Питър Лерангис
Змийско гнездо (5)

Глава 5

Алистър Ох нямаше нищо против металните гривни и каишки за часовници, но виж, белезниците оставяха върху кожата грозни отпечатъци.

Докато полицейската камионетка подскачаше по изровения път западно от Джакарта, той намести внимателно желязната халка така, че тя да е върху маншета на ризата му от египетски памук. Поне успя да се отклони за известно време от хаоса в главата си. Вече не разбираше нищо — как изобщо беше възможно Ирина Спаска да е мъртва? Защо беше спасила него и децата?

По време на пожара той намери сили само да наблюдава невярващо. Беше се държал като страхливец, точно както преди седем години…

Не мисли сега за това.

Трябваше да разсъждава трезво. Имаше да решава по-неотложни задачи.

Автомобилът пропадна в една дупка и Алистър чу как някой мърмори недоволно от предната седалка. Човекът, който го беше натопил в полицията. А той, глупакът, беше решил, че го е направила Изабел Кабра.

От предната седалка сковано се обърна познат изпит старец.

— Неудобно ли ти е, Алистър? Със сигурност изглеждаш добре за човек, който е загинал в парка „Пухансан“.

Думите на Бае Ох прорязаха Алистър като ръждиво острие. Той погледна чичо си в опит да открие в стоманеносивите очи някаква следа от чувства.

Като малък се беше страхувал от стареца още от деня, когато той му стана настойник. Тоест веднага след тайнственото убийство на бащата на Алистър — Гордън.

По онова време Бае беше втори в йерархията на ръководителите в клана Екатерина. Единственият, който стоеше на пътя му, беше Гордън. На погребението му Бае като че ли се разрида. Тогава Алистър беше само на пет години, но и досега помнеше как се е взрял в бузите на чичо си и е видял, че те са съвсем сухи.

Невинните ридаеха. Виновните само се преструваха.

— Моите поздравления, чичо, за актьорските ти способности — рече Алистър. — С времето стават все по-добри. Успя ли да убедиш полицаите, че именно аз съм подпалил пожара?

— Така и не проумявам защо се държиш с мен толкова враждебно, Алистър — отвърна Бае. — И аз имам сърце, така да знаеш. Некролозите ти по вестниците в Сеул ме трогнаха и когато научих, че си жив, се зарадвах. Дори след онова малко представление в кабинета ми, което, признавам, доста ме озадачи. Не ти ли е хрумвало, че си несправедлив към мен?

— Интересно твърдение, ако имаме предвид, че седя отзад в полицейска камионетка — отвърна Алистър.

— Да караме поред — рече Бае. — Може би ще ми кажеш как все пак се спаси в срутилата се пещера.

— Животът трябва да запази някои от тайните си — заяви Алистър. — И ти със сигурност имаш такива.

Бае въздъхна.

— Цял живот се опитвам да те направя човек, Алистър. Даваше такива големи надежди. Мислех, че можем да си поделим задълженията начело на клана Екатерина — аз като негов водач, а ти като мой наследник на тази длъжност. Защо не пожела да поемеш отговорност? Само си губиш времето с проклетите американчета. На нищо ли не те научих, синко?

— Не съм ти никакъв син — възрази през зъби Алистър. — Син съм на Гордън Ох.

Бае сведе глава.

— Скъпият, скъпият Гордън…

Кажи му, помисли си Алистър. Притисни го.

Защо ли му беше толкова трудно да се опълчи срещу Бае? Беше имал възможност, след като пещерата се беше срутила. Беше се промъкнал в кабинета му и беше уплашил секретарката.

Останах насаме с него, а си тръгнах. Не направих нищо. Не бива да допускам той да ме плаши и занапред.

Алистър си пое дълбоко въздух.

— Намерих писмото — заяви спокойно. — Написал си го през 1948-ма върху лист с емблемата на Ох. Писмо за парите, които си платил за убийството на баща ми.

Бае го зяпна учудено.

— Платих за автомобила.

— Пет хиляди долара, за да те прекарат през града… точно в деня, когато убиха баща ми — уточни Алистър. — С нареждането „писмото да се унищожи незабавно“?

— Платих накуп за няколко месеца на фирмата за лимузини под наем. И за твое сведение е нещо обичайно да унищожаваме цялата кореспонденция! — Бае се втренчи стъписан в племенника си и поклати бавно глава. — Наистина, Алистър, изненадваш ме.

Изненадваш ме, Алистър…

Разочароваш ме, Алистър…

Алистър, как допусна да те изключат от колежа… За пореден път!

Алистър се отърси от спомените, които сякаш не избледняваха, макар че оттогава беше минало много време. Той отново допускаше в душата си Бае. Пак ще те гледа в очите и ще те излъже, защото знае, че ще се прекършиш, рече си Алистър. А след това отново ще бъдеш негов.

Той срещна погледа на чичо си.

— Как да повярвам на човек, излъгал в полицията за собствения си племенник? Знаеш, че не съм подпалил пожара и че обвинението ти няма да издържи.

Бае отвори сакото си и потупа с ръка по дебелия портфейл, подал се от вътрешния джоб.

— Имам си начини да определям кое ще издържи и кое няма да издържи. И мога да бъда убеден да използвам това влияние в твоя полза.

Алистър се засмя.

— Както винаги, лъжи и подкупи…

— За разлика от теб, Алистър, аз ценя истината — заяви Бае. — Ти си от клана Екатерина. И въпреки това премълчаваш истината пред мен, някогашния ти настойник и водач на клана. Единственото, което трябва да направиш, е да ми дадеш каквото ми се полага — истината какво точно се е случило на острова и какво си научил за откритията на Робърт Кахил Хендерсън.

— За нищо на света не бих…

— Внимавай с кръвното налягане, синко — предупреди Бае. — Годините, когато беше провалил се магнат на нездравословни храни, си казват думата. Прекаляваше с буритото със сирене и сърцето ти е отслабено.

Алистър затвори за кратко очи и си спомни нещо, което му беше казвал баща му, изречение, което като малък не беше разбирал: „Мълчанието е сила“. Пое си дълбоко въздух, сетне погледна спокойно Бае Ох.

— Е? — подкани го чичо му.

Най-неочаквано, както седеше, Алистър залитна назад. Загърчи се. Опита се да си поеме въздух и се замята, задърпа ръката на полицая, за която беше прихваната втората халка на белезниците.

Автомобилът зави към банкета. Гумите изскърцаха. Ченгето отзад се помъчи да задържи Алистър и той да не се гърчи, а мъжът зад волана се извърна да види какво става.

— Карай! — изкрещя Бае. — Нямаме време!

— Оооох… гррррр — задави се Алистър.

Тялото му отскочи рязко и той усети как си удря главата в тавана, после се свлече безжизнено на задната седалка.