Дейвид Брин
Битие (42)

42.
Цел

След душа и храната Хакер се почувства по-добре. Дори успя да подремне: спеше с мултифона в ръка, за да може вибриращата му аларма да го събуди след два часа. Когато стана, зрението му бе много по-остро и не чувстваше ръцете си като пълни с червейчета.

Това беше добре, тъй като последваха няколко часа работа в основната лаборатория на подводния център. Седнал на работната маса, Хакер преправяше кабела от шлема си, който бе включен към звуковия имплант в челюстта му (същата верига, която бе използвал по време на злополучния полет), за да може да установи връзка с архаичния мултифон.

„Татко би се гордял с мен. Майка ми също. Може да съм капризен и надменен, но не съм някакъв упадъчен двуличник и некадърник! Разбирам техниката, която използвам. И хората ми знаят, че съм наясно от коя страна се държи поялник!“

Погледна през отворената врата към басейна, където членовете на Племето играеха водна топка, изпълняваха наказателни удари, подвикваха си, когато мятаха топката към поредната цел, и отчитаха резултата с буйни остри цъкания. Поредното поведение, което човек трудно би забелязал сред дивите им братовчеди.

Хакер се замисли за „ъплифт“ промените, които беше видял. Дали се предаваха от едно поколение на друго? Можеше ли новият геном да се разпространи и сред обикновените делфини? И ако да, дали проектът вече не беше успял повече, отколкото си бяха мечтали създателите му? И дали не се беше сбъднал най-лошият кошмар на противниците му?

„Ами ако работата бъде продължена, за да се довърши започнатото тук? Дали това ще обогати живота ни с, да кажем, философски спорове с някой интелектуалец делфин? Дали ще можем да работим и играем с някое умно шимпанзе? Ако други видове започнат да говорят и да създават нови неща, дали ще ни възприемат като равни, като членове на тяхната цивилизация, или ще бъдем дискриминирана класа за тях?“

Спомни си уроците по литература за Х. Дж. Уелс, Пиер Бул и Кордуайнър Смит, които развиваха тази концепция, но винаги от позицията на робството. Във всички случаи, както и във всички филми клишета, авторът и режисьорът показваха как жестоките човешки господари си получават заслуженото. Прости поучителни истории, за които той винаги си мислеше, че се отнасят не толкова за високомерието, колкото за наказанието за това, че си се показал като лош родител.

Ами ако този „ъплифт“ се извършеше с най-добри намерения, без никакъв намек за потисничество или жестокост, воден единствено от любопитство, стремеж към разнообразие или дори състрадание? Дали пак нямаше да има ужасни грешки и непредвидени последствия? Някои критици сигурно бяха прави. Подобно начинание от страна на хората бе все едно някой осиротял и малтретиран тийнейджър да се опитва да се грижи за диво дете.

„Дали сме достатъчно добри? Достатъчно мъдри? Дали заслужаваме подобна власт?“

Само допреди месец изобщо не би си задавал подобни въпроси. Всъщност чувстваше се променен след преживяното в морето.

И същевременно си даваше сметка, че самото задаване на въпроса е част от отговора.

„Може би ще действа в двете посоки. Казват, че човек израства само когато помага на другите.“

Баща му би нарекъл това „романтични глупости“, но не и Лейси, сигурен беше в това. Изведнъж повече от всичко на света му се прииска да поговори с нея.

ГОТОВНОСТ.

Думата замига на малкия екран и Хакер изпита облекчение. Не само че някакъв подводен кабел все още свързваше това място със Световната мрежа, но и упоритите сигнали на мултифона бяха успели да възстановят връзката. Оставаше само да помоли да го свържат с майка му. Ако гласът му се беше променил твърде много, за да е в състояние да плати, тогава тя можеше да използва някой иисистент, който да се погрижи за тази подробност.

В последния момент обаче отново премисли приоритетите си.

„Добре, ще се обадя на Лейси. Сигурно ужасно се безпокои. Но няколко минути по-рано или по-късно няма да са от значение.

Първо трябва да се погрижа за други належащи въпроси.“

Канеше се да се обади на своя мениджър и на брокера си, преди да са го обявили за мъртъв и да започнат да разпродават империята му. Но се отказа. Дори това не беше правилният ред.

Погледна отново към басейна, където летяха пръски и подскачаха палави сиви тела. Племето. Приятелите, които го бяха спасили.

Изчака още секунда-две. После въведе личния си код за достъп до адвоката си с надеждата, че ще успее да се свърже въпреки неидентифицирания телефон.

След дълго звънене Глория Хариган отговори — но отговори рязко, сякаш беше заета с нещо важно.

— Кой сте вие, по дяволите? Обадете след малко! Целият свят е пред телевизорите.

Хакер примигна изненадано от нелогичната й реакция. Целият свят какво? Потупа челюстта си — може пък имплантът нещо да не беше наред. Съсредоточи се и заговори на глас. Макар да не можеше да чува гласа си, усещаше как ларинксът му трепти и устата му оформя думите.

— Глория…

— Освен това звъните на личен номер, запазен за спасителна мисия. Така че ако не е свързано с…

— Глория… — Говореше внимателно, сякаш се опитваше да си припомни забравено умение. — Можеш да прекратиш издирването… Аз съм — Хакер.

Дълга пауза. А след това писък, който го удари в мандибулата и отекна в черепа му.

— Хакер! Наистина ли си ти?

И се развика и се разхлипа, викаше колегите си да се съберат около нея.

— Това е много по-важно от някакви си шибани извънземни! — викна след миг.

Думите имаха странен ефект върху Хакер: почувства се притеснен, че е предизвикал такива емоции. Поредното ново усещане. „Не знаех, че някой ме харесва чак толкова“ — помисли си.

И в същото време се зачуди.

„Извънземни ли?“

Загледа разпенения край на играта. Делфините правеха пируети и цвърчаха, ликуваха или оспорваха резултата…

Глория най-сетне се успокои достатъчно, за да потвърди… да… вече били установили местоположението му… и помощта тръгвала. След около час… не, след четирийсет минути, поправи се тя, когато някаква туристическа миниподводница предложи да потегли от близкия курорт срещу разумна сума.

— Чудесно… — каза Хакер, макар че чувствата му бяха малко смесени. — А дотогава… след като съобщиш новината на майка ми… има нещо… което искам да направиш.

Даде й кодовете на проекта Ъплифт и я помоли да намери всичко за него, включително сегашното състояние на активите и технологиите му — и как да се свърже със специалистите, чиято работа е била прекъсната тук.

Тя го попита защо.

— Мисля… че имам ново… — почна Хакер и млъкна, преди да е казал думата хоби. Изведнъж си даде сметка, че вече изобщо не възприема нещата по този начин. Отнасяше се дори до страстта му към ракетите.

За първи път в него гореше истинска амбиция. Нещо, което като че ли си заслужаваше усилията.

В басейна неколцина членове на Племето увиваха скъпоценната си мрежа около тялото на най-едрия мъжки и се готвеха да излязат за храна. Хакер ги чу какво си бъбрят и се изкиска, когато разбра една от грубоватите им шеги. Добронамерена закачка за негова сметка.

„Е, чувството за хумор е добро начало. Цивилизацията ни има нужда от повече смях.“

— Мисля… — каза на адвокатката си, — мисля, че вече зная какво искам да правя с живота си.

ТОРАЛИЗАТОР

Ехо? Тук ли сте? Не сте много — нямате и половин милион. Добре де, четиристотин и трийсет хиляди участници трябва да са достатъчни. Вие сте онези, които предпочитате да действате вместо пасивно да зяпате предаванията от конференцията за Артефакта! Да, ние действаме, ние душим. Така че нека проследим някои миризми.

Значи така. Въпреки приказките за извънземни обичайните новини си продължават — все повече и повече напрежение заради вода, енергия, храна и фосфор, надигащи се морета… а също и още разправии между гилдии, граждани и тъй нататък. Да видим последните новини от любимия ми обобщител Уолтър:

 

* Сир-Изра-Пал заплаши да обяви студена война, ако Турция продължи да секвестира водите от разтопения сняг в Големия анатолийски резервоар. Съседите надолу по течението твърдят, че това е причина за влошаване на Близкоизточната суша, както и за повишаване на сеизмичната активност в Леванта.

* Носят се слухове, че няколко клики са се разбрали за съвместна нова атака срещу „упадъчните институции на и без това остарялото т.нар. Просвещение“. Повечето подобни истории са скалъпени от докачливи ииботове, пуснати преди години от отдавна мъртви нихилисти. Но след провалената атака срещу цепелина във Вашингтон службите за сигурност се отнасят много сериозно към тези слухове и направо спукват ИИ помощниците си от работа.

* Неотдавнашна серия слаби земетресения по целия свят бе съпроводена от странни съобщения за подземни или подводни детонации, достигнали до кресчендо през последните няколко часа. Макар че някои се опасяват от терористични атаки, ново сравнително изследване показва, че малко от тези явления се случват в близост до населени места. Повечето като че ли се наблюдават в открито море.

* И новина номер едно: през последните часове има много съобщения за внезапни светлини от абсолютно мъртви досега камъни. Най-прословутият случай е от вчера, в най-почитаното светилище на исляма. Подобни светлини са наблюдавани в китайски имперски накит в музея в Тайпе и в един камък от паваж в Хайдерабад. Научните инструменти, разположени да следят искренето в Арктическото плато, съобщават за поне двайсет слаби локализирани проблясъка дълбоко в ледената покривка, което означава, че може да има и стотици други извън обхвата на сензорите.

 

Благодаря, Уолтър. Е? Коя от тези истории ви кара да потръпвате от възбуда? Искаме нещо, което обикновените медии най-вероятно ще оплескат! Това е преимуществото да имаш половин милион хрътки.

Добре, очаквах го. Мнозина от вас са заинтригувани от камъните, започнали да светят из цял свят. Очевидното предположение — връзката им с Хаванския артефакт е нещо повече от случайност? Е, да, страхотна тема… но виждам, че няколкостотин екипи, агенции и граждански хайки вече са се заели с нея. Изглежда твърде очевидно, макар и зловещо.

Ами алтернативата, която предлагат някои от вас? Ами ако неотдавнашните микротрусове са свързани някак помежду си? Те са съвсем слаби, почти неразличими на обичайния сеизмичен фон. Засега до голяма степен се смятат за „нормални флуктуации“. Някой обаче да вижда нещо странно в данните?

Да, това е добър предварителен анализ, Аматучен Женева. Енергийният профил наистина се различава. Повечето допълнителни трусове като че ли се случват в тесен обхват на освобождаване на енергия. От порядъка на една шестнайсета по Рихтер. Твърде тесен, за да изглежда естествен.

И да, Проникновен научен колектив от Хмон, разбирам гледната ви точка — как повечето от тези явления имат звуковия профил на експлозии, а не на естествени движения по разломите! Някой би ли поровил в охранителните канали да провери дали кастата на закрилниците не мисли, че става въпрос за терористични атаки? И защо няма съобщения за щети? Ти ли ще се заемеш, Ан Добсън от Кейптаун?

Като се замисля, да започнем да сравняваме събитията с геологията, терена, политическата нестабилност, хидроциклите…

Хайде, народе и народни помагачи. Дайте ми данни! Изключете телевизорите и се заемете с онова, в което ви бива.

Заръчкайте вселената с любопитството си.