Хана Хауъл
Шотландски младоженец (3)

Трета глава

— Милейди, нека да взема детето. Мисля, че го притискате прекалено силно към себе си.

Илса премигна и погледна към закръглената по-възрастна жена, застанала пред нея. Вероятно бе към края на тридесетте си години, с прошарена от сребърни нишки тъмна коса и кръгло, приятно лице. В тъмните й очи се четеше симпатия и това успя да извади Илса от шока, в който бе изпаднала. Лекият плач на Финли я убеди да даде детето на жената. Докато не възвърне контрола си и не укроти емоциите си, Илса знаеше, че не може да посвети на бебетата си вниманието, което заслужаваха. Освен това знаеше, че ако е разстроена, това щеше да уплаши близнаците.

— А вие сте? — попита тя, изненадана колко спокоен прозвуча гласът й. — Боя се, че не чух добре представянето на съпруга си.

— Не съм изненадана. Не знам какво си е мислело това момче с тази глупава игра. Да ви каже да ги хвърлите при останалите… Заслужава някой да му издърпа ушите. Аз съм госпожа Фрейзър, но повечето ме наричат Фрейза или дойке. — Жената направи реверанс. — Рожденото ми име е Мери, но тук има доста жени с това име. Не ми харесва да слагат дума пред Мери, за да могат да ме отличават от останалите, затова ме наричат Фрейза или дойке.

— Приятно ми е да се запознаем, Фрейза. — Илса докосна Гай по рамото. — Това е придружителката ми Гай. Тя ми помага да храня и да се грижа за близнаците. — Забеляза любопитството в очите на жената, но тя не поиска повече обяснения, а просто повика децата по-близо до себе си и започна да ги представя едно по едно.

Първа беше Алис — красиво малко момиченце на около три години с гъста руса коса и огромни кафяви очи. Без особено притеснение Фрейза обяви, че момиченцето е единственото законно дете на Дърмот, родено от първия му брак с жена на име Анабел. Би било хубаво Дърмот да й бе казал, че е бил женен и преди, помисли си Илса, докато Фрейза й представяше Айви, момиченце на пет с руса коса и сини очи. След нея дойде ред на Одо, яко малко момченце на пет с кафява коса и сини очи. Срамежливото малко момченце на четири години на име Аулай сякаш бе във всички нюанси на кафявото — от гъстата кестенява коса и големите кафяви очи чак до мургавата кожа. Двегодишният Иуърд бе невероятно красиво момченце с гъсти черни къдрици и блестящи сини очи. Последно й представиха слабичко момченце на име Грегор. То също бе на две, с тъмноруса коса и светлозелени очи.

Пет копелета, помисли си тя. Някои преди брака му, а други след него. Дърмот очевидно не уважаваше клетвите си. Две деца на пет и две на две години показваха, че Дърмот не можеше да бъде верен и на любовниците си, пък какво оставаше за съпругата му. Бъдещето й започваше да изглежда все по-мрачно и по-мрачно, помисли си тя с въздишка.

Когато Фрейза представи Кирнак и Финли на новите им роднини, Илса почувства, че шокът й бавно бива изместен от горещ гняв. Каза си, че поне няма деца на възрастта на нейните, което би трябвало да покаже, че Дърмот не й е изневерявал, но това за нещастие не укроти гнева й. Очевидно от години пръскаше необезпокояван семето си и не е бил верен на първата си съпруга. Не й бе казвал, че е бил женен веднъж и че има малка орда от незаконни деца. Дърмот нямаше как да каже, че е забравил този факт, тъй като бяха заедно, преди да бъде нападнат и да си изгуби паметта. Значи все пак я бе излъгал, реши тя. Нямаше как да не се зачуди докъде стигаше измамата му и дали и страстта помежду им е била истинска.

Начинът, по който я бе зарязал в стаята, реши тя, стисвайки юмруци, бе жесток и обиден. Илса бе сигурна, че мъжът й целеше да я нарани. Освен това Дърмот обиди синовете й с думите си, докато излизаше. Това нямаше да позволи. Ако наистина бе забравил нея и брака им, той имаше право на някои съмнения. Но нямаше съмнение, че близнаците са негови синове, затова не можеше да му позволи да ги напада, без значение колко е ядосан и какви подозрения има.

С крайчеца на окото си видя една тежка кана. Илса я вдигна, доволна от тежестта й и от факта, че е празна. Обърна се и тръгна да излиза от стаята. Това, което смяташе да направи, нямаше да реши нищо и тя го знаеше, но имаше нужда да го стори.

— Ще се върна след малко — каза тя на Гай.

— О, боже — промърмори Гай, когато врата се затръшна след Илса.

— Ако има нужда от вода, трябваше да ми каже — обади се Фрейза. — Има достатъчно прислуга и щяха да й донесат.

— Тя не отиде да взима вода.

— Тогава защо взе каната?

— Ще замери с нея съпруга си. — Очите на Гай се разшириха, когато Фрейза се изкиска. — Много е ядосана.

— Така и трябва. Да я представи на копелетата си, без да й обясни нито дума, бе нередно. Освен че беше нелюбезно, мисля, че целеше да я обиди. Шамар през лицето, това беше. Глупакът заслужава всичко, което тя реши да стовари на главата му.

— Тя наистина е негова съпруга чрез обет — каза Гай.

Фрейза кимна.

— Знам го. Няма нужда да виждам никакви документи. В момичето няма капка измама — поклати глава дойката. — За нещастие нашият леърд много мрази лъжата. И има пълното право да е така, но мисля, че загубата на паметта му го е направила по-подозрителен. Ще й разкажа някои неща, които това глупаво момче е трябвало да й каже от самото начало.

— А дали това ще помогне? — Гай не бе никак доволна, когато вместо отговор, Фрейза просто сви рамене.

* * *

Дърмот се мръщеше към мъжете от клана Камерън. С помощта на семейството си той им разказа за нараняването и загубата на паметта. Камерън не просто го нарекоха лъжец, израженията им говореха достатъчно ясно. Очевидно мислеха, че лъже и семейството си.

Но това бе добре, помисли си той, тъй като и той не им вярваше. Най-вече не вярваше, че би могъл да бъде толкова глупав и да се ожени за жена, която има осем огромни братя, чийто коси бяха във всички нюанси на огненочервеното и притежаваха същия темперамент. Макар Джили да бе убедена, че Камерън казват истината, за пръв път, откакто я познаваше, Дърмот не вярваше на думите й. Не искаше да повярва.

Осъзнаваше, че реагира по детски, но просто се надяваше всички те да се махнат. Искаше си обратно неговата покорна, спокойна, лесна за игнориране съпруга. Само един поглед към Илса му бе достатъчен, за да знае, че червенокосата красавица никога нямаше да бъде такава, нито щеше да позволи да бъде игнорирана. Нито пък с Камерън щяха да си стиснат ръце и те да си заминат, доволни от новия съюз, помисли си той, гледайки към братята и братовчедите й. Изглежда, ако решеше, жена му можеше да събере армия, достатъчно голяма да изравни Клакхтром със земята, и това включваше единствено близките й роднини. Още по-опасно бе, че очевидно между всички тях съществуваше здрава връзка и истинска привързаност. Това обясняваше гнева, който все още се усещаше във въздуха около тях, въпреки че вече се бе оженил за Илса, както бяха поискали.

— Дърмот.

Дърмот се обърна бавно към вратите на голямата зала, удивен как един остър вик може да накара цялата зала да притихне. Той задържа дъха си, усещайки силен прилив на похот, който премина през тялото му, щом видя Илса. Беше очевидно, че е ядосана. Истината беше, че не мислеше някога да е виждал толкова разярена жена. Дърмот се зачуди как може това да го възбужда и още по-любопитно бе защо го караше да иска да се усмихне. Начинът, по който Илса изкрещя името му с такъв гняв, щеше да накара всеки умен мъж да хукне да бяга.

— Копеле — изкрещя тя. — Лъжливо, развратно копеле. Ти си тинята на дъното на отходна яма.

— Залегни — каза един от мъжете Камерън.

Дърмот чу как всички около масата се раздвижиха, очевидно дочули предупреждението на мъжа. Някак замаяно видя, че Илса вдига тежката кана, която държеше. Осъзна, че възнамерява да я хвърли към него само миг, преди тя да го стори. Неочаквано Конър го сграбчи за ръката и го дръпна към себе си. Дърмот чу как каната прелетя над облегалката на стола му и се разби на пода зад него. Когато се изправи и погледна към вратата, Илса вече я нямаше. Помисли си, че не е никак честно всички Камерън да му се усмихват по този начин. Все пак той бе наруган и замерен с кана.

— Сигурно се е подразнила от срещата с децата ми — заяви Дърмот и отпи от ейла, опитвайки да скрие несигурността си.

— Какви деца? — попита Сигимор.

— Дъщеря ми Алис, единственото дете от първата ми съпруга, и останалите пет.

— Останалите пет? Пет копелета?

— Не харесвам тази дума.

— Колко жалко. По-добре свикни с нея, защото ще я чуваш много често, и то не насочена към децата ти. Никога не си казвал на сестра ми, че си се женил преди или че имаш навика да плодиш жени като отвързан жребец, пуснат в пълно с разгонени кобили поле.

Дърмот се подразни от начина, по който братята му се изкикотиха, но ги игнорира, за да отговори на обидата на Сигимор.

— И откъде знаете, че не съм казал на сестра ви? Може би тя просто не го е споделила с вас.

— Щеше да каже на Тейт.

— И какво го прави толкова благословен.

— Той й е близнак.

Ставаше все по-лошо, помисли си Дърмот и изруга вътрешно.

— Това не значи, че ще му сподели всяка своя малка тайна.

— Е, тя го прави. Той научи за теб много преди нас. И Илса щеше да говори за твоя разврат. Дълго и на висок глас. Подобен нещо нямаше да й се хареса и нямаше да я вкара толкова бързо в леглото ти. Зададохме ти доста въпроси, преди да позволим да си дадете обет. Какво направи? Бутна я в стая, пълна с копелетата ти, без да я предупредиш какво да очаква?

За негов ужас Дърмот можеше да почувства как вината обагря в червено скулите му, докато гледаше към Сигимор.

— Тя искаше да види детската стая. Просто й я показах.

Сигимор поклати глава.

— Не беше толкова зъл и невъзпитан простак, когато се запознахме с теб. Мисля, че боят е отнел много повече от спомените ти. — Той скръсти ръце на широките си гърди. — Сега ми се иска и останалите да бяха дошли с нас, за да може с бой да влеем малко разум и доброта в дебелата ти глава.

— Кои са другите? Нима има още от вас? Точно колко проклети братя има тя?

— Четиринадесет. Три двойки близнаци. Илса е единственото момиче. Имаме двадесет и седем братовчеда, от които само три са жени, но ти много добре го знаеш.

Дърмот се намръщи, когато Джилиан се разсмя толкова силно, че трябваше да се хване за Конър за опора. И тримата му братя не се справяха много добре, опитвайки се да скрият веселието си. Не виждаше абсолютно нищо смешно в това. Всичките сляпо привързани бащи или братя представляваха проблем за един съпруг. А пред него имаше армия от привързани грамадни червенокоси мъже.

— Защо просто не предположите, че не помня нищо от това — каза Дърмот. — Играйте играта и ми кажете коя точно е Илса Камерън и как се е стигнало до даване на обет с нея. — Той се усмихна ледено към Сигимор. — Може това да пробуди паметта ми.

— Чувал съм, че още един удар по главата също може да помогне — каза Тейт бавно, изправяйки се от мястото си със стиснати в юмруци ръце.

— Седни, Тейт — нареди Сигимор и кимна, когато след кратко колебание Тейт се подчини. След това погледна към Дърмот. — Много добре, ще играем тази игра. Илса те срещна, когато спря братовчедите ни Ивар и Маркъс да те пребият. Разбираш ли, те гледат на момичетата в кръчмата като на своя територия и са решили, че налиташ на тяхното. Илса вероятно не се е замислила, че инцидентът, при който сте се запознали, е бил доказателство за жалката ти, развратна природа.

Не беше лесно, но Дърмот успя да преглътне обидата.

— И как стигнах от срещата с нея до обета?

— По същия път, по който тръгва всеки развратен негодник… прелъстяване. Илса беше лесна плячка, тъй като глупавото момиче мислеше, че не е достатъчно красива да хване окото на някой мъж. Мислеше си, че липсата на мъже, които да я ухажват, е, защото няма голяма зестра, или защото й липсват женствени извивки и сладко личице.

— Когато всъщност проблема й е бил морето от силни роднини, в което е била потопена — промърмори Джилиан.

Сигимор кимна.

— Това понякога бе за нейно добро. Всички смятаме, че трябва да избере своя мъж със сърцето си, а не да я вземе някой негодник, който да я остави сама и нещастна. Тъжно е да го призная, но в опита си да прогоним неподходящите кандидати, дадохме храна на клюките и след това всички младежи в околността решиха, че не могат да рискуват. Страхливци. Не бяхме разбрали, че се е срещнала с негодника — каза Сигимор, кимайки към Дърмот. — Докато разберем какво се е случило, той бе спечелил сърцето й и я бе прелъстил. След това аз и петима от братята ми ги открихме скрити в гората. Истината е, че едва не минахме с конете си през тях. Беше очевидно, че той е отнел девствеността й и след като Илса не ни позволи да го убием, поискахме да сключат брак. — Сигимор се намръщи към Джилиан, когато тя скри лице в ръцете си, а раменете й започнаха да потръпват. — Не беше толкова лошо, милейди. Гордостта на сър Дърмот може да е била леко наранена, но нищо повече. Макар сега като се замисля, май е заслужавал много повече. Да, все още не е късно.

Джилиан вдигна глава и се усмихна на Сигимор, разкривайки, че се е смяла, а не е плакала.

— Не съм разстроена, Сигимор. Просто току-що осъзнах откъде знаехте, че Илса ще хвърли каната и че има толкова точен мерник.

— Да, от време на време ядосваме момичето — каза той и се ухили.

— Защо обет? Защо не истински брак пред свещеник?

— Нямахме свещеник. Нашият умря месец преди сър Дърмот да пристигне.

— Умря в леглото на любовницата си — обади се Томас Камерън. — Всъщност умря в любовницата си и никак не беше лесно да го подготвим за погребението, уверявам ви. Трябваше да вземем свинска мас и… — наложи му се да млъкне, тъй като по-големият му брат Ронулф го удари така, че Томас падна от стола си.

— Извинявам се, милейди — каза Сигимор, игнорирайки шума, който издаваха братята му, докато Томас отново седна на мястото си. — Момчето е едва на осемнадесет и още не се е научило как да се държи прилично.

— Няма проблем — каза, смеейки се, Джилиан. — Затова решихте да направите церемония по даване на обет.

— Да, изчаках любовниците да се облекат и ги заведох в кръчмата, за да намерим братовчед ни Лиъм. Сложихме младоженеца във варел и вкарахме при него брат ми Гилбърт — той кимна към мускулест млад мъж с огненочервена коса и сини очи, — за да седне отгоре му, докато обсъдим въпроса с Лиъм.

Дърмот се отпусна на стола си и докато пиеше ейл, се чудеше дали е възможно тази история да стане по-унизителна. Въпреки това се насили да слуша внимателно всяка дума на мъжа. Може би щеше да успее да хване един от Камерън в лъжа. Но едно упорито гласче в ума му заявяваше, че това може да е истина, и че никой не би си измислил една толкова заплетена и смешна история от страх да не бъде хванат в лъжа.

— Лиъм успя ли да помогне? — попита Джилиан.

— Да — отвърна Сигимор. — Той е прекарал известно време в манастир. И тъй като е умно момче, там научил доста неща. Обаче му се наложи да напусне манастира, защото църковното правило за безбрачие се оказа прекалено непосилно за него. Лиъм подготви документите и извадихме сър Дърмот от варела, за да ги подпише. Тогава Лиъм проведе церемонията по даването на обет. След това булката и младоженецът се затвориха в една малка колиба за цели две седмици.

— После Дърмот е заминал и е бил нападнат. Защо сестра ви не е била с него?

Сигимор направи гримаса.

— Той настоя, че трябва да замине сам, тъй като по петите му вървяла някаква опасност и искал да се погрижи за нея, преди да отведе Илса у дома. Бяхме много несигурни по този въпрос, но ако бе истина, не искахме Илса да бъде изложена на опасност. Тя му вярваше. Горкото момиче продължаваше да вярва в него, въпреки че не получи вест и не го видя повече. Когато измина почти година, настояхме да я доведем тук.

— Ако съм сметнал правилно, излиза, че е бил пребит малко след като е напуснал Илса, и то точно във вашето село.

— Не, не го вярвам. Цялото село знаеше, че той се ожени за Илса. Никой от нашите хора не би се опитал да го убие.

— Но ние сме почти сигурни, че той е бил пребит в Мюлейдън.

— О, това не са нашите земи. Ние сме Камерън от Дъбхайдленд.

И там бе иронията, помисли си Дърмот. Клан от червенокоси, които живеят на място, наречено „тъмната земя“. Той се зачуди дали всъщност не е хванат в мрежите на поредния си кошмар, дали всъщност не спи в леглото си, но след това си помисли, че никога не е бил чак толкова голям късметлия.

— Кой притежава Мюлейдън? — попита Конър.

— Мъж на име сър Рандолф Огълви, но мисля, че в момента земите му се управляват от друг — отвърна Сигимор. — Често сменя собствениците си. Дори хората, които живеят там, не са особено сигурни кой е господарят им, тъй като има смесени много кланове. Земите винаги са били давани като зестра и всеки път, щом е идвал нов леърд, е водил със себе си своите хора, които са добавяли имената си към останалите. Ще трябва много да се рови човек, за да разбере кой е първоначалният собственик на тези земи, но ние никога не сме се интересували, тъй като не сме имали проблеми с тях.

— Можете ли да го намерите?

— Да, ако смятате, че е важно.

— Може би ще помогне да разберем кой преби брат ми почти до смърт.

— Ще изпратя вест по братята си, които се връщат в Дъбхайдленд, за да се заемат веднага с това.

Дърмот се напрегна и погледна към Сигимор.

— Защо ти сам не се заемеш с това?

— Защото Тейт и аз оставаме тук, за да държим нещата под око — отвърна Сигимор.

— Мислите ли, че сестра ви има нужда от закрила? — попита Дърмот, без да може да скрие възмущението си от предположението им, че би наранил една жена.

— Очевидно има опасност, която те дебне, нали така? И след като си станал толкова зъл, закоравял негодник, най-добре ще е да останем, за да защитаваме Илса.

* * *

— Уби ли го? — попита Гай, когато Илса се върна в детската стая.

— Не. Гилбърт каза на всички да залегнат — отвърна Илса, взе Финли и седна на стола до камината, за да го кърми. — За момент Дърмот стоеше там като идеална мишена, но сър Конър успя да го издърпа навреме.

Гай седна срещу нея и започна да кърми Кирнак.

— Така е по-добре. Не мисля, че би бил доволен, ако отново бяха счупили главата му.

— Не, нямаше да бъде — съгласи се Фрейза, сядайки на подплатения стол в близост до Илса. — Той наистина беше близо до смъртта, милейди. Никога не бях виждала толкова ужасно пребит мъж, а дори не го бях видяла веднага след нападението. Отне му месеци да се възстанови.

— Е, аз нямам нищо общо с това — заяви Илса.

— Знам, но се боя, че моята Анабел направи леърда предпазлив, недоверчив и язвителен много преди това. Това, че го пребиха, само влоши нещата.

— Твоята Анабел?

— Да, аз й бях компаньонка. От самото начало знаех, че сър Дърмот е наказан с нея, но не можех да направя нищо. Никой мъж не би те чул, когато се опитваш да му покажеш злото в жената, която ухажва. Със сигурност нямаше да послуша някаква бедна роднина, принудена да изпълнява желанията на Анабел. Тя разигра голямо представление, правейки се на сладка и скромна.

— Но не е била нито едно от тези неща, нали?

Фрейза поклати глава.

— Не. Тя беше разглезена, манипулативна, дори жестока жена. Освен това беше курва — добави Фрейза с въздишка.

— Била е невярна? — Илса се опита да си представи каква би била тази жена, която да изневерява на мъж като Дърмот, но осъзна, че е невъзможно.

— Е, не бих нарекла неверните съпруги курви. Някои съпрузи заслужават да им се сложат рога. Или ако в брака няма любов и я намерят при някой друг, тогава е само грях. Но Анабел наистина беше курва. Тя спеше с всеки мъж, който й попаднеше, наслаждавайки се на това да прелъстява глупави мъже, които да предадат господар, любовница, роднина или съпруга. Така и не разбрах как успя да скрие тази част от себе си за няколко месеца. Точно месец след сватбата истината излезе наяве, когато леърдът я завари в леглото с двама мъже от селото.

— Двама?

— Да — Фрейза най-после се усмихна, — винаги съм се чудела за това, макар да се опитвах да си го избия от ума.

Илса вдигна Финли на рамото си и започна да го потупва по гърба, усмихвайки се на Алис, когато детето се изправи до стола й. Тя бе красиво дете. Истината бе, че всички деца бяха красиви. Детската стая бе чиста, добре обзаведена и Фрейза бе любяща детегледачка. Дърмот може да се бе провалил с много неща, но не и с грижата за децата си. Възрастта на децата също разказваше история. Три бяха отпреди брака му, а тя подозираше, че другите две са се появили, след като е разбрал истината за Анабел. И нито едно, повтори си пак доволна, след като двамата се бяха обвързали. Разбира се, помисли си тя, той просто може да е научил как да предпази една жена да не забременее от него.

Финли се оригна и всички деца се закискаха. Илса им се усмихна, знаейки, че без проблем може да се грижи за тях. Никога не бе вярвала, че децата трябва да плащат за греховете на родителите си. Изглежда всички в Клакхтром мислеха по същия начин, тъй като от пръв поглед се виждаше, че децата не са изплашени или нещастни. Тя се обърна да погледне Алис, която лекичко бе докоснала ръката й.

— Ти ли ще ни бъдеш майка? — попита Алис.

— Да — отвърна тя без колебание, разчувствана от усмивките на по-големите деца. Само двегодишните Иуърд и Грегор се усмихнаха по-скоро имитирайки другите деца. — Вече аз ще съм ваша майка.

— А каква ни е тя? — попита Алис, поглеждайки към Гай.

— Ваша леля.

— Твоя сестра ли е?

— Не и по кръв, но семействата могат да бъдат създадени и без кръвна връзка, момичето ми. Могат да бъдат свързани от сърцето. — Илса не бе изненадана, когато по-големите деца погледнаха към Фрейза. — Да, тя също може да бъде считана като роднина по сърце. — Усмихна се, когато децата веднага обявиха Фрейза за тяхна леля и можеше да види колко е доволна жената.

Малкият Одо застана пред нея, а сините му очи приличаха изключително много на очите на Дърмот.

— Баща ни има четирима братя, сестра и сестра по брак. Което значи, че сега имаме четирима чичовци и четири лели. Ти имаш ли някакви братя и сестри?

— Единствената ми сестра е Гай, моята сестра по сърце. — Тя изчака търпеливо Одо да поиска повече информация, без да се съмнява, че той ще го направи.

— О, и никакви братя?

— Няколко.

— Колко точно?

— Четиринадесет. — Разсмя се, когато детето я изгледа слисано и опита да ги преброи на пръстчетата си. — Освен това вече имате и още двама братя — добави тя, сочейки към Финли и Кирнак.

— Имаме нужда от още момичета — заяви Алис, мръщейки се към Одо и останалите й братя, които се радваха, че момчетата са повече от момичетата в семейството.

— Мисля, че просто трябва да се примирим, че ни превъзхождат числено, Алис — отвърна Илса. — Не се тревожи, момичето ми, ще науча теб и Айви как да се справяте с тях и ще бъдат по-скоро благословия, отколкото проклятие.

— Защо? — попита Айви, приближавайки се към нея.

— Ами, помисли над това. Ако някой се държи лошо с теб, имаш шестима братя, осемнадесет чичовци и баща, които можеш да повикаш на помощ.

Двете момиченца се замислиха за миг преди да се усмихнат широко. Дърмот очевидно бе създал много умни деца, помисли си Илса, а Фрейза без съмнение бе допринесла за доброто им развитие. Още по-важно бе, че децата бяха готови да я приемат за своя майка. Искаше й се и баща им да бе толкова готов да я приеме за съпруга.

Когато децата се скупчиха около нея и Гай, задавайки въпроси за новите си роднини, Илса се закле наум, че за тяхното добро щеше да направи всичко по силите си да създаде добър брак с Дърмот. Нямаше да позволи неразбирателството между нея и гневния й, недоверчив съпруг да докосне младите им животи. Тези деца имаха нужда от майка и тя щеше да се опита да намери утеха и сила в това, докато се опитва да си върне мъжа, в който се бе влюбила.