Джоузеф Файндър
Тежки престъпления (33)

33.

— Правителството готово ли е да изложи фактите по процеса? — попита съдията Фаръл.

— Да, господине — отговори Уолдрън.

Това бе предшествано от въвеждането и полагането на клетва на съдебните заседатели. След няколко часа дебати бе уточнено, че съдбата на Том ще бъде решена от две жени и от четирима мъже. Най-старшият съдебен заседател, един подполковник, стана председател. Той беше чернокож мъж с авиаторски очила със стоманени рамки. Групата съдебни заседатели не се отличаваше с нищо. Наблюдаваха внимателно процедурата. Всеки от тях имаше разрешително за достъп до свръхсекретна информация и можеше да се разчита, че ще запазят всичко в абсолютна тайна.

Уолдрън започна тихо, с почти напевен глас. Клеър очакваше гръмогласно и шумно начало. Но Уолдрън беше твърде хитър.

— На 22 юни 1985 година в село Ла Колина, недалеч от Сан Салвадор, осемдесет и седем човека са били събудени и избити като добитък.

Той успя да прикове вниманието на съдебните заседатели. Те не си водеха бележки. Съдията ги бе предупредил, че предварителното изложение на фактите по процеса не е представяне на показанията и не трябва да записват нищо.

Уолдрън бавно се приближи до тях и застана неподвижен.

— Онези осемдесет и седем човека не са били войници. Нито бунтовници. Не са имали нищо общо със сраженията, бушуващи в страната. Били са мъже, жени и деца — невинни цивилни лица… И са били убити не от някоя войнстваща фракция, не от войници на салвадорското правителство, не от бунтовници партизани… Били са убити от един-единствен американски войник… Чухте ме правилно — от един-единствен американски войник… И не в разгара на сражението. Не случайно. А само заради тръпката.

Клеър погледна Граймс, който поклати глава. Правеше й знак да не възразява относно мотивите. Още не. Не биваше да привлича внимание върху това.

— Как е било възможно това да се случи? — попита Уолдрън и наведе глава, сякаш потъна в дълбок размисъл, сетне прехапа устни. — Няколко часа по-рано свръхсекретното Подразделение 27 от Американските специални сили получава заповед да претърси онова селце и да разбере дали докладите на разузнаването са били точни. Да провери дали там се крият антиправителствени бунтовници… Оказва се, че няма такива. Както често се случва по време на война, разузнаването сгрешило.

Той сви рамене и продължи:

— И Подразделение 27, командвано от способния полковник Уилям Маркс, сега началник-щаб на армията, установява това и се приготвя да се върне в базата си в Илопанго… После изведнъж, без предупреждение, някой започва да стреля. С картечница „М-60“. По невинните селяни.

Клеър се обърна да прошепне нещо на Том и видя, че по лицето му се стичат сълзи. Тя стисна ръката му.

— Ще го чуете от устата на двама служещи в подразделението, полковник Джеймс Ернандес, заместник-командира, и сержант Хенри Абът, които са видели този човек. — Уолдрън бавно се обърна и се приближи до масата на защитата, сетне посочи Том. — Сержант Роналд Кубик. Те са го видели да вдига картечницата, да я насочва към осемдесет и седемте селяни, строени в четири редици, и да ги покосява… Те са видели селяните, които не са имали оръжие, да молят за милост. Видели са ги да пищят… Видели са и как сержант Кубик, докато ги разстрелва, се усмихва.

Уолдрън отново се обърна към съдебните заседатели. На лицето му бе изписано изумление.

— Той се усмихвал.

Том поклати глава. Още плачеше безмълвно. Сетне прошепна на Клеър:

— Как може да лъже така?

— Въпреки усилията си, командирът, генерал Уилям Маркс, не бил в състояние да спре това зверство.

Съдебните заседатели не помръдваха. Гледаха като хипнотизирани. Едната от жените бе сложила пръст на устните си. Стенографката, уморена на вид чернокожа жена на средна възраст, с шал на цветя, преметнат на раменете, бавно печаташе на пишещата машина.

— Двама служещи в подразделението ще ни разкажат за онази ужасна нощ. Както и командирът… Но ние няма да се задоволим само с показанията на очевидците. Имаме и веществени доказателства. Ще представим резултатите от балистичната експертиза — някои от куршумите, използвани за убийството на онези цивилни лица, и няколко гилзи, изхвърлени по време на буйството. Ще демонстрираме извън всякакво съмнение, че куршумите са били изстреляни от картечницата на сержант Кубик. Няма да има и сянка на колебание. Разполагаме с очевидци и със съдебни доказателства… Нещо повече. След този кошмарен инцидент служещите в Подразделение 27 са били извикани в щаба на Специалните сили във Форт Браг, за да бъдат разпитани за случилото се. Седем войници са дали показания под клетва. А какво е направил сержант Кубик? Той е бил разпитан подробно, но отказал да подпише показанията си… И после избягал от ареста. Дезертира от армията. Крие се в страната. Създава си фалшива самоличност, използвайки умело подправени документи. Приема фалшиво име, дори фалшива биография. Подлага се на пластична операция, за да промени външността си до неузнаваемост… Накрая сержант Кубик, прекръстил се на Том Чапман, се заселва в Бостън, където заживява като беглец с фалшива самоличност и ново лице. Цели тринайсет години бяга от престъплението си… Допреди няколко седмици, когато едно щастливо стечение на обстоятелствата ни заведе при него и той бе заловен от Федералната военна полиция… Госпожи и господа, това не е поведение на невинен, а на много хитър и пресметлив човек, който е знаел, че трябва да бъде съден за хладнокръвно убийство… Ние имаме правила, госпожи и господа. Имаме закони. Дори по време на война — особено по време на война, ще ме поправят някои — нашето поведение се ръководи от строги и почтени закони. И не убиваме невинни цивилни лица само заради извратеното удоволствие. Това е безумие… Показанията, които ще чуете по време на процеса, ще ви потресат и ужасят. Но моето единствено желание е да ви развълнуват и да ви покажат, че ние, американците, никога не трябва да правим такива ужасни неща. И вашето решение да бъде, че сержант Роналд Кубик е виновен за убийство първа степен… Справедливостта го изисква.

Той бавно се обърна към масата си.

Настъпи продължително мълчание.

Накрая съдията Фаръл се прокашля и попита:

— Защитата подготвила ли е встъпителна пледоария, или желае да се въздържи?

— Ще се въздържим, Ваше Благородие.

— Добре. Тогава ще се оттеглим за почивните дни. В понеделник в девет и половина сутринта ще подновим делото.

Съсипана, Клеър се отпусна на стола си.