Джоузеф Файндър
Тежки престъпления (50)

50.

Някой почука на вратата на кабинета на Клеър, после я отвори. Кони подаде глава и попита:

— Имаш ли време да прегледаш пощата и съобщенията?

Клеър четеше курсовата работа на един свой студент. Вдигна глава, разсеяно се усмихна и кимна.

— Много нещо се е натрупало — продължи Кони, седна до бюрото й и остави купчина писма и бележки. — Ако отделяме по един час сутрин и следобед, ще се оправим с пощата и с телефонните обаждания… но кой знае кога. Може би в началото на следващата година.

Секретарката поклати глава.

Клеър забеляза един голям картонен плик, изпратен по бързата поща, и попита:

— Това за мен ли е?

— Да. Току-що пристигна — отвърна Кони и й го подаде.

Пакетът беше от Тери Ембри. Клеър го отвори и извади съдържанието му.

Сетне въздъхна дълбоко.

— Кони, знаеш ли, че може би моментът не е подходящ.

Секретарката я изгледа учудено.

— Добре. Кажи ми, когато решиш да прегледаме пощата.

Тя бавно излезе, поглеждайки още веднъж Клеър, преди да затвори вратата.

Клеър поднесе към очите си малката квадратна черно-бяла снимка на един млад войник с черни очи и черна къдрава коса и прочете името: ЛЕНТИНИ, РОБЪРТ.

Преди около седмица Рей Деверо бе поискал от архива на военния персонал да му намерят тази снимка. Сетне, по искане на Клеър, Ембри й я бе изпратил.

Тя знаеше къде беше виждала Лентини, макар че оттогава той бе оплешивял.

Лентини бе станал оперативен офицер от ЦРУ на име Денис Т. Маки.

Нейният информатор. Беше се отърсил от предишната си самоличност като гърмяща змия от кожата си.

Може би винаги е бил Денис Т. Маки. Вероятно е бил офицер от ЦРУ още преди да се присъедини към Подразделение 27 и да стане Робърт Лентини. Ставаха такива неща. Дори още по-странни. ЦРУ обичаше да внедрява хората си където можеше.

Нейният източник.

Човекът, който неизвестно как намери меморандума на генерал Маркс и успешно сложи край на кариерата му.

Започваше да й става ясно. Тя извади малкия лист хартия, приложен към магнетофонния запис. Най-отгоре пишеше: ЦРУ, а отдолу се четяха инициалите ДТМ.

Денис Т. Маки.

Информаторът й.

Човекът, който по някакъв начин бе намерил касета със запис на Том, говорещ по радиостанцията в Салвадор, и я бе подхвърлил на Разузнавателната агенция към Министерството на отбраната. Запис, който не само беше фалшификат, но и доказуем — достатъчно добър, за да издържи на внимателната проверка на обвинението, но не толкова качествен, че експертът на защитата да не може да докаже, че е фалшификат. Изфабрикуваното доказателство, което бе решило изхода на процеса и освободило Том.

Зави й се свят. От стомаха към устата й се надигна киселина — блудкава и разяждаща.

Докато разсъждаваше, Клеър прокара пръсти по плика и установи, че вътре има още нещо — купчина листа, защипани с кламер.

Това бяха фотокопията на книгата за посетителите в ареста през последните седмици, които тя бе накарала Ембри да направи.

Само за няколко секунди тя намери подписа на Денис Т. Маки. После още на две места. През последните две седмици Денис бе посетил Том три пъти.

Вероятно за това имаше обяснение.

Клеър се обади на Джаки и я помоли веднага да вземе Ани за през нощта.

После се обади на Рей Деверо и поиска съвет.

Докато шофираше към дома си колкото е възможно по-бързо, тя имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне — толкова силно биеше.

 

 

Том вече беше там.

Къщата апетитно ухаеше на чесън.

— Предполагам, че не е останала паеля — опита да се пошегува Клеър, събличайки сакото си.

— Спагети със сос от миди — отговори той, приближи се до нея и я целуна. — Любимото ти ястие. Готова ли си за вечеря? Аз умирам от глад.

— Хайде да вечеряме — усмихна се тя.

Нямаше апетит. Стомахът й се бе свил на малка твърда топка.

— Къде е мъничката ми кукличка? — попита Том, докато сервираше спагетите и салатата.

— Искаше да спи при Джаки.

— Тя наистина се привърза към нея, нали? — Той гребна от спагетите. — Извинявай. Може ли да започна?

— Да.

— Ти няма ли да ядеш?

Клеър си играеше със салфетката.

— Том, искам да поговорим.

— Охо — с пълна уста възкликна той, сетне сдъвка храната и преглътна. — Тези думи не предвещават нищо добро.

После се усмихна, пийна глътка газирана вода и пак си взе от спагетите.

— Кой е Лентини?

Том започна да дъвче по-бавно, сетне преглътна и остави чашата.

— Служещ в Подразделение 27.

— Как е истинското му име? Лентини или Маки?

Той отново отпи от газираната вода, като в същото време изпитателно се взираше в Клеър.

— Какъв е този кръстосан разпит? Процесът свърши.

— Не и за мен, Том — съвсем тихо отговори тя.

Той бавно поклати глава.

— Обичаш ли ме, Том? — прошепна Клеър.

— Знаеш, че те обичам.

— Тогава искам да ми кажеш истината.

Том кимна и тъжно се усмихна.

— Лентини… Истинското му име е Маки, но аз винаги съм го познавал като Лентини. Да, той всъщност е от ЦРУ. Наели са го тайно, след като е бил прикрепен към подразделението. Смятали го за истински враг, бюрократичен опонент, и всички искали да саботират кандидатурата му за началник-щаб на армията. Но аз мисля, че за него това е личен въпрос. Той като мен ненавиждаше Маркс.

— Затова ли даде на Уолдрън фалшифицирания запис? Да злепостави обвинението и да провали аргументите им?

— Сега това има ли някакво значение? — попита той и продължи да се храни.

В стаята настъпи тягостна тишина.

— Бих искала да знам идеята твоя ли беше, или негова?

Той поклати глава.

— Клеър, не съм го виждал от години. От тринайсет години.

Тя усети, че се вцепенява.

— Имам фотокопия от книгата за свиждания в ареста в „Куонтико“. Ето ги. Посетил те е три пъти.

Том я погледна насмешливо, после придоби друго изражение — явно спокойно осъзнаваше какво става.

Бавно остави ножа и вилицата и дълбоко въздъхна, сетне уморено рече:

— Клеър, Клеър, Клеър. Всичко това беше много отдавна.

— Ти си убил онези хора — промълви тя.

Той я погледна замислено.

— Според мен Маркс не знаеше дали селяните са въоръжени, но беше толкова ядосан заради Арлън Рос, убития си приятел в Червената зона, че не разсъждаваше трезво. После, когато във Форт Браг лайната се разсмърдяха и им трябваше изкупителна жертва, Маркс със сигурност нямаше намерение да поеме вината и да предаде заместника си. Макар че самият той даде на Ернандес заповедта. Оставаше само моята дума срещу неговата. Маркс, естествено, беше на страната на Ернандес. Знаех, че трябва да изчезна. Защото щяха да припишат всичко на мен. И те, разбира се, го направиха. А Ернандес и Маркс се изнудват взаимно още оттогава. Партньори в престъплението, така да се каже.

— Но и ти стреля, нали? Ти помогна на Ернандес да убие онези хора.

Очите му се насълзиха.

— Маркс знаеше, че може да разчита на мен. Всички отказаха. Само аз се съгласих. И Ернандес, разбира се.

Той сложи ръката си върху нейната. Дланта му беше топла и влажна. Клеър се дръпна толкова рязко, сякаш се опари. Стомахът й се сви. Изведнъж се почувства много уморена.

— Ти си го направил. Помогнал си на Ернандес да убие онези осемдесет и седем човека.

— Трябва да разбираш нещата в правилния им контекст, Клеър. Онези селяни ни се присмиваха. Отказваха да ни сътрудничат. Наложи се да прибягна до принуда.

— Да ги подложиш на мъчения ли?

— Неколцина от тях. Но не можех, след като съм ги измъчвал да ги оставя да се оплачат, че сме нарушили човешките им права. Не се постъпва така. Трябва да изчистиш следите след себе си. Нямах избор.

Стана й студено. Клеър скръсти ръце на гърдите си и потрепери.

— Маркс знаеше, че може да разчита на мен — повтори Том. — Преди да отида във Виетнам, ме подложиха на редица тестове. И стигнаха до заключението, че съм… Как беше изразът?… „Морално увреден“. Това означава, че съм такъв човек, от какъвто имат нужда. За взводовете за политически убийства и по-късно за Подразделение 27. Убивал съм, без да изпитвам вина или угризения.

Тя се вторачи в него. Стаята сякаш бавно се завъртя пред очите й.

— Правителството се нуждаеше от хора като мен. Винаги е било така. Някои могат да правят неща, които другите не могат. А сетне, когато им свършиш работата, казват: Ах, потресени сме от онова, което направи. Ще прекараш остатъка от живота си в „Левънуърт“. Това е благодарността им. Правя каквото ми казват, после изведнъж ставам престъпник и те вече не се нуждаят от мен.

Клеър кимна.

— Не разбирам, Том. Балистичната експертиза… Има доказателства, че е стрелял само един човек. Всички куршуми са от една и съща цев.

— Всички куршуми, които експертът е прегледал. Казах ти, че това не са моите куршуми.

Клеър се опитваше да намери логика в това, макар че главата й беше замаяна.

— И все пак, не разбирам.

Той сви рамене.

— Аз изчистих сцената. Обичах да разчиствам сам. Използвах собствени амуниции — немски куршуми в метална обвивка и стоманени гилзи. Лесно се събират с магнит. Не са като месинговите боклуци, които Ернандес използваше. Те не полепваха по магнита. Претърсих внимателно сцената и събрах всички куршуми и гилзи. Не обичам да оставям визитната си картичка.

Клеър отново кимна и преглътна с усилие. Стана и се приближи до телефона на стената.

— Какво правиш, Клеър? — попита Том и застана до нея, после се усмихна. — Нали знаеш, че всичко свърши. Забрави ли? Съдът реши, че съм невинен.

Тя пак кимна.

— Разбира се.

Гадеше й се. Стомахът й вреше и кипеше като казан. Изпитваше желание да повърне. Вдигна слушалката и набра един седемцифрен номер.

— Всичко това е между теб и мен, Клеър. — В гласа му прозвуча нотка на грубост. — Ти си моят адвокат. Длъжна си да спазваш поверителността на разговорите между адвокат и клиент.

Телефонът от другия край на линията започна да звъни.

— Всичко свърши, Клеър. Не могат да ме съдят повторно за същото престъпление.

Къде ли беше Деверо?

— Не прави това, Клеър.

Том протегна ръка и прекъсна телефонната връзка.

Клеър бавно остави слушалката и огледа кухнята — толкова хубаво обзаведена и уютна. Колко пъти бяха закусвали там? Колко пъти Том бе готвил вечеря за съпругата и доведената си дъщеря? И през цялото време всичко това е било една внимателно поддържана лъжа. Беше я накарал да се чувства в безопасност, когато всъщност тя и детето й живееха с един опасен и болен човек.

— Трябва да се предадеш, Том — прошепна тя.

— Няма да стане, Клеър.

Тя отново посегна към телефона.

Той се приближи и застана между нея и апарата.

— Говоря сериозно, мила. Не го прави. Помисли си колко много сме преживели заедно. Колко много неща ни свързват. Теб и мен.

Клеър бавно дръпна ръката си.

— Ти си болен, Том.

— Ние сме едно семейство. Ти, аз и Ани.

Клеър кимна. Главата й се въртеше. Сетне пак посегна към телефона.

— Говоря сериозно, Клеър. Остави телефона. Помисли за Ани. Няма причина да правиш това. Отново можем да бъдем семейство.

Тя поклати глава. Сълзите замъглиха погледа й. С внезапно движение Том грабна слушалката от ръката й. Тя изгуби равновесие и се строполи на пода.

— Нуждая се от теб, Клеър! — извика той.

Тя го погледна и видя зачервеното му лице. Изтръпна. По страните й започнаха да се стичат сълзи. Протегна ръка към джоба на сакото си и извади клетъчния телефон. Разтвори го и бавно издърпа антената.

— Клеър, скъпа. — Очите му бяха тъжни, а лицето — изтерзано. — Не трябваше да правя това. Съжалявам. Само исках да ме изслушаш.

Тя натисна няколко бутона.

— Миличка — продължи той и се наведе над нея, сетне изби клетъчния телефон от ръцете й. Апаратът изтрака на плочките на пода. — Слушай. Отново ще бъдем едно семейство. Забрави миналото. Мисли за Ани.

Разплакана и без да може да съсредоточи погледа си, тя запълзя по пода и грабна клетъчния телефон. Том отново се приближи до нея и го изби с ритник от ръката й.

Прониза я болка. Успя да се изправи и препъвайки се тръгна към вратата, но той препречи пътя й.

— Разбери, Клеър, принудиш ли ме, пак ще изчезна. Правил съм го преди и ще го сторя отново. Знаеш това.

Тонът му беше разумен, спокоен и овладян — така, както я окуражаваше, когато в къщата възникнеше някой проблем — повреда в кранчето на тоалетната, изгоряла крушка или мишка.

— Искам да мислиш за Ани — кое е най-доброто за нея.

— Пусни ме! Негодник!

— Знам, че ще постъпиш правилно. Никога няма да причиня болка на моята мъничка кукличка, освен ако не съм принуден. Но искам да помислиш за всичко, което е ценно за теб — сестра ти, дъщеря ти… не ме познаваш достатъчно. Ти, сестра ти и дъщеря ти никога няма да бъдете в безопасност.

Ужасена, Клеър се вторачи в него, осъзнавайки, че това не е празна заплаха, че той говори сериозно. Наистина щеше да й отнеме най-ценното на света, ако се наложеше. Защото този човек не беше способен да изпитва вина или угризения. Той лесно можеше да го направи. Тя отново се разтрепери.

— Това е един особен ад — постоянно да се тревожиш по този начин — продължи Том. — Ти не го искаш. Повярвай.

На външната врата се позвъни. Клеър се промъкна покрай Том и хукна да отвори.

На прага стоеше Деверо. Пистолетът изглеждаше малък в огромната му ръка.

— Какво става? — попита той.

— Всичко е наред — отговори Том.

— Какво има, Клеър? — повтори Рей.

Тя го погледна. Очите й бяха отчаяни.

Изведнъж последва поредица от експлозии и бялата риза на Деверо се обагри в червено. Клеър изпищя. Тялото на Том се стегна. Очите му бяха нащрек. Рей изохка, хвана се за корема, после се строполи на пода. От белите му дробове се изтръгна силна въздишка.

С писък Клеър се втурна към него и коленичи до тялото му. Видя, че е жив, но омаломощен от болка. Ризата му се просмукваше от яркочервена кръв.

В къщата влезе полковник Джеймс Ернандес. Държеше голям пистолет. Беше облечен в джинси и ватена блуза.

— Хей, Рони, приятелю — каза той. — Също като едно време, а?

Тялото на Том се отпусна.

— Да ти го начукам — рече той. — Защо трябваше да свидетелстваш за онази история с кучето? И за мъченията?

— Я стига, приятел. Ти знаеше, че фалшивата касета на Лентини щеше да реши изхода на делото. Никога не е трябвало да се притесняваш за нищо, независимо какво съм казал. Просто не исках да се нахвърлят срещу мен. И къде са благодарностите ти? Току-що спасих живота ти.

Двамата си стиснаха ръцете.

— Както аз спасих твоя в Никарагуа, Джими — ухили се Том.

Клеър ги наблюдаваше и не можеше да повярва.

— Джими, оправи се с тоя шишко тук. Разчисти бъркотията. Клеър и аз трябва да обсъдим някои неща. Сетне по-добре изчезвай. Много хора те търсят. — Том прегърна Ернандес. — Онзи номер с джипа в Мериленд… Едва не уби съпругата ми. Това беше глупаво. Аз имах нужда от нея.

— Не бях аз. Може би някой друг от Специалните сили, но…

Внезапно движение. Проблясък от пистолета на Деверо, който изведнъж вдигна ръка и един куршум взриви главата на Ернандес. Той се строполи на пода. Беше мъртъв.

Том рязко се обърна, стреснат от изстрела, и когато видя какво е станало, се втурна към убития си приятел.

В същия миг Клеър усети как до нея се допря нещо студено и осъзна, че Рей пъха пистолета си в дясната й ръка.

Том видя оръжието и възмутено поклати глава.

— Съжалявам, Клеър. — Гласът му беше монотонен и подигравателен. — Сега вече никой не може да ти помогне.

Тя се колебаеше. Гледаше го сякаш през мъгла. Устните й се размърдаха, но не можа да каже нищо.

Вдигна пистолета и се изправи. Стискайки го с двете си ръце, тя се прицели в гърдите на Том.

Изведнъж той протегна ръка надолу, грабна пистолета на Ернандес и го насочи към нея, после мило се усмихна. Лицето му за пореден път се преобрази — заприлича на прекрасния мъж, когото Клеър бе обичала.

— Няма да ме нараниш, нали? — каза той.

Тя потрепери. Не можеше да фокусира погледа си.

Усмивката му бавно избледня. Пак стана друг.

— Ти не знаеш как да използваш това нещо.

— Ще видим — отговори Клеър.

Известно време той я наблюдава съсредоточено, сетне натисна спусъка.

Чу се изщракване.

Клеър разбра по очите му, че пистолетът е празен. Ернандес бе изстрелял последните четири куршума. Том пусна оръжието на пода и огледа помещението, търсейки нещо, което да използва вместо него.

— Не мърдай — рече Клеър.

— Няма да стреляш — отвърна той, докато очите му обхождаха преддверието. — Ти си юрист. Работиш в системата. Играеш по правилата. Знам, че ще постъпиш правилно. Заради Ани.

Тя видя, че змийските му очи блеснаха, съзирайки нещо. Проследи погледа му до малката черна мраморна скулптура на масата в коридора. Том изведнъж се втурна натам.

— Имаш право — каза Клеър и натисна спусъка.

Откатът едва не изби пистолета от ръката й. Ризата му се обагри в яркочервено. Том падна на пода, издавайки ужасен приглушен животински звук. Клеър отново се прицели и стреля. Куршумът се взриви в гърдите му. Очите му се изцъклиха и тя разбра, че е мъртъв.

Първо започнаха да треперят ръцете й, после раменете. Цялото й тяло силно се разтресе и тя се строполи на пода.

От гърлото й се изтръгна силно ридание.

Видя, че е коленичила в локвата от кръвта на Том, която се процеждаше от раната му. Вълнената й пола се оцвети в алено.

Воят на сирените в далечината се усили. Клеър долови мириса на кордит, после на кръв — парлив и металически — и извика, спомняйки си за Ани, която беше доверчива като нея. Ала животът на детето й нямаше да бъде същият. И едва тогава Клеър се почувства спокойна.