Питър Лерангис
Змийско гнездо (10)

Глава 10

Дан не беше и подозирал, че когато умираш, ти е толкова неприятно на езика.

— Оооох… ох-ох-ох-ох-ох! — разпищя се той, а по долната му устна потече кръв.

Дан отвори очи. Югото беше в канавката и се беше килнало надясно. Нели подкара напред и левите гуми се качиха в горния край на канавката.

— Дръжте се!

Автомобилът се разтресе и се изкачи на отбивката. Зави, тръгна напред и набра скорост.

Дан всмука кръвта, стичаща се от езика му, който той беше прехапал и който беше започнал да се подува. Загледа как прахта наоколо се сляга. Нели беше успяла да се върне при отбивката, която бяха подминали, и сега се движеха през мрачните на вид полета точно пред града.

Къде ли се е научила да шофира така?

— Успя! — викна Ейми. — Изплъзна се!

— Толкоа ли ше налагаше да го правиш? — изфъфли Дан с дебел, туптящ от болката език. — Прехапах ши ешика.

Нели гледаше ядосано право напред и натискаше клаксона.

— Ей, малоумници такива, кой ви е учил да шофирате?

Право към тях се носеше автомобил.

— Вляво на пътя, Нели — изкрещя Ейми. — Тук карат отляво!

— А, да. Съвсем запецнах.

Нели се прехвърли в лявото платно и отпраши нататък. Профуча през едно кръстовище, без да дава предимство на никого. Караше все отляво и минаваше с бясна скорост покрай белосани сгради и телени огради, а също покрай жени, закрепили на главите си кофи, и мъже, сместили се по трима на мотоциклет.

Изскърцаха гуми. Дан се завъртя. Зърна през задния прозорец огромния хамър, заклещен на кръстовището от автомобили, чиито шофьори натискаха клаксоните.

Нели даде газ. Градчето беше малко и скоро четирите ленти на пътя се стесниха до две. След града пак се ширна равно зелено поле, в далечината се виждаха издадени скали, които приличаха на огромни каменни юмруци. Из полето пасяха крави и тук-там се мяркаха ламаринени бараки и дървени колиби.

— Наистина им се изплъзнахме — оповести Ейми.

Но Дан се беше вторачил в задния прозорец. Чу се боботене, което се засили, все едно се приближаваше самолет.

После от прахта по улицата изникна широк черен силует.

Дан имаше чувството, че езикът му е като руло тоалетна хартия.

— Хъмъа! — каза той. — Хъмъа!

Нели тръгна да изкачва с бясна скорост един хълм и точно тогава на шосето с бавна походка започна да излиза стадо кози. Козарят беше възрастен сбръчкан мъж, който си тананикаше и си тактуваше, като удряше с гегата по земята. Щом видяха колата, козите вдигнаха глави, сякаш казваха: „Съжаляваме, но ние излязохме първи на пътя“.

— Ей, разкарайте се! — изпищя Нели.

— Това са кози — напомни Ейми. — Те не разбират английски!

— Нееее! — ревна Дан.

Нели натисна спирачките. Югото заби рязко наляво, в изсъхналото поле. Дан очакваше да чуе звук от прегазени кози, но не се раздаде друго, освен пукането на камъчетата под гумите.

После някъде отзад екна глухо нечовешко ееееееееее-ееее…

Дан отвори очи. Югото препускаше по голото поле. Без никакви кози из него.

Някъде изотзад се разнесе миризмата на изгоряла гума. Момчето се обърна да погледне през задния прозорец.

Сега вече цялото стадо кози бяха излезли на пътя, както дъвчеха и блееха — всички си бяха живи и здрави. Хамърът се беше разминал на косъм със стадото и се беше врязал право в един кокошарник. Около него се беше вдигнал облак бяла перушина, а няколко много разгневени птици изразяваха недоволството си.

При хамъра отиде фермер с аленочервен пикап, който скочи с крясъци от него.

Дан се отпусна на седалката и въздъхна с облекчение. Разтърка език по устните си в опит да спре болката, а Нели насочи автомобила обратно към магистралата.