Хана Хауъл
Шотландски младоженец (12)

Дванадесета глава

Дърмот отвори бавно очи. Чувстваше се така, сякаш е стъпкан от боен кон. Всъщност, чувстваше се така, както се бе почувствал, когато най-после бе дошъл в съзнание, след като го бяха пребили преди година. Но сега имаше една голяма разлика. Спомняше си всичко.

Внимателно обърна глава към жената, която спеше до него. Тя беше напълно облечена и лежеше върху одеялата. Няколко драскотини бележеха бледата й красива кожа, а под очите имаше дълбоки сенки от изтощение. Погледна надолу към деликатната ръка, отпусната на гърдите му. И тук имаше няколко рани, които му напомняха колко храбро се бе борила, за да го спаси. Споменът за това как се е надвесила над него, докато лежеше на скалата, не бе само сън. Сигурно го е намерила и е отишла да повика помощ. Като знаеше как се бе държал с нея, когато пристигна в Клакхтром, направо се учудваше защо си е направила труда.

Жена му, помисли си той, поглеждайки към лицето й, възхищавайки се на извивката на дългите й гъсти мигли.

Страстната малка Илса Камерън, сега Макенрой. Дърмот вече можеше да си спомни почти всичко, което се бе случило помежду им, преди тежките удари да запратят образа й в черна дупка. Беше се опитвал да устои на страстната й природа, само за да разбере, че преди също бе пробвал и се беше провалил, не можейки да остане далеч от нея. Сега ясно си спомняше сбогуването им, миговете, в които правиха любов, както и обещанието да се върне за нея.

Колко ли е била наранена, когато той не се бе появил, нито беше пратил вест. А дори не искаше да си спомня колко пъти я беше наранявал, след като бе дошла в църквата. Дърмот си помисли, че това е лошият му късмет. Точно когато реши, че иска да страда от загуба на памет, си спомняше всичко. Нищо чудно, че не бе говорила за любов, след като се венчаха. Нямаше да е изненадан, ако бе убил привързаността й напълно.

Колебливо повдигна едната си ръка и я сложи върху нейната. Въпреки болката, той все още можеше да се движи и това бе голямо облекчение. Беше натъртен, но не и потрошен. Което значеше, че няма да е безпомощен още дълго време. Скоро щеше да поднови търсенето на този тайнствен враг, който искаше да ги нарани.

Но какво щеше да прави с нея, зачуди се той, докато я гледаше как се събужда. Дърмот вече разбираше защо тя разгорещяваше кръвта му, защо му се налагаше постоянно да си напомня да не й вярва, и защо, въпреки отчаяните си опити да задържи контрола над живота си, той все повече и повече се обвързваше с нея. Умът му можеше и да я бе забравил, но не и сърцето му. Нищо чудно, че бе прекарал толкова много време объркан и раздразнен.

Когато тя най-после отвори очи, той се усмихна и се опита да не се обижда от предпазливия й поглед.

— Как се чувстваш? — попита Илса, без да е сигурна как да разбира почти нежното му изражение.

— Сякаш някой ме е съборил на земята и дузина тежки момчета са танцували върху мен.

Илса се усмихна леко.

— Мислим, че нямаш нищо счупено.

— Не, добре съм и съм все още цял. Само леко посмачкан. А ти как си?

Преди Илса да успее да отговори, някой почука на вратата. Тя бързо скочи да я отвори и бе едновременно облекчена и разочарована, виждайки Джорди на прага. Дърмот със сигурност щеше да приветства мъжката помощ. И макар част от нея да искаше да остане и да се наслади на промяната в поведението на Дърмот, другата искаше да избяга от тук колкото се може по-бързо, преди да се е направила на глупачка. Тя реши да послуша страхливата си страна, измърмори, че има нужда от баня и храна, и избяга от стаята. Нежният поглед на Дърмот й даваше надежда, но тя и преди бе имала очаквания, а съпругът й ги бе стъпквал безцеремонно. Беше крайно време да стане предпазлива.

* * *

— Изумително е какво може да направят с мъжа чисто тяло, чисти дрехи и пълен стомах — каза Дърмот и се облегна на пухените възглавници, докато Джорди разчистваше стаята.

Джорди кимна и спря да погледне към Дърмот, почесвайки се по черно-сивата си брада, израсла на странно издадената му напред брадичка.

— Интересното е как един удар по главата може да върне паметта, след като е била загубена именно след удар по главата.

— Да — Дърмот направи гримаса, — част от паметта, все още не цялата. И въпреки това имам да направя няколко извинения, особено на жена си.

— Да — съгласи се Джорди, вдигна подноса, с който бе донесъл храна на Дърмот, и се насочи към вратата. — Жалко е, че сте бил нападнат скоро след като сте подписал документите и така сте изгубил цяла година с момичето.

Дърмот се загледа към вратата, която се затвори зад Джорди. Макар да не бе отправил никакви обвинения, думите на мъжа прогониха спокойствието, което бе чувствал. Той се плъзна по възглавницата, изведнъж почувствал всяко нараняване по тялото си. Освен това всичките му съмнения и страхове се бяха завърнали. Не искаше да подозира Илса, но това го направи още по-решен да внимава. Дърмот бе заслепен преди и това му коства много. Нямаше да позволи това да се повтори.

* * *

Илса се събуди простенвайки, болеше я цялото тяло. Не беше толкова зле, колкото Дърмот, но прекалено се бе претоварила, докато се опитваше да го спаси. Отваряйки едното си око, тя погледна към прозореца — вече бе сутрин. Щом разбра, че Дърмот е буден, контактен и не страда от други наранявания, се беше изкъпала, яла и след това се бе сринала на леглото. Заради изтощението бе спала толкова дълго, почти цял ден, но все още чувстваше лека вина за това. Ако не друго, то децата щяха да се чудят къде е, а и след като видяха баща си толкова лошо ранен имаха нужда от цялата утеха и подкрепа, която можеше да им даде.

Възможно най-внимателно седна на леглото. Ако болките, които изпитваше, бяха индикация за нещо, то беше, че ще се движи като старица през следващите няколко дни. Ако знаеше, че едно от задълженията й като съпруга щеше да е да дърпа мъжа си по стръмна скала, щеше да се омъжи за някой по-дребен мъж. Тъкмо успя да се примъкне до края на леглото и да отпусне крака на пода, когато в стаята влезе Гай. Илса издиша облекчена. Макар че не бе много склонна да го признае, щеше да има нужда от помощ при обличането.

— Изглеждаш все едно са те влачили по неравен път — каза Гай и сложи подноса с хляб, сирене и сайдер на сандъка до леглото. — Разранена ли си?

— Да. — Илса стисна очи, когато Гай й помогна да се изправи. — И схваната също.

— Не съм изненадана. Да не си въобрази, че си Сигимор, та си влачила този твой огромен съпруг, мислейки, че няма после да страдаш заради това?

— Не можех да го оставя да умре.

— Не, не си могла, макар че, имайки предвид начина, по който се отнася към теб, малко жени биха те винили, ако го бе направила.

Илса се усмихна вяло, докато Гай й помагаше да отиде до купата с вода до камината, за да се измие.

— Това е последната причина да държиш зъл глупак около себе си. — Тя видя, че Гай я гледа напрегнато, докато почистваше зъбите си с мокра кърпа. — Какво те тревожи?

— Харесва ти да си в леглото с него, нали?

— О, да! Той ме кара да горя. Страстта, която ни събра заедно, все още е много силна. Както преди ти казах, Гай, това, което ти беше строено, няма нищо общо със страстта. Било е атака и покушение. От това, което каза миналия ден, мислех, че си разбрала.

— Да, мисля, че го разбирам, през повечето време. Скоро ще го приема напълно. Гневът на Дърмот ме кара да се боя за теб и все пак ти ходиш в леглото му всяка нощ и на сутринта не си наранена. Дори да е разярен, никога не би те ударил. Всеки път, щом те докосва, не виждам в погледа му намерение да те нарани. Това е толкова различно от всичко, което познавам, и от всичко, което съм виждала.

— Онези мъже…

— Нямам предвид само мъжете, които ме нараниха. Баща ми беше жесток към майка ми. Съпрузите на сестрите ми са жестоки към тях. Баща ми никога не се е колебал да вдигне ръка срещу детето си. През целия си живот съм била свидетел, че мъжете са безжалостни, зли и брутални към жените си. Тогава дойдох да живея при теб и не виждах много мъже и жени, които живеят заедно. Но сега знам, че това, което приемах за нормално, не е пълната истина.

— Не, не е — отговори Илса, докато с помощта на Гай съблече долната си риза и започна да се мие. — Често срещана, но не единствената истина. Досега трябва да си разбрала, че братята ми никога не биха вдигнали ръка срещу жена. Нито пък някой Макенрой. Мисля, че можем да се доверим на думата на лейди Джилиан по този въпрос.

— Да, да я гледам около огромния й съпруг беше полезно за мен. Онзи леърд е твърд мъж, толкова силен, че може да прекърши врата й само за миг, но тя не се бои от него. Не ми отне много да осъзная, че той по-скоро би отсякъл ръката си, преди да нарани жена си. — Гай се усмихна. — Мъжът е толкова рязък в говора и маниера си, затова грижата към жена му може да не е толкова очевидна, но знам, че е там. Веднъж ги видях, докато се качваха нагоре по стълбите. Той държеше задната част на тялото й с грубите си мъжки ръце, но лейди Джилиан се кикотеше. И тогава… — Гай сплете ръцете си, вдигна ги към гърдите си и въздъхна.

— И тогава какво? — попита Илса, когато Гай не продължи.

— И тогава я нарече „моя радост“ — каза тихо Гай. — Толкова прости думи, но чувствата зад тях бяха наистина силни. Можеше да се доловят в гласа му. — Поклати глава и започна да помага на Илса да се облече. — Тогава осъзнах, че с цялото си сърце искам някой ден да намеря мъж, който да ми говори точно така.

Илса беше безкрайно щастлива, че Гай се възстановява след жестокостта, която бе преживяла, но също така почувства завист.

— Това, че желаеш подобни неща, показва, че се възстановяваш. — Въздъхна, когато Гай й нахлузи роклята и я бутна да седне на един стол. — И си права, това е мечтата на всяка жена.

— Въпреки че си е изгубил паметта, сър Дърмот трябва да ти говори така — каза Гай, докато решеше косата на Илса.

— Правеше го. Но сега тези думи са само проклет спомен.

— Нито веднъж ли не омекна, не ти ли каза нещо мило?

— Ами не знам дали може да го наречем мило. Когато страстта го завладее, забравя, че не ми вярва, че ме мисли за лъжкиня и вероятна убийца. Когато кръвта му кипи, не ми говори любовни слова, но казва някои много мили комплименти. А когато се успокои, рядко се връща към обвиненията, обидите и гневните думи. Между нас има примирие.

— Това е добре, нали? — попита Гай, когато свърши със сплитането на косата на Илса.

Илса погледна тъжно Гай и се изправи бавно.

— Да, но също така може да означава, че той иска да задоволи мъжките си потребности, и подозира, че може да изглежда слаб, ако спре да се държи с мен цинично и да ме обижда. Поведението му към мен е същото като в началото.

— Вероятно. Но съм сигурна, че има не едно и две момичета в Клакхтром, които биха задоволили тези негови нужди, ако го изриташ от леглото си.

— Не и ако искат да доживеят до следващия си рожден ден — провлечи Илса и тръгна да излиза от стаята.

Гай се засмя леко, като я последва към голямата зала.

— Е, на твое място не бих отхвърлила страстта му. Знам, че има приказка, че любовта на мъжа минава през стомаха, но мен ако питаш, тя минава малко по-ниско.

Илса се ухили и поклати глава.

— При Дърмот този път лежи затрупан в паметта му. Когато се събуди в първия миг, виждайки погледа му, реших, че си спомня всичко, че това нараняване, което бе отнело спомените му, сега ги е върнало. Тогава Джорди влезе в стаята.

— Е, значи ще провериш дали паметта му се е върнала, когато се озовеш в леглото му — каза Гай, когато влязоха в залата и тръгнаха към местата си.

Една от прислужниците побърза да им донесе хляб, сирене, ябълки и две кани с козе мляко, затова Илса нямаше как да отговори. Намаза филия хляб с тънък слой мед и почти се усмихна на нетърпеливия поглед на Гай. Момичето определено се възстановяваше от изпитанието и оставяше мъката след себе си.

— Илса, смяташ да се върнеш в стаята на мъжа си, нали? — попита Гай.

— О, да — отвърна Илса. — Дълг на съпругата е да бъде до мъжа си, когато е болен или ранен. Ще отида до леглото му, за да го гледам как спи. По-късно.

— По-късно?

— Да, след като се нахраня и видя децата си. Може би дори след като поработя в градината.

— Това може да отнеме цял ден.

— Да, така е. — Тя се усмихна, когато Гай се засмя, но бързо стана сериозна. — Знам, че не съм усмихната и ведра през цялото време, но се старая. Разбирам какво го тревожи и затова мога да простя повечето му обиди и обвинения. Но аз спасих жалкия живот на този глупак, и ако след това не може да ми се довери, няма какво повече да направя. Очевидно е, че не мога да остана студена към него, но повече няма да се боря, за да му се докажа. От днес възнамерявам да вървя по собствения си път. Няма повече да се опитвам да измислям начини да го накарам да си спомни за мен, да ми се довери или да го е грижа за мен. Когато, или ако, съпругът ми види истината, тогава ще можем да изградим брака, който трябва да имаме. Все още ще съм негова жена, ще топля леглото му, ще обичам децата му и ще се грижа за дома му, но няма да се опитвам да го накарам да види истината. Смятам, че сега е негов ред да се докаже пред мен.

* * *

— Спомняш си всичко? — попита Нанти, отпускайки се на стола до леглото на Дърмот.

— Да — отвърна Дърмот, отпивайки от ейла си, докато се опитваше да игнорира болката, която разтърси тялото му при лекото движение. — Е, почти всичко. Някои неща са все още забулени в сянка, но съм сигурен, че скоро ще се изяснят.

— Значи знаеш, че Илса ти е наистина съпруга.

— Да, спомням си размяната на обети.

Дърмот също така помнеше обещанията, които си бяха дали. Тя бе прогонила горчивината, бе успокоила болката и му бе дарила радост. Но тогава, след като бе подписал документите, правейки я своя съпруга, той едва не бе убит. Оглупелият му ум не искаше да повярва, че Илса има нещо общо с нападението, но наскоро тези съмнения отново се появиха. Някой го искаше мъртъв и сега Илса бе единственият човек, който щеше да има полза. Дърмот знаеше, че не може да игнорира това, само защото тя караше кръвта му да кипи.

— Защо се мръщиш? — попита той Нанти забелязал мрачното настроение на брат си.

— Все още не я приемаш — установи Нанти.

— Някой се опитва да ме убие и последното нападение го доказва, а тя е единственият заподозрян в момента.

— Ако те е искала мъртъв, защо ще рискува живота си, за да спаси безполезния ти задник?

— За какво говориш?

— Нали каза, че паметта ти се е върнала?

— Да, или поне част от нея. Когато паднах върху онази скала, изгубих съзнание и отворих очи едва вчера. Щом се събудих, видях драскотините и синините по нея, и помислих, че се е опитала да ме спаси, но сега се чудя защо въобще е била там. Няма как да зная със сигурност, защото бях в безсъзнание.

След като изгледа Дърмот за момент много внимателно, Нанти му разказа всичко, което бе сторила съпругата му. Беше удивително да мисли човек, че толкова дребна и слаба жена като Илса, можеше да направи всичко това сама. Но брат му бе прав да спори, че някой, който го иска мъртъв, не би се борил така ожесточено, за да го спаси. Дърмот си налагаше да не отхвърля напълно подозренията към Илса. Но тя може да е изпълнявала някакъв дяволски план, който е съставила със семейството си. Може би, след като е нямало никой от тях, който да й помогне, тя да не е можела да го убие сама. Слабо оправдание за смелата й постъпка, но той реши да се вкопчи в него.

Връщането на паметта му бе истинско облекчение, въпреки начина, по който се бе случило. Със сигурност щеше да срещне доста трудности да се справи хладнокръвно с всичко това. Искаше да вярва на Илса така, както й вярваше преди година, искаше да си върне онова време на радост и спокойствие, но сега животът му бе в опасност. Единствените хора, на които можеше да се довери напълно, бяха семейството му.

— Илса не изглежда наранена — каза Дърмот, когато Нанти довърши историята си.

— Е, не тя е паднала по склона, нали? — отвърна Нанти. — Както сам видя, тя има синини и драскотини, и доста болежки, но не нещо сериозно. Спи, откакто ти се събуди миналата сутрин. Когато се движи, се вижда, че е скована, и че я боли, но все пак стана от леглото и се зае за работа.

— Не е идвала тук, а вече е късен следобед.

— Може би има нужда да си почине от непрестанните обиди и подозрения на съпруга си.

— Проклятие, Нанти, някой се опитва да ме убие! — ядоса се Дърмот и опита да остави празната си халба на масата до леглото, но движението се оказа много болезнено. — Благодаря ти — промърмори той, когато Нанти взе халбата. — Отказваш да приемеш, че Илса и роднините й имат най-много причини да ме искат мъртъв, и все пак не ми даваш никой друг заподозрян — каза, когато брат му седна отново.

Нанти въздъхна и вдигна крака, поставяйки ги на леглото на Дърмот.

— Откакто Ангъс се върна в Ал-давок, се опитахме да измислим кой може да предяви претенциите си към Клакхтром, смятайки, че има повече права от теб, но не намерихме такъв човек. Тези земи са били на Макенрой прекалено много години, а ние сме последните от семейното ни дърво. Сигимор, Тейт и аз се замислихме дали не е някой от бившите любовници на първата ти съпруга, които вярват на слуховете и те винят за смъртта й.

— Тя умря, защото бе взела отвара, която да я отърве от детето, което е носела. Успяла е в този свой грях, но получила кръвоизлив, който не можел да бъде спрян. Илса каза това на братята си, когато чули слуховете в селото. Джилиан и Конър също чуха историята. Детето не е било мое — каза Дърмот на шокирания си брат. — Не бях спал с нея повече от година.

— И реши да скриеш това от нас.

— Да. Не знам защо. Целият свят, дори майка й знаеха, че е курва — той направи гримаса. — Може би, защото бе мъртва и не виждах причина да петня името й още повече.

— Да, но тази твоя милост е позволила на слуховете да се разпространяват и има хора, които вярват, че си я отровил. Може би е този, чието е било детето. Може би е знаел, че е била бременна и те вини за смъртта и на детето си. Тейт и Сигимор преследват мъжете, които те нападнаха този път. Може да открият нещо полезно.

Дърмот въздъхна и се облегна на възглавниците зад себе си.

— Анабел не е имало как да предположи кой е бащата на детето й. Може да е някой от дузина мъже.

— Тук истината не е важна. Важно е само един глупак да вярва, че е било негово. Ако някой мъж е смятал, че е обвързан с нея, че тя е неговата любов, както той нейната, може да потърси отмъщение за изгубената си възлюбена и детето им.

— Не мога да повярвам, че някой може да е толкова глупав. Анабел се правеше на мила и сладка, и успя да ме задържи оплетен в мрежите си само за месец след като се венчахме. Първия път щом я хванах с друг, спря с игричките. Затова не мога да съм сигурен, че малката Алис е мое дете. Анабел не беше вярна на никой мъж, и дори не се преструваше на такава.

— Е, според мен е много по-вероятно някой да иска да отмъсти за смъртта на Анабел, отколкото Илса и семейството й да се опитват да те убият от алчност.

— Докато не открия убиеца, всеки извън семейството ми е заподозрян. В момента Илса е най-очевидният заподозрян. Никой не може да отрече факта, че след като ме принудиха да подпиша документите, само няколко часа по-късно едва не бях убит. Дай ми нещо по-подозрително от това, и ще съм готов да го обмисля, дори да е само за доброто на синовете ми.

— Както желаеш — каза Нанти. — Все още си запазвам правото да не съм съгласен с теб, но ще държа всички под око. Да шпионирам ли и Одо? Само на пет години е, но е много умно хлапе. Сигурно може да бъде и зъл.

— Много забавно. Ако не бях почти осакатен, щях да ти покажа точно колко забавен си ми, като те накарам да се търкаляш стенещ на пода. — Дърмот потърка стомаха си и се намръщи към вратата. — Не е ли време за вечеря?

— Нима очакваш жена ти да ти я донесе?

— Защо не? Тя ми е съпруга. Неин дълг е да се грижи за нуждите на мъжа си.

— Радвам се, че Джилиан не е тук, за да те чуе — каза сериозно Нанти. — Очакваш много от жена, с която се отнасяш толкова зле.

— Тя бе тази, която дойде тук, изисквайки да ми бъде съпруга. — Брат му го караше да се чувства виновен и това не му харесваше. — Дори да не й вярвам, все пак може да ми е от полза.

— Направо съм учуден, че я прие в леглото си. Не се ли боиш, че каквато е зла, може да опита да те убие?

— Няма как да ме нарани, докато лежи гола под мен.

Дори докато изговаряше думите, Дърмот съжали за тях. Още повече съжали, когато чу, че вратата на спалнята се отвори. Инстинктивно усети, че Илса е влязла. Когато погледна към нея, премигна виновно. Тя носеше поднос, отрупан с неща за ядене и пиене. Изражението й му каза, че с радост би пробила дупка в глупавата му глава. Дърмот се стегна, когато тя пристъпи към леглото. Въздъхна облекчено, когато единственото, което направи тя, бе да тръшне подноса толкова силно на масичката, че чиниите да издрънчат. Надяваше се да не му личи колко неудобно се чувства в момента.

— Винаги мога да опитам да разкъсам гърлото ти със зъби — провлечи тя и реши, че шокираният му поглед почти бе достатъчен да заличи болката от жестоките му думи. Почти. — Яж. Имаш нужда от сили.

— Къде отиваш? — попита той, когато тя се обърна да си тръгне.

— Смятам да вечерям в голямата зала, след което ще пожелая на децата лека нощ и ще си легна.

— Леглото ти е тук.

— Не, леглото ми е в стаята от другата страна на коридора.

— Мястото на една жена е в леглото на мъжа й. Веднага ще си преместиш вещите тук.

Илса едва се сдържа да не го удари, казвайки си, че вече е достатъчно наранен. За миг се замисли дали да не откаже да споделя леглото му, но тъжният факт беше, че с това нямаше да постигне нищо. Вероятно той щеше да види в това още едно доказателство, че не трябва да се доверява на жените. Леглото си оставаше единственото място, където се държаха като всяка нормална семейна двойка. Това бе мястото, където той й отдаваше страстта си и не й показваше гнева и недоверието си. Не можеше да пренебрегне това, тъй като така щеше да се откаже от всяка възможност да промени мнението и чувствата му. Освен това се съмняваше, че би могла дълго да издържи да потиска страстта помежду им.

— Ще се върна тук, когато оздравееш — каза тя и стисна юмруци, когато на лицето му се разля широка усмивка. — Все пак, след като имам съпруг — каза тя с измамно сладък глас, — ще е глупаво да страня от единственото нещо, в което е добър.

Дърмот зяпна с отворена уста затръшващата се врата, след което се обърна към Нанти:

— Чу ли я тази малка вещица?

— Да. Поне каза, че си добър в това — задави се Нанти, преди да избухне в смях.

Беше очевидно, че няма истински съюзник в лицето на брат си, помисли си намусено Дърмот. Или поне не го подкрепяше в подозренията му към Илса. Той изгледа лошо кискащия се Нанти, преди да насочи вниманието си към яденето. Първото нещо, щом оздравееше, щеше да бъде да прави любов с нахалната си съпруга, докато не й се завие свят. А второто — щеше да завре лицето на кикотещия се брат в калта.