Хана Хауъл
Шотландски младоженец (4)

Четвърта глава

— Какво правиш тук?

Дърмот затвори вратата на спалнята след себе си, облегна се на нея и скръсти ръце на гърдите си. Жената, която твърдеше, че е негова жена, стоеше близо до камината, облечена в тънка нощница, а огнената й коса се виеше на вълни до дългите й бедра. Гледката бе наистина възбуждаща въпреки смръщеното й изражение.

Тя не приличаше по нищо на първата му съпруга, нито на жените, с които бе задоволявал нуждите си. Беше доста слаба с почти неуловими извивки. Гърдите й бяха едри и закръглени, но той предположи, че ще се променят, щом спре да кърми близнаците. Очертанията на тялото й бяха видими през тънката материя, разкриваща пред него тясната талия, стройния ханш и тънките бедра. По тялото й почти не личеше, че е родила две деца само преди три месеца и все пак дори неговият циничен ум не можеше да отрече, че тя им е майка.

Очите й бяха красиви, наситено зелени, което личеше дори на меката светлина, която осигуряваха свещите и огъня в камината. Бяха леко издължени, разположени под деликатно извити кафяви вежди и оградени с впечатляващо дълги мигли. Носът й бе малък и прав, скулите деликатни, а устата широка, с пълни изписани устни. За червенокоса жена имаше много малко лунички по нежната си бледа кожа. А дългият й тънък врат бе самото съвършенство.

Макар че бе напълно различна от всички други жени, с които е бил, Дърмот можеше да разбере защо би я вкарал я леглото си. Щом му се отдадеше случай да разгледа децата й по-внимателно, можеше и да приеме, че двамата с Илса са били любовници. Но да я приеме за своя съпруга щеше да бъде нужно много повече. Затова бе решил, че щом щеше да играе тази игра, щеше да извлече и някакви ползи от нея.

— Дойдох да се присъединя към жена си в съпружеското ни легло — отвърна той.

Само един поглед й беше достатъчен да знае, че той не е променил изведнъж мнението си и че все още не й вярва.

— Ти не мислиш, че наистина съм ти съпруга.

— Не? Може би се съмнявам в историята за това, което се е случило между нас преди година, но сега няма никакви съмнения, че си моя съпруга — каза той, тръгвайки към нея. — Преди няколко часа коленичихме пред свещеника и изрекохме клетвите си.

— И смяташ, че ще се правя на покорна съпруга пред мъж, който мисли, че съм лъжкиня?

— Откога това, което един мъж мисли или чувства, е спирало жена му да му позволи да се възползва от съпружеските си права? — Той се подаде на желанието да погали косата й, за да провери наистина ли е толкова мека, колкото изглежда.

Тъжен факт бе, че Илса не можеше да оспори твърдението му, но още по-тъжно бе, че трябваше да се изправи пред близостта и докосването му, които разпалваха кръвта й. Макар да можеше да скрие повечето от чувствата си, беше очевидно, че не можеше да контролира копнежа си по него. Да го усеща толкова близо, да вдишва чистия аромат, който се излъчваше от него, и да знае, че той е напълно гол под тежката роба, запалваше желание в тялото й повече от всякога.

— Но не вярваш, че бях твоя жена още преди благословията на отец Гауди — каза тя. — Мислиш, че се опитвам да те измамя, макар да не мога да разбера защо смяташ така.

— Не можеш ли? Предполага се, че сме били любовници и сме си дали обет преди една година. Тогава съм сложил името си на документ, който позволява на теб и децата ти да претендирате за всичко, което е мое. Преди година някой се опита да ме убие. Подобно съвпадение би породило едно, дори две съмнения дори и в най-глупавия човек.

— Разбирам. Значи не само ме смяташ за лъжкиня, а и за убийца. Изненадвам се, че искаш да останеш насаме с мен — сопна му се тя, като направи няколко крачки встрани от него и се обърна да го погледне. — Сигурен ли си, че искаш да се плъзнеш между чаршафите с една толкова опасна жена?

— Няма да си толкова опасна, като си невъоръжена и гола.

— Невъоръжена, гола и със сигурност не жената, с която си смятал да спиш тази нощ.

Дърмот сви рамене и тръгна към нея, без да се обезкуражава от начина, по който тя му се противеше и отстъпваше назад към леглото.

— Исках жена в леглото си и майка за децата си. И освен това исках сладка, покорна съпруга.

— Естествено. А получи такава, на която не се доверяваш да обърнеш гръб.

— Едва ли бих стигнал чак дотам. Но докато не узная истината, ти ще правиш каквото ти наредя.

— Наистина си много добър в ухажването, нали?

— Не е нужно да те ухажвам. Ти каза клетвите си пред свещеника. Тези клетви те задължават да споделяш леглото ми, когато пожелая. Искаш ли да живеем в брак, който не е консумиран?

Тя се намръщи.

— Беше консумиран. Преди година.

— Не и в очите на църквата.

Илса почувства как задната част на краката й се опира в леглото и се напрегна. Бе решила, че ще има време да обмисли най-добрия начин, по който да се справи с Дърмот и с брака им, на който той толкова открито се противеше. По време на напрегнатата вечеря в голямата зала не бе разкрил намеренията си да бъде неин съпруг по какъвто и да било начин. А сега предявяваше съпружеските си права. Очевидно нямаше промени в сърцето му, а само в мисленето.

Ако наистина си бе изгубил паметта, имаше право да бъде подозрителен и да смята, че се опитват да го подлъжат, но този факт не правеше държанието му по-малко дразнещо. Нито намаляваше болката, която изпитваше тя. Тъй като не й вярваше, бе безчувствен към нейното страдание и объркване. Тя бе изоставена и на нея й се бе наложило да го търси, само за да го открие на колене, готов да се врече във вярност на друга жена. За нещастие, тъй като той не бе в настроение дори да обмисли възможността тя да казва истината, Дърмот не разбираше колко силно я наранява.

Не беше честно, но Илса осъзна, че ще му докаже, че може да й има доверие. След като той твърдеше, че не помни времето, през което бяха заедно, сега тя беше една непозната за него. Инстинктите й казваха, че той ще направи всичко по силите си да я държи на разстояние от себе си. Ако и тя направеше същото, скоро брака им щеше да бъде обречен. Тук, в брачното им легло, имаше някакъв шанс да се доближи до него и да омекоти недоверието му. И все пак да легне с мъж, който мисли, че е лъжкиня и убийца, й се виждаше някак нередно. Щеше със сигурност да я накара да се чувства използвана, дори засрамена и унижена.

Неочаквано осъзна, че причината да се колебае, беше, защото се боеше. Какво щеше да стане, ако страстта помежду им бе изчезнала заедно с паметта му? Ами ако той бе истински влюбен в жената, за която смяташе да се венчае? Тя не бе видяла никакъв знак за привързаност помежду им, но реши, че лесно би могла да остане сляпа за нещо такова. Беше много трудно да приеме, че вече не го е грижа за нея, без значение каква бе причината за тази промяна.

Какво да правя, запита се тя, опитвайки се да запази ума си, когато той отново се заигра с косата й. Пръстите му се плъзгаха по раменете, шията и лицето й. Дори след цялата болка и обида, които бе изтърпяла, тя все още го обичаше. Страстта й към него бе останала незасегната от отхвърлянето му. Желанията и нуждите й не се интересуваха от това, че той не й се доверяваше и възнамеряваше да задоволи мъжките си нужди без любов или поне малко грижа към нея. Той не използваше мили думи, за да влезе в леглото й, а декларираше повелите на църквата и правата си на неин съпруг.

— Просто смяташ да ме използваш така, както се използва една курва — възрази тя, поставяйки ръце на гърдите му в безполезен опит да го избута назад поне една-две стъпки.

— Като законна моя съпруга. Има разлика.

— Не и според мен.

Изведнъж тя осъзна, че мъжът бе развързал връзките на нощницата й. Събра краищата с една ръка и го изгледа. Беше време да реши дали да отиде в леглото с него, или да намери къде другаде да спи.

Нямаше никакво съмнение, че след като си размениха клетвите, той имаше права над тялото й. Желаеше го и подозираше, че той също я желае. В погледа му имаше една позната искра, която бе виждала по времето, когато я ухажваше. Тогава защо да не му се отдаде и да засити глада, който растеше в нея от толкова дълго време?

Бързо преразгледа отново причините, поради които бе добра идея да сподели леглото му. Това щеше да легализира брака й в очите на църквата. Тук в спалнята имаше шанс за примирие и шанс да се сближат и да успокои подозренията му. Ако все още споделяха лудата страст, на която се бяха наслаждавали преди година, можеше това да й помогне да си проправи път обратно към сърцето и ума му. Този брак бе важен за бъдещето на синовете й и на още шест деца, които спяха толкова спокойно в детската стая. Бе дошла тук, решена да накара Дърмот да се ожени за нея, както бе обещал. И той го стори, затова сега бе време да поеме отговорностите си като негова съпруга. Само се надяваше той да не използва желанието и страстта й срещу нея.

— Добре, сър Дърмот — заяви тя, качи се на леглото и се просна по гръб. — Ще изпълня дълга си. Можеш да действаш.

Дърмот беше изненадан и леко подразнен, когато отново му се наложи да прехапе устни, за да не се усмихне. Не искаше да бъде развеселен. Това бе слабост, от която тя можеше да се възползва. Беше я настанил в спалнята си, възнамерявайки да види докъде е склонна да стигне с тази игра. И след като така очевидно смяташе да го приеме в леглото си, той нямаше да отхвърли поканата й, без значение колко бе неохотна. Щеше да засити глада, който нарастваше в него от толкова много време, нищо повече. Дърмот се съблече и се качи на леглото.

Илса едва не простена, когато той свали робата си и се оказа, че наистина е гол под нея. Щеше да й бъде много трудно, дори невъзможно, да му се отдаде само по задължение, както бе показала, че ще направи, просвайки се така на леглото. Молейки се да изглежда спокойна, тя си позволи да го погледне. Тялото му бе изваяно единствено от твърди мускули. Широки гърди, тесните бедра и дълги, добре оформени крака. Гърдите му бяха покрити от меки руси косъмчета. Малка пътечка от рехави косъмчета тръгваше точно под пъпа му, сгъстяваха се около слабините му и отново оредяваха по красивите му крака. Стъпалата му бяха дълги и тесни. На тялото му имаше няколко нови белега, които биха могли да свидетелстват, че историята за пребиването му е била истина. Мъжествеността му стърчеше гордо в гнездото от къдрици, показвайки й ясно, че и той я желае, и изглеждаше доста по-голяма, отколкото си я спомняше.

Откъсвайки поглед от слабините му, Илса бързо се наруга заради неочаквания трепет на несигурност. Вече не бе девствена. С изключение на първия път, когато правиха любов, не бе изпитала никаква болка, а само удоволствие. Тъй като не очакваше да е станал по-неопитен, след като бе изминала една година, тя реши, че е съвсем нормално да очаква, че би могъл да направи това, което бе правил и преди.

Напрегна се, когато Дърмот се надвеси над нея и започна да сваля нощницата й. На езика й се оформи протест, но тя успя да го преглътне. Това също бе негово право. Но ако смяташе да прави повече от това да преспи с нея, със сигурност щеше да й е невъзможно да се преструва, че само изпълнява дълга си. Изчерви се, когато Дърмот хвърли настрани нощницата й и започна да изучава голото й тяло. Гледаше я така, сякаш никога не я бе виждал преди. Очевидно видът й не събуди в него никакви спомени, но ако се съдеше по изражението му, определено събуди похотта му. Засега това бе достатъчно.

Дърмот си каза, че трябва да спре да се тутка и да се залавя за работа, ако иска да засити нуждите си. След това се опита да се убеди, че да се наслаждава на гледката на тази прелест, не бе нищо повече от естествен мъжки интерес към формите на една жена. Гърдите на Илса бяха едри и закръглени, с тъмнорозови зърна. Талията й бе много тясна, а стомахът й плосък, носещ само няколко белега от бременността, краката й бяха дълги и силни. Кожата й бе гладка, мека и безупречна. Между бледите й слаби бедра се намираше мъничък триъгълник от огненочервени къдрици, които го караха да изпитва болка, пълнейки ума му с всевъзможните начини, по които може да се наслади на едно такова съкровище.

И защо да не се наслади, запита се той. Дори най-големият идиот знаеше, че страстта няма нищо общо с дълбоките емоции, които един мъж може да изпита към жена си. Тази красота бе негова по закон, тогава защо да не я вкуси? И ако събуди малко страст в Илса, докато задоволяваше нуждите си, така да бъде. Тя му дължеше обезщетение за това, че бе съсипала плановете му.

Той видя как очите й се разшириха, когато се наведе, за да докосне устните й със своите. Меката им пълнота бе прекалено голямо изкушение, за да бъде игнорирана. За един кратък момент тя бе напрегната, мълчаливо отказвайки да отвърне на целувката му, но само за миг. След това обви силната си, фина ръка около тила му и отвърна на нежното докосване на езика му, разтваряйки устните си. Дърмот усещаше, че откликва на нежните трепети, които разтърсваха тялото й, докато галеше вътрешността на устата й с език, но не го бе грижа. Страстта бе изчезнала от живота му за прекалено дълго време и той бе алчен да я вкуси повече от всякога.

Илса осъзна, че се предава, съжали за миг за слабостта си, а след това спря да се тревожи. Беше очевидно, че няма как да се преструва и да бъде пасивна в леглото. Така да бъде. Ако не друго, то поне докато правеха любов, щеше да може да изрази цялата си обич към него, която досега трябваше да държи скрита. И след като той едва ли щеше да повярва, че силната страст идва от сърцето й, съпругът й никога нямаше да разбере колко уязвима е в този момент.

Дърмот я целуна по шията и тя отметна глава назад, издавайки тих стон на удоволствие, когато едната му ръка се премести на гърдите й, галейки зърната й, докато не станаха почти болезнено твърди. Щом целувките му стигнаха до гърдите й, тя се изви към него, а тялото й сякаш бе обхванато от пламъци. Пръстите й се заровиха в гъстата му коса, когато той наведе лице над гърдите й, смучейки ги и захапвайки ги леко със зъби. Най-после плъзна ръка между бедрата й. Илса желаеше отчаяно допира му. Бяха нужни само няколко докосвания на дългите му пръсти, за да я накарат да копнее още повече за него.

— Господи, вече си се овлажнила за мен — промърмори той, подготвяйки се да я направи своя.

Когато се тласна в нея, Илса извика силно и той застина разтревожен, че може да е бил прекалено груб. Дърмот се опита да се отдръпне, само за да усети как тя обви стройните си крака около него и го дръпна, заравяйки го отново дълбоко в себе си. Когато започна да се движи в нея, усещането на тясната й горещина, обвита около него, начина, по който съвършено отвръщаше на всеки негов тласък, и усещането на силното й малко тяло, притиснато към него, го накара бързо да забрави за контрола си.

Тя изкрещя името му, извивайки се върху леглото, достигнала кулминацията. Дърмот обви ръка около слабите й бедра, за да я задържи близо до себе си, и се зарови толкова дълбоко, колкото бе възможно, преди да се присъедини към нея във висините. Когато се срина върху й, не бе сигурен кой трепери по-силно — тя или той.

В мига, в който усети, че е събрал достатъчно сили, се отмести от нея, лягайки по гръб на леглото. Чувстваше се така, сякаш нямаше кости. Един поглед към Илса, която остана просната по гръб, му показа, че очевидно и тя се чувства по същия начин. Това го накара да се почувства малко по-добре.

Имаше нещо познато, осъзна той. Той не просто не бе изненадан от този момент на страстно отдаване, но и го очакваше от мига, в който я целуна. Да я докосва, дори да я вкусва, изглеждаше толкова правилно.

Това означаваше, че в паметта му е погребан факта, че той познаваше тази жена. Това обясняваше и моменталната му страст към нея, въпреки отчаяната липса на женствени извивки, които преди бе предпочитал. Тя го възпламеняваше, което бе едновременно опияняващо и опасно. Дърмот знаеше, че вече не би могъл да обърне гръб на удоволствието, което откриваше в обятията й. Просто не трябваше да й позволява да го заслепи дотолкова, че да не види опасността, която може да представлява за него, или игричките, които може да опита да играе с него. След тежкия урок, който бе научил по време на брака си с Анабел, Дърмот чувстваше, че не би могъл да издържи отново на подобна лудост.

— Е, вече вярвам, че някога може да сме били любовници — каза той, наблюдавайки я внимателно.

— Колко щедро от твоя страна — провлече Илса, обръщайки глава, за да го погледне. — Значи, освен че ме смяташ за лъжкиня и убийца, вече ме мислиш и за курва.

— Само защото си си разтворила краката за съпруга си, не значи… — Той я изгледа шокирано, когато тя сложи ръка на устните му, след което й се намръщи.

Илса бавно вдигна ръка от устата му.

— Мъжките ти нужди бяха ли задоволени, както желаеше?

Задоволени както е желаел бе вяло обяснение за това, което бе изпитал, но той реши да не спори с нея.

— Да.

— И значи си решил, че от време на време ще желаеш отново да изпълниш съпружеските си права?

Няколко пъти на нощ, вероятно и на сутринта, помисли си той.

— Да, от време на време.

— Тогава бих ти предложила да си мериш приказките, когато си тук заедно с мен. Въпреки гневния ми изблик по-рано днес…

— Когато се опита да ме убиеш с каната?

Тя игнорира коментара му.

— В повечето случаи успявам да контролирам темперамента си. Аз знам какво мислиш, и ти знаеш какво мисля аз, и подозирам, че ще продължим да изказваме мненията си и през следващите дни. Но тук няма да е подходящо място да го правим. Гневът ми може бързо да се разгори, но тогава подозирам, че останалата част от мен също така бързо ще се охлади.

Това звучеше малко като заплаха, но все пак имаше смисъл. Ако не друго, той щеше да я накара да застане в защитна позиция и това нямаше да се отрази добре на страстта й. Съгласявайки се сега с това примирие, той нямаше да може да използва страстта й срещу нея. Нямаше да може да я подлъже да разкрие истината, докато бе под въздействието на страстта. Това бе загуба, но не особено голяма. Освен това Дърмот реши, че така или иначе щеше да му бъде трудно да открие някоя лъжа в нея, имайки предвид как страстта бе избухнала помежду им.

— Искаш примирие, така ли да разбирам?

— Да — отвърна тя, вдигайки чаршафа, за да прикрие тялото си. Освен това хвърли към него другия край на чаршафа, игнорирайки подигравателния му поглед. — Примирие. Битката ни приключва пред тази врата. Съмнявам се, че бихме могли да следваме това правило, но ще е добре поне да опитаме.

— Добре, значи примирие. — Той бе доста развеселен, когато тя протегна ръка към него, но въпреки това я пое и я разтърси. — Това значи ли, че тук няма да опитваш никакви номера? Няма да има никакви заплахи?

Илса извъртя очи и се наведе отстрани на леглото, за да вземе нощницата си.

— Това примирие се оказа много кратко. Не, няма да опитвам да те измамя, нито да убия крехкото ти малко тяло с великата ми сила и яки ръце.

Тя определено знаеше как да е саркастична, помисли си той. И по-лошото, в думите й имаше много истина. Той я гледаше изненадан и с нарастващо веселие как изчезва под завивките. Извивайки се и проклинайки тихо, тя се мъчеше да си облече нощницата под чаршафа. Когато най-после се показа, изглеждаше разрошена и зачервена.

— Подобна скромност е ненужна — каза й той. — Все пак само преди миг…

— Е, в момента не се чувствам така, както се чувствах преди миг — бързо го прекъсна тя. — Не, няма да бъда заплаха за теб тук — каза тя. — Не че някога съм била. И след като така или иначе не вярваш на думите ми, не знам защо искаше да ти обещая каквото и да е било. Така или иначе няма да ми повярваш.

— Все пак ми я дай и примирието ни може да започне.

— А ти даваш ли ми думата си, че няма да се опиташ да ме измамиш или да ме нараниш?

— Разбира се.

— Добре тогава, и ти имаш моята. — Тя отново се здрависа с него и стана от леглото.

— Къде отиваш?

— Зад паравана, поставен в ъгъла, който трябваше да ми покаже, че съм настанена в стаята ти. Ти не би имал нужда от усамотение в стаята си, както не бих имала нужда и аз, ако бях сама в стаята. — Тя се скри зад паравана и започна да се мие. — Освен това не се бях огледала много, и затова не забелязах знаци, че стаята е твоя. — Надникна иззад паравана и му се намръщи. — Доста скромно обзаведена спалня. Помислих, че я пазите празна за гости. — Отново започна да се мие. — Няма нищо твое, което да показа, че спиш тук.

Дърмот огледа спалнята си и осъзна, че е права. Нищо не свидетелстваше, че това е неговата стая, освен ако някой не отвореше сандъка с дрехите му. Макар да не бе сигурен как би могъл да промени това, той се зачуди защо досега не го е направил. Обмисляйки дългите месеци, през които бе стоял тук, възстановявайки се след побоя, би трябвало да има някакъв знак, че той обитава стаята. Дърмот не желаеше да се замисля прекалено дълбоко над причините за това.

Когато Илса тръгна обратно към леглото, Дърмот се изправи и също изчезна зад паравана. При вида на голото му тяло тя си пое дъх толкова бързо, че се задави. Покатери се на леглото, проклинайки слабостта си към този мъж. Щом дори гледката на тялото му й въздействаше толкова силно, щеше да бъде невъзможно да му устои по какъвто и да е било начин. Лягайки на една страна и нагласяйки се удобно на пухения матрак, тя реши, че дори да се откаже от цялата си съпротива, това ще накара Дърмот да стане още по-подозрителен, разбира се, ако успееше да издържи да не му се противопоставя. Нямаше начин да се предпази от болката, която той без съмнение щеше да й причини, когато настъпеше новия ден, затова битката бе изгубена още преди да е започнала.

Ако се опиташе винаги да бъде сладка и покорна, дори безпомощна, това също щеше да увеличи подозренията му. Затова просто щеше да бъде себе си. Нейното оръжие щеше да бъде да е честна в думите и делата си. Макар че не можеше да говори за любовта си към него, тя щеше да му я дава. Вече му бе отдала страстта си и щеше да продължава да го прави. Всичките й инстинкти й подсказваха, че това е най-добрият план, и тя се почувства спокойна, след като най-после реши как да действа. Само се надяваше, че ще има силата да издържи, докато Дърмот изгуби гнева, недоверието и горчивината си. Също се надяваше, че когато това се случеше, щеше да намерят това, което споделяха преди година, ако не се окажеше, че всичко е било лъжа.

Тя се стегна, когато усети, че Дърмот се качва отново на леглото. Той се премести към нея откъм гърба й и преди да успее да го спре, издърпа нощницата й и я метна на пода. Когато притисна тялото си към нея, тя можеше да почувства възбудата му и потръпна, когато собствената й страст отново се пробуди в тялото й.

— Смятах да спя — заяви тя, без да се изненадва от дрезгавината на гласа си, тъй като той галеше гърдите й и ближеше ухото й, карайки кръвта да се сгорещи във вените й.

— Ами, давай, заспивай — промърмори той и проследи с език деликатната извивка на ухото й, — а аз просто ще си продължа.

Тя се засмя нежно.

— Не можеш да го правиш, докато спя. — Тя се задъха, когато Дърмот плъзна ръка между бедрата й, а тялото й се изви в отговор на интимната му ласка. — Мисля, че ще успея да остана будна още малко.

В сърцето й се роди надежда, когато той се засмя.

Не бе достатъчно глупава да мисли, че тази тяхна съвместимост ще продължи още дълго, но трябваше да започнат отнякъде. Това бе малка пукнатина в стената между тях, но една пукнатина можеше да се разшири достатъчно, че да събори цялата стена. Щеше да й се наложи да измисли начини как да отслаби тази преграда, докато се разшири достатъчно, че да може да се промъкне през нея. Когато той вдигна крака й нагоре, подпирайки го на бедрото си, и проникна в нея, Илса реши, че по-късно ще измисли бойния си план.