Стивън Кинг
Големия шофьор (10)

10.

Вървеше зад бензиностанцията, огрявана от лунната светлина. Треперещите й рамене бяха загърнати с парче стар мокет, но не помнеше откъде го е взела. Парчето беше мръсно, обаче топлеше и тя се уви по-плътно. Хрумна й, че всъщност заобикаля магазина, и нищо чудно това да е втората, третата, а защо не и четвъртата обиколка. Хрумна й, че търси експедишъна, но всеки път, щом не го открие зад магазина, забравя, че го е търсила, и пак тръгва. Забравяше, защото я бяха ударили по главата, изнасилили, душили и сега беше в шок. Хрумна й, че може да има мозъчен кръвоизлив — откъде да знаеш, освен ако не се събудиш сред ангелите и те не ти кажат? Следобедният ветрец сега се беше усилил, а цъкащата ламаринена реклама беше малко по-шумна. ХАРЕСВАШ ГО ХАРЕСВА ТЕ.

— Севън-ъп — каза тя. Гласът й беше прегракнал. — Това е. Ти го харесваш, той също те харесва. — Чу се как запява. Имаше хубав, напевен глас, който беше придобил учудващо приятен хрип от душенето. Все едно слушаше Бони Тайлър да пее тук, под лунната светлина. „Севън-ъп завладява пазара… има вкус на цигара!“ Хрумна й, че това е сбъркано, а и да не беше, би трябвало да пее нещо повече от тъпи рекламни мелодийки, докато не е загубила този великолепен хрип; щом ще те изнасилват и ще те набутват в тръба заедно с два разложени трупа, поне да не е за тоя, дето духа.

Ще изпея хит на Бони Тайлър. Ще изпея „Болка е“. Сигурна съм, че зная текста, сигурна съм, че той е в битака, който е в главата на всеки писа…

Тя отново припадна.