Джоузеф Файндър
Тежки престъпления (24)

24.

Съдебната зала, в която щеше да се състои изслушването, нямаше прозорци. Намираше се в подземието на една от сградите в базата „Куонтико“, недалеч от Академията на ФБР. Беше специално построена за секретни заседания, сесии на военния съд и други такива процедури. Пред стоманените врати, водещи към стръмното стълбище, стояха двама военни полицаи.

Малко преди девет сутринта Клеър и Граймс се срещнаха пред постройката от червени тухли. Клеър бе облякла морскосин костюм. Граймс също се бе издокарал елегантно.

— Не искам Ембри да говори — каза тя.

— И аз.

— Ти ще започнеш с първия свидетел. Аз ще наблюдавам.

— Чудесно.

— Изглеждаш добре.

— Изненадана ли си?

— Да. Хайде да вървим.

Двамата влязоха в сградата и слязоха в подземието. Модерната стая беше с размери двайсет на трийсет метра и имаше нисък таван. Бетонният под беше застлан със сив линолеум. Стените също бяха бетонни. Инак приличаше на всяка друга съдебна зала по света. Мебелите бяха съвременни и подбрани с вкус. Над пейката, на която бе монтиран месинговият печат на въоръжените сили, се вееше американският национален флаг. На стената зад столовете за съдебните заседатели имаше голям часовник. Звуците бяха приглушени, защото помещението, разбира се, беше изолирано.

Клеър се изненада, като видя, че вътре вече седят четирима-петима зрители. На верижки около вратовете им висяха пропуските, дадени им от охраната. Кои бяха те и защо ги бяха допуснали да присъстват на такава процедура?

— Мислех, че изслушването ще се проведе при закрити врати — отбеляза тя.

— Допускат се зрители, но само ако имат разрешително за достъп до свръхсекретна информация.

— Кои са те?

Граймс сви рамене.

— Много хора от Пентагона следят отблизо този процес.

Макар да бе водила стотици дела и да бе присъствала на още повече, Клеър беше нервна. Гърлото й бе пресъхнало. Огледа се да види дали в залата има вода. И, разбира се, на масата на защитата вече стоеше стъклена кана. Тя сипа вода на себе си и на Граймс и отвори куфарчето си, за да извади внимателно номерираните папки.

След няколко минути влезе майор Лукас Уолдрън — висок, строен и строг. Придружаваше го помощникът му, капитан Филип Хоуган. И двамата бяха в униформи и носеха еднакви обемисти куфарчета. Уолдрън погледна към Клеър и Граймс и им кимна.

— Почти цялата банда вече е тук — отбеляза Граймс. — Къде е нашият човек?

— Всеки момент ще дойде — отговори Клеър.

Стоманените врати се отвориха и Том влезе, охраняван от двама полицаи. Беше облечен в зелена униформа. Клеър остана поразена, като го видя — униформата му стоеше толкова естествено. Оковите му приличаха на някакви странни фънки бижута. Ризата му беше безупречно изгладена, но твърде широка около врата. Беше отслабнал. Изглеждаше блед.

Той огледа обезпокоен залата и когато видя Клеър, се усмихна. Тя му махна. Том седна на свободния стол между нея и Граймс.

В девет без три минути влезе Ембри и забърза към тях.

— Извинявайте — каза той и се настани до Клеър.

— До късно ли стоя снощи? — попита Граймс.

Ембри се усмихна любезно и поклати глава.

— Не, проблем с колата.

— Приятел ли си на обвинителя? — неочаквано попита Граймс.

Клеър изтръпна. Беше го помолила още да не се кара с Ембри.

— Не съвсем. Защо?

— Защото, ако разбера, че си му казал нещо, колкото и да е незначително и глупаво, ще ги накарам да ти отнемат адвокатските права и после ще сложа тестисите ти в буркан с марина, редом с трофеите ми от боулинга.

— Но за какво става дума? — обиден попита Ембри.

Граймс видя, че в залата влиза следователят, и измърмори:

— После ще говорим за това. Сега е време за представлението.

 

 

— Давам ход на изслушването по член 32. Аз съм подполковник Робърт Холт. Както знаете, назначен съм за следовател по член 32 от Кодекса на военното правосъдие.

Холт беше на около петдесет години. Военен от кариерата. Офицер от военносъдебната част с разрешително за достъп до секретна информация. Висок и слаб, с оредели коси. Голямото му чело увенчаваше продълговатото, тясно и изпито лице. Носеше четвъртити очила с телени рамки. Гласът му беше дрезгав и пронизителен, а ритъмът — делови. На една ниска масичка пред него седеше стенографката — чернокожа жена на средна възраст.

— Целта на това разследване е да стигне до истината и да оформи обвиненията, предявени към сержант Роналд Кубик от Въоръжените сили на Съединените щати. Копия от тези обвинения са раздадени на обвинението, на защитата и на стенографката. Сержант Кубик, прочетохте ли обвиненията срещу вас?

— Да.

— Разбрахте ли, че сте обвинен в убийството на осемдесет и седем човека, което е углавно престъпление?

— Да.

— Обвинението и защитата имат право да подлагат на кръстосан разпит всеки свидетел. Подписахте ли декларация за запазване на тайната?

— Да — отговори Уолдрън.

— И съзнавате, че всичко, което се каже и стане на това изслушване, не трябва да бъде изнасяно навън, нали?

— Да.

Граймс стана.

— Да, но искаме да заявим, че подписвайки декларация за запазване на тайната, ние по никакъв начин не се отказваме от правото си на публичен процес, гарантирано от Шестата поправка в Конституцията. Правителството с нищо не показва, че процедурата трябва да бъде секретна.

Холт го наблюдава в продължение на няколко секунди, после се прокашля.

— Искането ви е отбелязано в официалния протокол.

Майор Уолдрън също стана.

— Господин следовател, обвиняемият не се нуждае от публичен процес, за да получи справедлива присъда. Щом защитата има пълна възможност да чуе всички показания, не е необходимо обществеността да знае за това.

— Благодаря, майор — каза Холт.

Уолдрън остана прав.

— Нещо повече, случаят е засекретен и е свързан с националната сигурност и Закона за поверителност на информацията. Въпреки това правителството има основания да смята, че защитата може да се опита да заплаши, че ще огласи информация, за да получи несправедливо преимущество в този съд. Или може би възнамеряват да изнесат избирателно информация, за да настроят общественото мнение в тяхна полза, което би било нарушение на декларацията за запазване на тайната, подписана от тях. В името на справедливостта настоявам да наредите на защитата да не съобщава нищо на медиите.

Какво знаеше Уолдрън за намеренията им? И Ембри ли му бе казал за това? Кой друг можеше да бъде?

— Да — рече полковник Холт. — Защитата, напомням ви, че процедурата е секретна и не трябва да правите изявления за медиите.

Клеър стана.

— Господине, оценявам предупреждението ви, но както знаете, моят помощник, господин Граймс, и аз, като цивилни лица, не сме длъжни да се подчиняваме на вашите заповеди. Убедена съм, че военният ми съветник, капитан Ембри, ще изпълни заповедите ви. Но ние сме подписали документ да не разгласяваме поверителна информация и възнамеряваме да изпълним това си задължение. Всичко друго, засягащо този въпрос, ще приемем само като информация.

Следователят я изгледа застрашително и след продължителна пауза отговори:

— Записано е в протокола. Обвинението има ли вече списък на свидетелите, които смята да призове?

— Господин следовател, на този етап правителството ще призове полковник Джеймс Ернандес и главен административен офицер Станли Ошман.

— Кой е вторият? — шепнешком попита Клеър.

Граймс сви рамене.

— Нямам представа.

— Добре. Капитан Хоуган, майор Уолдрън, бихте ли изложили в общи линии обвинението?

Уолдрън стана.

— Господине, правителството предлага веществени доказателства от номер две до двайсет и едно, копия от които бяха дадени на защитата за разглеждане и за евентуални възражения и с искането да бъдат взети под внимание от водещия предварителното следствие.

— Защитата? — попита подполковник Холт.

— Да, господине — отговори Граймс. — Правим възражение срещу веществено доказателство номер три — писмените показания пред Отдела за криминално разследване относно неприличното поведение на моя клиент към негов съсед в Северна Каролина през 1984-та година.

— На какво основание?

— Там става дума за неприлично поведение, което не е свързано със случая. Това е и неподходящо доказателство за характера му. Няма подадено оплакване по този предполагаем инцидент и срокът за давност е изтекъл. Следователно, възразяваме на основание точка 404(б) и 403 от Военния правилник за доказателствата. Неприличното поведение, срещу което няма подадено оплакване, няма никакво отношение по въпроса дали моят клиент е убил осемдесет и седем цивилни лица в Салвадор. Правителството явно се опитва да признае това фалшиво обвинение с единствената цел да постави под съмнение репутацията на моя клиент.

— Обвинението, има ли това отношение по делото? — попита Холт.

— Господине — отговори Уолдрън, — ние предлагаме другото убийство — на кучето — да не показва наклонностите на обвиняемия…

— Чакайте малко — прекъсна го Холт. — Какво убийство на куче?

— Предполагаемо — прошепна Том.

Всъщност Деверо не бе успял да намери информация за инцидента, нито за съседа.

— Да, господине — продължи Уолдрън. — Не да покаже склонността на обвиняемия да убива, а че е способен да измисли предумишлен план да убива.

Какво ли означава това, запита се Клеър.

Настъпи продължително мълчание.

— Ще трябва да се съглася със защитата — каза Холт. — Това неприлично поведение не е свързано с обвинението и аз няма да го взема под внимание. Обвинението, не представяйте това доказателство.

— Добре, господине — равнодушно каза Уолдрън, без да издава разочарованието си.

Граймс се усмихна.

— Възразяваме и срещу веществени доказателства от номер шест до единайсет — добави той. — Дадените под клетва пред Отдела за криминално разследване предполагаеми писмени показания на шестима други служещи в Подразделение 27 на Специалните сили. Не е лесно да се подложат на разпит листа хартия. Къде са тези шестима човека?

— Обвинението? — попита Холт.

— Господине, неколцина от тях са починали. Що се отнася до останалите, ние имаме право да призовем свидетели, които живеят на сто и петдесет километра от мястото на изслушването. В момента другите не са на разположение според точка 405 от Правилника за военните съдилища.

Холт се поколеба.

— Добре. Ще разгледам само взетите под клетва показания. Ако нямате други възражения, обвинението може да повика първия си свидетел.

— Правителството призовава полковник Джеймс Ернандес — извика Уолдрън.