Хана Хауъл
Шотландски младоженец (14)

Четиринадесета глава

Илса направи гримаса и разтърка болящия я гръб. Изучваше дневниците на Анабел от закуска, а сега беше късен следобед. Краткото време, прекарано при децата, докато кърмеше Кирнак, бе единствената й почивка. Бе уморена и някак обезсърчена. Освен това чувстваше, че й се повдига от прочетеното.

Фрейза бе казала, че Анабел е била болна. Това бе много слабо описание за жената, която бе опознала от дневниците й. Ако е имало миг в живота на Анабел, през който да не е била изпълнена с гняв и омраза, той ще е бил преди да започне да си води дневник. Анабел бе презирала и присмивала на всички.

Е, почти на всички, помисли си Илса и погледна дневника, който току-що бе прочела. Който и да бе Скъпоценната й любов, тя бе прекарвала много време с него. От време на време Скъпоценната любов очевидно я е ядосвал, тъй като Анабел ставаше язвителна в описанията си, пишейки за предателство и отмъщение. Скоро след това обаче, тя му прощаваше, макар Илса да не смяташе, че това е било в полза на Скъпоценната любов. Изглежда любовта на Анабел е била унищожителна, обсебваща, и Илса съжаляваше всеки човек, който е бил принуден да я понася в продължение на години.

Тя възкликна и се изправи, тръпнейки от откритието. Скъпоценната любов беше единственият човек, който бе споменаван през годините. Другите, които често се споменаваха, бяха Дърмот и Фрейза, но дори техните имена не бяха споменавани толкова често, колкото Скъпоценната любов. Това абсурдно име се споменаваше във всичките дневници. Който и да е бил той, очевидно е бил важна част от живота на Анабел.

Точно когато отново се наведе към дневниците, Илса забеляза, че Джорди е влязъл в стаята й. Малко се подразни, задето той не поиска разрешение да влезе, но тя побърза да прикрие раздразнението си. Умишлено бе оставила вратата отворена, за да може да чуе, ако някое от децата я повика. Джорди явно е решил, че това е позволение да влезе. Тя му се усмихна, когато той сложи пред нея табла с вино и сладки овесени питки.

— Много мило от твоя страна — каза тя.

— О, идеята не беше моя, милейди — каза Джорди. — Леърдът реши, че може да имате нужда от подкрепа. — Той погледна дневниците. — Цял ден работите над тези книги. Намерихте ли нещо важно?

— Не — отвърна тя и се зачуди защо изпита нужда да го излъже. — Мисля, че съпругът ми е прав, нещо друго го е накарало да дойде в Дъбхайдленд.

— Значи скоро ще спрете да ровите в тях, така ли?

— Да. — Отпи от виното и реши, че е малко кисело, но вероятно щеше да си подхожда със сладките питки. — Мисля да предложа на Дърмот да ги изгорим, тъй като няма да е добре един ден Алис да ги види.

Тя размени няколко формални любезности с Джорди, преди той най-после да си тръгне и се намръщи. Беше го излъгала и нямаше идея защо бе почувствала за нужно да го прави. Дърмот очевидно му се доверяваше и не бе тайна, че търси врага му в дневниците на Анабел. И все пак, когато той я попита намерила ли е нещо, тя стана подозрителна и притеснена. Сигурно се бе заразила от недоверчивата природа на Дърмот, помисли си тя и продължи да чете.

Чаша вино и няколко питки по-късно, Илса потвърди подозренията си. Скъпоценната любов е бил част от живота на Анабел от самото начало. Срещнала се с него, когато Анабел е била отглеждана от жена, която наричаше Л. О. Илса прецени, че по онова време Анабел е била на около четиринадесет години и вече е имала няколко любовника. Не е приела първия мъж в леглото си доброволно, Илса не се съмняваше в това. Вероятно тогава е намразила мъжете.

Освен Скъпоценната любов, поправи се Илса и си наля още една чаша вино. И все пак, щом Анабел е обичала мъжа, защо не се е омъжила за него? Защо му е била толкова очевидно невярна? Освен това стана ясно, че Анабел и Скъпоценната любов са говорили за останалите мъже, презирали са ги и са им се подигравали заедно. Илса смяташе, че това е повече от странно.

Без да е сигурна защо, Илса реши да се съсредоточи върху интимните моменти между Анабел и Скъпоценната любов и нареди дневниците. Отпивайки от виното си, тя препрочете отново всеки, от първия до последния дневник. Начинът, по който Анабел описваше правенето на любов със Скъпоценната любов, беше много по-различен от начина, по който описваше останалите си любовници. В тона липсваше обичайното презрение, но имаше намек за триумф, затова може би той понякога да е бил неохотен участник в интимните им моменти. Бе имал меки ръце, нежна кожа и е миришел добре. Нито веднъж Анабел не беше коментирала гениталиите на Скъпоценната любов, нещо, което описваше на дълго и широко за останалите мъже, с които е била. Скъпоценната любов бил по-дребен от Анабел и имал красива коса.

Илса изруга, довърши виното си, и победоносно изчете отново написаното. Не беше напълно сигурна, но май току-що бе открила нещо много важно и сърцето й заби силно. Меки ръце, нежна кожа, хубаво ухание, дребна фигура, красива коса, прелестен глас и изящни крака, Илса изреди всичко и го записа на лист хартия, след което го прочете два пъти. След това внимателно добави един ред с това, което бе научила от дневниците. Скъпоценната любов знаеше как да докосва една жена, знаеше от какво се нуждае и какво желае, по начин, по който нито един мъж не би могъл да разбере.

— По дяволите, как съм го пропуснала? — промърмори тя и се изправи, нетърпелива да открие Дърмот.

Пот изби по цялото й тяло и Илса трябваше да се подпре на ъгъла на масата. Не се чувстваше добре и с всяка изминала секунда й ставаше все по-зле. Сигурна, че всеки миг ще повърне и не желаейки да повреди дневниците, тя се отмести от масата. Болката, която сграбчи вътрешностите й, бе толкова силна, че я накара да изкрещи и да се срине на колене. Повърна на пода, почувства се за миг добре, но след това отново я обхвана силна болка. Хващайки се за корема, тя се опита да стане, но щом не успя да го стори, запълзя към вратата. Чу, че някой се приближава, и опита да извика, но вместо това повърна отново. Успя да се отмести от повърнатото и се приви на две, докато болката раздираше тялото й.

— Илса!

— Нещо не е наред — каза тя, когато Фрейза и Гай коленичиха до нея и Фрейза я хвана здраво.

— Очевидно е, че си много болна — каза Фрейза. — Трябва да отидеш в леглото — тя изруга, когато Илса започна да повръща отново.

— Господи, много боли — изплака Илса. — Извадете го.

Дърмот влезе в стаята само на крачка след Сигимор и малко преди Тейт и Нанти. Той гледаше как Илса пусна Фрейза точно когато Сигимор стигна до нея. Тя повръщаше, без да спира, и стомахът му се сви от състрадание. Сигимор я вдигна на ръце и я понесе към вратата.

— Виното — простена тя.

— Какво за виното? — попита Дърмот.

— Горчиво е. Много горчиво. — Тя започна да се извива и на Сигимор му се наложи да я хване по-силно. — Виното ме изгаря.

— Фрейза, прибери това вино някъде, за да може по-късно да го видим — нареди Дърмот и забърза след Сигимор, спирайки за миг при Питър, за да му каже, да доведе Гленда.

Бяха нужни той, Сигимор, Фрейза и Гай, за да свалят дрехите й, да я облекат в чисти и да я сложат в леглото. Тейт и Нанти чакаха безпомощни пред вратата. Тя повърна още само два пъти, но болката не спираше. Това, което казваше, показваше, че не е напълно на себе си. Дърмот се опита да говори с нея, Сигимор също, но знаеха, че тя не ги разбира. Съпругът й си помисли, че ще се наложи да я завържат за леглото, когато тя неочаквано се успокои. Фрейза беше тази, която ги увери, че това е само припадък, успокоявайки него и Сигимор, които се страхуваха да помръднат.

— Помогни ми да почистим това, Гай — каза Фрейза.

— Не, не пипайте нищо — извика Гленда, втурвайки се в стаята.

Дърмот взе мократа кърпа от ръцете на Фрейза и започна да охлажда лицето на Илса, докато Гленда оглеждаше това, което бе повърнала младата жена. Той се опита да бъде търпелив, докато жената се премести до леглото, за да огледа съпругата му. Тогава Илса отвори очи и го погледна. Той се намръщи, тъй като в погледа й видя, че се бои от него.

— Виното — каза тя, а гласът й бе дрезгав шепот. — Виното е горчиво.

— Какво вино? — попита Гленда и опита виното и питките, които Фрейза й донесе.

— От къде взе това, Илса? — попита Дърмот.

— От теб — отвърна тя, простена и се хвана за стомаха. — Той каза, че си му поръчал да ми ги донесе. Но виното беше много горчиво. Изгаря ме!

— Това е отрова — обяви Гленда и хукна обратно към леглото. — Във виното има отрова.

— Не — прошепна Дърмот и ужасен направи крачка назад, когато Сигимор тръгна към него.

Дърмот измъкна меча си само секунда, след като Сигимор извади своя. Тейт застана до брат си, а Нанти до Дърмот. И двамата по-млади мъже извадиха мечовете си. Фрейза изпищя, но никой не й обърна внимание.

— Опита се да я убиеш — каза Сигимор. — Писна ти да се опитваш да я прогониш с грубото си отношение и реши да я довършиш, така ли?

— Не — каза Дърмот. — Никога не бих…

— Тя го каза. Виното е било отровено и ти си го изпратил.

Сигимор се хвърли в атака и Дърмот чу Нанти да проклина. Ледена тръпка премина през тялото му. Жена му може би умираше в агония и братята й бяха нетърпеливи да го убият. Нямаше какво да каже, за да накара Камерън да спре. Не бе сигурен, че всичко това може да свърши, преди някой от тях да бъде убит. Изведнъж чу странен звук. За момент Сигимор спря, присви очи, изглеждайки шокиран. След това бавно се срина на пода, изпаднал в безсъзнание. Когато падна, зад него Дърмот видя Гай да стои държейки в ръце тежката дървена пръчка, която бе използвал, за да се подпира след нападението над него в Мюлейдън.

— Понякога просто трябва да вкараш със сила акъл в главата на един мъж — каза Гай, гледайки надолу към Сигимор, който вече идваше на себе си.

След като поседя малко на пода, все още замаян, Сигимор най-после се изправи на крака и потърка главата си.

— Можеше да ме убиеш с това нещо — каза той.

Гай изсумтя.

— Едва ли. Трябваше да ти привлека вниманието и нямаше как да стане, докато стоеше с изваден меч, нали? Сега кръвта ти се е поуспокоила и можеш да бъдеш разумен.

— По дяволите — сопна се Сигимор. — Илса каза, че й е дал виното, а то е било отровено. Какво очакваш да направя, да му стисна ръката ли? — Той се изправи бавно на крака, продължавайки да търка главата си.

— Да, тя мисли, че той й е дал виното. Точно това каза. — Тя въздъхна, когато мъжете я изгледаха. — След като промълви, че виното е от Дърмот, тя продължи: „Той каза, че си му поръчал да ми го донесе.“ Някой друг е донесъл виното и е твърдял, че го изпраща Дърмот.

— На мен ми звучи като обвинение — каза Сигимор, но свали меча си.

— Може да е така, но тя не спомена нищо друго. Някой й е донесъл вино и е обяснил, че го изпраща Дърмот. Дали някой друг не му е наредил да го направи? Сър Дърмот заяви, че не е изпращал вино. Не мисля, че имаш достатъчно доказателства, за да го обвиниш и да започнете да се избивате, оставяйки малките жени да разчистват след вас.

Сигимор й се намръщи.

— Трябваше точно сега да решиш да станеш смела и дръзка, нали?

— Изглежда точно навреме — спокойно заяви Гай. — Сега ще прекратите това, докато разберем какво точно се е случило. Ако не можете да седите в една стая, най-добре се разделете.

— Дърмот! — изпищя Илса и започна да се гърчи на леглото. — Дневниците, виж дневниците.

Пускайки меча си на пода, Дърмот изтича до Илса и хвана едната й ръка.

— Спокойно, Илса.

— Дневниците. Трябва да ги прочетеш, Дърмот. Трябва.

— Четох ги, Илса. Няколко пъти.

— Скъпоценната любов. Прочети за Скъпоценната любов. Там са записките ми. Трябва да прочетеш записките ми.

Преди той да успее да каже нещо, тя издърпа ръката си от неговата и започна да се гърчи на леглото. Болката се бе завърнала. Тейт издърпа Дърмот от леглото. Когато той направи крачка към мъжа, за да го избута от мястото, където трябваше да стои той, до жена си, Фрейза и Нанти го хванаха за ръцете и избутаха от стаята.

— Трябва да съм до нея — запротестира той, гледайки как Гай и Гленда обвиват кърпи около ръцете на Илса, за да не се нарани.

— Там има двама мъже, които ще те спрат да се доближиш до нея — каза Фрейза. — Гай им вля малко разум, но това не значи, че ще ти позволят да си до нея. Последното нещо, от което има нужда горкото момиче, е четирима големи идиота да се бият заради нея.

Дърмот осъзна, че са го издърпали навън в коридора и гледаше как Фрейза затръшна вратата пред него.

— Не съм я отровил.

— О, знам го, момчето ми. — Фрейза погали ръката му. — Зле е, може дори да не осъзнава какво е казала. Тя знае, че не би я наранил.

— Дали? Когато ме видя до себе си, изгледаше изплашена.

— Може би само за миг се е разтревожила. Някой й е казал, че ти си й изпратил виното. Но след това се опита да ти каже нещо за онези дневници. Нямаше да настоява толкова много, ако не беше важно и ако мислеше, че си се опитал да я убиеш, нали?

— Не, може би не. Но братята й мислят, че съм я отровил.

— И да, и не. Не може да очакваш да мислят трезво, когато сестра им изпитва такава болка. А и ти никак не ги улесняваш. Сега, защо не идеш и не… — Фрейза тръгна надолу по коридора и изруга.

Дърмот проследи погледа й и също изруга. Само на няколко крачки от тях стояха Одо, Аулай, Иуърд, Грегор и Алис. Айви вероятно бе при близнаците и чакаше новини. Алис плачеше тихичко, а момчетата изглеждаха така, сякаш и те искат да направят същото. Малките Иуърд и Грегор щяха лесно да бъдат успокоени, тъй като бяха все още много малки и не разбираха. Дърмот насочи погледа си към по-големите деца, знаеше, че ще се наложи да действа много внимателно. Той тръгна към Одо, а Фрейза и Нанти към останалите. Дърмот подозираше, че ще мине доста време, преди да успее да се заеме с дневниците.

— Кървя — прошепна Илса. — Кървя.

— Не — каза Сигимор, — само си болна, малката ми. Отровена си, не ранена.

Тя простена тихо и поклати глава.

— Не, кървя. Не бива да кървя. О, колко е тъжно.

Гледна вдигна завивките и потръпна, щом видя кръвта.

— Време за месечното ти кървене ли е, детето ми?

— Отровата ли го е направила? — попита Сигимор, когато Илса не отговори на въпроса.

— Не. — Гленда почти се усмихна, като видя колко бледи и притеснени са Сигимор и Тейт и как са насочили погледите си към стената. — Боя се, че губи детето. — Гленда прегледа по-внимателно Илса, забелязвайки колко много кърви. — Не, вярвам, че вече го е изгубила. Това ще обясни защо болката е била толкова силна. Стягайте си гръбнаците, момчета, с Гай ще имаме нужда от помощ, за да почистим това.

Няколко мъчителни минути по-късно Сигимор държеше почистената си сестра, увита в чисто одеяло и гледаше как Гай и Гленда почистват леглото. Той осъзнаваше болезнено колко мъничка е Илса. Как толкова деликатна жена щеше да преживее всичко това?

— Сигурна ли си, че е изгубила детето? — попита той.

— Да — отвърна Гленда. — Не и от началото, но сега да. Изгуби бебето. Била е бременна в самото начало, нищо повече от загатване за бебе. Подозирала е. Затова каза, че не бива да кърви, и че е жалко. Но това е за добро. Със сигурност е било повредено или убито от отровата. Най-добре е да изчистим утробата й и да започне наново. Вече в тялото й не бива да има никаква отрова.

— Мислиш ли, че ще има трайни увреждания? — попита Тейт, нежно отмествайки косата от лицето на Илса.

— Не, вече е чиста — отвърна Гленда. — Кървенето не е повече, отколкото трябва да бъде. Тялото на сестра ви вече се лекува, по-добре, отколкото някога съм виждала. Начинът, по който се отърва от отровата, е истинско чудо.

— Е, Илса винаги е била бърза в това да изхвърля от тялото си всичко, което не харесва. Още откакто беше малка. Ако я накарахме да изяде нещо, което стомаха й не понасяше, само след няколко минути тя го повръщаше на пода.

— Да — каза Сигимор. — И знаехме винаги, когато се зададеше, защото на лицето й се появяваше най-странния поглед.

Гленда скръсти ръце на гърдите си и кимна на Сигимор.

— И, разбира се, братята й никога не са й давали нещо нарочно, само да видят как това се случва. — Тя се изсмя, когато Тейт се изчерви силно. — Да, това е, което правят момчетата. Сложи я на леглото. — Сигимор изпълни нареждането и нагласи одеялата около нея, а Гленда докосна лицето на Илса. — Сънят й е спокоен. Ще се оправи, момчета. Почти нямахте нужда от помощта ми. Тялото й се справи само, изхвърляйки всяка отрова, която е имало в него. Дори не се наложи да я прочиствам. Тя сама се справи по възможно най-добрия начин.

— Значи вече няма отрова в нея?

— Няма да умре от отровата. Подозирам, че малка част е останала, но ще се изчисти до няколко дни. Ще направя долу няколко лечебни отвари. Няма да може да яде нищо тежко. О, и не може да кърми близнаците. — Тя въздъхна. — Макар да си мисля, че това ще е най-добре, подозирам, че млякото й ще спре. Това няма да й се понрави. Това и загубата на детето ще я държат в унило настроение известно време.

— Дърмот… — започна Гай.

— Няма да допусна това копеле близо до нея — сопна се Сигимор. — Той се опита да я отрови. Тя сама го каза. — Очите му се разшириха, когато тя го наруга. — По дяволите, момиче, звучиш като Камерън.

— Не съм изненадана. Бях доста време около вас и това вероятно е заразно. Дърмот не я е отровил. Някой й е казал, че той изпраща виното. Нищо повече. Мъжът може да се държи като идиот, но не е убиец.

— Да — съгласи се Гленда, — познавам момчето. Леърдът може да има някои проблеми, но никога не би сторил това. — Тя вдигна ръка, когато Тейт и Сигимор се опитаха да възразят. — Добре, мислете каквото искате, но само това. Дръжте го далеч от нея, ако това ви прави щастливи, но ако го нападнете, ще убиете невинен човек. Мъжът, който сестра ви обича и е баща на децата й. Готови ли сте да носите този товар, само защото не можете да сдържите темперамента си? — Тя кимна, когато двамата направиха гримаса. — Добре! Така или иначе, скоро тя ще се събуди и всичко ще се изясни.

— Ще остана тук при нея — каза Гай, — но някой от вас трябва да се върне след няколко часа, защото момчетата ще трябва да се нахранят. Най-добре да съм първа тук. — В мига, в който Сигимор и Тейт излязоха, Гай погледна Гленда. — Истината ли им каза?

— За това, че лейди Илса ще се оправи? — Гленда целуна Гай по бузата. — Да, момиче. Ще отнеме няколко дни, но ще се оправи. По-трудно ще е да убедим онези двамата, че леърдът не е виновен за това.

— Не и ако Илса вярва, че съпругът й е виновен. Братята Камерън могат да бъдат понякога разумни, но през повечето време не са. Просто ще имат нужда от време да помислят над това. Знам, че не са сигурни дори сега, след като ги спряхме да го убият. Ако наистина вярват, че се е опитал да отрови Илса, все още може да се наложи да попиваме кръвта му.

Гленда се ухили и кимна.

— Да, така е. Не се и съмнявам. Е, ще отида в хубавата стая, която ми дадохте миналия път. Ако имаш нужда от мен, знаеш къде да ме намериш — каза тя и излезе.

Гай седна на стола до Илса.

Беше изтощена, но знаеше, че няма да може да заспи, преди Илса да се събуди и да я чуе да говори смислено отново.

— Ще има да разчистваш голяма каша, когато се събудиш, Илса — каза тя. — Ще трябва да убедиш братята си да не одерат съпруга ти и да закачат останките му на защитната стена. А после ще е добре да му сипеш да хапне от блюдото, което той ти сервира от толкова време. — Тя скръсти ръце на гърдите си и кимна. — Да, нека леърдът да разбере какво е някой да го обвинява за нещо, което не е сторил. Това може да налее малко акъл в главата му.

* * *

— Проклятие, просто искам да я видя, глупак такъв — кресна Дърмот, докато брат му Нанти се опитваше да го издърпа от вратата на спалнята.

— Вече говори с Гленда — каза Нанти. — Тя ти каза, че Илса се възстановява. Докато Илса не се събуди и не изчисти това объркване, братята й няма да те пуснат да припариш до нея. Приеми го. Тя трябваше да търпи подозренията ти със седмици. — Когато Дърмот погледна към дневната на Илса, Нанти го пусна. — Подозренията са се разпространили тук като чума. Дори Одо се държеше като инквизитор.

— Знаех, че Одо няма да приеме обикновени утешителни думи — каза Дърмот, доволен да говорят за нещо друго, различно от това, че сега взема доза от лекарството, което бе давал на всички около себе си. — Илса ми каза никога да не подценявам момчето. Според нея той е в групата на най-опасните създания — усмихна се той на спомена.

— Така ли? И коя е тази група?

— На малките умни момченца. — Кимна, когато Нанти се ухили. — И той е такъв. Ако не знаех пътя към пещерата в онзи ден, щеше да ме заведе дотам, без да се поколебае. Беше ужасен, но дойде в Клакхтром, за да потърси помощ, и ми каза точно това, което трябваше да зная. Разпорежда се в детската стая, но е добър и го прави със съгласието на останалите. А начинът, по който работи малкия му мозък, е удивителен. Не мисля, че Айви е глупава, и все пак Одо я е убедил, че не той вдига шум през нощта, а дракон, и че неприятната миризма е лошият дъх на дракона. — Той се засмя заедно с Нанти и влезе в дневната на Илса. — Одо е многообещаващ.

— Съжаляваш ли, че не ти е наследник?

— И да, и не. За да ми е наследник, е трябвало да се оженя за майка му, а това щеше да е голямо нещастие. Ако не избере друго, ще бъде добър помощник на близнаците. Одо го знае, тъй като преди време ме попита кой от близнаците ще бъде леърд. Вярвам, че Илса и Фрейза са им обяснили как стоят нещата, без да наранят чувствата им. Съмнявам се, че бих се справил по-добре.

— Освен това е от полза, че жена ти се отнася с тях, сякаш са нейни деца. Какво не е наред? — попита Нанти, когато Дърмот се наведе над бюрото на Илса, където стояха дневниците. — Дневниците още са тук.

— Да, но са затворени. — Дърмот се огледа из стаята и отново насочи поглед към масата. — Бяха отворени, когато дойдохме след вика на Илса. Забелязах ги, когато проговори за виното и се огледах за него. Бяха разпръснати и отворени.

— Е, някой е изчистил повърнатото. Сигурно са ги затворили, докато са чистили.

— Не. Гоблените й са на пейката до прозореца. Възглавничките, които бродираше бяха разпръснати до камината. Перото и мастилото не бяха отместени. Някой бе изчистил повърнатото, но нищо друго не бе докосвано. — Той протегна ръка към дневниците. — Всички са били затворени. Бележките, за които ми каза Илса не са тук, но е очевидно, че някой е писал нещо.

Нанти изруга и прокара ръка през косата си.

— Намерила е нещо, нали?

— Да, което може да я постави в опасност, но не това ме тревожи най-много.

— Не? Тя си е водила бележки и някой ги е взел, което значи, че врагът ти знае какво е научила.

— Да, но това, което ме тревожи повече, е, кой ги е взел? Очевидно врагът ми има съюзник в Клакхтром. — Той кимна, когато Нанти изруга. — Именно. Враг, който не мога да открия и разпозная, е вкарал пепелянка в гнездото ми.