Стивън Кинг
Големия шофьор (44)

44.

Кучето не се разлая, когато тя изкачи стъпалата, но си го представи как я чака озъбено и настървено пред вратата.

— Губър? — Голяма работа, Губър^[1] не беше по-лошо от което и да е кучешко име. — Казвам се Тес. Имам хамбургер. Имам също револвер с един патрон. Сега ще отворя вратата. На твое място ще предпочета месото. Окей? Разбрахме ли се?

Никакъв лай. Може би кучето подивяваше само от сензорни лампи. Или от апетитни крадли. Тес пробва един ключ, после друг. Не ставаха. Вероятно бяха от фирмения офис. Третият се завъртя в ключалката и тя отвори, преди да е загубила смелост. Представяше си булдог, ротвайлер или питбул със зачервени очи и разтворени челюсти, от които текат лиги. Вместо това видя териер, който я гледаше с надежда и махаше радостно опашка.

Тес пъхна оръжието в джоба на якето и погали кучето по главата.

— Божичко! Като си помисля, че се страхувах от теб.

— Не е трябвало — отвърна Губър. — Кажи ми къде е Ал.

— Не питай. Искаш ли хамбургер? Предупреждавам те, че може да е с изтекъл срок на годност.

— Я го давай тука, маце.

Тес му отчупи голямо парче от хамбургера, след което влезе вътре, затвори и включи осветлението. Защо не? В края на краищата с Губър бяха сами.

Алвин Стрелке се оказа по-подреден от брат си. Подовете и стените бяха чисти, нямаше купчини от „Малките обяви на чичо Хенри“, на рафтовете даже се мяркаха книги. На няколко места бяха подредени керамични фигурки, на стената имаше огромна снимка на Момзила. Това й се стори показателно, но едва ли можеше да мине за неопровержимо доказателство. За каквото и да е. „Ако имаше снимка на Ричард Уидмарк в прочутата си роля на Томи Удо, щеше да е друго нещо.“

— На какво се усмихваш? — попита Губър. — Ще ми кажеш ли?

— Ами не — отговори Тес. — Откъде да започнем?

— Не зная — каза Губър. — Аз съм само кучето. Ще ми дадеш ли още от онази вкуснотия?

Тес му отчупи още малко. Губър се изправи на задните си лапи и се завъртя два пъти. Тес се зачуди дали е с всичкия си.

— Том? Нещо да кажеш?

— Откри гащичките си в къщата на малкия брат, нали така?

— Да, и си ги прибрах. Те са разкъсани… а и да не бяха, никога не бих си ги сложила отново… но са си мои.

— Какво друго намери освен куп дамско бельо?

— В какъв смисъл друго?

Обаче нямаше нужда от пояснения. Въпросът не беше какво е намерила, а какво не е: чанта и ключове. Вероятно Лестър беше изхвърлил ключовете в гората. На негово място Тес щеше да постъпи така. Чантата беше друго нещо. Марка „Кейт Спейд“ много готина, а вътре бе пришита копринена лентичка с името й. Ако чантата заедно с принадлежностите не беше в къщата на Лестър и ако той не я беше изхвърлил в гората, къде бе тогава?

— Гласувам за тук — обади се Том. — Хайде да се поразтърсим.

— Месо! — извика Губър и пак направи пирует.