Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- High Crimes, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлия Чернева, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2015)
Издание:
Джоузеф Файндър. Тежки престъпления
Американска. Първо издание
ИК „Бард“ ООД, София, 1998
Редактор: Анелия Христова
История
- — Добавяне
15.
Отчаяна, ядосана и преди всичко объркана, Клеър излезе от ареста и дълго седя в колата. Чувстваше се неуверена и безсилна. Не знаеше към кого да се обърне за помощ. Накрая взе клетъчния телефон и се обади на свой приятел.
Артър Айзлин, виден адвокат от Вашингтон, който навремето й беше шеф и доверен приятел, се съгласи да се срещнат по обед в „Хей Адамс“. Айзлин беше съдружник в една от най-големите и влиятелни адвокатски кантори във Вашингтон. След като завърши право, Клеър стажува при него. Тогава той беше заместник-министър на правосъдието. Артър беше един от най-умните хора, които тя познаваше.
Без да пита, сервитьорът донесе обичайното му ястие — омлет по селски с много мазнина. Очевидно не беше привърженик на здравословното хранене. Наблизо седяха шефът на персонала на Белия дом и един сенатор републиканец. Айзлин им кимна.
— Знаеш ли какво казват… За правосъдието, военното правосъдие е…
— … онова, което военната музика е за музиката — довърши мисълта му Клеър. — Знам, знам. Но мислех, че след войната във Виетнам нещата са се подобрили.
— Когато бях в армията, всички казваха, че военната система на правораздаване е далеч по-усъвършенствана от гражданската, защото поне се гледа сериозно на нея. Но аз никога не съм вярвал в това. Според мен, ако искат да затворят някого и да хвърлят ключа, военните могат да го направят. И не се съмнявам, че така ще постъпят и със съпруга ти.
— Може би.
— Но щом казваш, че е невинен, значи е така.
— Благодаря.
— Е, за мен е лесно да го кажа. След разговора ни моят живот, разбира се, няма да се промени, но твоят никога няма да бъде същият.
— Да — съгласи се Клеър и опита от салатата. След задържането на Том бе загубила апетит.
— Първото решение, което трябва да вземеш, при това най-важното, е дали да дадеш публичност на случая. Историята на Том е сензационна. Ако Пентагона заведе дело срещу него, новината ще бъде на първа страница във вестниците.
— Защо да не дам публичност на случая?
— Защото това е скритият ти коз. Пентагона се ужасява от критичния поглед на хората. Публичността е потенциална заплаха. Използвай я, ако трябва. Но засега аз ще пазя всичко в тайна.
Тя кимна.
— Ще ти кажа и още нещо. Огласиш ли веднъж историята, дори да го оправдаят, той винаги ще бъде известен като масов убиец. Семейството ти ще бъде съсипано. На твое място не бих го направил.
— Звучи разумно.
— Струва ми се, че вече си решила да не му бъдеш официално адвокат.
Клеър сви рамене.
— Ще помисля — продължи той. — Ти си последната, която те биха искали да го защитава. За военните цивилните адвокати са безконтролни. Намеси ли се цивилен адвокат, незабавно ще последва разследване от Конгреса. И най-вече ти, Клеър Хелър Чапман, всяващата страх юристка от факултета в Харвард, ги плашиш до смърт. Направиш ли го, ще намокрят гащите. Но в случай, че не искаш, мога да ти дам това…
Той плъзна по масата лист хартия.
— Списък на цивилните адвокати, занимаващи се с военно право.
— Точно така. Ще забележиш, че не е много дълъг. Добрите цивилни адвокати, които не само практикуват военно право, но са и специалисти в тази област, са малцина. За предпочитане е някой, който живее и работи във Вирджиния. Това стеснява кръга още повече. Всеки от тях е бил военносъдебен съветник. Военните говорят на друг език и колкото по-скоро го научиш, толкова по-добре.
Стъписана, Клеър прегледа списъка.
— Това е труден начин да изкарваш прехраната си — продължи Айзлин. — Едно време имаше богаташки хлапета, чиито бащи с готовност плащаха луди пари на цивилните адвокати. Но малцина от сегашните военни разполагат с такива суми. На твое място бих избрал Граймс.
— Защо?
— Адски е умен и владее до съвършенство тънкостите на военното право. Но най-вече мрази военните, които отмъщават. Трябва ти точно такъв човек. Запален по каузата. Защото случаят е заплетен и ти е необходим човек, който умее да се бори.
— Защо мрази военните? Бил е военносъдебен съветник.
— Ами преди пет-шест години го принудиха да се пенсионира.
— По какви причини?
— Не знам. Стана някакъв скандал. Той е чернокож и според мен става дума за расизъм. Питай него. Но Граймс е много способен, бори се докрай и е обсебен от манията да ги бие на собствената им игра.
— Но във Вашингтон сигурно има някой добър адвокат, също бивш военносъдебен съветник?
— Разбира се. В една от големите кантори. Но ти няма да го искаш.
— Защо?
— Той е като мен — прехвърля всичко на съдружника си. Трябва ти човек, който познава системата отвътре и отвън и разполага с много време, за да се занимава със случая. Не забравяй, че ще обвинят съпруга ти в масово убийство. Макар че според мен самите те са такива.
— Познаваш ли някой, който дава къща под наем?
— Къща?
— Предпочитам да е обзаведена. Защото всичко това ще продължи дълго.
Когато се върна в стаята си в „Куолити Ин“, Клеър се изненада, като видя, че леглото й не е оправено. Обади се на администрацията на хотела, откъдето й казаха, че почти през целия следобед на вратата й е била окачена табелка с надпис „НЕ МЕ БЕЗПОКОЙТЕ“. Клеър не бе слагала на бравата такова нещо. Това я накара да провери куфара си. Разбира се, ципът беше отварян.
Тя се отпусна на леглото и взе телефона. Беше по-скоро потисната, отколкото уплашена.