Дейвид Брин
Битие (12)

12.
Чиракуване

Мъжът зад бюрото прехвърляше каменно преспапие от едната си ръка в другата.

— Естествено, госпожице Повлов, ние смятаме, че проектът ни е разбран погрешно.

„Естествено — помисли Тор, като внимаваше да не го казва субвокално. Нямаше нужда в записа й да се появява сарказъм. — Всички са разбрани погрешно. Особено онези, които се опитват да поправят несъвършенствата в човешката природа.“

Д-р Акинобу Сато се облегна в стола си.

— В центъра „Аткинс“ не работим за някакъв велик замисъл за човешкия вид. За нас ролята ни е в разширяването на възможностите за нашите близки и за идните поколения. Нима се различаваме по някакъв начин от останалите, които се борят с тъмнината?

Думите така съответстваха на собствените й мисли отпреди секунди, че Тор примигна. „Сигурно е някакво съвпадение. Не съм първата, която повдига този въпрос.“

И въпреки това… съвременните сензори можеха да доловят активирането и на един-единствен неврон в другия край на стаята. Мониторите в стената можеха да следят общите ти емоции и дори да бъдат научени да отговарят на мисловните команди на собственика на дома. И винаги се носеха зловещи слухове за следващата голяма стъпка — истинското четене на мисли. Разбира се, това бяха само приказки.

И все пак тези любопитковци в „Аткинс“ можеха да се окажат първите, направили този скок. По време на обиколката, преди да влезе в кабинета на Сато, тя беше видяла…

 

 

… напълно парализирани хора, които се движеха грациозно, като контролираха роботизираните си крайници без електроди в черепа.

… малко момиче, което командваше двайсет летящи ИИ устройства едновременно, като съчетаваше мускулни потръпвания, щракане със зъби и субвокално мърморене. Явно беше някакъв рекорд.

… човек, който при катастрофа беше изгубил цяло церебрално полукълбо и никога вече нямаше да проговори, но чиито пръсти скицираха ВР картини във въздуха. Ако го гледаш без очила, може да го помислиш за луд, който ръкомаха и сочи нищото. Но когато се включи в подходящото ниво. Тор видя от мърдащите му пръсти да изригват образи, които бяха толкова детайлни и убедителни, че… кой се нуждае от думи?

А и онези, които пораждаха толкова много вълнение и спорове — жертвите на аутизма, изпратени тук от цял свят от родителите, търсещи някаква надежда. „Аткинс“ се специализираше в „учени“ и Тор беше очаквала да види подвизи в областта на математиката и запаметяването. И наистина, имаше няколко впечатляващи демонстрации като изчисляване наум на отдалечени дати и познаване на броя мъниста в буркан — нищо ново дотук. Д-р Сато искаше да покаже някои от по-новите постижения. Не така бляскавите. Но по-важни.

Тор гледаше как момчета и момичета, отдавна изолирани от близкия човешки контакт, водят нормални на вид разговори и дори си сътрудничат в игра. След като говори известно време за честотата на срещане на погледите и коефициента на съпричастност, Сато стигна до основния въпрос.

— Започваме със стимулиране на областите от мозъка, които „отразяват“ движенията на тялото на другите хора. Освен това манипулираме парието-окципиталната бразда, за да провокираме така наречените изживявания извън тялото. Тези състояния на ума някога са имали голяма тежест в религиозните типове. Днес обаче ние предизвикваме по свое желание насочена навън съпричастност или самонаблюдение.

Тор беше отбелязала, че някои вярващи могат да намерят това за оскърбително. Че науката отново посяга към територията, запазена някога за вярата. Сато обаче само сви рамене, сякаш искаше да каже: „Нима в това има нещо ново?“

— Можете да го наречете технологизиране на съпричастието или индукция на проникновението. Следващият въпрос е дали можем да правим всичко това и да събудим у някои аутисти съзнание за съществуването на другите или самооценката им, без да жертваме уменията им? Или онова диво пробуждане, което понякога ги кара да изглеждат по-естествени и животински, отколкото са нормалните хора? И после… — замислено, но с блясък в очите продължи Сато, — ако успеем с това, дали ще можем да тръгнем по обратния път? Да осигурим подобни дарби на нормалните хора?

След като разговаря с някои пациенти, Тор започна да осъзнава нещо, което я разтревожи като репортер — че от тази обиколка няма много полезен видеоматериал. Пациентите на „Аткинс“, някога затормозени от сериозни умствени спънки и понякога напълно откъснати от света, сега изглеждаха общителни, последователни, не толкова безнадеждно отнесени като… ами… чешити.

Направи снимки на неколцина грейнали родители, които бяха дошли на свиждане от далечни места и наричаха постиженията тук истинско чудо. „Мога да намеря известна компенсация от демонстрантите отвън“ — помисли Тор. От активистите, които повдигаха един важен въпрос.

„Кои сме ние, че да определяме какво означава човешко същество? Да «лекуваме» състояние, което може да се окаже просто по-близко до невинността или природата? По-близко до Земята?

Или може би до някогашното състояние на Божията благодат?“

 

 

Сега, докато седеше в мекия стол и снимаше с камерата си кабинета на Сато, Тор се върна на основата тема.

— Казахте, че само предлагате гледни точки, докторе. Хората в Каролина обаче не искат подобни избори. А отношението на онези от Албъкърки варира от колебливо до враждебно. Дали заради многото постижения за прекалено малко време? Или има нещо по-дълбоко?

— Мисля, че знаете отговора, госпожице Тор — отвърна Сато и постави длани на бюрото си. — Ако просто помагахме на деца с някои типове граничен аутизъм да се държат по-нормално, да бъдат по-съпричастни и общителни, да си намерят работа и да създадат семейство, тогава малцина биха се оплаквали. Само онези фетишисти, които смятат, че природата винаги е по-добра от цивилизацията и че животните са по-мъдри от хората. Всички останали обаче виждат, че работата ни ще има последствия, които далеч надхвърлят помощта за няколко деца.

Тор кимна.

— Хм, да. Ще стигнем и до това. Но позволете първо да ви попитам: защо след като бяхте принудени да напуснете Чарлстън не се установихте в някой от градовете по крайбрежието, където щяхте да се вписвате по-добре? Там щяхте да сте просто поредната група богосъздатели, предизвикващи не повече възмущение от някой местен биомислител.

Сато се намръщи и на младежкото му чело над меките лешникови очи се появиха дълбоки бръчки. Беше изглеждал на около четирийсет, но сега Тор си помисли, че е по-стар. Задействан от вниманието й, нейният ииуер направи бърза справка и откри последната промяна у професора — миналия месец, в салона за фейслифтинг на мадам Фашо. „И какво от това? Учените не са имунизирани срещу суетност.“

— Не харесваме термина… богосъздатели… Той предполага нещо елитарно, дори доминиращо. Целта ни е тъкмо обратната. Цялостно облагодетелстване за всички.

— Похвално егалитарно, докторе. Но дали някога се е получавало по този начин? Всички нови неща, от играчките до инструментите на властта, обикновено попадат първо у представителите на някакъв вид елит. Често като средство да си останат елит.

Сато повдигна вежда.

— И кой сега се изказва радикално? Да не намеквате, че преразглеждаме класовата война?

— Въпросът е съвсем прост, професоре. Как ще гарантирате, че всеки ще получи своя дял от умствените усъвършенствания, които търсите? Няма ли равенството да бъде осуетено от същото онова разнообразие, което защитавате?

— Обяснете, ако обичате.

— Да предположим, че намерите начин да усъвършенствате човешкия интелект. Или да помогнете на хората да насочват вниманието си по-творчески, отвъд прага на Търман. Да предположим, че процесът е евтин и без много странични ефекти… — Сега бе неин ред да изрази съмнение с иронично повдигане на вежда към камерата-украшение. — И да предположим също, че вашият метод не е монополизиран от някаква общност аристократи, използващи като извинение богатството, влиянието си или обществената сигурност…

— Наистина ли сте толкова подозрителна към аристокрацията? — опита се да я прекъсне Сато. — Колко старомодно!

„И колко си откъснат от света — помисли си тя. — Как не си усетил, че напоследък нещата вървят към конфликт.“

Обаче продължи, сякаш не го беше чула.

— … дори да приемем всичко това, няма да има начин да се избегне едно последно разделяне — между онези, които изберат да приемат вашия дар, и онези, които ще го отхвърлят.

— Нашият… дар. — Сато се замисли за момент. — Знаете ли, нашето съвременно начинание като богосъздатели, ако позволите да използвам вашия термин, не е без прецеденти. Тази мечта е изминала дълъг път. Например се казва, че след като Прометей бил прикован към скалата за наказание, че е дал на хората огъня, неговите деца избрали да живеят сред хората. Създали семейства с тях. Подсилили дара, като влели божественост в човешкия род. Има и безброй други легенди, дори в юдеохристиянската Библия, които засягат същата тема.

— Истории за хора, опитващи се да бъдат като богове. Но нима повечето от тях не са представени като грешници? Прометей е бил наказан. Франкенщайн бил убит от създанието си. Вавилонската кула се срутила и настанал хаос.

Сато вплете пръсти и произнесе напевно:

— „И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на̀, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят.“

— Моля?

— Вавилон. Издигането на кулата до небето. Опитът се провалил след нарочен саботаж, довел до неразбирателство, до говоренето на много езици. Повечето богослови интерпретират историята за Вавилонската кула точно по начина, по който го направихте и вие — че Бог се е разгневил на хората за тяхното високомерие. Вгледайте се обаче по-внимателно в текста. Там няма гняв! Нито следа. Да не говорим за страдания или смърт, каквито определено е имало при унищожаването на Содом, при Потопа или в другите безбройни прояви на божествено отмъщение. В историята за Вавилонската кула няма нищо подобно! Вярно, попречили са ни, били сме объркани и пръснати по земята. Но дали това е целяло да ни спъва завинаги? Да ни пречи да постигнем онова, което този откъс явно казва, че можем да постигнем? Онова, което може би в крайна сметка трябва да постигнем? Може би смесването на езиците е било само средство за забавяне на нещата. За да се научим да преодоляваме препятствия. Всъщност пръсването на хората нима не ни е направило по-разнообразни и опитни в изправянето пред тежки предизвикателства? Способни по-добре да разбираме и защитаваме безброй гледни точки? Помислете за това, госпожице Тор. Днес човек с най-обикновен ииуер може да разбере какво му говори всеки друг, независимо в коя част на планетата се намира. Точно сега, точно в това поколение, ние затваряме кръга. Езикът е престанал да бъде бариера. И нашата „кула“ покрива целия свят. Спомнете си какво се казва в Писанието — че за нашия потенциал няма граници. Абсолютно никакви. Е, какво може да ни спре сега?

Тор впери поглед в невролога. „Майтапиш ли се?“ — помисли си. Явно я баламосваше на някакво ниво. И в същото време говореше съвсем сериозно.

— Какво общо имат древните митове с нашия въпрос? С проблема за арогантната научна амбиция?

— Старите легенди ни показват колко отдавна хората са размишлявали върху този проблем! Например дали подобава да използваме същите инструменти, с които ни е направил Създателят. Какво би могло да бъде по-сериозно от това?

— Добре. — Тор кимна и мислено въздъхна. Щом Сато искаше да изглежда като глупак пред камерата, тъй да бъде. — Повечето легенди не отговарят ли отрицателно? Не проповядват ли срещу високомерието?

— Да — съгласи се Сато. — През дългата Ера на страха, продължила между шест и десет хиляди години, свещеници и владетели се стараели най-вече да държат селяните на местата им. Така че е било съвсем естествено амбициозността да не се окуражава! Църквите смятали за грях да поставяш под въпрос думите и делата на господаря си. Още по-лошо пък е било да се съмняваш в Бог. Вие повдигнахте темата за Вавилонската кула. Или да вземем Адам и Ева, които били прогонени от Райската градина, защото вкусили от дървото на познанието.

— Или грешката на Брама, машината на Су Сонг или безбройните други предупреждаващи предания. — Тя кимна. — Движението за отказване ги споменава всички и предрича голяма беда, може би друго Падение, ако човечеството продължава да се стреми така нависоко. Именно затова съм изненадана, че поемате в тази посока в нашето интервю, докторе. Да не би да намеквате, че традицията и писанията може в края на краищата да имат отношение към настоящето?

— Хм. — Сато за момент се замисли. — Изглеждате доста начетена. Познавате ли вашата книга „Битие“?

— Сравнително добре. Тя е в основата на културата ни.

— В такъв случай от чисто любопитство ще ви попитам: можете ли да ми кажете кой пасаж е единственият — единственият в цялата Библия, — в който се описва как Бог иска услуга?

Тор разбираше, че интервюто е излязло извън контрола й. Не се предаваше на живо, така че можеше да го редактира по-късно. Въпреки това забеляза малко число в ъгълчето на ииуера си. Двайсет и трима служители и дописници на „Медиякорп“ наблюдаваха. Добре де, двайсет и четирима. И при това с голямо ниво на интерес. „Добре тогава, да продължаваме.“

— Точно сега не мога да се сетя кой пасаж имате предвид, доктор Сато.

Той се наведе към нея.

— Става въпрос за момент в Библията, който е преди онази проклета ябълка, когато отношенията между Създателя и творението му все още са били чисти, без по-късните неприятности с гневното прогонване, мъчните борби или изкуплението… или себичното жадуване за поклонение.

„Той е искрен — осъзна Тор, докато се взираше в очите му. — Биолог, желаещ да прави добро и да лекува… и в същото време вярващ.“

— Още ли не си го спомняте? Съвсем кратък е. Повечето хора го подминават, дори богословите почти не му обръщат внимание.

— Е, определено събудихте интереса ми, докторе. Моля, кажете ми. Какъв е този специален библейски момент?

— Когато Бог иска от Адам да даде имена на животните. Може би единственият момент, в който отношенията са наистина като между родител и дете или между учител и любим ученик. Всъщност какъв по-добър намек за това за какво е създадено човечеството? Тъй като тогава то не е имало нищо общо с греха, изкуплението или която и да било от по-късните несгоди.

— И за какво е било създадено? — подкани го тя. Изпитваше интерес, макар че вече разбираше накъде бие и не беше сигурна, че това й харесва.

— Имената имат съзидателна сила! Също като уравненията, използвани от Бог, за да създаде светлината и да даде начало на космоса. Какво действие представлява половината от науката? Даването на имена на луни, кратери, планети, видове и молекули… дори на напълно нови живи същества, създавани от хората от нулата. Какво друго би могъл да означава този пасаж, освен че майсторът гледа с одобрение как Неговият чирак тръгва по пътя на изследването? Път, довел до Вавилонската кула, където преждевременният успех би могъл да развали всичко… и затова Той направил процеса на даването на имена по-предизвикателен! И въпреки това продължава да води чирака си към същата цел — роля и дълг, която е била предназначена за него от самото начало. Тази на сътворец.

— Е, това определено е уникална гледна точка върху…

— Върху пасаж, който е толкова кратък, че е бил подминаван в продължение на хилядолетия? Изводите…

— Разбирам какви са изводите според вас, професоре — прекъсна го Тор, която с безпокойство се мъчеше да си възвърне донякъде контрола върху интервюто. — И ще осигурим връзки за онези наши зрители, които не разбират. Но съществува огромна крачка между това да се наречеш „сътворец“ и да си достатъчно мъдър, за да не оплескаш всичко. Онова, което ние — зрителите ми и аз самата — искаме да разберем, е как…

Гласът й замря. Неврологът държеше нещо и я подканваше да го вземе. Каменното преспапие — приблизително цилиндрично, изтъняващо в заоблени върхове в двата края. По страните му имаше множество вдлъбнатини.

— Вземете го — прикани я Сато, когато тя протегна ръка. — Не се безпокойте, то е само на трийсет хиляди години.

Тор едва не дръпна ръката си, но накрая взе предмета. Беше хладен на допир. Камъкът явно бе имал някога множество остри ръбове, загладени от безбройните докосвания с пръсти и длани.

— Това е предварително подготвен нуклеус от късния мустиер или от ранния шателперо. Период, през който Европа е била обитавана от два вида хоминиди, които живеели заедно доста време и имали почти еднакви технологии и съответно подобни култури. Неандерталците и анатомически съвременните хора съществували заедно особено дълго в Леванта, където двете групи като че ли останали на едно и също ниво в продължение на сто хиляди години.

Тор завъртя артефакта в ръката си. Не беше лъскав като обсидиан, а сив и зърнест. Ииуерът й разпозна материала като кварц и й предложи връзки към допълнителна информация, която тя разкара субвокално.

— Мислех си, че хората са унищожили неандерталците.

— Това е господстващата теория. Дългият стабилен период завършил с началото на периода ориняк, при това зашеметяващо рязко. В рамките на няколко десетки поколения, буквално за миг, инструментариумът на нашите прадеди се е разширил невероятно, включвайки рибарски куки и игли за шиене от обработена кост, фино оформени стъргалки, брадви, шила, мрежи, въжета и специализирани ножове, чиято изработка минава през множество сложни етапи. Изкуството също се появило на сцената. Хората се украсявали с медальони, гривни и мъниста. Създали великолепни пещерни рисунки, изпълнявали погребални обреди и извайвали провокативни статуетки на Венера. Иновациите започнали да навлизат все по-бързо. Същото се отнася за другите чисто човешки характеристики, защото се появили ясни свидетелства за обществено разслояване. Религия. Управляваща върхушка. Робство. Война. А по отношение на горките неандерталци — геноцид.

Тор беше смутена от внезапната смяна на темата. В един момент Сато говореше в ограничения контекст на юдеохристиянската Библия отпреди шест хиляди години. В следващия най-неочаквано се връщаше назад в огромното царство на науката и размишляваше върху постиженията и началото на тежкото, бавно излизане на човечеството от мрака. Но въпреки това имаше припокриване… обща свързваща тема. И Тор най-сетне разбра накъде бие той.

— Мислите, че сме се насочили към поредния внезапен скок.

Сато леко наклони глава.

— Не мислят ли всички същото?

Изведнъж гласът на учения зазвуча съвсем сериозно. Беше замислен, дори загрижен.

— Въпросът, госпожице Тор, не е дали промяната наближава. А дали този път ще бъдем по-умни. Може би дори достатъчно мъдри, за да се справим.

 

 

СКАНАЛИЗАТОР

Здравейте. Аз съм Марша Хатами и замествам Мартин Раймър, който следи гореща тема в Куба. Успех, Мартин!

Днес се връщаме на една любима тема. В продължение на цял век СЕТИ, програмата за Търсене на извънземен разум привлича радиоастрономи и пламенни поддръжници, изпълнени с надежда и упоритост, които съперничат на всяка по-ранна вяра. Финансирана понякога от правителства, от богати ентусиасти или от малки дарения, СЕТИ използва сложна методика за пресяване на „космическата купа сено“ в търсене на единствената блестяща игла, която може да промени живота ни с вестта, че не сме сами във вселената.

Начинанието не е лишено от своите критици. Да продължим нашия дебат между две светила в супернауката. Доктор Хана Спиърпат е директор на проекта „Златно ухо“, обединяващ радиотелескопите на СЕТИ Ален, Доналдсън и Чан. Добре дошла, Хана.

Д-р Спиърпат: За мен е удоволствие, Марша.

Марша Хатами: Тук при нас е и неповторимо провокативният самораста, звездата на попнаучното шоу „Овладей своята вселена!“ и току-що завърнал се от турне със своята научнорегии група „Бълващ космически пушек“. Добре дошли, професор Ноозон.

Професор Ноозон: Хвала на Всемогъщия Ях и Уапу, Марша. Почитания и благословени да сте на всички зрители и надзъртащи!

Марша Хатами: Уважаеми гости, последната ни среща стана доста разгорещена не само заради вслушването за извънземни сигнали, но и заради желанието да се излъчат послания от Земята в открития космос. Заради желанието да изкрещим „яхууу!“ на звездите.

Д-р Спиърпат: Да, и бих искала да коригирам евентуалните впечатления, че „Златно ухо“ излъчва „послания“ в небето. Нашите антени не са настроени за предаване. Оставяме това на други.

Професор Ноозон: Но, Хана, самото ти изявление е пълна подкрепа за гаднярите, поддържащи т’ва безотговорно поведение, без дори да се натоварят да го обсъдят с народа или събратята си учени. Това е нечувано! То нарушава основно правило, установено много отдавна от самия Рас Карл Сейгън, който казва, че свръхнапредналите раси трябва да „поемат тежкия товар“ с осъществяването на контакт. И Учителят Карл казва също, че младоци като нас трябва да слушат. Научи се да пълзиш и да ходиш, преди да затичаш.

Д-р Спиърпат: Е, условията се променят. Миналия път аз просто казах очевидното — че подобни излъчвания не могат да ни навредят по какъвто и да било начин.

Професор Ноозон: Чакай малко, миличка. Как може да е „очевидно“, когато информираните хора не са съгласни? „Не могат да ни навредят по какъвто и да било начин“ са просто празни приказки! Те се основават на много неизследвани предположения за космоса, за разума и за начина, по който мислят извънземните! Особено недоказаният постулат, че алтруизмът е универсален за развитите форми на живот.

Ти заявяваш, че в най-скоро време разумът и разбирателството ще увлекат всички хора към ярките звезди.

О, и аз намирам тази идея за суператрактивна! Доброжелателни извънземни, вършещи все велики неща из цялата галактика! Как се надявам да е истина! Слава на Ях и Негово междузвездно величество… Но учените трябва да са Рас-__скептични__. И основният принцип на универсален алтруизъм е онова, което вие отказвате да подложите на анализ или критика от страна на собствените си събратя учени, като подминавате всички други гледни точки като параноя…

Д-р Спиърпат: Защото всичко друго е глупаво. Ако извънземните искат да ни навредят, вече щяха да са го направили.

Професор Ноозон: Дрън-дрън! Мога да изброя шейсет причини, поради които това твърдение прекалено опростява…

Д-р Спиърпат: Както и да е, потенциалната полза от контакт или просто от откриването на друга цивилизация в космоса има много повече тежест от лошите сценарии в списъка ви, тъй като вие сам признавате, че всеки един от тях, взет поотделно, изглежда малко вероятен.

Професор Ноозон: Всичко това е точно… и аз го признавам. Онова, което вие не признавате, е, че шансът за вреда не е нулев. Да пукна на място, ако самият брой начини не се натрупва…

Д-р Спиърпат: Как може да се сравнява каквото и да било с преимуществата от СЕТИ? Не става дума само за всички чудеса, които можем да научим. Вземете дори самото откритие, че съществуват други разумни видове! Точно сега едва ли може да се види дълго бъдеще за технологична цивилизация на тази планета. Има толкова много начини, по които тя може да загине. Ценно е самото доказателство за съществуването на други, доказателство, че някой е преживял технологичното си детство! Успешното откриване на извънземни сигнали означава, че жизнеността на технически развитите цивилизации е правило, а не изключение.

Професор Ноозон: Адски трогателно. Може би дори вярно, Хана. Но между другото, нима вашият неуспех в откриването на други не води до тревожния обратен извод? Пък и ти описваш ползата от откриване. Не от предаване, което увеличава риска, без да става дума за никакви ползи…

Д-р Спиърпат: Вашите доводи отново се плъзгат настрани. Ако това беше вярно…

Марша Хатами: Искам да обърна внимание на нещо друго, което каза професорът миналата седмица — за това как класическата стратегия на търсене на СЕТИ е напълно погрешна от десетилетия. Защото приема, че извънземните предават през цялото време във всички посоки.

Д-р Спиърпат: Нямаме подобни предпоставки!

Професор Ноозон: Господи, та самата ви стратегия го предполага, Хана! Насочвате страхотните си телескопища към една цел, анализирате радиоспектъра от системата кандидат, после си правите разните турбоизчисления и продължавате нататък…

Д-р Спиърпат: Понякога слушаме цели звездни купове. Често се връщаме отново към галактическия център. Имаме също и сценарии за подбиране на времето, свързани със светлинния конус на определени събития, като свръхнови, които насочват вниманието ни към определени цели. Програмата ни е еклектична.

Професор Ноозон: Това е определено похвално. Въпреки това подходът ви се придържа към предпоставката, че доброжелателни извънземни правят страховитите си маяци, които крещят на космоса постоянно, ден след ден, година след година, само заради новаци като нас, използващи програми като вашата.

Хана, това игнорира много други възможности. Да кажем например, че космосът е по-опасен, отколкото си мислиш. Може пък извънземното да си остава тихо, защото то знае нещо, което ние не знаем!

Д-р Спиърпат (въздъхва): Пак параноя.

Професор Ноозон: Няма начин, докторе, аз съм просто обстоен. Има обаче по-основателен довод, основан на упоритата икономика.

Марша Хатами: Икономика ли, професоре? Имате предвид правенето на пари?

Д-р Спиърпат: Извънземни капиталисти? Инвестиционни банкери? Става все по-хубаво и по-хубаво. Какъв полет на въображението е нужен, за да приемеш, че една напреднала цивилизация ще се управлява по същия начин като нас.

Марша Хатами (засмива се): Е, докторе, никой не може да обвини Профноо в липса на въображение. Ще продължим дискусията за ролята на икономиката при напредналите извънземни след рекламната пауза.