Джоузеф Файндър
Тежки престъпления (34)

34.

На бюрото в библиотеката стояха две омазнени картонени опаковки от пица и празни консерви от кока-кола. Беше петък късно вечерта. Денят между обвинителната реч сутринта и срещата с генерал Маркс следобед беше дълъг. От изслушването по член 32 бе изтекла само една седмица, а Клеър имаше чувството, че са минали няколко месеца.

Граймс и Ембри се бяха разположили на обичайните си столове. Рей Деверо търсеше подслушвателни устройства. Клеър крачеше напред-назад.

— Ами ако не бяхме повдигнали въпроса за генерала? — попита тя. — Ако не се беше похвалил, че има имунитет? Кога обвинението смяташе да ни каже за това?

Граймс и Ембри не отговориха.

— Не са ли длъжни да уведомяват защитата за всяко отпускане на имунитет — продължи тя — и да ни дават писмено копие преди предявяването на обвиненията?

— Всъщност — уморено каза Граймс, — пише „или в разумен период от време, преди свидетелите да дадат показания“, или нещо подобно.

— Което означава, когато те поискат.

— В общи линии.

— Чисто е — обяви Деверо. — Можете да говорите свободно.

— Подслушвателните устройства не спираха Клеър — подхвърли Граймс.

— Чудя се дали да повдигнем този въпрос пред съдията — добави тя.

Ембри бавно поклати глава, но не каза нищо.

— Клеър — продължи Граймс, — нека да ти кажа нещо. Когато реши да оспориш правомощията на съдията и го нападна, ти ужасно го ядоса. Постави под съмнение неговата почтеност. Мисля, че вече е време да го оставиш на мира. Престани да го дразниш.

— Нямам намерение да го дразня. Не разполагаме със свидетели, които да потвърдят разказа на Том, и ако поискаме отлагане, Фаръл ще ни се изсмее. Писмените показания на другите служещи в подразделението са подозрително еднакви…

— Мислиш ли, че са били инструктирани? — попита Ембри.

— Убедена съм.

— Как можем да го докажем?

— Единственият начин е да изтръгнем самопризнания от свидетелите. Да се опитаме да принудим оцелелите служещи в подразделението да се откажат от писмените си показания отпреди тринайсет години. И така, кои са те?

— Двамата, за които Уолдрън спомена, че са видели Том да стреля с картечницата, са Ернандес и някакъв тип на име Хенри Абът. Ти вече разговаря с Ернандес.

— Той е човек на генерала — каза Граймс. — Никога няма да се изметне от думите си. Макар че може да го поставя натясно, ако ми провърви. А кой е Абът?

— Сержант Абът е напуснал армията през 1985-та. Започнал работа в частния сектор. По-точно, сделки с Министерството на отбраната.

— Защо ли не съм изненадан? — подхвърли Граймс.

— Абът работи за правителството, в една от онези големи и страшни корпорации, свързани с отбраната. Това означава, че продава оръжие на Пентагона. Ето защо не мисля, че ще пренасочи доказателствата на правителството в наша полза. Пентагона го държи за пословично късо подстриганите коси.

— Той е един от свидетелите на обвинението — обади се Ембри. — Но не знаем дали е призован.

— Хенри Абът е във Вашингтон — каза Деверо, както винаги намесвайки се в подходящия момент. — В хотел „Медисън“.

— Хайде да се срещнем с него — предложи Клеър.

— Уговорил съм ви закуска — каза Рей. — Утре сутринта в седем.

— Какво? — изненада се тя. — Благодаря, че ни го каза…

— В седем? — изпъшка Граймс.

— Току-що я уредих — рече Деверо и се обърна към Граймс. — Абът става рано.

— О, той само иска да ни тормози — каза Граймс. — И кой остава?

— Още двама — отговори Рей. — Робърт Лентини и Марк Фей. Намерих втория. Занимава се с недвижими имоти в Пепър Пайк, Охайо. Разговарях с него. Трудно е да се каже, но може би си заслужава да се срещнем с него. Стори ми се разочарован от службата си в армията. Не е фанатик.

— Наш човек — отбеляза Клеър.

— Лентини е загадъчен тип — продължи Деверо. — Всичко, което можах да открия, е снимката му от постъпването в армията. Пуснах иск да ми я изпратят. Ще я изровят след няколко дни, но това няма да ни свърши работа. Друго няма. Никаква информация какво е станало с него. Проверих в Центъра на запасните офицери в Сейнт Луис, където пазят архивите за всички, които са напуснали армията. И в Армейското командване във Вирджиния, където държат досиетата на действащите военни. Нищо. И никъде няма сведения, че е починал.

— Това е невъзможно — отбеляза Клеър. — Ако е жив, той е или в армията, или извън нея. Трета вероятност няма. Провери дали няма някой пропуск, или неточност, като погрешен инициал на бащиното име или правописна грешка.

Деверо я изгледа гневно.

— Приличам ли ти на идиот?

— Не отговаряй на този въпрос — обади се Граймс.

— Добре — рече тя. — Рей, искам всичко, което имаш за Абът. Вие, момчета, можете да останете, ако желаете, но часът е почти два след полунощ. Трябва да поспя, ако искам да говоря свързано на срещата с Абът утре.