Хана Хауъл
Шотландски младоженец (19)

Деветнадесета глава

Шум в един храст зад Илса я накара да подскочи. Тя огледа мястото зад себе си, но не видя нищо. Казвайки си, че позволява на страховете й да я водят, тя премина през горичката около колибата. Използва ходенето пеша дотам, за да се успокои, да потисне страховете си и да ги зарови дълбоко в себе си. Ако въобще имаше някакъв шанс да спаси децата и себе си, щеше да бъде хладнокръвна и трезвомислеща.

Част от нея вече бе ледено устремена, тази част, която искаше смъртта на похитителите. Беше безжалостна и отмъстителна. Те заплашваха децата й, умишлено застрашаваха невинните им животи. Нямаше да покаже нито капка милост. Ако й се отдадеше шанс, щеше да ги убие, без да се поколебае. Може би ще се разстрои по-късно, но подозираше, че ще получи цялата утеха, от която се нуждае, видеше ли усмивките на дечицата си.

Точно когато стигна до вратата на колибата, тя се отвори и Илса се озова лице в лице с любовницата на Джорди. Жената не носеше наметалото си. Илса бе шокирана, но направи всичко по силите си да го прикрие, отвръщайки на ледения поглед на Маргарет Кембъл. Бледите й сини очи сега не бяха празни. Блестяха с ярост, частица триумф и, както подозираше Илса, с лудост. Трябва да каже на Джилиан, че е била права за гнева.

Сега вече всичко си идваше на мястото. Маргарет беше Скъпоценната любов на Анабел. Дърмот със сигурност щеше да намери спокойствие с тази жена, спокойствие в гроба.

Изведнъж Илса бе осенена от факта, че никой не пазеше пътя, по който дойде към колибата. Маргарет очевидно бе наблюдавала за идването й, но Джорди не стоеше до прозореца да оглежда за някой друг. Очевидно са били сигурни, че ще направи точно това, което са наредили, и не са планирали никаква друга защита. Искаше й се да беше знаела това по-рано. Щеше да доведе цяла армия със себе си.

— Добре дошла, Илса Камерън — каза Маргарет, говорейки високо, за да надвика плача на Финли.

— Мисля, че в момента се казвам Илса Макенрой, или умишлено игнорираш този факт, както игнорираш разума? — попита Илса, борейки се с нуждата да изтича при плачещото си бебе.

— Няма нужда да приемам нещо, което ще се окаже краткотрайно. — Тя отстъпи настрани. — Влизай!

Макар да се изкушаваше да забие един от кинжалите си в Маргарет, докато стоеше така открита и уязвима, Илса успя да се сдържи. Влезе в колибата и огледа обстановката, точно както я бе учил Сигимор. Алис седеше на малкото легло, Кирнак лежеше от дясната й страна. Гръбнакът й се стегна, докато гледаше как Луси се опитва да успокои Финли. Джорди седеше на малка маса, пиеше ейл и ядеше овесена каша, като от време на време поглеждаше към Луси и Финли.

Маргарет затръшна вратата и погледна Луси.

— Не можеш ли да го накараш да млъкне?

— Може би е гладен — каза Луси.

— А може би не му е приятно да го докосваш — промърмори Илса, пристъпвайки напред и взимайки Финли от ръцете й.

Бебето спря да плаче на мига. Илса игнорира изненадата, която Луси, Джорди и Маргарет не успяха да скрият. Започна да гали Финли, докато го успокои напълно. Тя почти се усмихна, когато Луси се отмести, докато слагаше сина си да легне до Алис. Така успя да застане между децата и онези, които искаха да ги наранят. Беше очевидно, че за тях тя не бе по-голяма заплаха от хлапетата. Сигимор щеше да намери това за много забавно.

— Е, изглежда, че ти не си от голяма полза — намръщи се Маргарет към прислужницата.

Илса осъзна какво ще се случи и едва успя да покрие очите на Алис. Луси бе седнала до Джорди. В мига, в който Маргарет проговори, слугинята изглежда се изплаши. Маргарет просто изгледа дълго и настоятелно Джорди. Той сви рамене, обви ръце около гърлото на момичето и преди Луси да успее дори да извика, прекърши врата й. Тялото й бавно се свлече на пода, а той продължи да се храни.

Когато Маргарет си наля вино, Илса потръпна. Пълната липса на емоции, които показа двойката, докато екзекутираха прислужницата, бе смразяваща. Луси бе изпълнила целта си и те я бяха изхвърлили настрани като непотребен боклук.

Тук нямаше никой, с който може да говори разумно, реши Илса и махна ръката си от очите на Алис и потърка гръбчето й. Момиченцето не бе видяло убийството, но макар да беше още малка, знаеше какво се е случило току-що. Това беше нещо ужасно, от което нямаше как да я предпази. Освен това имаше някои много по-важни неща от сълзите й, с които трябваше да се заеме. Надяваше се по-късно да може да успокои детето.

— Искаш ли вино? — Маргарет попита Илса и се усмихна.

— Не, благодаря ти — отвърна Илса. — Опитах веднъж от виното ти, но то се оказа прекалено горчиво за вкуса ми. — Тя забеляза как Джорди спря да пие ейла си.

— Маргарет? — простена той.

Тя го погледна и въздъхна.

— Джорди, обиждаш ме. Никога не бих се справила толкова добре без помощта и отдадеността ти. Наистина ли мислиш, че ще ти се отблагодаря, като те отровя?

Джорди я изгледа за миг, след това продължи да пие ейла си. Илса се зачуди дали мъжът е толкова сигурен в собствения си чар и вярва, че любовницата му не би го наранила, или е просто глупав. Фактът, че тези които помагаха на Маргарет, свършваха мъртви, трябваше поне малко да го накара да се замисли.

— Алис много прилича на майка си — каза Маргарет, наблюдавайки детето. Тя направи крачка към Алис, но спря и се върна назад, когато Финли започна да проплаква. — Какво не е наред с това дете?

Финли спря да плаче в мига, в който Маргарет отстъпи назад, Илса сви рамене.

— Предполагам, че не те харесва.

— Не говори глупости. Не е плакал, като го взеха от градината.

— Плака — каза Алис и хвърли бърз поглед към мъжа, — но той му запуши устата. Свинята почти задуши брат ми до смърт.

— Затваряй си устата, момиче, или аз сам ще ти я затворя! — кресна Джорди. — Нямам намерение да търпя обидите на копелето на една курва.

Илса видя как Маргарет пребледня и осъзна, че в погледа й заблестя чиста ярост.

— Джорди, не бива да говориш така за лейди Анабел.

— Какво те е грижа? Първата жена на леърда не ти е била никаква — каза той.

— Да, на мен не ми е била никаква и не е значила нищо за мен. Но е била всичко за Маргарет. — Илса насочи погледа си към нея. — Не е ли така, Скъпоценна любов?

— Мислиш се за много умна, нали? — Маргарет поклати глава. — Нямаш никакво доказателство.

— Но Дърмот скоро ще има. Той и братята ми ще открият всичко, което криеш. Истината е там, нали, Маргарет? Затова си отишла там преди година и си изпратила убийци след него.

— Сега няма да намери нищо повече, отколкото намери тогава.

— О, мисля, че ще открие. Не си успяла да убиеш всички, които знаят истината. Дърмот няма да се ожени за теб, като се прибере и разбере, че е овдовял. Ще имаш късмет, ако не тръгне да те преследва като бясно животно, каквото си. — Тя се стегна, когато Маргарет изсъска и тръгна към нея, но отстъпи, щом Финли се разплака отново.

— Как караш детето да прави това? — сопна й се Маргарет.

Въпреки, че и самата Илса бе изненадана от поведението на сина си, тя спокойно погали гъстите къдрици на главичката му.

— Не правя нищо. Той просто не те харесва.

— Е, скоро ще е много тихо момченце — промърмори тя и отпи още една глътка вино. — Само трябва да поговоря с Дърмот, за да го накарам да разбере, че това, което са му казали, са само лъжи, грозни лъжи. Мъжът бе напълно готов да се ожени за мен, докато не се появи и не развали всичко. В мен видя всичко, което иска в съпругата си, всичко, което обича в една жена.

— Да, кротка глупачка.

На лицето на Маргарет се появи толкова гневно изражение, че младата жена реши, че е истински късмет точно в този миг Джорди да се разсмее, привличайки вниманието й. Илса бе леко изненадана от факта, че той не се сви пред ядосания поглед, който му хвърли Маргарет. Беше възможно Джорди да мисли, че има по-голяма роля в съдружието им, вероятно знаейки или можейки да направи нещо, с което да помогне на Маргарет. Илса се съмняваше, че жената мисли така.

— Мислиш, че ти му подхождаш повече, нали? — сопна й се Маргарет, насочвайки отново вниманието си към Илса. — Ти, с отвратителната ти коса, ти, която имаш повече кости, отколкото плът по тялото си? И всички тези червенокоси братя, които не знаят какво е съобразителност?

— Да, и по-добре да не забравяш за братята ми, Скъпоценна любов. Те са четиринадесет и имам двойно повече братовчеди, които няма да спрат, докато не разберат кой е убил мен и синовете ми. Трябва да знаеш, че няма да намерят покой, докато не те заровят в плитък гроб. Ще бъдат непоклатими.

— Маргарет?

За миг Илса реши, че Джорди смята да обсъди проблема, който ще представляват всички тези Камерън, но тогава видя изражението му. Той се бе изпотил, а лицето му бе по-бледо от ленен чаршаф. Очите му бавно се разшириха и той осъзна, че е бил предаден.

— Предлагам ти да побързаш и да повърнеш — каза Илса. — Няколко дузини пъти.

— Мръсна кучка! — извика, а гласът му бе дрезгав от болката, докато се опитваше да се изправи.

— Не аз съм тази, която е мръсна — изсумтя Маргарет. — Трябваше да си платиш, задето ме омърси.

— Омърсил съм те? — Джорди най-после се изправи на крака, само за да залитне назад, да се удари в стената и да се срине на пода. — Бяхме любовници. Ти беше тази, която ме отведе в леглото си. Какъвто съм глупак, ти позволих да ме прелъстиш.

— Господи, не ми го припомняй. Толкова се чудеше дали да ми помогнеш. — Маргарет сви рамене. — Да те оставя да спиш с мен беше средството, с което да те отърва от колебанието ти. Нищо повече. Наложи се да предприема толкова драстични мерки, само за да накарам онова копеле Дърмот Макенрой да си плати за смъртта на моята Анабел. Мисли за това като жест на милосърдие от моя страна.

— Милосърдие?

— Да, ще страдаш по-малко, отколкото ако те обесят за това, че си убил лейди Илса и децата й.

— Ти си луда — каза той, наблягайки на всяка дума.

— Нима едва сега го забеляза? — попита го Илса. — Не се ли зачуди поне веднъж защо тя иска да отмъсти на Дърмот за смъртта на първата му жена? Не помисли ли, че това е прекалено смела постъпка за жена?

— Каза ми, че обича Анабел като сестра — каза Джорди.

— Не мисля така. Маргарет е била Скъпоценната любов на Анабел, били са любовници дълги години. Тя вини Дърмот за смъртта на Анабел, но именно отварата, която Маргарет й е дала, я е убила. Ще гориш в пъкъла за нищо.

— О, аз се бях запътил натам още преди да срещна тази кучка. По дяволите — прошепна той, — тя стигна до меча ми.

Илса се напрегна, виждайки как Джорди посегна към Маргарет, която тъкмо извади меча от ножницата му, но не успя да я достигне на време. Тя бързо избяга от обсега му, когато той се опита да я хване за глезена, и той се срина на пода със стон. Присви се на пода, подобно на малко дете, и Илса осъзна, че скоро ще е мъртъв. Начинът, по който Маргарет държеше меча и гледаше към нея, й подсказа, че тя може да е следващата, ако не измислеше нещо.

* * *

Нанти тъкмо излизаше от конюшнята заедно с Том, чудейки се как ще обясни това, което откри на Илса, когато хвърли бегъл поглед към портите. Мъжете, които бяха на пост, ги затваряха, когато слънцето започваше да залязва, но сега ги отвориха отново. Точно когато забърза натам, за да види какво се случва, през вратите премина Дърмот, следван от Тейт, Сигимор, мъж, който бе пълно копие на Сигимор, и още четирима червенокоси гиганта.

— Върна се по-скоро, отколкото планираше — каза Нанти, когато Дърмот слезе от коня. — Откри ли нещо?

— Да — отвърна Дърмот и представи Съмърлд и Лиъм на Нанти и Том, след което се намръщи на малката група жени, които се бяха насочили към тях. — Спомняш ли си Пейтън, братовчеда на Джилиан, Нанти?

— О, да — брат му огледа Лиъм за момент, след това всички жени, които го гледаха. — Ох!

— Мисля, че този може да е по-лош. Можем ли да ви помогнем? — попита той жените.

Жените започнаха да мърморят смешни оправдания за това как трябва да видят Гленда или някой друг в крепостта. Нанти се разсмя.

— И мисля, че ще останат за известно време. О, намерих слугинята. — Той млъкна, когато се приближи млада прислужница, за да им предложи ейл. Тя сервира на всички, но не откъсваше поглед от Лиъм. — Може да има някои преимущества Лиъм да е тук — каза Нанти, отпивайки от ейла си, докато гледаше как Сигимор се мръщи на слугинчето.

След като отпи голяма глътка ейл, Дърмот погледна Нанти.

— Каза, че си намерил слугинята. Мъртва ли е?

— Да, с прерязано гърло — отвърна Нанти. — Току-що се връщам от мястото, където намерихме тялото. Е, по-скоро от църквата, където я погребахме. Била е убита, или защото знае прекалено много, или защото убиецът е искал да ни поведе по грешна следа.

— Може да е всяко от двете. Маргарет Кембъл е Скъпоценната любов.

— Господи, точно тази слугиня дойде с нея. Както и още една. Мисля, че се казваше Луси. Маргарет ли наистина е врагът ти?

— Трудно е да повярваш, нали? — Дърмот разказа на Нанти всичко, което бе открил за жената, за която едва не се бе оженил.

— Тя заблуди всички ни. Дори и Джилиан в някаква степен.

— Е, Джилиан се опита да ме предупреди, но не можеше да обясни защо Маргарет я тревожи. Ако се бях оженил за нея, нямаше да оцелея дълго.

— Татко! Татко!

Дърмот се обърна, за да види Одо да тича към него от далечния край на крепостта, там, където беше градината. Когато детето се хвърли в краката на Дърмот, Гай, Фрейза, Гленда и Джени изскочиха от крепостта и хукнаха към тях. Той забеляза, че двете по-възрастни жени и Гай поздравиха Лиъм, но нищо повече. Джени обаче изглеждаше като поразена. Ледена тръпка премина през тялото на Дърмот, когато осъзна, че това не е посрещане за добре дошъл. Нещо не беше наред.

— Илса? — попита той.

— Не е тук — каза Гай и бързо разказа на Дърмот всичко, което се бе случило.

— И я оставихте да отиде сама?

— Трябваше да отиде — каза Гленда. — Времето изтичаше, а тя не успя да измисли друг план, или поне не такъв, който да не застраши децата. Лейди Илса направи това, което й казаха, но също така каза да изпратим след нея някой по-късно, защото тя ще държи вниманието на Джорди и жените насочено към себе си.

Беше голям удар да разбере, че е грешал толкова за Джорди, но Дърмот прогони болката.

— Добре, къде е отишла? — Той не хареса погледите, които жените си размениха.

— Тя не ни остави малката карта — каза Гай. — Мислим, че го направи нарочно, за да не я последва никой.

— Значи Илса е сама с Джорди и Маргарет.

— Маргарет! — извика изненадано Фрейза.

— Да, Маргарет — каза Дърмот. — Ще ви обясня по-късно, сега трябва да открия къде е глупавата ми жена.

— Аз знам къде е, татко — каза Одо, поглеждайки нагоре към него. — Проследих я — добави, хвърляйки притеснен поглед към Фрейза.

— Ще обсъдим това по-късно — обеща му тя.

— Къде е майка ти, синко? — попита го Дърмот.

— В малката къща, в която се наведе под леглото — отвърна Одо.

— Като я проследи дотам, бързо ли се върна тук?

— Да, татко. Много, много бързо.

Дърмот клекна пред момчето и го прегърна, преди да го хване за раменете и да го погледне.

— Искам да помислиш добре, момчето ми. Видя ли други мъже около колибата, стражи, като тези в Клакхтром?

— Не, татко. Нямаше никой. Мама отиде направо пред колибата. Дори на вратата нямаше мъж. Една жена я отвори и мама влезе вътре. Татко, беше онази дама, за която щеше да се жениш, преди мама да дойде у нас. Защо тя иска да нарани мама, Алис и бебетата? Защото избра да се ожениш за мама, а не за нея?

— Това е една от причините, смело момче. Ако имаш други въпроси, може да ми ги зададеш по-късно. Когато доведа мама, братята и сестра ти у дома. — Той целуна Одо по бузата и нежно го побутна към Фрейза. — Било е грешно да излизаш сам навън и ще поговорим за това, когато се върна — каза той и се изправи. — Но се справи добре, мой малък рицарю. — Той погледна Гай. — Сигурна ли си, че беше Джорди?

— Да, милорд — отвърна Гай. — Носеше маска, но беше той. И Илса потвърди подозрението ми с това, което бе видяла. Проследила Джорди, когато се измъкнал от Клакхтром. Отишъл в онази колиба, за да се срещне с жената. Сега е ясно, че са планирали отвличането на децата, но Илса се заблудила. Помислила, че това било само любовна среща и не бързала да се върне у дома, и се обвиняваше за това.

— Господи, някой от това семейство стои ли там, където му наредят? — извика Нанти. — Оставям я за няколко часа и тя хуква навън сама и без охрана.

— Това ме кара да мисля, че вероятно тялото на слугинята се е появило точно сега, само за да те измъкне от Клакхтром — каза Дърмот.

Нанти потръпна.

— Очевидно беше, че е умряла в деня, в който изчезна, или най-много ден по-късно. Дори не ми хрумна, че някой иска да ме отдалечи от крепостта.

— Проработило е. — Дърмот погледна към Сигимор. — Мисля, че ще ни трябват отпочинали коне.

— Ще ги доведа — каза Нанти и с помощта на Том отведе конете, с които бяха пристигнали.

Сигимор гледаше как жените отвеждат Одо.

— Ако някога решиш да дадеш момчето да се обучава в чужд дом, ще бъда горд да го взема. Не вярвам в практиката да се изпращат децата при чужди хора, които да ги възпитават, но на някои им се отразява добре да бъдат тренирани някъде другаде.

Дърмот изгледа Сигимор за момент.

— Не се ли тревожиш за Илса поне малко?

— Много повече от малко. Затова искам да говоря за нещо друго. — Той сви рамене. — Помага да възпирам жаждата за кръв. Мъжете не могат да разсъждават трезво, когато са безпомощни.

Съмърлд кимна.

— А когато започнем да мислим трезво, осъзнаваме, че нашата Илса не е някое сладко, срамежливо девойче, което мисли, че ножът служи само за хранене. Тя е Камерън. Няма да позволи да наранят нея или децата, без самата тя да пролее кръв.

— Може да победи лесно Маргарет — каза Дърмот, — но Джорди е голям мъж.

— Ти също, но те събори по задник на земята — посочи Тейт.

— Освен това е умна и цял живот се е занимавала с по-големи и по-силни от нея мъже — каза Съмърлд. — Не мислиш, че е оцеляла около нас, като е била сладка и се е усмихвала красиво, нали? Момичето е в опасност, в това няма съмнение, и не е сигурно дали ще спечели тази битка. Но те уверявам, че е отишла там въоръжена, планирайки всяка своя стъпка и ще наблюдава внимателно за всяка слабост. А аз съм сигурен, че този твой враг има едно сериозно слабо място.

— И какво е то? — попита Дърмот.

— Всеки, който я погледне, мисли, че нашата Илса е слабо девойче, което може да бъде съборено на земята от един по-силен повей на вятъра.

Съмърлд и братята му бяха прави, помисли си Дърмот, и усети как страховете му леко се успокоиха, достатъчно, че да избутат напред силата и трезвата мисъл, от която имаше нужда. Илса беше слабичка и деликатна, и все пак много силна. Много пъти бе чувствал силата на тялото й. Тя беше умна и щеше да знае, че трябва да разсъждава трезво и разумно. Любовта й към децата и нуждата й да ги защити щяха да я държат концентрирана и непоклатима. Всичко, което й трябваше, бе Джорди и Маргарет да направят само една малка грешка, за да й дадат шанс да оцелее.