Хана Хауъл
Шотландски младоженец (2)

Втора глава

Илса изпитваше болка с всяко поемане на дъх, с всеки удар на сърцето си. Когато им казаха, че леърда на Клакхтром се жени в момента, братята й се разяриха. Тя също, но освен това й се прииска да се обърне и да се върне у дома. Братята й обаче отказаха да й позволят да се оттегли. Докато я бутаха към малката каменна църква, тя едновременно искаше да са закъснели и се боеше, че желанието й може да се сбъдне. Младата жена мислеше само за това, че трябва да вложи ума и силата си, за да предотврати кръвопролитието.

Да види любимия си, бащата на децата й, коленичил пред свещеника до красива, изчервяваща се жена, възнамерявайки да изрече брачните клетви, бе накарало сърцето й да се свие болезнено. Миг след това обаче в нея изригна гняв, породен от болката и предателството. Не можеше да повярва, че е проговорила преди братята си. Когато тръгна към Дърмот и видя как той бавно се изправя на крака и помага на красивата си булка да стане, гневът й само нарасна. Той я гледаше така, сякаш никога не я бе виждал.

Бе все още толкова красив, че сърцето я болеше само при вида му. Висок и мускулест, строен и силен, тялото му бе такова, каквото всяка жена би пожелала. Косата му бе с богатия цвят на мед, гъста и малко дълга, спускайки се няколко сантиметра под раменете му. Високото му чело, правият нос и добре оформената му уста с пълни, изписани устни бе лицето, което почти година отчаяно се опитваше да прогони от спомените си. Под красиво извитите му вежди, обградени с дълги тъмни мигли, бяха най-красивите тъмносини очи, които само усилваха болката й. В момента в тях липсваше меката топлина, която бе видяла в онзи миг, в който я бе притиснал към себе си и й бе обещал, че много скоро ще бъдат отново заедно. Сега в тях блестеше само леден гняв и подозрение. Тя се пребори с желанието да се скрие от този поглед, подсилена от яростта, кипяща в нея.

— Какво право имаш да прекъсваш тази церемония? — поиска да узнае Дърмот, казвайки си, че причината да се почувства несигурен пред тази жена, бе, че тя силно му напомняше за елфа от странния му сън.

— Правото, което ти ми даде преди година — отвърна тя.

— Нямам никаква идея за какво ми говориш.

Безочлив мъж, помисли си Илса.

— Покажи му документите, Сигимор.

Докато останалите й братя наблюдаваха внимателно гостите, някои от които изглеждаха доста ядосани, най-големият й брат пристъпи напред и подаде на Дърмот документите, които свидетелстваха за брака им. Илса се опита да игнорира факта как той пребледня, когато ги погледна. Забеляза, че огромният светлокос мъж, който стоеше до Дърмот, също ги прочете, хвърляйки й от време на време по някой любопитен поглед.

— Изглеждат ми напълно легитимни, Дърмот — каза Конър, взимайки документите от отпуснатите ръце на Дърмот.

— Какво става тук? — поиска да узнае Маргарет, обвивайки ръка около Дърмот, за да може да погледне документите.

Когато Дърмот просто изгледа жената, Илса заяви:

— Изглежда годеникът ти вече е женен… за мен. — От виковете, които чу, Илса предположи, че роднините на булката са бесни, но разчиташе на братята си да ги озаптят. — С Дърмот си дадохме обет преди година.

— Дали сте си обет? Това ли е всичко? Подобен брак много лесно би могъл да бъде отменен.

Илса погледна към жената, разкъсвана между желанието да я изгледа изумено или да я зашлеви през красивото лице. Това, което истински я изненада, бе, че тя не показа почти никаква реакция, щом научи, че годежът й е бил лъжа, тъй като Дърмот нямаше как да се ожени за нея. Къде бяха гнева и обидата? В бледите й сини очи нямаше дори искрица болка. Или хубавата булка на Дърмот не изпитваше и капка привързаност към него, или бе пълен идиот.

— Не може да бъде отменено толкова лесно, Маргарет — каза Дърмот.

— Въобще не може да бъде отменено — сопна му се Илса.

Тя разви одеялото, с което бе завит Финли, и с ъгъла на окото си видя, че Гай стори същото, развивайки одеялото около Кирнак. Илса бе леко шокирана, че Гай изглеждаше толкова разярена, колкото се чувстваше и тя самата. В този момент гневът бе изместил страха на младото момиче.

— Синовете ти Финли и Кирнак. — Илса кимна към всяко дете, казвайки името му. — На три месеца са и ми дават правото да те обявя за мой съпруг. Те също, заради собствените ти клетви, те принуждават да ме приемеш за своя съпруга пред Господ, роднините ти и пред свещеника.

— Не, те не са мои — каза Дърмот.

Илса усети как Сигимор направи крачка към Дърмот и чу вика му. Като ехо в стаята отекнаха виковете и на другите й седем братя, които споделяха гнева на Сигимор. Макар че тя самата се чувстваше разярена, беше щастлива, че мъжете бяха оставили оръжията си навън, както повеляваха законите на църквата.

— Не, Сигимор — каза тя и отново зави сина си.

— Той те обиди — кресна Сигимор. — Той обиди нас.

— Да, така е, и макар част от мен да иска да гледа как кръвта му изтича на пода, все пак ще ти кажа „не“. Ти беше този, който ме накара да го потърся и да го накарам да уважи клетвите си. Няма да мога да го направя, ако го нарежеш на малки кървави парченца, нали? Освен това няма да е добре за децата ми да видят как чичо им убива баща им.

— Как може да съм техен баща? — попита Дърмот. — Та аз дори не те познавам, момиче.

Дърмот се пребори с желанието да отстъпи назад, виждайки оскърблението и гнева, които жената и придружителите й бяха насочили към него. Това не беше възможно. Някой се опитваше да го измами. Не можеше да повярва, че е забравил, че има съпруга, без значение колко силно са го ударили по главата. Жена с бакъреночервена коса и наситено зелени очи не бе нещо, което един мъж може лесно да забрави. Той погледна към брат си за помощ, само за да види, че Конър и свещеникът разглеждат внимателно документа. Когато двамата го погледнаха, Дърмот усети как вътре в него се заражда паника. По погледите им съдеше, че нямаше да получи никаква помощ от тях двамата.

— Това твоят подпис ли е на тези документи? — попита го свещеникът.

— Да, но…

— Не, без възражения, моля. Тези документи казват, че си обвързан с тази жена — хвърли поглед към документите, — с Илса Камерън. — Той погледна близнаците, преди да се обърне към Дърмот. — Доказали сте, че сте наистина съвместими, затова ще те венчая за тази жена.

Преди Дърмот да успее да каже и дума, от мястото, където стояха хората от клана Кембъл, се надигнаха гневни викове. Той погледна към Маргарет, макар да не знаеше какво би могъл да й каже, само за да види, че тя е застанала пред олтара. Все още изглеждаше сладка и спокойна, но погледът й искреше от весело очакване. Преди да успее да се зачуди над това, той забеляза огромен юмрук, летящ към него, и се наведе. След миг се намери по средата на меле от размахващи се юмруци и заплахи за отплата.

Илса бързо отстъпи в далечния край на църквата. Усещаше треперещата Гай плътно зад себе си. Когато стигнаха до стената, тя се притисна по-близо до Илса, която се обърна, за да поговори с момичето. Тогава забеляза, че до Гай стои една очевидно бременна красива жена с пленителни разноцветни очи.

— Аз съм Джилиан Макенрой — каза жената. — Съпруга съм на Конър, грамадния мъж, който стои зад Дърмот.

— Аз съм Илса, а това е Гай. — Илса забеляза как жената оглежда близнаците. — Това са синовете на Дърмот.

— Да, знам го. Имат неговите очи. — Джилиан погали ръката на Гай. — Не се тревожи, мъжете никога няма да те наранят. Те са грамадни и шумни, но никой Макенрой или Камерън не би наранил жена.

— Голяма част от мен го знае, милейди — каза Гай и се намръщи, — но вие не казахте нищо за Кембъл, роднините на булката.

— Не, за тях не съм сигурна. — Тя разроши червените къдрици на главичката на Кирнак. — Прелестен е.

— Надявах се да наследят косата на Дърмот — промърмори Илса и забеляза, че думите и вероятно присъствието на Джилиан успокоиха Гай.

— Няма нищо нередно в червената коса, а и смятам, че ще потъмнее с времето. — Джилиан погледна към мъжете и примигна. — Нанти току-що бе свален на пода. Ах, ето, отново е на крака.

Илса погледна към мъжете и забеляза, че още двама мъже, приличащи на съпруга й, стоят рамо до рамо с Дърмот, Конър и братята й.

— Нанти?

— Антъни, един от братята на Дърмот. Ние му казваме Нанти. Той е отляво на Дърмот. Ангъс, другият брат, е отдясно на Конър. Брат му Андрю и сестра му Фиона останаха в Дайхладах. Да не би току-що един от братята ти да изчезна под всички тези Кембъл?

— Да, беше Илаяс, но Гилбърт и Тейт скоро ще го измъкнат. Тейт е моят близнак.

— Надявам се това да не запали вражда между клановете.

— Да, със сигурност ще е ужасно. Ще съжалявам, ако съм причинила подобно нещо. Може би…

— Не, без може би, без колебание. Ти си жената на Дърмот.

Леко изненадана от думите на жената, Илса попита:

— Вярваш ли ми?

— О, да. — Джилиан сви рамене. — Трябва да знаеш, че чувствам разни неща. Мога да усетя, че казваш истината. — Кимна към Маргарет. — Тя ме изнервяше от самото начало. Не мога да доловя нищо от нея. Има някои хора, като съпруга ми например, които явно имат щит срещу уменията ми, и аз не мога да почувствам нищо в тях, колкото и да се опитвам. Но при лейди Маргарет е различно. Тя просто е празна, ако това има някакъв смисъл.

— Има — промърмори Илса, леко объркана от думите на лейди Джилиан и все пак не можеше да ги оспори. — Мисля, че е странно как тя почти не реагира на думите ми. Остана спокойна, почти ведра.

— Да, винаги е спокойна и ведра.

— Това просто не е естествено — промърмори Гай.

Джилиан се засмя леко.

— Да, не е. — Погледна към Маргарет. — От време на време успявам да почувствам малко гняв, но той изчезва толкова бързо и не съм наистина сигурна, че е бил там. Много се радвам, че тя няма да е част от семейството ни.

Илса изгледа жената, за която Дърмот смяташе да се ожени. Маргарет стоеше до свещеника, който се бе отказал от опитите си да разтърве мъжете и бе достатъчно умен да се отдръпне от мелето. Ако тя бе тръгнала да се омъжва и церемонията бъдеше прекъсната от жена, която твърди, че е съпруга на годеника й и носи децата му на ръце, най-малкото щеше да бъде бясна. Щеше да бъде наранена и ядосана, както се чувстваше сега като причина за тази свада. И въпреки това Маргарет остана спокойна, а ръцете й бяха отпуснати върху светлите й поли. Сякаш въобще не я бе грижа, че роднините й бяха набити и че това лесно може да прерасне в кървава вражда, която би могла да продължи с години. Илса се почувства неудобно само като гледаше жената, затова насочи отново поглед към Джилиан.

— Поне изглежда, че тя се забавлява с всичко това — промърмори Илса. — Не притежавам твоите умения, но понякога усещам какво мислят или чувстват хората. Или поне така ми се струва.

— О, така е, Илса — каза й Гай.

— Дали? — Илса въздъхна. — Ако е така, напълно съм се провалила с Дърмот. Мислех, че е честен и може да му се има доверие, но той твърди, че не ме познава и не знае нищо за обета ни. Очевидно много съм сгрешила в преценката си спрямо него.

— Не, била си права — каза Джилиан. — Наистина е честен и може да му се има доверие.

— Но той каза…

— Много глупости. За нещастие, вероятно вярва в това, което каза. Скоро след като те е напуснал, Дърмот е бил нападнат и пребит почти до смърт. Успял е с последни сили да се добере до дома на един дребен арендатор. Останал в съзнание достатъчно, за да каже кой е и кого да търси, затова мъжът изпрати вест на Конър в Дайхладах. Отидохме да го приберем и направих всичко по силите си. Даже не знам как оцеля. Щом се върнахме в Дайхладах, изпратихме човек да доведе леля Малди Мъри, най-добрата ни лечителка. Въпреки всичките й умения измина доста време, преди да сме сигурни, че ще оцелее. Дърмот настояваше да го върнем тук и щом решихме, че ще преживее пътуването, го доведохме в Клакхтром. Лечението му отне много време и наистина съм удивена, че успя да се възстанови толкова добре. И макар тялото му да се излекува, умът му все още е наранен.

— Какво искаш да кажеш?

— Той не може да си спомни нищо от онова време. Не знае защо е бил там, как се е озовал на онова място и кой и защо го е пребил. Спомня си само най-силните болки и времето, през което се възстановяваше. Дърмот наистина не те помни. — Джилиан се усмихна леко, когато Илса й се намръщи. — Разбирам, че е трудно за вярване.

— Не мисля, че ме лъжеш.

— Не, но мислиш, че Дърмот лъже.

Илса сви рамене и въздъхна.

— Не знам какво да мисля. Да забрави жена си? Преди да бъде пребит, прекарахме доста време заедно, затова защо паметта му е решила да изтрие всичко това?

— Кой знае? Просто не позволявай гнева и наранените чувства да затворят умът и сърцето ти. — Джилиан погледна към мъжете. — Ще трябва да започнете наново и знам, че няма да ви е лесно.

— Не, няма да бъде. — Илса премигна, когато видя как един по един мъжете от клана Кембъл прелитаха над църковните пейки, приземявайки се близо до вратата.

— О, боже! — каза Гай. — Сигимор е доста разярен. Започна да хвърля мъжете във въздуха.

— Да — Илса почти се изсмя, чувайки кикота на Джилиан, — тази глупост скоро ще свърши. Веднага щом Кембъл видят колко от техните се търкалят до стените, ще отстъпят.

— Брат ти често ли завършва битките си така? — попита Джилиан.

— Казва, че ако не са достатъчно умни да останат на пода, когато ги събори там, заслужават да бъдат изхвърлени. — Тя поклати глава, когато още един Кембъл полетя към стената, и забеляза, че скоро желанието на мъжете да се бият с братята й и с Макенрой почти се изпари. — Тейт казва, че Сигимор просто се уморява да ги удря и иска мъжете да се махнат от него. Освен това смятам, че щом първия път е видял как се колебаят и отстъпват, е решил, че това е добра тактика.

— Да, така е. Виждам, че съпругът ми я одобрява. — Джилиан погледна Илса.

Когато жената продължи да я изучава, без да казва нищо, Илса започна да се чувства неудобно.

— Какво има?

— Просто се наслаждавам на пълнотата на емоциите ти, Илса Камерън. Ще трябва време всичко да се нареди, но това време ще е добре прекарано. О, свещеникът рискува да се приближи с надеждата да прекрати боя.

Илса искаше да я попита какво имаше предвид с тези свои думи, но подозираше, че няма да получи отговор. Ако лейди Джилиан искаше да каже повече, щеше да го направи. В това Илса не се съмняваше. Тя поклати глава. Жената я бе приела толкова бързо, почти без да задава въпроси. И все пак, Илса не можеше да не бъде подозрителна към нея, което бе наистина странно. Насочи вниманието си към мъжете, които спореха със свещеника и помежду си.

— Той посрами дъщеря ми — кресна сър Лезли Кембъл, гледайки Дърмот и свещеника. — Това е обида за мен и семейството ми.

— Но не е било умишлено — каза отец Гауди.

— Не знаех, че имам жена, без значение дали сме си дали обет, или не — промърмори Дърмот.

— Как може да забравиш жена си? — поиска да узнае сър Лезли. — Наистина ли смяташ, че ще повярвам на това?

— Мисля, че ви казах за нараняването си и за това, че съм изгубил част от паметта си, докато уреждахме брака — каза Дърмот и не се налагаше да поглежда към Камерън, за да разбере, че и те се съмняват в думите му. Можеше буквално да почувства гнева и подозренията им.

— Ще ми платиш за това, Макенрой. Трябваше да вземеш дъщеря ми за своя съпруга и да я направиш господарка на тази крепост.

— Е, изглежда, че няма как да го направи, нали? — каза Сигимор. — Той даде обет на сестра ми преди почти година и тези две деца й дават правото да го избере за свой съпруг.

— Ако децата въобще са негови — сопна се сър Кембъл, само за да направи крачка назад, когато Сигимор тръгна към него.

— Няма да има повече боеве в църквата ми — кресна отец Гауди, спирайки приближаването на Сигимор, след което изгледа твърдо сър Кембъл. — Документите, които представи лейди Камерън, са достатъчно доказателство за мен. Освен това знам, че сър Дърмот бе много болен. Вярвам му, като казва, че не помни да има жена. Това не е нищо повече от грешка, няма никаква обида и на това ще се сложи край още сега.

— Да, много ясно, че ще кажеш така, нали? — каза сър Кембъл, отново разгневявайки се, щом Сигимор отстъпи назад. — Ти си Гауди, клан, който е съюзник на Макенрой.

Отец Гауди изпъна гръб, а изражението и гласът му бяха ледени.

— Започвате да обиждате. Аз съм свещеник. На първо място моята вярност е към Господ, църквата и истината. А вие по-добре спрете с обвиненията и обидите и благодарете на Бог, че истината излезе наяве, преди дъщеря ви да се окаже незаконната съпруга в двубрачен съюз.

Кембъл изгледа свещеника, но не каза нищо повече, а се обърна към дъщеря си.

— Хайде, Маргарет.

Докато бившата му годеница минаваше покрай него, Дърмот я погледна, без да може да измисли какво може да й каже, за да се извини за случилото се. Тя се усмихна, а той се намръщи. Лицето й бе безизразно и в очите й почти липсваше емоция. Както винаги Маргарет бе спокойна и в това нямаше никакъв смисъл. Дърмот знаеше, че между тях нямаше любов, но все пак жената би трябвало да се чувства поне подразнена. Започваше да се чуди дали това, което бе сметнал за сладка, пасивна природа, не бе просто огромна тъпота.

— Накрая всичко си идва на мястото — промърмори тя, докато баща й я влачеше навън.

Дърмот забеляза, че всички гости гледат след Маргарет със същото объркване, с което подозираше, че я гледа и той.

— Какво трябва да означава това?

— Може би, че момичето прощава — предположи отец Гауди. — Тя разбира, че всичко това е било просто грешка и ти желае щастие в подновяването на клетвата си с лейди Илса. Ще започваме ли с церемонията?

На върха на езика на Дърмот бе да каже на отец Гауди, че не е възможно да е толкова наивен, но успя да се стърпи. Вместо това съсредоточи ума си в предложението да се ожени за червенокосата жена, която твърдеше, че са си дали обет. Не го бе грижа какви документи имаше тя и бе сигурен, че се опитват да го излъжат.

— Не го вярвам — започна Дърмот, само да бъде повлечен настрани от Конър, който искаше да го отдалечи от разярените Камерън, които отново наддадоха вой. — Това сигурно е твоя идея, Конър.

— Не, не е — каза Конър. — Документите изглеждат истински. — Той огледа малката тълпа в края на църквата. Много от хората бяха влезли, след като Кембъл бяха напуснали сградата. — Подозирам, че част от тези хора са станали свидетели на обета ти. — Погледна към жена си, която все още стоеше до лейди Илса. — Джилиан приема всичко това за истина.

Дърмот проследи погледа на брат си и видя Джилиан да стои до лейди Илса, от което го побиха тръпки.

— Тя така и не хареса Маргарет.

— Защо си толкова упорит? Искаше жена. Е, оказва се, че вече имаш такава.

— Тя не е това, което търсих.

— Не? Тя е красиво момиче и ти е дало двама хубави синове, при това законни.

— Ако твърдението й е истина. — Дърмот направи гримаса и прокара ръка през косата си. — Тя не е това, което търсих — повтори той безпомощно. — Не е спокойна и сладка. Изпълнена е със силни емоции и аз не желая това.

Конър изруга тихо.

— Тя е дошла тук да търси съпруга си, този, който не е виждала от година, и го намира готов да се ожени за друга жена. Това би запалило силни емоции във всяка жена с малко акъл и сърце.

Това сравнение явно се отнасяше за спокойствието на Маргарет, но Дърмот не можеше да се насили да защити тази жена. Пълната липса на емоции от страна на Маргарет бе повече от странна.

— Тя е прекалено кльощава и червенокоса. — Той изруга, когато Конър го плесна зад врата.

— Със сигурност си я намерил за привлекателна преди година. Да, може да не е сладка и спокойна и извивките й да са по-нежни, но тези деца доказват, че веднъж сте си паснали, при това доста добре. Ако съм преценил правилно, тя едва ли има голяма зестра. Но преди година това очевидно не те е притеснило. — Конър повдигна едната си вежда. — С други думи, направил си всичко както трябва.

Дърмот просто погледна към Конър и поклати глава. Можеше да измисли и други аргументи, но бе сигурен, че Конър ще ги пребори всичките и то с лекота. Каквото и да кажеше сега, брат му щеше да го парира, че преди година това не го е спряло да се обвърже с жената, или поне така му се искаше на Конър.

— Откъде знаеш, че съм подписал тези документи по собствено желание? — попита най-после той.

— А ти откъде знаеш, че не си? Със сигурност не помниш какво се е случило. Аз вярвам, че документите са истински, и че никой не се опитва да те измами. Изглежда Джили мисли същото. И щом тук няма никаква измама, дължиш на момичето да изречете клетвите си пред свещеника. А ако има някаква измама, няма ли да е добре тя да е близо до теб? Казваш, че не можеш да си я спомниш като любовница и съпруга. Но не може да си спомниш и кой е врагът ти. Ожени се за нея. Ако е измама и лъжа, това ще е достатъчно основание да прекратиш брака. Играй тази игра поне засега.

В думите на Конър имаше смисъл. Дърмот се чудеше защо се колебае, но бе така. Когато погледнеше към Илса, той чувстваше калейдоскоп от емоции, които се блъскаха из тялото му, и подозираше, че това е причината за колебанието му. Не искаше никакви емоции. Искаше мир. И макар да не можеше да определи това, което чувстваше, то определено не бе спокойствие. Поемайки дълбоко дъх, за да се успокои, той тръгна към лейди Илса Камерън.

На Илса не й бе дадена възможност нито да се оплаче, нито да обсъди какво да правят, преди да се озове коленичила пред олтара редом с Дърмот. Леко замаяна тя каза клетвите си пред отец Гауди. Дърмот не се поколеба да каже своите, но в гласа му се долавяше леден гняв, каращ думите, които толкова дълго бе чакала да чуе, да я наранят още повече. Целувката им, с която подпечатаха клетвите си, бе студена и кратка.

Тя не знаеше какво да каже, докато поемаше Финли отново в прегръдките си, усмихвайки леко се на Джилиан, която бе така мила да го държи по време на церемонията. Изглежда никой друг не бе в настроение да говори. Ръката на Дърмот, обгръщаща нейната, я караше да се чувства по-скоро като в окови. Бракът й се оказа толкова по-различен от момичешките й мечти. Едва когато влязоха в крепостта тя осъзна, че синовете й трябва да бъдат преповити и нахранени, преди да е подложена на още шок и изненади.

— Имате ли детска стая? — попита тя Дърмот, като най-после се възпротиви на хватката му, принуждавайки го да се спре и да я погледне. — С Гай трябва да нахраним и да преповием децата. — Почувства се доста неспокойна, когато той й се усмихна бавно.

— Детска стая — промърмори той и я задърпа по тесните каменни стъпала към горния етаж. — Позволи ми да те придружа дотам.

Думи на протест се чуха от семейството на Дърмот, но той ги игнорира. Илса не бе сигурна защо Макенрой не искат да бъде отведена в детската стая и защо Дърмот изглеждаше толкова нетърпелив да я заведе. Изведнъж почувства, че не иска да отиде, но не виждаше разумна причина да не го направи.

Дърмот спря пред вратата, отвори я и безочливо махна на Илса и Гай да влязат в стаята. Илса направи няколко крачки навътре и се закова на място, изправяйки се пред шест малки деца, които викнаха в един глас, поздравявайки баща си. Част от нея, тази, която бе възпитана в добри маниери, я накара да направи реверанс пред всяко дете, докато Дърмот й ги представяше едно по едно.

— Можеш просто да хвърлиш и твоите при останалите — каза Дърмот и й намигна.

Когато Илса чу вратата да се затваря след него, през ума й премина мисълта, че този звук бе прозвучал като затварянето на капак на ковчег и заковаването му, погребвайки вътре всичките надежди и мечти, които бе имала някога.