Метаданни
Данни
- Серия
- 39 ключа (7)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Viper’s Nest, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Емилия Масларова, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2015)
Издание:
Питър Лерангис. Змийско гнездо
ИК „Егмонт България“, София, 2010
Редактор: Златина Сакалова
Коректор: Танка Симеонова
ISBN: 978-954-27-0405-8
История
- — Добавяне
Глава 18
Ейми не можеше да повярва.
Между нея и Кърт се беше случило нещо. А тя не намираше обяснение. Да, бяха играли шах. Но не беше само това. Сякаш някой внезапно беше включил на пълни обороти сетивата й.
За пръв път от седмици момичето беше в състояние да мисли за друго, освен за издирването на ключовете към загадката.
А после, точно толкова внезапно, трябваше да си тръгне.
Почти нямаше време да се сбогува.
— Успех — й беше пожелал Кърт.
Но единственото, което усещаше тя, беше неуспехът. А и Дан беше унищожил съобщението, оставено от Чърчил.
— Как можа да го направиш? — попита Ейми, докато Нели се отдалечаваше с бясна скорост от рудника в Уитбанк… и Кърт.
Брат й я погледна невярващо:
— Я стига, Ейми. Нали не смяташ, че само защото съм го накъсал…
— Знам, знам, запомнил си го — отвърна момичето. — Отново присъстваме на Демонстрация на умствените способности на Дан Кахил. Но те питам друго. Как може да си толкова глупав и да се излагаш на такава опасност в рудника? Можеше да умреш! За кой ли път!
— Открих нещо, което цял век не е намерил никой — отвърна брат й, — не е ли по-уместно да кажеш нещо от сорта на „благодаря“?
— Освен това заблуди онези двамата, че хартията не значи нищо — допълни Нели.
— И ти си същата като него — не й остана длъжна Ейми.
Дан вдигна пръст.
— Някога Уинстън Чърчил е казал: „По време на война истината е толкова ценна, че винаги трябва да бъде строго охранявана с лъжи“.
— Откъде знаеш? — учуди се сестра му.
— Пише го ето там, на страницата, на която си отворила книгата — обясни Дан и посочи биографията върху седалката на колата. — Чърчил е разбирал от кодирани съобщения. Работел е с шпиони. Аз заключих в главата си неговото творение.
После написа върху другия празен лист, който му беше дала Нели, съобщението от рудника:
МАТРОС
ВЗЕ И МЯТА
ВИ ПРАШКА
— О ОБЪРКАНИ БУКВИ
БЯГАЙ, ВИР, В ОБРАТНА ПОСОКА ОТ ТЕЗИ РЕДОВЕ!
УЛСЧ
— 29,086341/31,32817
— Чърчил не е бил луд — заяви той. — Не е бил и пиян. Обзалагам се, че всичко това означава нещо.
Ейми се взря в думите.
— „Мята ви прашка“ ли?
— Лично аз залагам на варианта, че е превъртял — намеси се Нели.
— Е, да, наистина звучи малко странно, но я да помислим — предложи момчето.
— Чърчил току-що е избягал от затвора, нали така? — продължи Нели. — Може би на английски това е израз, който означава „победа“.
— Дан! — повика го Ейми. — Помниш ли кода, който разчетохме у чичо Алистър, за да отворим вратата в задния му двор? Там трябваше да разгадаем една игрословица. Ами ако съобщението е от две части — в горната част е код, а в долната са указанията как да се разчете?
— Хммм… — Дан погледна последните няколко реда в съобщението. — Значи „О, объркани букви“ е част от указанията.
— Да, а „объркани“ може би всъщност значи „разбъркани“. А какво са разбърканите букви — анаграма! — каза сестра му. — А „бягам“ означава същото, както „числят се“ в главоблъсканицата на чичо Алистър. Трябва да махнеш нещо, например буква или дума…
— Вир! — възкликна Дан. — Това е думата. Всъщност не означава никакъв вир. Чърчил е имал предвид „в-и-р“, само че на обратно: „р-и-в“. А „от тези редове“ означава три букви, три реда… Чакай, май се сетих.
Дан се шляпна по челото.
— Ами да, това „матос“ сигурно е на холандски.
— Едва ли — възрази Ейми. — Чърчил е бил британец, а не бур. А сега да разчетем анаграмата. И така, втората дума е лесна — „в земята“.
— Томас! — викна Дан. — Ето каква е първата дума. Значи първите две думи са „Томас“ и „в земята“. И така, ще разчета останалото за една минута. Засичайте времето. Хайде.
Но Ейми вече гледаше съсредоточено последната дума.
— Дан, мисля, че ударихме шестица от тотото.
Лицето на брат й грейна точно както когато в супермаркета докарваха разноцветен сладолед. Той се беше заел да реши главоблъсканицата и не се спря, докато не получи отговора:
— Томас в земята при Шака — изстреля момчето.
— За минута и седем секунди — отбеляза Нели.
— Знаел е! — възкликна Ейми. — Чърчил е знаел къде е ключът към загадката, оставен от клана Томас!
— Явно е разбрал, докато е бил в затвора — заключи Дан. — Или пък рудникът е бил управляван от човек от рода Кахил.
— Така… излиза, че ключът към загадката е погребан заедно с трупа на Шака — добави Ейми.
— Това вече е разговор! — отвърна брат й.
— Хм — обади се от предната седалка Нели. — Наистина ли се налага да вадим труп?
— Дан! — възкликна Ейми. — Къде е погребан Шака?
Той извади книгата си за вожда и я разлисти чак до последната страница.
— Е, никой не е напълно сигурен. Но според преданието той е бил убит в град на име Дърбан, който се намира в провинция Квазулу-Натал.
— А тя къде се намира? — поинтересува се Нели.
— След провинция Мпумаланга — отговори момчето.
— Хиляди благодарности.
Дан обаче гледаше в долния край на кодираното съобщение.
— И още нещо. Какво ще кажете за тези цифри като от тотото?
Ейми се взря в тях.
— Приличат на координати, на географска ширина и дължина. Можем ли да разберем къде е това?
Дан се зае с джипиес навигатора.
— Включих Карлос, поемаме на дълъг път.
* * *
Телефонът иззвъня точно когато професор Робърт Бардсли слушаше последните акорди на симфония „Възкресение“ на Малер.
— О, сигурно е Уинифред — рече той, като избърса една сълза и вдигна слушалката. — Хващаш ме точно когато съм се разчувствал. — Докато слушаше какво му казват от другия край на линията, сълзите му пресъхнаха. — Кого си видяла? Да, знам, че има внуци… на колко години са?… Прекрасно. Жалко, че тя си отиде. Значи си им показала писмото на Чърчил. Аха… да, и аз не проумявам защо е тази тайнственост. Мен ако питаш, доста хладно любовно писмо. О, не се и съмнявам, че са прекрасни деца. А, не се притеснявай, че си пропуснала да им обясниш как да се свържат с мен. За какво им е да се срещат с уморен професор като мен? Благодаря, че се обади… да, ще пием чай, може би когато през юли дойда в Йобург[1]. Да, приятна вечер.
Щом затвори, професор Бардсли сложи в сак няколко компактдиска, телескоп, камертон и очила за инфрачервени лъчи и надзърна през входната врата. Поне доколкото видя, на улицата нямаше никой. Налагаше се да е предпазлив.
Пак влезе в къщата и набра един номер, но се включи телефонният секретар:
— Здравей, Нсизва, обажда се Бардсли. Много те моля, поеми утре сутрин репетицията, повикаха ме и се налага да замина. — След кратка пауза добави: — Сега си помислих, че може би ще имам нужда от групата. Ще се свържа скоро с теб…
Преди да излезе, професорът взе от горния рафт на гардероба шапка с широка увиснала периферия и ловджийски нож.