Към текста

Метаданни

Данни

Серия
39 ключа (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Viper’s Nest, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2015)

Издание:

Питър Лерангис. Змийско гнездо

ИК „Егмонт България“, София, 2010

Редактор: Златина Сакалова

Коректор: Танка Симеонова

ISBN: 978-954-27-0405-8

История

  1. — Добавяне

Глава 18

Ейми не можеше да повярва.

Между нея и Кърт се беше случило нещо. А тя не намираше обяснение. Да, бяха играли шах. Но не беше само това. Сякаш някой внезапно беше включил на пълни обороти сетивата й.

За пръв път от седмици момичето беше в състояние да мисли за друго, освен за издирването на ключовете към загадката.

А после, точно толкова внезапно, трябваше да си тръгне.

Почти нямаше време да се сбогува.

— Успех — й беше пожелал Кърт.

Но единственото, което усещаше тя, беше неуспехът. А и Дан беше унищожил съобщението, оставено от Чърчил.

— Как можа да го направиш? — попита Ейми, докато Нели се отдалечаваше с бясна скорост от рудника в Уитбанк… и Кърт.

Брат й я погледна невярващо:

— Я стига, Ейми. Нали не смяташ, че само защото съм го накъсал…

— Знам, знам, запомнил си го — отвърна момичето. — Отново присъстваме на Демонстрация на умствените способности на Дан Кахил. Но те питам друго. Как може да си толкова глупав и да се излагаш на такава опасност в рудника? Можеше да умреш! За кой ли път!

— Открих нещо, което цял век не е намерил никой — отвърна брат й, — не е ли по-уместно да кажеш нещо от сорта на „благодаря“?

— Освен това заблуди онези двамата, че хартията не значи нищо — допълни Нели.

— И ти си същата като него — не й остана длъжна Ейми.

Дан вдигна пръст.

— Някога Уинстън Чърчил е казал: „По време на война истината е толкова ценна, че винаги трябва да бъде строго охранявана с лъжи“.

— Откъде знаеш? — учуди се сестра му.

— Пише го ето там, на страницата, на която си отворила книгата — обясни Дан и посочи биографията върху седалката на колата. — Чърчил е разбирал от кодирани съобщения. Работел е с шпиони. Аз заключих в главата си неговото творение.

После написа върху другия празен лист, който му беше дала Нели, съобщението от рудника:

МАТРОС

ВЗЕ И МЯТА

ВИ ПРАШКА

— О ОБЪРКАНИ БУКВИ

БЯГАЙ, ВИР, В ОБРАТНА ПОСОКА ОТ ТЕЗИ РЕДОВЕ!

УЛСЧ

— 29,086341/31,32817

— Чърчил не е бил луд — заяви той. — Не е бил и пиян. Обзалагам се, че всичко това означава нещо.

Ейми се взря в думите.

— „Мята ви прашка“ ли?

— Лично аз залагам на варианта, че е превъртял — намеси се Нели.

— Е, да, наистина звучи малко странно, но я да помислим — предложи момчето.

— Чърчил току-що е избягал от затвора, нали така? — продължи Нели. — Може би на английски това е израз, който означава „победа“.

— Дан! — повика го Ейми. — Помниш ли кода, който разчетохме у чичо Алистър, за да отворим вратата в задния му двор? Там трябваше да разгадаем една игрословица. Ами ако съобщението е от две части — в горната част е код, а в долната са указанията как да се разчете?

— Хммм… — Дан погледна последните няколко реда в съобщението. — Значи „О, объркани букви“ е част от указанията.

— Да, а „объркани“ може би всъщност значи „разбъркани“. А какво са разбърканите букви — анаграма! — каза сестра му. — А „бягам“ означава същото, както „числят се“ в главоблъсканицата на чичо Алистър. Трябва да махнеш нещо, например буква или дума…

— Вир! — възкликна Дан. — Това е думата. Всъщност не означава никакъв вир. Чърчил е имал предвид „в-и-р“, само че на обратно: „р-и-в“. А „от тези редове“ означава три букви, три реда… Чакай, май се сетих.

zmijsko_gnezdo_gatanka.png

Дан се шляпна по челото.

— Ами да, това „матос“ сигурно е на холандски.

— Едва ли — възрази Ейми. — Чърчил е бил британец, а не бур. А сега да разчетем анаграмата. И така, втората дума е лесна — „в земята“.

— Томас! — викна Дан. — Ето каква е първата дума. Значи първите две думи са „Томас“ и „в земята“. И така, ще разчета останалото за една минута. Засичайте времето. Хайде.

Но Ейми вече гледаше съсредоточено последната дума.

— Дан, мисля, че ударихме шестица от тотото.

Лицето на брат й грейна точно както когато в супермаркета докарваха разноцветен сладолед. Той се беше заел да реши главоблъсканицата и не се спря, докато не получи отговора:

zmijsko_gnezdo_gatanka_1.png

— Томас в земята при Шака — изстреля момчето.

— За минута и седем секунди — отбеляза Нели.

— Знаел е! — възкликна Ейми. — Чърчил е знаел къде е ключът към загадката, оставен от клана Томас!

— Явно е разбрал, докато е бил в затвора — заключи Дан. — Или пък рудникът е бил управляван от човек от рода Кахил.

— Така… излиза, че ключът към загадката е погребан заедно с трупа на Шака — добави Ейми.

— Това вече е разговор! — отвърна брат й.

— Хм — обади се от предната седалка Нели. — Наистина ли се налага да вадим труп?

— Дан! — възкликна Ейми. — Къде е погребан Шака?

Той извади книгата си за вожда и я разлисти чак до последната страница.

— Е, никой не е напълно сигурен. Но според преданието той е бил убит в град на име Дърбан, който се намира в провинция Квазулу-Натал.

— А тя къде се намира? — поинтересува се Нели.

— След провинция Мпумаланга — отговори момчето.

— Хиляди благодарности.

Дан обаче гледаше в долния край на кодираното съобщение.

— И още нещо. Какво ще кажете за тези цифри като от тотото?

Ейми се взря в тях.

— Приличат на координати, на географска ширина и дължина. Можем ли да разберем къде е това?

Дан се зае с джипиес навигатора.

— Включих Карлос, поемаме на дълъг път.

* * *

Телефонът иззвъня точно когато професор Робърт Бардсли слушаше последните акорди на симфония „Възкресение“ на Малер.

— О, сигурно е Уинифред — рече той, като избърса една сълза и вдигна слушалката. — Хващаш ме точно когато съм се разчувствал. — Докато слушаше какво му казват от другия край на линията, сълзите му пресъхнаха. — Кого си видяла? Да, знам, че има внуци… на колко години са?… Прекрасно. Жалко, че тя си отиде. Значи си им показала писмото на Чърчил. Аха… да, и аз не проумявам защо е тази тайнственост. Мен ако питаш, доста хладно любовно писмо. О, не се и съмнявам, че са прекрасни деца. А, не се притеснявай, че си пропуснала да им обясниш как да се свържат с мен. За какво им е да се срещат с уморен професор като мен? Благодаря, че се обади… да, ще пием чай, може би когато през юли дойда в Йобург[1]. Да, приятна вечер.

Щом затвори, професор Бардсли сложи в сак няколко компактдиска, телескоп, камертон и очила за инфрачервени лъчи и надзърна през входната врата. Поне доколкото видя, на улицата нямаше никой. Налагаше се да е предпазлив.

Пак влезе в къщата и набра един номер, но се включи телефонният секретар:

— Здравей, Нсизва, обажда се Бардсли. Много те моля, поеми утре сутрин репетицията, повикаха ме и се налага да замина. — След кратка пауза добави: — Сега си помислих, че може би ще имам нужда от групата. Ще се свържа скоро с теб…

Преди да излезе, професорът взе от горния рафт на гардероба шапка с широка увиснала периферия и ловджийски нож.

Бележки

[1] Съкратено от Йоханесбург. — Б.пр.