Хана Хауъл
Шотландски младоженец (22)

Двадесет и втора глава

Илса изсумтя леко от изненада, когато вратата на колибата се отвори рязко. Тя се обърна да види кой от братята й влиза толкова грубо, без да почука, и едва не изпищя. Дърмот стоеше на входа със скръстени на гърдите ръце и я гледаше. Одо беше до него и изглеждаше точно като баща си, с изключение на тъмната коса. Зад тях можеше да види Тейт, Лиъм, Нанти и Сигимор, всеки от тях ухилен до уши, карайки я да й се прииска да ги удари.

Тя отчаяно искаше да каже нещо умно, но нищо не й дойде на ум. Тъй като бе избягала от съпруга си като изплашено дете се съмняваше, че може да измисли думи, които да бъдат сметнати за забавни. Илса мълчаливо си призна, че е засрамена от поведението си, но по-скоро би заковала краката си за пода, отколкото да го признае. Нито щеше да позволи останалите да видят собствената й страхливост.

— Добър ден, съпруже — каза тя, взимайки една чаша и я постави на масата. — Сигурно ще искаш да пийнеш нещо след дългото изморително пътуване. — Тя се зачуди защо му отне три дни да я последва и се опита да не започне да се самосъжалява. Нали все пак искаше време да помисли?

— Разбирам. — Той я гледаше как слага каната на масата с присвити очи. — Много добре, ще се престоря за малко, че играя играта ти. — Пристъпи напред и седна на масата, а Одо го последва бързо.

Поглеждайки към четиримата мъже пред вратата, тя попита.

— Влизате ли?

— Точно се чудихме дали е безопасно — каза Тейт, когато въведе останалите трима в колибата и се настаниха до Одо.

— И защо да не е? — попита Илса, наливайки ейл на мъжете, а на Одо козе мляко.

— Може би разбират колко подразнен може да е един мъж, щом се събуди и разбере, че жена му го е изоставила — обясни Дърмот. — Тръгнала си е през нощта като крадец?

— Всъщност си тръгнах, след като се съмна. Просто ти си спал до късно.

Илса забеляза как очите на другите мъже се разшириха, а Дърмот присви своите. Дори Одо спря да пие млякото, за да я изгледа. Какво я накара да го дразни така, не бе ясно, но сега едва ли щеше да успее да го спре. Тъй като мъжете бързаха да изпият ейла си, тя подозираше, че не след дълго двамата с Дърмот щяха да останат сами. А Илса не бе сигурна, че го иска.

— Имах нужда от почивка, след като жена ми буквално ме изцеди през нощта — провлече Дърмот и се наслади на начина, по който тя се изчерви. Бе убеден, че е изкушена да хвърли каната по главата му. — След такава нощ, естествено, бях доста изненадан, когато разбрах, че си избягала от къщи.

Точно когато отваряше уста, за да отговори на възмутителната му забележка, Сигимор се изправи на крака.

— Благодаря за ейла, момиче. Ще те оставим да поговориш със съпруга си — той грабна Одо и побърза да го изнесе от колибата, а останалите го последваха.

— Но аз трябваше да остана при татко, за да съм сигурен, че няма да каже нещо глупаво — протестираше Одо.

— Мисля, че следва да бъдат казани много глупави неща, момче — каза Лиъм, — но трябва да ги оставим. По-късно може да се върнеш и да оправиш нещата, ако има нужда.

Илса проследи как вратата се затваря зад тях, преди да погледне към Дърмот. Той се усмихваше. Искаше й се да не бе позволила на Гай да отведе близнаците на гости в крепостта при вуйчовците им. Начинът, по който той бавно пиеше ейла си, й показа, че е много по-спокоен от нея, въпреки гнева, който чувстваше в него. Не вървеше на добре. Тя си наля чаша ейл и седна пред него.

— Свърши ли с говоренето? — попита той и почти се засмя, когато тя му се намръщи.

Развеселеният поглед на красивото му лице я подразни. Беше осъзнала, че се е държала страхливо, дори детински, задето бе избягала у дома, само защото бе разстроена и объркана. Гледайки го разбра, че той мисли същото. Освен това се почувства изплашена. Беше я страх, че той просто ще я замъкне обратно в Клакхтром, без нещата между тях да се оправят. Освен това се боеше, че той ще поиска това, което му бе дала преди година, но вече нямаше как да бъде същото.

Откакто се бе върнала в малката си колиба, Илса бе мислила много. Беше дала на Дърмот всичко, което имаше, още първия път, в който станаха любовници. Спомняйки си предишната страст между тях, тя бе осъзнала, че той дори и тогава не й бе говорил за любов. Просто тя глупаво бе решила, че сладките думи и горещите прегръдки значат, че я обича. Когато той замина, тя се бе вкопчила в мечтите и вярата си в него, сигурна, че ще се върне за нея. С всеки изминал месец без вест от него тези мечти и тази вяра бавно се бяха превърнали в прах и бяха оставили само скръб след себе си.

Но любовта й така и не умря. Илса не мислеше, че някога би могла да умре. Но тя се бе постарала да я погребе много, много дълбоко. Въпреки всичките й планове да спечели сърцето му, откакто заживя в Клакхтром, сега тя знаеше, че никога не е възнамерявала отново да освободи тази силна любов. Не би посмяла от страх, че старата болка може да се върне и тя отново ще се почувства изоставена и забравена. Бе харесала брака си такъв, както беше — страстен, но безопасен за сърцето й, искаше между тях да има само доверие.

И тогава той бе започнал да я ухажва. Заради сладките думи, нежността, намеците за привързаност, зад които можеше да се крие любов, й беше много трудно да го държи на разстояние. Една част от нея бе повече от нетърпелива да му даде всичко… сърцето, душата и ума си… Беше започнала да се връща отново към живота и това я бе ужасило. Все още я ужасяваше.

— Илса — каза Дърмот, подразнен от начина, по който тя го игнорираше, — защо ме напусна?

— За да помисля — отвърна тя, борейки се с паниката, която се зараждаше вътре в нея. — Да, да помисля, точно както очевидно са ти казали всички. Има много неща, които трябва да обмисля. След като пристигнах в Клакхтром, преживявах шок след шок. Маргарет, да стана майка на осем деца, вместо на две, някой да се опитва да те убие, да убие мен, загубата на паметта ти. Почти нямаше спокоен момент, в който само да помисля малко, нали?

— Илса, дърдориш — каза той и хвана ръцете й. — Знам, че не ти беше лесно. Беше притисната — той целуна ръцете й, — а през цялото време аз не се държах добре с теб. Да, бях изгубил паметта си, но не мога да обвинявам това за всичките си грешки. Но сега, моя Илса, аз си спомням всичко. Колко сладка беше, страстните ни часове заедно, плановете и обещанията, които си давахме. Искам всичко това обратно, Илса.

Той бе удивен, когато тя дръпна ръцете си от него и скочи на крака. За момент почувства болка, невероятно силна, заради отхвърлянето, но после се вгледа в нея. Илса изглеждаше повече от разстроена или объркана, тя беше ужасена. Този проблем помежду им явно бе много по-дълбок, отколкото бе осъзнал.

— Защо се опитваш да промениш всичко? — попита тя, а в гласа й се долови силно отчаяние.

— Надявах се да променя нещата, за да имаме отново онова, което имахме преди.

— Не можем. Не го ли разбираш?

— Не, не го разбирам. Оставаш при мен, когато се държа лошо с теб, и бягаш, когато се опитвам да поправя грешките, които съм направил.

— Всичко се обърка още преди година, когато не се върна за мен и не ми изпрати вест.

Тя тропна с крак и покри очите си с ръка щом осъзна, че плаче.

— Толкова много се опитвах да вярвам в теб, в това, която бяхме споделили. Опитвах в продължение на три месеца и тогава приех истината, че ти никога няма да се върнеш. Приех го. — Сложи ръка над сърцето си, щом почувства старата остра болка. — И тогава трябваше да дойда да те търся. Имахме двама сина. Не можех просто да се крия тук, отричайки правата, които те имаха. О, и аз те намерих, нали? Коленичил пред свещеника, за да се венчаеш за Маргарет.

Шокът да види Илса разплакана накара Дърмот да остане като прикован на мястото си, но сега той се изправи и пристъпи към нея. Звучеше така, сякаш любовта, която бе таяла към него, бе умряла под прекалено многото силни удари. И все пак ако цялата й любов към него бе изчезнала, защо е толкова разстроена, толкова изплашена да чуе любовните му думи?

— Знаеш защо бях на път да се оженя за Маргарет — каза той. — Бях забравил…

— Знам го! Знам всичко това, наистина. В ума си. Зная, че ме бе забравил, че не знаеше, че имаш синове-близнаци, за подозренията, знам всичко. — Опитвайки се да спре да реве и да се успокои, Илса успя само да се разплаче по-силно. — Приех го. Реших, че просто трябва да започнем от начало. Щях да се докажа пред теб. Налагаше се. И това приех.

— Но сега мислиш, че не можеш да приемеш мен? Това ли е? — Той застана близо до нея и погали косата й.

— Не бъди идиот.

Малкият й юмрук се заби толкова силно в ребрата му, че Дърмот простена. А след това се усмихна. Не знаеше какво тревожи Илса, но беше очевидно, че все още я е грижа за него. Как можеше да е толкова сигурен, само защото го бе нарекла идиот? Просто го знаеше. Сега тя имаше нужда от побутване, за да му каже всичко, което я безпокои. Мразеше да я вижда да плаче, да е толкова разстроена, но се колебаеше дали да я успокои. Истината трябваше да бъде казана. Можеше да има нужда от някои обяснения, но трябваше да се каже. На него също щеше да му се наложи да й разкрие някои неща за себе си с надеждата всичко между тях да се оправи.

— Ако дори за миг бях видяла, че ми се доверяваш, всичко щеше да бъде наред — продължи тя. — Мислех, че знам какво искам, но тогава ти си върна паметта и започна да ми говориш сладко, да ми даваш подаръци и осъзнах, че не знам какво очаквам да получа. Ти отново се оживи и това ме изплаши. Не мога да го понеса. Не съм толкова силна.

Дърмот не можеше да се сдържа повече. Сълзите й му причиняваха силна болка, особено след като знаеше, че той е причината. Прегърна я силно, целуна върха на главата й и нежно започна да милва стройния й гръб.

— Спокойно, Илса, всичко ще бъде наред — каза той.

— Не, няма да бъде. — Тя остана скована само за миг, преди да обвие ръце около кръста му и да притисне лице към гърдите му. — Аз съм страхливка, криеща се слабачка. — Макар плачът да бе намалял, тя се чувстваше пресушена.

— Ти си една от най-силните жени, които познавам.

— О, не! Аз избягах. Избягах, защото започна да ги възраждаш и аз се изплаших.

— Какво съм започнал да възраждам?

— Цялата любов и вяра, която ти бях отдала преди година. Мислех, че е това, което искам, но не е така. Не мога да го понеса — каза тя, борейки се с нуждата да заридае. — Болеше толкова силно, когато не се върна за мен.

— О, Илса, иска ми се да мога да променя това, но не мога.

— Знам го. Но не виждаш ли? Загърбих всичко, погребах го дълбоко. Когато дойдох в Клакхтром, осъзнах, че ми се е изплъзнало и се е освободило, в добавка към болката, че не ме искаш и не ме помниш. И сега ти просто изравяш всичките погребани чувства и нямам сили да ти попреча.

— Илса, скъпа, какво те кара да мислиш, че не те обичам? — Той усети как тя се стегна в ръцете му.

Илса се зачуди дали със сълзите не е изтекъл и разума й.

— Моля?

Дърмот нежно обхвана с ръце малкото й лице, повдигайки го към себе си.

— Обичам те. — За миг на лицето й се изписа учудване и наслада, но тогава тя му се намръщи.

— Не можа ли да ми го кажеш преди това? Не можа ли да ми го кажеш преди година, или когато си го спомни? Не можа ли да ми го кажеш, докато ми подаряваше цветя, или когато ми даде пръстена, или дори когато правехме любов?

— Ами не бях напълно сигурен, докато не видях как Маргарет се опитва да те накълца с меча си.

Илса едва не го удари. Тя отстъпи назад и гневно изтри с ръка сълзите от очите си. Не бе разстроена от факта, че му е отнело толкова време да го разбере. Знаеше, че мъжете обикновено бавно осъзнават важните неща. Разяри я това, че го е знаел от почти три дни, а не й е казал нищо.

— Ако ми го беше казал поне веднъж, нямаше да се замисля дори за миг, нямаше да се боя от това какво мога и какво не мога да сторя, нито да се питам какво искам и какво не.

Дърмот бързо я дръпна отново в прегръдките си и я целуна.

— Исках да те ухажвам, да излекувам част от раните, които знаех, че съм нанесъл. — Целуна я по шията под ухото. — Спомних си как ми казваше, че ме обичаш, и с ухажването исках да те накарам да ми го кажеш пак. — Близна нежната извивка на ухото й, почувства я как тръпне и се успокои. — Можеш да ми го кажеш сега.

— Какво да ти кажа?

— Илса — простена тихо до шията й.

— Мисля, че може да изчакам толкова дълго, колкото чака и ти, за да ми го кажеш.

— Два или три дни?

— Не, по-скоро петнадесет месеца. — Усмихна му се сладко, когато той я погледна. — Не можеш да принудиш човек да изрече тези думи.

— Не мога ли? — Вдигна я на ръце и я понесе към спалнята. — Ще видим това. Подозирам, че мога да те накарам да го кажеш.

* * *

Очевидно можеше, помисли си Илса, отпусната върху тялото на съпруга си, опитвайки се да се възстанови след правенето на любов. Знаеше какво ще предприеме, хвърляйки му подобно предизвикателство, и беше изненадана, че този път той не успя да я изненада. В сърцето й имаше частица възмущение от това колко много бе изстрадала, докато копнееше да чуе двете прости думички. Но страстта бързо изгори това негодувание. Помогна й и да разруши последните стени, с които се бе опитвала да защити сърцето си.

Илса простена протестиращо, когато той я сложи да легне на една страна и стана от постелята. Минута по-късно потръпна, когато Дърмот почисти следите от правенето на любов. Когато отново се качи на леглото и я прегърна, тя му отвърна с готовност. Облегна лице на рамото му, а пръстите й се заровиха в косъмчетата на гърдите му.

— Кога заподозря, че може би ме обичаш? — попита тя.

Дърмот нежно погали косата й.

— Когато застанах на поляната, където правихме любов за пръв път. Признавам, че не мислех за любов, но почти можех да чуя как ми казваш, че ме обичаш, и исках да го чуя отново, както ми го каза току-що. Три пъти. — Усмихна се, когато тя го оскуба силно. — Това, което си спомних, бе страстта, сладкото отдаване и мира, който бях почувствал.

— Мир ли? — Илса бе мислела, че му е донесла известно спокойствие преди година, но наскоро бе започнала да се съмнява в това.

— Да, мир. Беше минало много време, откакто бях чувствал такова спокойствие. Преследвах го, опитвайки се да го намеря в обятията на други жени почти година, преди да те срещна. Братовчедите ти грешаха относно слугинята в кръчмата — колебливо каза той, когато тя понечи да каже нещо. — Да, тя ми изпращаше подканящи усмивки и аз се чудех дали да приема, но после реших, че ще е само загуба на пари. Истината е, че една от причините да реша да се оженя за Маргарет беше, че не бях взимал жена в леглото си от година. Не можех да разбера защо. Мисля си, че част от мен те е помнела. Това ме тревожеше. Много се колебаех. Постоянно имах чувството, че е грешно да се оженя за Маргарет и колкото повече наближаваше деня, толкова повече това чувство нарастваше. Както и сънищата.

— Какви сънища? — попита Илса, целувайки гърдите му.

— Постоянно сънувах един гневен, червенокос елф, обграден от орда страховити демони. — Усмихна се, когато тя се облегна на него, кискайки се.

— Значи част от теб е помнила мен и семейството ми — засмя се тя и отново зацелува гърдите му.

— Да. Доста ме поизмъчи.

— Радвам се — каза тя, леко захапвайки твърдия му стомах.

Дърмот се разсмя.

— Постоянно трябваше да си напомням, че не бива да ти вярвам, че си една от заподозрените, единствената, която може да има изгода от смъртта ми.

Тя можеше да чуе гнева в гласа му.

— Не ми харесваше това, че не ми се доверяваше, и ме болеше, но разбирам.

— Ти го прие.

— Да, приех го.

— Както прие шестте ми деца, някои от които дори може да не са мои.

Илса го погледна, докато милваше силните му бедра.

— Те са твои деца. Само защото са създадени от семето ти, не значи, че трябва да приличат на теб. Но повечето приличат. Одо има твоите очи, както и Иуърд. Айви прилича на Макенрой, а Алис и Грегор имат същата коса като твоята. Но дори да не са родени от твоето семе, сега те са твои деца. Ти си техен баща. Не ги излъгах, когато им казах, че не е задължително семейството да е свързано по кръв. Може да е свързано по сърце, душа или ум.

— Чувствам, че са мои деца. — Последните думи излязоха от устата му като стон, тъй като Илса бе обвила пръсти около възбудата му.

— А как чувстваш това? — попита тя, милвайки го и целувайки бедрото му.

— Повече ми харесва.

След секунда тя му даде още повече. Той затвори очи и се отдаде на горещата ласка на устните и езика й и нежното докосване на пръстите й. Когато го пое в устата си, той помисли, че няма да има силата да се наслади на това прекалено дълго, но се надяваше да успее, тъй като само преди минути бяха правили любов. Оказа се, че греши. Емоциите му бяха прекалено силни, подхранвайки и засилвайки нуждата му за нея.

Дърмот я хвана през кръста и нежно я положи по гръб на леглото. Ухили й се така, че очите й се разшириха, разпознавайки страстната заплаха, която й отправи. Тогава, правейки всичко по силите си да сдържи нуждата си да се слее с нея, той бавно и методично подлуди съпругата си от желание.

Много по-късно, надигайки се на лакти от обятията на Илса, Дърмот я погледна и се усмихна доволно. Съпругата му изглеждаше добре задоволена и напълно изтощена. Мислено се потупа по гърба и потърка устни в нейните. После се отмести, легна до нея и я придърпа в прегръдките си. Щом я настани пред себе си, притискайки гърба й към гърдите си, той я целуна по върха на главата и затвори очи. Най-после ума му бе в покой, тихата радост и задоволството се бяха върнали и той ги приветства с отворени обятия.

* * *

Силен звук изтръгна Дърмот от дълбокия му сън и след миг на объркване, осъзна, че някой тропа по вратата на колибата. Отдръпвайки се от все още спящата Илса, стана и обу панталоните си. Изруга, защото без съмнение беше някой от огромното й семейство. Докато бързаше надолу по стълбите разбра, че се е съмнало и почувства леко неудобство. Отваряйки вратата, погледна сънено към Одо и забеляза също толкова сънения Лиъм да стои облегнат на рамката.

— Одо, какво правиш тук? — попита той.

— Дойдох да видя дали си объркал нещо — отвърна Одо и се намръщи. — Къде са ти дрехите?

— Някъде в спалнята. Одо, всичко е наред.

— Не си казал нищо глупаво?

— Е, подозирам, че съм казал, както и майка ти, но сега всичко е наред.

— Значи тя ще се върне с нас в Клакхтром? — попита детето с треперещ глас.

— Да. — Той нежно разроши тъмните къдрици на момчето. — Ще се прибере с нас у дома. Утре сутринта. Затова може да погостуваш на новите си вуйчовци и братовчеди. С майка ти ще дойдем по-късно в крепостта.

— Може ли вече да се върнем в залата да закусим? — попита Лиъм.

— Да. — Одо му позволи да го хване за ръката и се усмихна на Дърмот: — Сега може да започнеш да ми правиш още братя!

— Ще се постарая.

— Имаме нужда от девет.

— Девет ли?

— Да, за да имам повече братя от Фъргъс.

— Разбира се.

Дърмот затръшна вратата пред ухиления Лиъм, на свой ред също се ухили и се върна в спалнята. Тъкмо бе свалил панталона си и лягаше в леглото, когато Илса се обърна и го погледна. Тя е толкова прелестна, когато е сънена, помисли си той и я целуна.

— Причу ли ми се, че има някой на вратата? — каза тя, сгушвайки се в него.

— Да, беше Одо — отвърна й той и потърка нос в ухото й.

— Одо е дошъл сам от крепостта?

— Не, Лиъм беше с него.

— Но — тя погледна през прозореца — едва се е съмнало.

— Одо беше нетърпелив да разбере дали не съм направил нещо глупаво. — Усмихна до шията й, когато тя се засмя. — И след като го уверих, че всичко е наред, ми каза, че иска още няколко братя.

В гласа му се долавяше толкова развеселена нотка, че Илса го изгледа подозрително.

— Колко точно?

— Девет. Иска повече братя от Фъргъс.

— О, боже!