Стивън Кинг
Големия шофьор (32)

32.

В четири часа си легна, като смяташе, че няма да мигне, но оздравяващото й тяло си имаше собствени приоритети. Тутакси се унесе, а когато се събуди от настоятелното бръмчене на будилника, се зарадва, че го е навила да звъни. Навън поривистият октомврийски вятър метеше листата от улиците и ги запращаше в задния й двор на пъстроцветни вихри. Светлината се беше смекчила до онова странно и безплътно златно, което явно е изключителна собственост на късните есенни следобеди в Нова Англия.

Носът й се беше пооправил — болката бе стихнала до тъпо пулсиране, — но гърлото още я болеше, а до банята Тес стигна по-скоро с куцукане. Стоя под душа, докато банята не стана мъглива като английско мочурище от разказ за Шерлок Холмс. Това й помогна. Няколко тиленола от аптечката щяха да й помогнат дори повече.

Изсуши си косата и избърса запотеното огледало. Оттам я погледна една съвсем нормална жена, в чиито очи се четеше гняв. Огледалото бързо се затъмни отново, но Тес осъзна, че е решена да постъпи така независимо от последиците.

Сложи си черно поло и черни панталони с големи провиснали джобове. Направи си кок и си нахлузи голяма черна спортна шапка. Кокът малко я поизду отзад, но поне никой потенциален свидетел нямаше да каже: „Не успях да видя добре лицето й, но имаше дълга руса коса. Беше хваната на опашка с един такъв дебел ластик. Какъвто можеш да си купиш от евтин магазин.“

Слезе в сутерена, където от Деня на труда^[1] държеше каяка си, и от горния рафт извади макарата с жълтото спасително въже. Отряза метър и двайсет с градинските ножици, нави го около ръката си и го пъхна в джоба на панталона. Качи се обратно в кухнята и в същия джоб — левия — прибра джобно ножче. Десният джоб беше за Изстисквача на лимони… и един друг предмет, който извади от чекмеджето до фурната. После приготви двойна порция на Фрици, но преди да му даде яденето, го гушна и целуна по главичката. Старият котарак присви очи (вероятно повече от изненада, отколкото от отвращение; неговата господарка не беше по лиготиите) и моментално се спусна към купичката, щом тя го пусна.

— Пирувай — каза му Тес. — Ако не се върна, Патси ще се сети за теб, но дотогава може да минат няколко дена. — Тя се поусмихна и добави: — Обичам те, стар перушан такъв!

— Добре де, добре — разкара я Фрици, зает да се храни.

Тес още веднъж прочете списъка НЕ ПОЗВОЛЯВАЙ ДА ТЕ СПИПАТ, като мислено прехвърляше с какви припаси се е заредила и какво ще предприеме, когато се озове на Лейсмейкър Лейн. Най-важно бе да има едно наум: че нещата сигурно няма да се развият според очакванията й. Ставаше ли дума за подобна работа, в тестето карти винаги имаше жокери. Рамона можеше да не си е вкъщи. Или можеше да си е вкъщи със сина убиец и изнасилвач, изтегнати удобно пред телевизора в дневната, разтоварващи се с някой филм от видеотеката. Може би „Трион“.^[2]

Малкият брат — без съмнение известен в Коулич като Малкия шофьор — сигурно също щеше да е там. Току-виж се оказало, че тази вечер Рамона е спретнала парти или литературно четене. Важното беше да не се сащисва от неочаквания развой на събитията. Тес реши, че ако досега не се е научила да импровизира, много вероятно излиза за последно от къщата си в Стоук Вилидж.

Изгори в камината листчето с НЕ ПОЗВОЛЯВАЙ ДА ТЕ СПИПАТ, разрови жарта с ръжена и си сложи коженото яке и тънки кожени ръкавици. Якето имаше дълбок вътрешен джоб. Тес пъхна в него кухненски нож — да й носи късмет — и се постара да запомни, че там има нож. Както й беше тръгнало този уикенд, само мастектомия й липсваше.

На излизане включи алармата.

Вятърът моментално заплющя в кожената й яка и в панталоните. Вихреха се минициклони от листа. В притъмнялото небе над еснафското предградие облаците се гонеха по лицето на нащърбената луна. Тес си помисли, че вечерта е идеална за филм на ужасите.

Седна в експедишъна и затвори вратата. Едно листо се завъртя по предното стъкло и се запиля незнайно къде.

— Няма ми го здравият разум — заключи Тес. — Загинал е или в канала, или когато съм обикаляла магазина. Това е единственото обяснение.

Запали двигателя. Том Томтом светна и каза:

— Привет, Тес. Виждам, че поемаме на път.

— Точно така, друже мой. — Тя се наведе и програмира Лейсмейкър Лейн 75 в мъничката механична главица на Том.