Джефри Арчър
Професионалистът (16)

16.

Президентът и Анди Лойд бяха сами в Овалния кабинет и гледаха ранните сутрешни новини. Никой от тях не проговори, докато Клифърд Саймъндс представяше репортажа си.

„Международен терорист бе арестуван на Площада на свободата този следобед по време на речта на комунистическия лидер Виктор Жеримски. Засега името на задържания не се споменава, но той се намира в затвора «Разпятие» в центъра на Санкт Петербург. Местната полиция не изключва възможността това да е същият човек, който наскоро уби кандидат-президента Рикардо Гусман в Колумбия. Мъжът, когото полицията арестува, вероятно от няколко дни е следил Жеримски при пътуванията му из страната. През изминалата седмица той бе описан в «Нюзуик» като най-скъпоплатеният наемен убиец на Запад. Смята се, че са му били предложени един милион долара от руската мафия, за да отстрани Жеримски от надпреварата за президентското място. Когато полицията се опитала да го арестува, били нужни четирима полицаи, за да го удържат.“

Следваха няколко кадъра, проследяващи как мъжът е съборен сред тълпата, а по-късно отведен от полицаите. Но единственият едър план показваше само тила на една глава с кожена шапка. Лицето на Саймъндс отново се появи на екрана.

„Комунистическият кандидат продължи речта си, въпреки че арестът стана на няколко метра от платформата. Жеримски по-късно похвали петербургската полиция за нейното усърдие и професионализъм. Той се закле, че колкото и покушения да бъдат извършени срещу него, няма да престане да се бори против организираната престъпност. При последното допитване на общественото мнение Жеримски е наравно с премиера Чернопов, но много наблюдатели смятат, че днешният инцидент ще повиши популярността му преди изборите.

Няколко часа преди Жеримски да държи реч на митинга, той имаше частна среща с генерал Бородин в неговия щаб в северната част на града. Никой не знае резултата от разговора им, обаче говорителят на генерала не отрича, че той скоро ще направи изявление дали възнамерява да продължи предизборната си кампания и, навярно още по-важно, кого от останалите двама кандидати ще реши да подкрепи, ако се оттегли. Аз съм Клифърд Саймъндс, CNN интернешънъл, от Площада на свободата, Санкт Петербург.“

„В понеделник Сенатът ще продължи да разисква съкращаването на ядреното, биологичното, химическото и другите видове въоръжение…“

Президентът натисна един бутон на дистанционното управление и екранът потъмня.

— А ти твърдиш, че този мъж, когото са арестували, няма връзка с руската мафия, а работи за Декстър?

— Да, чакам Джаксън да ми се обади и да потвърди, че това е същият мъж, убил Гусман.

— Какво да кажа на пресата, ако ме питат за това?

— Не казвайте нищо, не е нужно някой да разбере, че мъжът, когото са задържали, е от нашите.

— Да, но това би довършило Декстър и нейното недоносче заместник веднъж завинаги.

— Подобно изявление носи много рискове. Ако твърдите, че нищо не знаете, половината от населението ще се разочарова от президент, станал жертва на ЦРУ. В противния случай, ако кажете, че знаете, другата половина ще ви заклейми като терорист. Така че засега е най-добре да се ограничите с това, че очаквате резултатите от изборите в Русия с голям интерес.

— Можеш да се обзаложиш, че наистина е така — каза Лоурънс. — Последното нещо, което бих искал, е този малък дявол Жеримски да стане президент. Тогава за една нощ бихме се върнали към „Звездни войни“.

— Предполагам, че точно поради тази причина Сенатът задържа законопроекта за съкращаване на въоръжаването. Те няма да вземат окончателно решение, преди да видят резултата от изборите.

Лоурънс кимна.

— Ако са натикали наш човек в проклетия си затвор, ние трябва да направим нещо, и то бързо. Защото, ако Жеримски стане президент, тогава бог да му е на помощ. Аз със сигурност не бих могъл да го спася.

 

 

Конър мълчеше. Бе притиснат между двама офицери на задната седалка в полицейска кола. Знаеше, че тези мъже нямат нито ранг, нито власт да го разпитват. Това щеше да стане по-късно — от някого с много повече ширити на пагоните.

Когато минаха през големите дървени порти на затвора „Разпятие“ и влязоха в сивия калдъръмен двор, първото, което Конър видя, бе „екипа по приемането“. Трима едри мъже със затворнически униформи пристъпиха напред, едва не изтръгнаха от пантите задната врата на колата и го извлякоха навън. Младите полицаи, които седяха от двете му страни, изглеждаха ужасени.

Тримата главорези бързо поведоха новия затворник през двора в дълъг, мрачен коридор. Тогава започнаха ритниците и ударите. Конър би протестирал, но техният речник явно съдържаше само сумтене. Когато стигнаха далечния край на коридора, един от тях отвори тежка метална врата, а другите двама го блъснаха в малка килия. Той не направи опит да се съпротивлява, когато първо събуха обувките му, сетне свалиха и взеха часовника, венчалната халка и портмонето — все неща, от които нямаше да научат нищо. Те си тръгнаха, тръшвайки вратата на килията зад себе си.

Конър бавно се изправи и предпазливо протегна крайниците си, стремейки се да разбере дали има нещо счупено. Вероятно няма сериозни наранявания, реши той, въпреки че синините вече започнаха да се появяват. Огледа стаята, която не бе по-голяма от спалното купе, в което бе пътувал от Москва. Зеленясалите тухлени стени изглеждаха така, сякаш не бяха виждали боя от началото на века.

Конър бе прекарал осемнадесет месеца в далеч по-ограничено пространство във Виетнам. Тогава заповедите му бяха ясни — когато те разпитва врагът, дай само своето име, ранг и сериен номер. Същите правила не можеха да бъдат приложени от тези, които работеха за ЦРУ.

Единадесетата заповед гласеше: „Не бива да позволяваш да те заловят. Но ако това се случи, отричай категорично, че имаш нещо общо с ЦРУ. Не се притеснявай — компанията винаги ще се грижи за теб“.

Конър осъзна, че в неговия случай можеше да забрави за „обикновените дипломатически канали“, въпреки уверенията на Гутенбърг. Докато лежеше на койката в малката си килия, потънал в размисъл, всичко си дойде на мястото.

Не го бяха накарали да се подпише нито за парите в брой, нито за колата. Припомни си изречението, което от доста време се опитваше да изкара от дълбините на ума си. Той повтори всяка дума: „Ако се тревожиш за новата си работа, ще съм щастлив да поговоря с шефа на компанията, за да му обясня, че това е краткосрочна задача“.

Откъде знаеше Гутенбърг, че се е явявал на интервю за нова работа, че контактува пряко с председателя на компанията? Знаел е, защото очевидно е говорил с Бен Томпсън. Това бе причината за оттегляне на предложението. „Съжалявам, но трябва да ви информирам, че…“

Колкото до Мичел, трябваше да прозре преструвките му, независимо от миловидното му лице на момче, което пее в църковен хор. Но бе озадачен от телефонния разговор с президента. Защо Лоурънс никога не се обърна към него по име? А и изреченията бяха малко несвързани, смехът — малко по-силен от необходимото.

Дори сега му бе трудно да повярва докъде можеше да стигне Хелън Декстър, за да отърве собствената си кожа. Взря се в тавана. Ако президентът никога не му се е обаждал по телефона, всяка надежда да бъде освободен от „Разпятието“ бе безпочвена. Декстър успешно бе отстранила единствения човек, който можеше да я изобличи, а Лоурънс не бе в състояние да стори нищо.

Безрезервната вярност, с която Конър приемаше оперативния кодекс на ЦРУ, го правеше доброволна пионка в нейния план за оцеляване. Никой посланик нямаше да направи дипломатически протест заради него. Нямаше да има колети с храна. Налагаше се сам да се погрижи за себе си, точно както във Виетнам. Един от младите офицери, които го арестуваха, бе казал, че от четиридесет и осем години насам никой не бе успял да избяга от „Разпятието“.

Вратата на килията внезапно се отвори и влезе мъж, облечен в светлосиня униформа, покрита със златни ширити. Запали цигара. Петнадесетата за този ден.

 

 

Джаксън остана на площада, докато полицейската кола изчезна от погледа му. Беше ядосан на себе си. Накрая се обърна и тръгна, далеч от ентусиазираната тълпа. Вървеше толкова бързо, че Сергей трябваше да тича, за да го стигне. Малкият руснак разбра, че сега не е време да задава въпроси. Думата „мафия“ бе в устата на всички по улиците. Сергей облекчено въздъхна, когато Джаксън спря и нае такси.

Джаксън можеше само да се възхищава колко добре Мичел — несъмнено под ръководството на Декстър и Гутенбърг — бе изпълнил цялата операция. Бе класическо ужилване на ЦРУ, но с малка разлика — този път те коравосърдечно бяха позволили един от техните да бъде натикан в чуждестранен затвор.

Опита се да не мисли през какво ще трябва да мине Конър. Вместо това се концентрира върху доклада, който трябваше да подготви за Анди Лойд. Ако би могъл да се свърже с него предишната вечер, може би щеше да получи разрешение да измъкне Конър. Клетъчният му телефон все още не работеше, така че трябваше да рискува и да се обади от хотелската стая. След двадесет и осем години получи възможност да направи равносметка на живота си и откри, че отдавна е искал това.

Таксито спря пред хотела. Джаксън плати и се втурна вътре. Не си направи труда да чака асансьора, на бегом изкачи стълбите до първия етаж, а сетне затича по коридора до стая 132. Сергей едва го догони.

Малкият руснак седна на пода и се заслуша в едностранния разговор с човек на име Лойд. Когато накрая затвори телефона, Джаксън бе побледнял и трепереше от гняв.

Сергей проговори за пръв път, откакто напуснаха площада:

— Може би трябва да се обадя на клиентите на майка ми.

 

 

— Поздравления — каза Декстър в мига, в който Гутенбърг влезе в кабинета й.

Заместник-директорът се усмихна, седна срещу нея и постави на бюрото й папка.

— Току-що гледах новините по ABS и CBS — съобщи тя. — И двете станции се придържат към версията на Саймъндс за случилото се на Площада на свободата. Имаш ли някаква информация как утре пресата ще представи нещата?

— Вече губят интерес. Няма стрелба, дори не е имало съпротива, а заподозреният е бил невъоръжен. Нищо не подсказва, че мъжът, когото са арестували, е американец. Утре по това време историята ще се появи само на първите страници в пресата на Русия.

— Как ще реагираме на запитвания от пресата?

— Ще твърдим, че случилото се е вътрешен проблем за Русия и че в Санкт Петербург е по-евтино да наемеш убиец, отколкото да си купиш свестен ръчен часовник. Ще ги осведомя, че трябва само да прочетат статията в миналия брой „Нюзуик“ за руския кръстник, за да разберат проблема, пред който са изправени. Ако ме притиснат, ще ги насоча към Колумбия. Ако продължат да настояват, ще им хвърля в лицето Южна Африка. С всичко това ще напълнят няколко вестникарски колонки и ще нахранят гладните си редактори.

— Някоя телевизионна компания показа ли Фицджералд след арестуването му?

— Само тила му, но дори тогава бе заобиколен от полицаи. Ако бяха заснели лицето, бъдете сигурна, че щяха да го въртят постоянно.

— Какъв е шансът той да се появи публично и да направи компрометиращо изявление, което журналистите биха могли да разследват?

— В действителност, никакъв. Дори да има процес, чуждестранната преса неминуемо ще бъде изключена. А ако Жеримски бъде избран, Фицджералд никога няма да излезе от „Разпятието“.

— Подготвил ли си доклад за Лоурънс? — запита Декстър. — Защото можеш да не се съмняваш, че той ще се опита да направи две и две да са равни на шест.

Гутенбърг се наклони напред и потупа папката, която бе оставил на бюрото й.

Тя я отвори и започна да чете с безизразно лице. Когато свърши, затвори папката и бегла усмивка трепна на устните й, преди да му я върне.

— Погрижи се да е подписано от теб и да бъде изпратено незабавно в Белия дом — нареди тя. — Защото, каквито и съмнения да има президентът в този момент, ако Жеримски стане президент, едва ли ще повдигне отново този въпрос.

Гутенбърг кимна в знак на съгласие. Хелън Декстър се загледа в заместника си.

— Жалко, че трябваше да пожертваме Фицджералд — отбеляза тя. — Но ако това помогне Жеримски да бъде избран, ние постигаме две цели. Проектозаконът на Лоурънс за разоръжаването ще бъде отхвърлен в Сената и ЦРУ ще има далеч по-малко спънки от страна на Белия дом.

 

 

Конър свали крака от койката, стъпи бос на пода и се изправи срещу посетителя си. Началникът на полицията дръпна силно от цигарата и издуха дима към тавана.

— Мръсен навик — заяви той на безукорен английски. — Жена ми не престава да ми повтаря да ги спра.

Конър не реагира.

— Казвам се Владимир Болченков. Началник съм на полицията в този град и си помислих, че можем да поговорим, преди да започнем да протоколираме всяка дума.

— Казвам се Пие дьо Вилие и съм южноафрикански гражданин. Работя за „Йоханесбург джърнъл“. Искам да се срещна с консула си.

— Това е първият проблем — констатира Болченков с увиснала в ъгъла на устата цигара. — Разбирате ли, не вярвам, че името ви е Пие дьо Вилие и съм убеден, че не сте южноафриканец и не работите за „Йоханесбург джърнъл“, защото такъв вестник не съществува. По-добре е да не си губим времето. От високопоставен източник научих, че не сте нает от мафията. Наистина все още не зная кой сте или коя е страната ви, но който и да ви е изпратил, извинете за нелитературния израз, ви е накиснал до гушата в лайна. И ако ми разрешите да кажа, от доста голяма височина.

Конър изобщо не мигна.

— Но ви уверявам, че с мен няма да успеят да сторят същото. Така че, ако не искате да ни сътрудничите, не мога да направя нищо за вас, освен да ви оставя да се скапете тук, а аз ще продължа да се наслаждавам на славата, която напоследък незаслужено се излива върху мен.

Конър все така не реагираше.

— Виждам, че думите ми не достигат до вас — забеляза шефът. — Мое задължение е да подчертая обаче, че тук не е Колумбия и че верността ми не се влияе от разговори с високопоставени лица или от дебели пачки долари.

Замълча и дръпна от цигарата си, преди да добави:

— Подозирам, че това е едно от нещата, по които си приличаме.

Той се обърна и тръгна към вратата на килията, сетне спря.

— Ще ви оставя да помислите. Но на ваше място, не бих чакал дълго.

Почука на вратата.

— Бъдете спокоен, който и да сте — добави той, когато вратата се отваряше, — че докато съм шеф на полицията в Санкт Петербург, няма да има приспособления за изтезания, вадене на нокти и други изискани форми на мъчение. Не вярвам в насилието, не е в стила ми. Но не мога да ви обещая, че всичко ще е толкова приветливо, ако Жеримски бъде избран за следващ президент на Русия.

Шефът тръшна вратата на килията и Конър чу ключът да се превърта в ключалката.