Джоузеф Файндър
Тежки престъпления (41)

41.

— Ще се преместя при тебе — каза Деверо. — Имаш повече стаи, отколкото в проклетия „Хилтън“. Пък и се нуждаеш от защита.

Клеър лежеше на канапето в дневната. Силно обезпокоени, Джаки и Граймс се суетяха около нея. Беше почти един след полунощ. Клеър бе наранила левия си крак. Имаше и няколко драскотини. Освен това главата я болеше ужасно. Щатската полиция на Мериленд я разпитва повече от час, но едва ли щяха да открият нещо.

— Не се нуждая от защита, Рей.

— И още как. Някой поврежда спирачната ти система с намерението да се блъснеш в джип, удобно оставен на пътя с две туби бензин, и да се взривиш, но за теб всичко е наред.

— Ако държиш на мен… — започна Джаки. — Не, забрави за мен. Ако държиш на Ани, приеми предложението му.

Клеър сви рамене. Нямаше какво да възрази срещу това.

— Не загуби съзнание нито за миг, така ли? — попита Деверо.

— Не.

— Не си повръщала, не ти се вие свят?

— Не.

— Доколкото виждам, зениците ти не са разширени. Като че ли нямаш мозъчно сътресение, но трябва да отидеш в болницата, за да те прегледат.

— Изведнъж стана лекар, а?

— Губиш ли чувство за ориентация?

— Не повече от обикновено.

— Добре — каза Деверо. — Джаки, искам да я събудиш след няколко часа.

— Не се безпокой — рече Клеър. — Редовното телефонно обаждане ще ме събуди.

— Мислиш ли, че в дъното на тази история стои Лентини, или някой просто е използвал името му, за да ти устрои капан? — попита Граймс.

— На кого му пука?

— Проверих в телефонната компания в Мериленд — продължи Деверо. — Казаха ми, че са ти се обадили за срещата от автомат в Пентагона. Съмнявам се, че е бил Лентини. Ако се крие, няма да се обади от леговището на звяра.

— Трябва да съобщим за това на агентите в „Куонтико“ — отбеляза Граймс.

— Защо? — възрази Клеър. — Докато не разберем кой го е направил и не го докажем, не разполагаме с нищо.

— Знаеш ли? — каза Деверо, надвесвайки се над нея. — Наистина ме ядосваш. Какво си мислеше, че правиш, уреждайки си такава среща, без да ме вземеш със себе си?

— Той настоя да отида сама.

— Винаги постъпваш така — скара й се Деверо. — Трябва да престанеш да бъдеш толкова нехайна по отношение на безопасността си. Имам новина за теб. За всички. Нали се сещате за посредника при продажби на недвижими имоти от Пепър Пайк?

— Нашият свидетел? Как се казваше? Марк Фей? — попита Граймс. — Не ми казвай, че…

— Да. Тази сутрин е загинал при автомобилна злополука.

Клеър рязко се надигна. Главата й едва не се пръсна от пронизващата болка.

— О, боже!

— Онзи, който го е премахнал, е искал да очисти и теб — рече Деверо. — Подобен начин на действие.

— Точно така. Изглежда, това е начинът на действие в процеса „Съединените щати срещу Кубик“.

Телефонът иззвъня в три и половина. Клеър се претърколи, почувствала болката, и преди да се е включил телефонният секретар, грабна слушалката. Не изчака да чуе гласа на мъжа, нито дори дишането му.

— Не успя, мръснико — каза тя и затвори.

Събуди се късно — в девет и десет. Съдът вече бе подновил заседанието си. Почувства болка, после си спомни нещо и скочи от леглото.

Тази сутрин специалистът по оръжията от Форт Браг щеше да свидетелства от страна на правителството за достоверността на компютърните архиви, за които отговаряше. Граймс щеше да проведе кръстосания разпит. Клеър не искаше да пропусне показанията, но това не беше трагедия. Пък и се нуждаеше от сън.

Деверо и Джаки се бяха настанили около масата за закуска и разговаряха. Ани седеше на коленете на Рей и рисуваше. В кухнята ухаеше на кафе.

— Хей — поздрави я Деверо.

Ани се загледа в майка си с широко отворени и пълни със сълзи очи и започна да плаче.