да свали дрехите си и да се присъедини към нея. Не беше време да се изгуби в страстта, която споделяха, тъй като усещаше, че опасността, която го грозеше, се приближаваше и към нея. Тя го бе защитила пред братята си и той нямаше как да отрече, че това го бе трогнало. Инстинктите му казваха, че когато Уолъс й е казал обвиненията си, тя е имала съмнения, но това не е имало значение. Не бе хукнала към него с обвинения, а е отишла при Фрейза и Джилиан, за да потърси истината. Това бе много повече, отколкото другите биха направили. Собствените й думи му показаха, че тя дори за миг не е помислила, че може да убие дете, макар и все още неродено. Беше невъзможно да бъде твърд, чувайки това.

Когато, въпреки здравия си разум, той се приближи към ваната, изчервяването на Илса се засили и тя отвори бавно очи. Без да откъсва поглед от нея, той започна да сваля дрехите си. Начинът, по който тя вдигна крака към гърдите си и обви с ръце коленете си, не успя да охлади с нищо кръвта му. Тя имаше красиви крака.

— Какво правиш? — попита тя. — Не може наистина да възнамеряваш да се къпеш с мен, нали?

— Точно това възнамерявам да направя — отвърна Дърмот, сваляйки последните си дрехи.

— Няма да се събереш.

— Напротив.

Илса изруга изненадано, когато той стъпи във ваната, надигайки нивото на водата опасно близо до ръба. Колкото и да се опитваше, тя не можеше да се насили да откъсне поглед от него. Прекалено много обичаше да го гледа. Гледката на високото му, силно тяло и очевидната му възбуда, разпали кръвта й. Начинът, по който я гледаше, докато се къпе, трябваше да я накара да се чувства неудобно, но това само засили възбудата й. Горещият му поглед я накара да се почувства почти красива.

— Такава скромност не е нужна между съпруг и съпруга — каза Дърмот и се усмихна, гледайки я как се крие в единия край на ваната.

Той определено нямаше проблем с голотата си, помисли си тя намусено, но каза:

— Банята е лично, интимно занимание.

— Както и това, което смятам да правя много скоро.

— Сега? Но скоро трябва да слизаме в залата за вечеря.

— Да, нямам намерение да пропускаме вечерята.

Очите й се разшириха, когато той се изправи и излезе от ваната. Банята очевидно не бе потушила страстта му. Съпругата му изписка, когато той неочаквано я хвана за раменете и я извади от водата, поставяйки я да стъпи на кърпата, която бе постлала на пода. Тя промърмори протестиращо, когато той махна едната й ръка, с която прикриваше гърдите си и започна да я подсушава. Бавно, с много грижа, той подсили страстта й, докато подсушаваше тялото й.

Илса бе толкова замаяна от начина, по който я караше да се чувства, че когато той коленичи пред нея, за да подсуши краката й, вече не я беше грижа колко е изложена на показ пред погледа му. Начинът, по който подсушаваше стомаха й, поставяйки леки гъделичкащи целувки, я накара напълно да забрави скромността си. Той бършеше всеки крак толкова бавно, че тя цялата се разтрепери. Илса простена тихо, когато раздалечи краката й и я изсуши.

Когато Дърмот пусна кърпата, Илса беше повече от готова да се отправят към леглото. В следващия момент тя почувства устните му на мястото, което току-що бе подсушил. Напрегна се шокирано и се опита да се отдръпне от него, но той я хвана за бедрата и не й позволи. Илса не бе сигурна дали това, което правят, е редно, но само след няколко близвания на езика му вече не я бе грижа. Вкопчи се в раменете му и се отдаде на удоволствието, което й доставяше. Единствено хватката му я задържаше да не се срине, когато насладата я отведе до върха, замайвайки главата й.

Макар да бе все още унесена, когато Дърмот започна да целува тялото й, изправяйки се бавно нагоре, Илса бе завладяна от ново желание. След това забеляза, че Дърмот е все още мокър. Изплъзвайки се от хватката му, тя взе кърпата. Това може да се играе и от двете страни, реши Илса, и се наслади на това как се разшириха очите му, когато започна да подсушава ръцете му.

Докато стигна до стомаха му, можеше да почувства леките тръпки на тялото му под устните си. Страстта му бе гореща и дива. Макар че можеше да спре играта й, преди да е готова, тя застана зад него и почти се усмихна заради начина, по който той простена разочаровано. Докато сушеше гърба му, тя целуваше, ближеше и от време на време захапваше горещата му гладка кожа, от широките рамене надолу до силните му крака, чувствайки надигането на страстта си. Премествайки се пред него, тя започна от глезените му нагоре, повече от готова да му върне интимната ласка. Дори бе нетърпелива.

Дърмот не знаеше колко дълго ще успее да издържи, докато Илса бавно триеше и целуваше краката му. Когато тя подсуши слабините му, той се напрегна, чудейки се дали ще е достатъчно смела да благослови и това място с целувките си. Младият мъж простена от наслада, когато тя пусна кърпата на пода, плъзна пръсти по бедрата му, а устните й докоснаха плътта му, която толкова копнееше за нея. Макар да не бе сигурен, че думите му са много свързани, той промърмори одобрително. Вплете пръсти в гъстата й коса, държейки я близо до себе си, докато тя го влудяваше с езика и устните си.

Усещането как горещата й уста се обвива около главичката на члена му му подсказа, че много скоро трябва да сложи край на тази игра. Чувстваше, че е прекалено късно и все пак прекалено рано да спре да се наслаждава на това удоволствие. Прекалено късно, за да запази контрола си предвид видимата й охота, и вероятно прекалено рано, за да я спре да му дарява интимното удоволствие, за което копнееше. Хвана я за ръцете и я бутна назад, нежно поваляйки я на кърпите на пода.

— О! Помислих, че ти харесва — каза Илса изплашена, че го е шокирала или обидила със смелостта си.

— Хареса ми. Прекалено много. — Той коленичи между краката й. — Ще го направим пак друг път, когато не те желая толкова отчаяно.

Изгледа я, забелязвайки зачервената й от страст кожа, втвърдените зърна и забързаното дишане. Слагайки ръка върху женствеността й, усети горещата влага, която го приканваше, и видя как тялото й потръпна от докосването му. Дърмот осъзна, че тази страст се е родила от начина, по който бе правила любов с него, и последната частичка от контрола му се изпари. Той се наведе и се тласна в тялото й, воден от сляпа нужда. Когато освобождението го разтърси, чу вика й, усети тялото й да се стяга около него. Последната мисъл в ума му, когато се отпусна върху нея, бе, че поне не я е наранил.

Илса примигна, след като бяха лежали няколко минути слети, Дърмот се отдръпна и леко замаян се изправи. Тя непохватно обви кърпите около тялото си и също се надигна. Подразни я факта, че мъжът й започна да се облича мълчаливо. Със сигурност можеше да подхване някакъв разговор, без да наруши примирието им. Очите й се разшириха, когато, преди да излезе от стаята, се наведе и я целуна по главата.

— Не се бави много — каза й той. — Храната скоро ще бъде сервирана — добави, затваряйки вратата след себе си.

Гледайки след съпруга си, Илса бързо потисна желанието да хвърли нещо. Щеше да концентрира ума си върху бързата, нежна целувка. Тя можеше да означава, че бавно печелеше битката за завоюване на сърцето и ума му. Докато се обличаше, Илса си помисли, че надеждите й са прекалено големи. Все още бе прекалено рано за наранен мъж като Дърмот да загърби толкова лесно тревогите и предпазливостта си. Те бяха защитата му срещу болката. На младата жена просто й се искаше да не трябва да страда толкова, докато му доказва, че никога не би го наранила.