Стивън Кинг
Големия шофьор (9)

9.

Намираше се в магазина, в голямото, празно централно помещение, което някога е било разделено на пътеки: отзад са били замразените храни (може би), а покрай стената в дъното е имало хладилник с бира (непременно). Миришеше на изветряло кафе и туршия. Той или беше забравил панталона й, или възнамеряваше да се върне за него по-късно — може би когато ще прибира накованите с гвоздеи греди. Тес измъкна панталона изпод тезгяха. Отдолу бяха обувките и телефонът й — счупен. Да, по-късно той щеше да се върне. Ластикът й за коса го нямаше. Помнеше (смътно, както помним определени неща от най-ранното си детство), че днес някаква жена я попита откъде го е купила, и необяснимите овации, когато отговори, че го е взела от евтин магазин. Спомни си как великанът пее „Кафява захар“ — онзи писклив, монотонен детски глас — и отново припадна.