Джефри Арчър
Професионалистът (32)

32.

Кортежът бавно се движеше по стръмния склон на хълма.

Арлингтънското гробище бе пълно с хора, въпреки че мъжът, когото изпращаха днес, не бе търсил обществено признание. Президентът на САЩ се бе изправил до гроба, а до него стояха Анди Лойд и министърът на правосъдието. С лице към тях бе жената, която не вдигна глава през последните четиридесет минути. От дясната й страна бе застанала дъщеря й Тара, а отляво — бъдещият й зет Стюарт Маккензи.

Тримата бяха долетели от Сидни преди два дни, след като президентът им се бе обадил. Множеството хора, събрало се около гроба, не остави никакво съмнение у Меги Фицджералд колко много приятели и почитатели бе оставил Конър след себе си.

На срещата в Белия дом предишния ден Том Лоурънс бе казал на вдовицата на Конър, че последните му думи са били за любовта му към нея и Тара. Президентът бе добавил, че ще запомни за цял живот съпруга й, въпреки че го е срещнал само веднъж.

„Това са думи на човек, който се среща със стотици хора всеки ден“ — написа Тара в дневника си същата вечер.

На няколко крачки зад президента бе застанал новият директор на ЦРУ и група мъже и жени, които нямаха намерение да отидат на работа в този ден. Те бяха дошли от четирите краища на света, за да присъстват на погребението.

Висок, едър мъж с оплешивяла глава стоеше малко встрани от опечалените и плачеше неудържимо. Никой от присъстващите не би повярвал, че това е най-безпощадният преследвач на гангстери в Южна Африка. Престъпниците щяха да са много доволни, ако знаеха, че Карл Койтър е извън страната за няколко дни.

Много хора от ФБР и тайните служби също присъстваха. Капитан Уилям Брайтуайт стоеше начело на дузина стрелци, всеки от които би бил доволен да завърши дните си като Конър Фицджералд.

Високо по склона на хълма, докъдето стигаше погледа, стояха близките от Чикаго, учени от Джорджтаун, партньори на бридж, ирландски танцьори, поети и хора от всички класи и категории. Те стояха със сведени глави в памет на човека, когото обичаха и уважаваха.

Кортежът спря на няколко метра от гроба. Осем мъже вдигнаха ковчега от катафалката и бавно го понесоха. Капакът бе покрит с американския флаг, а върху него бяха подредени отличията на покойника. Почетният медал бе поставен по средата. Когато осемте мъже стигнаха до гроба, те внимателно поставиха ковчега на земята и се присъединиха към останалите опечалени.

Отец Греъм, който бе свещеник на семейството от тридесет години, вдигна ръце нагоре.

— Приятели мои — започна той. — Свещениците често изпращат в последния им път свои енориаши, които едва познават и чиито постижения невинаги са им известни, но това не може да се каже за Конър Фицджералд. Като студент, той ще бъде запомнен като един от най-добрите футболисти в университета Нотр Дам. Едва ли ще успея да изразя с мои думи достойнствата му като войник, за това ще използвам думите на неговия взводен командир Кристофър Джаксън: „Безстрашен офицер, който пред лицето на опасността винаги мисли за живота на останалите, а своя собствен пренебрегва“. Като професионалист, той служи почти тридесет години на страната си. Трябва само да се огледаме наоколо, за да разберем колко го уважават неговите колеги. Но най-вече ще го запомним като съпруг на Меги и баща на Тара. Сърцето ми се къса за тях двете. — Отец Греъм снижи глас. — Щастлив съм, че бях негов приятел. Очаквах с нетърпение да играем бридж през коледните празници — всъщност, надявах се да спечеля обратно десетте долара, които загубих точно преди да замине за последната си задача. Мили Боже, с радост бих дал всичко, което притежавам, за да мога още веднъж да загубя партия бридж от него.

Спортист, войник, професионалист, баща и любим, приятел, а за мен — въпреки че нямах смелостта да го кажа в негово присъствие, защото би се изсмял — герой.

Погребан недалеч от теб, Конър, е друг американски герой. — Възрастният свещеник вдигна глава. — Ако аз бях Джон Фицджералд Кенеди, щях да съм горд, че лежа в същото гробище редом с Конър Фицджералд.

Осемте мъже пристъпиха напред и спуснаха ковчега в гроба. Отец Греъм го прекръсти, взе шепа пръст и я хвърли върху ковчега.

— Прах при прахта, пръст при пръстта — напяваше той, докато един тръбач от морската пехота засвири.

Почетната стража сгъна националния флаг във формата на триъгълник. Младият кадет, роден в Чикаго като Конър, трябваше да връчи флага на вдовицата с думите: „Госпожо, от името на президента на САЩ“, но днес той замарширува в друга посока. Седем морски пехотинци вдигнаха пушките си във въздуха и изстреляха двадесет и един салюта, докато младият кадет застана мирно пред президента и му предаде флага.

Том Лоурънс го пое, бавно заобиколи гроба и се изправи пред вдовицата. Меги вдигна глава и се опита да се усмихне, когато президентът й връчи флага.

— От името на благодарната нация ви връчвам знамето на страната ни. Заобиколена сте с приятели, които добре са познавали съпруга ви. Бих искал да имам същата привилегия. — Президентът склони глава и се върна на мястото си.

Когато оркестърът на морската пехота започна да свири националния химн, той сложи ръка на сърцето си.

Никой не помръдна, докато Меги, придружена от Тара и Стюарт, не тръгна към изхода на гробищата. Тя остана там почти цял час, подавайки ръка на всеки опечален, който бе присъствал на погребението.

Двама мъже бяха останали на билото на хълма по време на церемонията. Бяха долетели от Русия предния ден. Не бяха дошли да жалеят, а да се уверят и да докладват в Санкт Петербург, че техните услуги вече не са необходими.