Джоузеф Файндър
Тежки престъпления (32)

32.

— Всички да станат — извика военният полицай.

Надянал черна тога върху зелената униформа, съдията Фаръл влезе в съдебната зала, качи се на подиума и седна на кожения стол с висока облегалка.

— Моля, седнете — прогърмя гласът му по микрофона. — Давам ход на изслушването по член 39(а).

Уолдрън остана прав.

— Този военен съд е свикан от министъра на отбраната — каза той. — Съединените щати срещу сержант Роналд Кубик. Кубик е обвинен в нарушаването на член 85, дезертьорство и на член 118, предумишлено убийство на осемдесет и седем човека.

Уолдрън продължи да чете встъпителната част на обвинението.

Пред подиума на съдията седеше съдебната стенографка — същата чернокожа жена на средна възраст, която присъстваше и предишния път. Беше си сложила слушалки.

— Аз съм полковник Уорън Фаръл от американската армия — издекламира съдията. — Бях назначен да водя това дело от районния военен съдия. Имам необходимата квалификация в съответствие с член 26(а) от Кодекса на военното правосъдие. Желае ли някой от обвинението или от защитата да оспори правомощията ми?

Фаръл имаше предвид рядко използваното право да се поставя под съмнение, дори да се оспорва правото на съдията да води делото.

Уолдрън стана.

— Не, Ваше Благородие.

Клеър също се изправи.

— Да, Ваше Благородие. Ние бихме желали.

Граймс се плесна по челото. Капитан Хоуган го погледна и се усмихна самодоволно. Предишната нощ Граймс се бе опитал да разубеди Клеър, но тя твърдо бе решила да го направи.

— Добре, госпожо Чапман — опитвайки се да имитира весело настроение, каза Фаръл.

— Ваше Благородие — попита тя, — знаете ли защо ви повериха този случай?

Той вирна брадичка и я погледна с премрежени очи. После отпи от кафето си, преди да отговори:

— Предполагам, заради опита ми със случаи, свързани с националната сигурност.

Клеър се замисли за миг, но реши да продължи:

— Бихте ли казали какви разговори са водени с вас и членовете на Военната прокуратура, свързани с това дело?

Очите му потрепнаха едва забележимо, но той запази спокойствие.

— Доколкото си спомням, водих един-два разговора по чисто административни въпроси.

— Разбирам. А бихте ли казали какви разговори сте водили с членовете на Генералния щаб на армията и със самия началник-щаб?

Това беше интересен въпрос и Клеър се питаше доколко Фаръл ще бъде откровен и дали ще се опита да прикрие следите си.

Но съдията беше твърде хитър. Отново отпи от кафето си и погледна към тавана, сякаш се опитваше да си припомни нещо неясно и далечно.

— Ами спомням си само един разговор, свързан със случая, който преди няколко дни проведох с член на Генералния щаб.

— Бихте ли ни казали какво си спомняте от този разговор?

Очите му бяха непроницаеми.

— О, разговаряхме по общи въпроси, свързани с графика на делото.

Но защо някой от канцеларията на генерал Маркс ще разговаря със съдията за графика на делото? В това нямаше логика.

— С кого по-точно разговаряхте, господине?

— С полковник Ернандес.

— Какво? — възкликна Граймс.

Опитвайки се да прикрие удивлението си, Клеър попита:

— Вие подчинен ли сте на полковник Ернандес?

— Не.

Търпението на съдията видимо се изчерпваше.

— Полковник Ернандес обаждал ли ви се е и преди във връзка с графика на други дела?

— Мисля, че не.

Тонът му беше презрителен.

— Никога не е говорил с вас за графика на други военни процеси, така ли?

— Както вече казах, не си спомням други подобни разговори.

— А сега, Ваше Благородие, бихте ли казали за какво по-точно разговаряхте с полковник Ернандес?

Ала на съдията Фаръл му бе дошло до гуша.

— Защитник, аз съм зает човек — строго каза той. — Дните ми са програмирани до минута. Всеки ден разговарям с десетки хора за стотици неща. За съжаление невинаги си спомням всяка дума, която сме разменили. А сега, оспорвате ли правата на военния съдия?

Уолдрън стана.

— Не, Ваше Благородие.

— Ваше Благородие, нуждаем се от кратка почивка, за да обсъдим дали оспорваме правата на военния съдия — каза Клеър.

— Съдът се оттегля за десет минути — обяви Фаръл и удари с чукчето.

Граймс протегна ръка и стисна рамото на Клеър, за да я накара да седне.

— Искам да ти задам един елементарен въпрос. Откачила ли си, или пушиш твърде много трева? Нали не мислиш сериозно да оспориш правата му? Защото нямаме никакви мотиви.

— Не — призна тя. — За съжаление той направи обструкции и ние няма какво да използваме.

— Добре, разговарял е с Ернандес. Това безспорно е изненада. Но ти си решила здравата да го ядосаш, така ли?

— Граймс, искам Фаръл да знае, че го наблюдаваме внимателно и трябва да се държи колкото е възможно по-добре с нас.

 

 

Съдът поднови заседанието си.

— Засега нямаме мотиви да оспорваме правата на военния съдия, Ваше Благородие — заяви Клеър.

Фаръл прикри усмивката си.

Том бавно се изправи. Бяха го инструктирали какво да каже.

— Сержант Кубик, как искате да бъдете съден?

Том знаеше отговора.

— От военен съд със съдебни заседатели офицери, господине.

Съдебните заседатели се избираха от институцията, която свикваше военния съд. Беше забранено да ги подбират тайно, макар че това се случваше от време на време. Предполагаше се, че съдебните заседатели са свободни да гласуват по съвест, без указания „отгоре“ или под влиянието на командирите. Те трябваше да бъдат по-старши по ранг от обвиняемия. Ако беше редник или сержант, а не офицер, той имаше правото да иска поне една трета от съдебните заседатели да бъдат редници или сержанти. Но Граймс бе накарал Том да избере само офицери — те бяха по-надеждни, заслужаваха повече доверие и не бяха толкова предразположени да действат прибързано и безразсъдно. Или поне така му бе казал Граймс.

— Кой желаете да ви представя? — попита съдията.

— Госпожа Чапман, господин Граймс и капитан Ембри.

— Искането ви е одобрено. Сега ще ви бъдат предявени обвиненията. Защитата иска ли обвиненията да бъдат прочетени?

— Отказваме се от прочитане на обвиненията, Ваше Благородие — отговори Клеър.

— Сержант Кубик, сега ще ви попитам за какво ще пледирате, но преди да го сторя, искам да ви уведомя, че всички искания за прекратяване на делото или за някакви други промени трябва да бъдат предявени сега.

— Ваше Благородие, защитата има няколко искания — каза Клеър.

В очите на съдията проблесна пламъче. Исканията не бяха изненада, тъй като той им бе наредил да ги представят три дни преди предявяването на обвиненията, по време на изслушването пред съдията и в отсъствието на съдебните заседатели. Цялата процедура беше една формалност, ръководен по сценарий ритуал.

— Сержант Кубик — каза Фаръл, — можете да седнете.

Том се върна на мястото си с отривиста военна походка. Това беше единствената му възможност да говори в съда и той каза каквото бе необходимо.

После Клеър представи и обоснова своите искания, а Уолдрън ставаше и ги отхвърляше едно по едно. Исканията бяха малко — да се разпусне целият военен съд поради липса на доказателства, да се изключат сведенията от службата на Том във Виетнам като несъвместими с обвиненията и така нататък. Съдията Фаръл трескаво пишеше, докато Клеър говореше и излагаше аргументите си. Това продължи няколко часа.

Щом тя свърши, Фаръл започна:

— Защитата, обмислих искането ви за разпускане на военния съд, както и доводите в негова подкрепа, и го отхвърлям. Решението ми ще бъде добавено към протоколите на този процес преди удостоверяването на истинността му.

Това не беше изненада, но Клеър стана, за да спази официалния протокол.

— Възразявам срещу решението ви, Ваше Благородие.

— Възражението ви се отхвърля. Обмислих и искането ви за призоваване на свидетел експерт по полиграфи и изслушването на показанията на ваш специалист и ги отхвърлям. Решението ми ще бъде добавено към протоколите на този процес преди удостоверяването на истинността му.

Това беше много неприятно и Клеър скочи.

— Възразявам срещу решението ви, Ваше Благородие.

— Възражението ви се отхвърля.

И така нататък. Едно след друго. Всичките.

Колкото и изкусно да бяха представени и убедително аргументирани, всички предложения на защитата бяха отхвърлени. Накрая с победоносен блясък в очите съдията Фаръл попита:

— Имате ли други искания?

Намръщен, Граймс поклати глава. Том гледаше право напред, онемял от недоумение. Ембри изглеждаше резервиран и обезпокоен.

— Да, Ваше Благородие — отговори Клеър и уморено се изправи. — Защитата още веднъж оспорва процедурата при закрити врати. Обвиняемият има право на публичен процес, гарантиран му от Първата и Шестата поправка в Конституцията…

— Не — сряза я съдията Фаръл.

— Ваше Благородие?

— Вече обсъдихме този въпрос, така че, забравете го.

— Ваше Благородие, защитата с уважение поддържа становището, че такъв процес…

— Седнете. Казах, забравете това. Не искам да го чувам повече. — Лицето на съдията се зачерви. — Правителството вече убедително доказа, че правата на обвиняемия няма да бъдат нарушени, ако процесът се състои при закрити врати. Има сериозни съображения, свързани с националната сигурност. Всичко това е описано във Военния правилник за доказателствата. Вече съобщих решенията си. Слушахте ли внимателно?

— Ваше Благородие… — обади се от мястото си Клеър.

— Позволете да ви кажа нещо, госпожо Чапман. Силно и ясно. Не искам повече да чувам за това. И ако отново повдигнете този въпрос пред съдебните заседатели, ще ви обвиня в незачитане на съда. Чувате ли?

— Да, господине — отговори Клеър и измърмори: — И без това не зачитам този съд.

— Казахте ли нещо? — излая Фаръл.

— Не, господине.

— Добре. Говоря съвсем сериозно. Повдигнете ли този въпрос пред съдебните заседатели, самата вие ще бъдете затворена в „Куонтико“. Не знам как стоят тези неща в Кеймбридж, професоре, но тук предупреждението не е задължително. И нямате право на обжалване. Чувате ли ме?

Клеър стана.

— Не мога да подкрепя това твърдение. Аз съм цивилно лице, което означава, че не се подчинявам на вашето правосъдие. Не можете да ме хвърлите във военен затвор.

— Искате ли да опитате?

Клеър и съдията се вторачиха един в друг.

Граймс закри очи с ръка и се сниши на стола си.

— А сега — продължи Фаръл, — готова ли сте да пледирате от страна на вашия клиент?

— Да, господине — с неподправено презрение отговори тя и стана. — Готови сме.

— Обвиняемият, моля, станете.

— Ваше Благородие — започна Клеър, — чрез адвокатите си сержант Роналд Кубик пледира, че е невинен по всички обвинения.

— Много добре. Разбирам. Можете да седнете.

Клеър стисна ръката на Том и прошепна:

— И така, започваме.

— Трудно начало, а? — подхвърли той.

— По-лошо, отколкото очаквах. Съдията просто не дава пет пари.

— Обвинението и защитата — извика Фаръл, — готови ли сте да предявим обвиненията?

— Какво? — възкликна Клеър.

— Попитах готови ли сте да въведем съдебните заседатели?

Тя се обърна към Граймс, който беше не по-малко изненадан от нея.

— Процесът трябва да започне чак след три седмици — на висок глас изтърси Том.

— Да, господине — отговори Уолдрън. — Готови сме.

Клеър скочи.

— Не, Ваше Благородие, ние не сме готови. Разбрахме, че процесът ще започне след три седмици. Това е углавно престъпление. Обвиненията са изключително сериозни и защитата не е готова да подложи на кръстосан разпит свидетелите. Още сме по средата на нашето разследване.

— Какво означава „разбрахме“? — с присвити очи попита Фаръл.

Граймс стана.

— Така ни казаха от Военна прокуратура, Ваше Благородие.

Клеър никога не бе чувала такова безпокойство и страх в гласа му.

— Да, ами може и така да сте се споразумели с Военна прокуратура… но аз съм съдията и аз контролирам дневния ред — отвърна Фаръл.

— Ваше Благородие — добави Клеър, — току-що приключихме с исканията. Очевидно не сме могли да подготвим аргументите си, без да знаем, че решенията ви ще се основават на нашите доказателства. Вашите решения дали в съда ще се допуснат, или не определени доказателства, формират нашите доводи. Има свидетели, които нямахме възможност да разпитаме. А що се отнася до другите, необходимо ни е още време, за да потвърдим или отхвърлим техните показания.

— Имахте достатъчно време да се подготвите — със смразяващ тон заяви Фаръл.

Клеър трябваше да събере цялата си воля, за да не го удари.

— Ваше Благородие, защитата не е действала мудно. Планирали сме аргументите си въз основа на графика, според който неофициално беше решено да има три седмици между привличането под отговорност и самия процес. Освен това няколко пъти се опитах да разпитам основния свидетел срещу моя клиент и той все отказваше. Следователно ние сме абсолютно неподготвени да представим аргументите си днес и да разпитаме свидетелите. Всъщност искаме един месец, за да се подготвим за този процес.

— Искането ви е отхвърлено — категорично заяви съдията Фаръл.

Уолдрън се изправи.

— Ваше Благородие, от Военна прокуратура ни съобщиха, че генерал Маркс е решил да свидетелства.

Клеър погледна Граймс. Това беше гръм от ясно небе. Тя стана.

— В такъв случай, Ваше Благородие, ние искаме две седмици, за да се подготвим и да проведем този разпит, преди да започне процесът.

— Отхвърлям искането ви — рече съдията.

— Ваше Благородие — намеси се Граймс, — защитата ще приеме отлагането на един незабавен процес. Обвиненията вече са предявени, затова незабавният процес не подлежи на съмнение. Сега въпросът е дали нашият клиент ще бъде съден справедливо, а това явно няма да стане, щом защитата не е готова.

— Защитата би трябвало да е готова и ако не сте, това не е по вина на съда. Процесът ще започне днес.

Изумен, Граймс се отпусна на стола си. Широко отворил очи, Том се обърна към него и прошепна:

— Сериозно ли говори?

— Това е военен съд — измърмори Граймс. — Тук те винаги имат право.

— Копеле! — удивен промълви Ембри.

— Ваше Благородие — рече Клеър, — още веднъж възразяваме срещу решението процесът да започне днес.

— Възражението ви е взето под внимание и отхвърлено. Готови ли сте за въвеждането на съдебните заседатели?

— Да, Ваше Благородие — извика Уолдрън.

— Ваше Благородие — продължи Клеър. — Нашата позиция по въпроса дали сме готови, ви е известна. Ние сме абсолютно неподготвени, защото ни увериха, че процесът ще започне след три седмици.

Фаръл размаха дебелия си показалец срещу нея.

— Попитах, готови ли сте за въвеждането на съдебните заседатели?

— Щом ни принуждавате да процедираме — язвително отговори тя, — ще се постараем да проведем разпитите на свидетелите колкото можем по-добре.

— И така. Ще ви дам два часа да уточните въпросите си. И тъй като наближава обяд, моментът е подходящ за почивка.

И той удари с чукчето.