Хана Хауъл
Шотландски младоженец (6)

Шеста глава

Бързината, с която двамата по-млади братя Макенрой и нейните братя изчезнаха към кръчмата, накара Илса почти да се разсмее. Те всички мърмореха, че трябва да утолят жаждата си, но тя бе сигурна, че отиват да търсят жени. Беше прекарала целия си живот около мъже, затова никой не можеше да я заблуди за тези неща, въпреки че те постоянно се опитваха да го направят. Макар да се дразнеше от това, че смятат да хабят парите си за едно бързо въргаляне в леглото на някоя курва, тя реши, че това ще е едно от многото неща, които може би никога нямаше да разбере.

— Те просто търсят някоя, с която да преспят — измърмори недоволно Гай. — Нима мислят, че сме толкова глупави, че не го знаем?

— О, не — отвърна Илса, насочвайки се към пазара, който бе дошла да разгледа. — Много добре знаят, че сме наясно какво търсят, но не искат да шокират деликатните ни женски чувства, като бъдат прекалено откровени по този въпрос.

Гай изсумтя и извъртя очи.

— Не разбирам мъжете. Но най-вече не разбирам жените, които могат да спят с толкова много мъже, без да ги е грижа, и може би, без дори да им харесва.

— Е, правят го за пари, разбира се. Това е труден живот и някои от тях може да са се озовали в него не по свой избор, а заради превратностите на съдбата. Предполагам, че момичетата на подобни места имат възможност поне да изберат с кого да си легнат. Макар да е по-добре тези жени сами да са избрали пътя, по който вървят и истински да се наслаждават на това, което вършат. Дори да не е така, няма много, което бихме могли да сторим. Ако има момиче, което е било принудено да поеме по този път и не иска да остане там, това скоро ще се разбере и аз ще направя всичко по силите си да й помогна. Поне това мога да направя.

— Да, предполагам, че е така — каза Гай и възкликна, приближавайки се до една маса, отрупана с красиви платове. — О, Илса, погледни това. Истинско чудо е, че откриваме толкова голям избор тук.

— Джилиан каза, че пазарът е добре зареден, тъй като много търговци спирали тук на път за по-големите градове. — Илса забеляза много красив ленен плат в дълбок, тъмносин цвят. — Това е много хубаво.

Макар да знаеше, че е ненужно разточително, скоро Илса се спазари за цената и поръча още няколко по-евтини плата, уговаряйки се да бъдат изпратени в крепостта. Джилиан й показа някои хубави дрехи и ботуши на Анабел и Илса смяташе да ги преправи, за да ги носи, но искаше да има и нещо ново, нещо малко по-специално и единствено нейно.

След това тя премина през сергиите, избирайки куп нови панделки за себе си, за Гай и за новите си дъщери. На една от сергиите купи нежен парфюм за Фрейза и по нещичко за всяко от децата на Дърмот. Илса предположи, че Дърмот едва ли щеше да го оцени, но купи сватбен подарък и за него. Беше красиво изработена сребърна катарама, на която между древните символи бе изобразен грифон, който за очи имаше две гранитни топчета. Бяха женени едва от три дни, затова можеше да прикрие желанието си да купи подарък на мъжа, който обича, с обяснението, че го е купила просто от любезност. Можеше дори да продължи да се придържа към това оправдание, докато нещата помежду им не се успокоят.

Привлечена от аромата на лавандула и рози, Илса спря, за да разгледа билките, които продаваше местната лечителка. Запасите от лечебни билки в крепостта бяха много оскъдни, и докато не възстановеше градината, щеше да й се налага да купува това, от което има нужда. Тя бе впечатлена от изобилието на билки и похвали възрастната белокоса жена за качеството на стоката й.

— Вие сте новата господарка на крепостта, нали? — попита жената.

— Да — отвърна Илса и веднага представи себе си и Гай.

— Чух, че леърдът се е оженил за момиче, различно от това, с което е влязъл в църквата. Оженил се е за онази, за която е забравил. Видях Кембъл да си заминават онзи ден. — Тя протегна изненадващо чистата си гладка ръка. — Аз съм Гленда, акушерката.

Илса се здрависа с жената, и осъзнавайки, че историята за брака й се е разпространила в селото, реши да бъде откровена.

— Паметта на леърда е увредена, след като е бил нападнат.

Гленда кимна.

— Така беше. Аз нямаше какво да направя, тъй като жените от клана Мъри са много добри лечителки и са негови роднини. Тяхно право бе да дойдат и да се погрижат за него. Аз лекувам най-вече болести и наранявания.

— Да, дори продаде на леърда отрова, с която да убие жена си, стара вещице — сопна й се един тъмнокос мъж и застана пред Илса.

— Много добре знаеш, че правя само лекове, Уолъс — каза му Гленда.

Уолъс игнорира жената и погледна Илса.

— По-добре внимавайте какво ядете и пиете, милейди. Лейди Анабел не го направи и сега е мъртва. Той не можа да понесе истината, че дамата предпочита друг мъж пред него, затова я уби.

— Трудно ми е да повярвам, че сър Дърмот може да убие която и да е жена. — Гласът на Илса беше твърд и спокоен, макар да се бе почувствала вледенена от яростните му обвинения.

— Тогава ви съжалявам, милейди, защото скоро ще погребем и вас.

Илса проследи как мъжът се отдалечава и си каза, че не бива да слуша думите му. Той беше красив мъж, млад и силен, и тя подозираше, че е бил един от любовниците на Анабел. Това показваше, че думите му относно смъртта на Анабел са продиктувани от ревност към Дърмот, карайки го да смята, че съпругът й греши с всяка своя дума и дело. Въпреки логиката й, Илса се чувстваше неудобно и знаеше, че това е изписано на лицето й, когато се обърна към Гленда. На набразденото с бръчки лице на жената бе изписана симпатия.

— Уолъс говори така само от гняв и ревност, милейди — каза Гленда.

— Хората в Клакхтром вярват ли на това, което каза този мъж? — попита Илса.

— Не всички. Не искам да говоря лошо за мъртвите, но лейди Анабел не беше обичана много от хората тук — Гленда въздъхна и поклати глава. — Тя беше странна жена. Имаше красив съпруг, който го беше грижа за нея, чудесна крепост, която да управлява, и макар леърдът да не е много богат мъж, имаше пари, които да харчи. И все пак тя винаги беше нещастна и недоволна. Сякаш искаше всеки мъж да бъде в краката й. Мисля, че преспа с почти всеки един в Клакхтром, може би пропусна само онези, които бяха прекалено грозни или прекалено стари.

Илса не разбираше това. Жена, която многократно бе изневерявала на съпруга си, звучеше като луда. Наказанието за подобно поведение обикновено бе доста сурово. Анабел е имала късмет, че единственото, което е направил Дърмот, е да й обърне гръб. Освен ако обвиненията на Уолъс не бяха истина, помисли си тя за миг, преди да побърза да прогони тази мисъл.

— Вие ли бяхте повикана в крепостта, за да се погрижите за нея, когато е умирала? — обърна се Илса към Гленда.

— Не. Лейди Анабел отказа помощта ми. Тя се опита да ме принуди да й направя отвара, с която да се отърве от плода в утробата си. — Гленда кимна, когато Гай и Илса възкликнаха шокирано. — Останах твърда, заявявайки й, че не правя такива отвари и тя ми се разгневи. Разгневи се много.

— Мислите ли, че някой друг й е дал подобна отвара или се е опитала сама да си направи?

— Милейди, мислила съм много за това как и защо умря лейди Анабел. Някои от селяните сочат като извършител леърда ни — Гленда сви рамене, — но дори да го е сторил, не мога да го виня. Тя го посрамваше отново и отново и дори ми каза, че детето, което чака, не е от него.

— Дърмот никога не би убил дете — каза Илса, мразейки се, че в ума й се прокрадваше леко съмнение. — Без значение, дали е негово или не, убедена съм, че той не би посегнал на едно бебе, вътре или извън утробата.

— И аз вярвам в това, милейди, но ако се тревожите, говорете с компаньонката на лейди Анабел.

— Фрейза?

— Да. Тя беше до лейди Анабел, докато умираше.

— Тези подозрения често ли се обсъждат?

— Колкото всяка друга клюка.

Илса погледна притеснено към кръчмата, в която бяха изчезнали братята й.

— Мисля, че ще е добре възможно най-скоро да събера колкото се може повече факти — тя избра тези билки, от които имаше нужда, и помоли Гленда да ги изпрати в крепостта, запътвайки се забързано натам.

— Мислиш ли, че леърдът е убил съпругата си? — попита Гай.

— Не. А ти? — Илса сви рамене. — Но от всичко това, което чух, се боя, че вярата ми в този мъж отслабва. Една много малка част от мен се чуди дали е възможно. Дърмот е горд мъж, а Анабел го е посрамвала неведнъж, карайки го да изглежда като глупак. Тази жена е причината той да бъде толкова мнителен и подозрителен към жените. За краткото време, през което бяхме заедно, забелязах, че е дълбоко наранен, но мислех, че съм успяла да го утеша. Каква арогантност.

— Е, може би е било истина, преди да го пребият.

— Може би. Ето защо е важно да научим истината за смъртта на Анабел.

— За да успокоиш това малко съмнение?

— Да, защото не искам да се тревожа или да нямам доверие в Дърмот. Ако това се случи, за брака ни няма да има никаква надежда.

— И затова трябва да го направиш толкова бързо, че тичаш обратно към крепостта?

Илса поклати глава.

— Не, трябва да го направя толкова бързо, че да знам истината, когато братята ми чуят клюките.

— О, боже!

Когато Гай се затича напред, Илса едва не се разсмя, след това се затича и тя. Не беше стояла много дълго в селото, когато научи клюките, затова без съмнение братята й щяха да ги чуят също толкова бързо. Ако не бяха стояли зад крепостните стени, откакто бяха тук, със сигурност щяха да разберат за слуховете много по-рано. Илса вярваше, че липсата на тези истории между стените на крепостта свидетелстваше, че хората, които живеят вътре, не смятат Дърмот за виновен. За решаването на проблема можеше да има повече време, ако тези, които живееха в Клакхтром искаха да скрият подозренията пред братята й. Но това бавно и мъчително щеше да отрови всяка надежда за мир в новия й дом.

Игнорирайки стреснатите погледи на тези, покрай които тя и Гай притичаха, Илса се насочи към детската стая, следвана плътно от компаньонката си. Беше доволна да намери там Джилиан и Фрейза, и поиска да поговори с тях насаме за няколко минути. След като убеди Гай, че ще й разкаже всичко, което е научила, и след като увери децата, че много скоро ще се върнат, Илса остави Гай в детската стая. Тя отведе силно любопитните Джилиан и Фрейза към малката светла стая, която бе определила за своя дневна.

— Какво искаш да ни кажеш? — попита Джилиан, когато седна до Фрейза на добре подплатената пейка.

— Чух някои слухове на пазара днес — каза Илса.

— О, боже! — промърмори Фрейза.

— Какви слухове? — в същото време попита Джилиан.

— Бях предупредена за навика на съпруга ми да трови жените си. — Тя кимна, когато Джилиан възкликна изумено. — Очевидно не си ходила в селото след смъртта на Анабел, Джили, но Фрейза знае за какво говоря.

Възрастната жена направи гримаса.

— Да, надявах се тези глупости да са спрели и логиката да удави всички подозрения. Очевидно не всички изпитват уважение към леърда, който работи толкова усилено, за да са в безопасност и с пълни стомаси. Кой ти каза тази глупост?

— Млад мъж на име Уолъс.

— А, един от многото любовници на Анабел. Глупаво момче, което я мислеше за измъчена душа и смяташе, че трябва да вини леърда за това. Анабел не беше добър човек, но освен това бе зла, егоистична и суетна. Разбира се, той никога не го разбра. Леърдът няма нищо общи със смъртта на Анабел.

— Аз нямам нужда от убеждаване. Но братята ми отидоха в кръчмата и със сигурност ще чуят този слух. — Илса кимна, когато другите жени трепнаха. — Именно. Трябва да знам всичко, което се е случило, преди те да се върнат в Клакхтром.

— Което може да се случи скоро и да се появят разярени — каза Джилиан.

— Боя се, че да — съгласи се Илса. — Не съм сигурна дали Ангъс и Нанти ще успеят да ги спрат, или дали въобще ще разберат какво се е случило. Дърмот няма никакво желание да разбере какви са братята ми, нито да им даде шанс да го опознаят. Той все още мисли, че са лъжци, и че може би стоят зад нападението му. Тази обида все още разярява братята ми и ще е ужасно ако заподозрат Дърмот в убийство. Сигимор и Тейт с радост ще го пребият, ще ме завлекат у дома и едва тогава, вероятно след няколко седмици, биха позволили да им обясня как стоят нещата.

— Е, не можем да позволим това да се случи — каза Фрейза. — Анабел разбра, че носи дете. Не беше на леърда, защото той я бе изгонил от леглото си преди много месеци, почти година. Повечето хора тук в крепостта го знаеха и щяха да разберат, че тя носи детето на друг мъж.

— Имайки предвид всичко, което е направила, се изненадвам, че това я е разтревожило.

— Така е. Не пазеше в тайна похожденията си, дори се хвалеше с тях. Но аз мисля, че тя не бе много добре с главата. Освен това не искаше детето. Никога не бе искала и Алис, и в мига, в който я роди, забрави за съществуването й. Тъй като раждането мина леко, не мисля, че се боеше от това да роди отново.

— Значи си е набавила отвара, с която да махне детето от утробата си.

— Да. Лечителката на селото Гленда отказа да й приготви. Анабел се ядосваше няколко дни за това, но после изглежда се успокои. Помислих, че се е примирила, но не, тя беше взела отнякъде отварата. Изпи я една нощ след жесток скандал с леърда. Но не се караха за детето. Не мисля, че той знаеше за него. Само след часове обаче всички разбрахме какво е направила, и че може много скоро да плати за греховете си.

— О, боже! — въздъхна Джилиан и погали раменете на Фрейза. — Не сте могли да спрете кървенето.

— Не — отвърна Фрейза, — опитахме всичко, работихме цяла нощ. Мислехме, че сме го спрели, само да разберем, че е започнало отново. Това беше изненадващо, след като два месеца по-рано бе изгубила друго дете и не бе имала такива проблеми. Тъжно е, но Анабел умря непокаяла се, винейки всички за нещастията, които са се изпречвали някога на пътя й. Дори изгуби шанса си да бъде изповядана. Когато отец Гауди дойде, тя го прокле и не му даде да се приближи до нея. Някои от нещата, които му изкрещя, бяха ужасни. Беше ме срам от нея, макар отец Гауди да не бе толкова шокиран, колкото очаквах да бъде.

— Той е от клана Гауди. Там всички са доста груби. Съмнявам се, че нещо би могло да го шокира, макар да признавам, че понякога е изненадващо наивен. — Джили погледна Фрейза. — Не каза откъде е взела отварата, нали?

— Не, но не е било от леърда. Истината е, че накрая тя го проклинаше, задето не й е помогнал, когато най-много е имала нужда.

— Което потвърждава, че той е знаел за детето — каза Илса.

— И аз така помислих, но тя отрече — отвърна Фрейза. — Когато по-късно се замислих над това, опитвайки се да си обясня всичко, стигнах до заключението, че леърдът се е провалил и не й е помогнал, като не й позволил отново да го прелъсти в леглото си.

— За да може да твърди, че детето е негово — каза тихо Илса и седна на един стол срещу другите две жени. — Вероятно за това са спорели. И все пак, имайки предвид колко открито се е посрамвала Анабел, няма смисъл да се тревожи, че скоро ще роди дете, което очевидно не е от съпруга й. Освен, разбира се, ако не е мислела, че ще има син. — Очите на Илса се разшириха, когато изведнъж Джилиан изруга.

— Вероятно точно това е било — каза Джилиан. — Тя загуби надмощието си над Дърмот и може би е смятала, че той ще намери начин да разтрогне брака им. Но ако му даде син, няма повече да има нужда от Дърмот и би могла да се отърве от него. Може би е смятала, че може да управлява Клакхтром с детето си.

Илса се замисли върху това за момент, след което поклати глава.

— Ако беше станало така, щяха да изпратят мъж, който да се грижи за земите и детето.

— Както Фрейза каза, Анабел беше лукава. Може би е мислела, че ще контролира мъжа така, както вече не можеше да контролира Дърмот.

Историята беше тъжна, помисли си Илса, и обясняваше защо съпругът й се бе вкопчил толкова силно в предпазливостта и горчилката, които не можеше да прогони. Петната в паметта му бяха скрили оздравителния процес, който тя бе сигурна, че бе започнал, щом се бяха събрали преди година. Към белезите от първата му съпруга сега бяха добавени и нови от незнаен враг. Нямаше да е лесно да си върне отново онзи Дърмот, който познаваше, и в който се бе влюбила, освен ако паметта му не се върнеше. Едва се пребори с желанието да се предаде и да се върне у дома.

И по-лошото бе, че когато братята й дойдат, готови да разкъсат Дърмот на парченца, а тя не се съмняваше, че ще го направят, щеше да й се наложи да им разкаже цялата тази мръсна история. На Дърмот болезнено ще му бъде напомнено защо няма вяра в жените, тъй като Илса подозираше, че няма да е достатъчно голяма късметлийка, за да го удържи далеч от всичко това. Със сигурност щеше да бъде там и да чуе всички детайли от унижението, на което го бе подлагала първата му съпруга. Това бе достатъчно да й се прииска да заплаче с глас.

Истината бе, че колкото повече научаваше за лейди Анабел, толкова повече се учудваше как Дърмот бе толкова нежен любовник и как въобще се бе съгласил отново да сключи брак. Сигурно е било заради въздуха в планините, помисли си вътрешно Илса. Чудеше се дали въобще познава Дърмот. С всеки изминал ден ставаше повече от очевидно, че той й е казал много малко за себе си.

— Страхуваш се, че в слуховете може да има капка истина? — попита Джилиан. — Трябва да си наясно, че Дърмот…

Илса вдигна ръка, прекъсвайки речта на Джилиан.

— За един кратък миг се зачудих. Беше миг на колебание. Докато обмислях смъртта на съпругата му, научила достатъчно, за да знам, че е била истинско проклятие. Не можех обаче да повярвам, че би причинил смъртта на едно дете. Дори и то да е току-що заченато и все още в утробата на майка си. Това просто не е онзи мъж, който опознах преди година, макар сега да осъзнавам, че не съм го познавала толкова добре, колкото мислех. Вече знам, че е крил доста важни неща.

— Мъжете не обичат да вадят наяве болезнените си спомени. Когато в началото се омъжих за Конър, повечето неща за него ги научавах от други хора. Той упражняваше железен контрол над себе си и смяташе, че показването на каквато и да е емоция е опасна слабост. Той все още се контролира през повечето време, но това вече не ме тревожи, защото знам, че той ме обича.

— Да, подобно знание може да даде на човек силата да се пребори с много неща. За нещастие, аз не знам дали Дърмот ме обича. Дори преди нападението не ми го бе казвал. Ако братята ми не ни бяха намерили в онзи ден, сега вече не съм сигурна дали Дърмот въобще щеше да се ожени за мен. Не се възпротиви на размяната на обети, нито показа някакъв гняв или недоволство, но ако изборът беше оставен на него, в крайна сметка може би нямаше да ме избере за своя жена.

— Е, сега сте законно венчани — посочи Фрейза.

— Да, така е — съгласи се Илса и най-после се усмихна. — Това е, което искам в случаите, когато не се държа като пълна глупачка. — Тя се усмихна леко, когато останалите жени се разсмяха. — Трябва да остана твърда, докато паметта му не се върне и докато не открие кой е врагът му. Но за момента, на дневен ред е да се погрижа братята ми да не го убият.

— Тогава ще е най-добре да слезеш долу при защитната стена, за да ги пресрещнеш — каза Джилиан и се изправи.

Илса се надигна и приглади полите си.

— Част от мен иска да оставя братята ми да го съборят на земята поне един път. Това е онази част от мен, която се гневи заради всичките тайни, които е крил. Но веднъж щом боя започне, ще е много трудно да бъде спрян. Освен това се съмнявам, че Макенрой ще стоят кротко и ще позволят моите братя да го сритат в калта. Ето защо ще се наложи да побързам и да спася съпруга си.

Щом излязоха в коридора, Фрейза ги остави, за да провери Гай и децата, обещавайки да се присъедини скоро към тях. Спомняйки си как сър Конър никога не позволяваше на бременната си съпруга да се качва и слиза сама по стълбите, Илса хвана нежно, но здраво жената под ръка, докато слизаха по тесните стъпала. Не бе помолила Джили или Фрейза за помощ, но се радваше, че те бяха готови да я подкрепят. Сблъсъкът, който предстоеше, нямаше да е никак приятен.

Щом излязоха навън, тя и Джили седнаха на една пейка близо до стъпалата към крепостта и насочиха погледи към външните порти. Беше слънчев пролетен ден и на Илса й се искаше да може да му се наслади. Братята й можеха да са ужасно упорити, когато вярваха, че защитават честта й, а Дърмот не бе в настроение да се помирява с когото и да е било. Наистина не беше сблъсък, в който щеше с радост да застане между двете страни, но нямаше никакъв избор. Когато Фрейза се появи и седна до тях, Илса бе доволна от това, че има подкрепата им. Да чакаш сблъсъка бе почти толкова, колкото и да участваш в него.

— Всичко наред ли е в детската стая? — попита тя.

— Да — отвърна Фрейза, — Гай е много добра с децата. Опитва се да храни момчетата ти с някаква каша и те са направили толкова поразии, че останалите деца се забавляват много.

— Предполагам, че е малко рано да даваме на момчетата каша, но изглежда имат нужда от нещо повече от кърма.

— Ще станат едри момчета — каза Джилиан. — Първородният ми син Бетън изглежда бе готов за кашата много рано. Без проблем можех да го отбия напълно още на шест месечна възраст, но трябваше все още да кърмя малката си дъщеричка. Затова, кърмех нея, а на него му давах каша, след което кърмех и него, но много по-малко от преди.

— Това е много успокоително. Има толкова много правила и възможности, които да следва човек. Ти кои правила спазваш?

— Имам едно твърдо правило. Не пъхам нито една част от тялото си в малките устички на тези дяволчета, когато започнат да им растат зъби.

Илса се засмя с другите две жени. В Дъбхайдленд останаха много малко жени, а след смъртта на четвъртата съпруга на баща й нямаше никоя с нейния ранг. Макар нея да не я бе грижа за класовите различия, останалите жени се тревожеха. Освен това повечето от тях бяха по-заети с това да се опитат да хванат окото на някой от мъжете Камерън, за да ги е грижа за едно кльощаво малко момиченце. Брат й Александър се бе оженил скоро след сватбата й с Дърмот, а по онова време Илса се бе преместила в колибата, затова и не се познаваше много с жена му. Сега можеше да се наслаждава на компанията на Гай, Джилиан и Фрейза и Илса осъзна, че това й бе липсвало силно. Нужда, която не бе разпознавала, сега бе задоволена.

За миг тя се почувства така, сякаш по някакъв начин предаваше братята си, но след това си каза, че това са глупости. Тя ги обичаше и беше щастлива да бъде с тях, винаги щеше да търси компанията им и винаги щяха да й липсват, когато не са до нея. Но те се имаха един друг, и както изглежда, тя невинаги успяваше да ги разбере, както те невинаги разбираха нея. Въпреки че те нямаше да се съгласят, просто имаше неща, които една жена може да обсъди само с друга жена.

— Илса, мисля, че братята ти приближават — каза Джилиан. — Изглежда са само двамата, значи са оставили Ангъс и Нанти.

Беше достатъчен и един поглед към бързо приближаващите й се братя, за да разбере, че те вече са чули слуховете.

— О, боже!

— Е, може и да не е толкова зле. Дори да са чули клюката, може да се държат разумно.

— Съмнявам се. Сигимор е надянал погледа си на бик.

— Как може да видиш лицето му от такова разстояние?

— Не е нужно да виждам лицето му. Главата му е леко приведена, раменете му са изпънати, а ръцете му са стиснати в юмруци. Да, чул е клюките и не е в настроение да бъде разумен.

— Е, поне ще имаме възможността да го успокоим, преди да е видял Дърмот.

Забелязвайки как Дърмот и Конър излизат от конюшните и се насочват точно срещу братята й, Илса въздъхна.

— Боя се, че днес късметът не е на моя страна. — Младата жена се изправи и изпъна рамене. — Няма да го позволя.

— Какво смяташ да направиш?

— Възнамерявам да хвана бика за рогата.

— О, боже! — промърмори Фрейза.