Стивън Кинг
Големия шофьор (34)

34.

От двете страни вратата на Норвил завършваше с ивици дебело стъкло. През него не се виждаше ясно, ала Тес все пак забеляза дървения паркет и хубавите тапети в антрето. Имаше масичка, по която бяха нахвърлени няколко списания. Или пък бяха каталози. Антрето водеше към голямо помещение. Оттам гърмеше телевизор. Чуваше се пеене, така че Рамона Норвил вероятно не гледаше „Трион“. Всъщност ако Тес беше права и песента беше „Ще изкача всички планини“, Рамона гледаше мюзикъл — „Звукът на музиката“.

Тес натисна звънеца. Отвътре се разнесе дрънкане на камбанки, което напомняше встъпителните акорди на „Дикси“ — странен избор за Нова Англия, но ако и за това беше права, Рамона Норвил беше странна жена.

Чу се тропане на големи крака и Тес се извърна така, че светлината да не пада върху лицето й. Свали тефтера от гърдите си и се престори, че пише в него. Леко се прегърби. Тя беше жена, която извършва някакво проучване. Беше неделя вечер, умората я надвиваше и искаше единствено да научи коя е любимата марка паста за зъби на стопанката (или дали има в дома си от пиле мляко), след което да се прибере.

Не се безпокой, Рамона Норвил, можеш да ми отвориш, отдалеч си личи, че съм безобидна жена, която и на мравката прави път.

С крайчеца на окото си зърна разкривена рибешка физиономия през дебелото стъкло. Настъпи пауза, която сякаш се проточи много дълго, после Рамона Норвил отвори.

— Да? С какво мога да ви…

Тес се обърна. Светлината от антрето озари лицето й. А потресеното изражение на Норвил, увисналата челюст казваха всичко, което я интересуваше.

— Ти? Какво правиш на моя…

От предния си десен джоб Тес извади Изстисквача на лимони. По пътя за насам си представяше как той се закача в ципа и не излиза — представяше си го с кошмарна яснота, — но револверът излезе без проблеми.

— Дръпни се от вратата. Ако се опиташ да затвориш, ще те застрелям.

— Няма — рече Норвил. Не се отдръпна, но и не затвори вратата. — Да не си полудяла?

— Влизай вътре! — Вдигна оръжието, като видя как се повдигат едрите гърди на Рамона. — Ако ми се разпищиш, ще стрелям. По-добре да ми повярваш, кучко, защото изобщо не се шегувам.

Пищният бюст на Норвил се отпусна. Тя се озъби, очите й зашаваха. Сега не приличаше на библиотекарка, нито пък изглеждаше весела и сърдечна. Лично на Тес тя приличаше на плъх, хванат пред дупката си.

— Ако стреляш, целият квартал ще чуе.

Тес силно се съмняваше, но не взе да спори.

— За теб няма да има значение, понеже ще си мъртва. Влизай вътре. Ако се държиш прилично и отговориш на въпросите ми, утре сутринта може и да си жива.

Норвил отстъпи и тя влезе в антрето, като държеше револвера пред себе си. Веднага щом затвори вратата — с крак, — Норвил спря и не помръдна. Стоеше до масичката с каталозите.

— Дори не си и помисляй! — заплаши я Тес и устните на другата жена лекичко трепнаха. Явно Рамона наистина е мислела да я замери с някое списание. — За мен си отворена книга. Иначе защо ще съм тук? Върви назад! Чак до хола. Обожавам семейство Трап, когато са във вихъра си.

— Ти си луда — каза Рамона, но продължи да отстъпва. Беше с обувки. Даже у дома си носеше големи грозни обувки. Приличаха на мъжки обувки с връзки. — Нямам понятие какво търсиш тук, но…

— Не на мене тия, мамче. Да не си посмяла. Когато ме видя, лицето ти говореше по-красноречиво от всякакви думи. Мислеше ме за мъртва, нали?

— Не зная за какво…

— Само ние момичетата сме, тъй че защо не си признаеш с ръка на сърцето?

Вече се намираха в хола. По стените имаше сантиментални картини: клоуни, безпризорни деца с ококорени очи, както и много полици и масички, отрупани с разни дреболии: снежни топки, тролчета, керамични фигурки, мечета с нежни сърца, керамична къщичка от сладкиши а ла Хензел и Гретел. Въпреки че Норвил беше библиотекарка, никъде не се виждаха книги. Срещу телевизора стоеше удобно кресло. До него имаше масичка. Отгоре й бяха подредени опаковка „Чийз Дудълс“, голяма бутилка диетична кола, дистанционното и „Телевизионен справочник“. Върху телевизора имаше рамкирана снимка на Рамона с друга жена — двете се прегръщаха, долепили бузи. Май беше направена в увеселителен парк или на селски панаир. Пред снимката имаше кристална бонбониера, която искреше под светлината на лампата.

— Откога го правиш?

— Не зная какво говориш.

— Откога сводничиш на твоя син, който е убиец и изнасилвач?

В очите на Норвил просветна пламъче, но тя отново отрече… което изправи Тес пред проблем. Когато дойде тук, убийството на Рамона изглеждаше не просто вариант, а най-вероятният изход от срещата им. Беше почти сигурна, че е в състояние да й тегли куршума и спасителното въже в левия преден джоб на панталона й ще си остане неизползвано. Сега установи, че не може да я убие хладнокръвно, освен ако тя не си признае съучастието. Защото изражението й, докато Тес стоеше на нейния праг контузена, но иначе съвсем жива, не бе достатъчно.

Не напълно.

— Кога се започна? На колко години беше той? На петнайсет? Оправда ли се, че е било „просто свалка“. Много от тях се оправдават с това, когато започват.

— Нямам понятие за какво говориш. Вчера в библиотеката ти се справи приемливо — малко вяло, личеше си, че си дошла заради парите, но поне запълни празната дата в календара, — а сега цъфваш на вратата ми, заплашваш ме с оръжие и говориш врели…

— Няма смисъл, Рамона. Видях неговата снимка в сайта на „Червен ястреб“. С пръстена. Той ме изнасили и се опита да ме убие. Реши, че наистина ме е убил. А ти го изпрати при мен.

Устата на Норвил се разчекна в грозна комбинация от шок, ужас и вина.

— Не е истина! Тъпа путко, не знаеш какво говориш! — Тя тръгна към Тес.

Тес вдигна револвера.

— Не-е, да ги нямаме такива. Не-е.

Норвил спря, но тя разбра, че това едва ли ще продължи дълго. Библиотекарката събираше сили за борба или бягство. Вероятно си даваше сметка, че Тес ще я последва, ако изтича някъде в къщата, следователно се приготвяше за борба.

Семейство Трап отново пееха. Заради положението, в което Тес се намираше — в което по своя воля се беше поставила — радостният им хор я подлудяваше. Като държеше Рамона на прицел с едната ръка, с другата Тес взе дистанционното и изключи звука. Понечи да го остави и застина. Отгоре на телевизора имаше две неща, но отначало беше обърнала внимание само на снимката с Рамона и приятелката й. Едва бе погледнала бонбониерата.

Сега видя, че огнените отблясъци не са от шлифования кристал, както си беше помислила. Нещо искреше в бонбониерата. Вътре бяха обиците й. Диамантените й обици.

Норвил грабна къщичката на Хензел и Гретел от полицата и замери Тес. Замахна силно. Тес се наведе, а къщурката от сладкиши се размина на сантиметър с главата й и се разби в стената. Тес отстъпи назад, спъна се в креслото и се просна на земята. Оръжието изхвърча от ръката й.

Двете жени се сбиха за него — Норвил коленичи и заби рамо в ръката и рамото на Тес като бейзболист, решен да смели на кайма куотърбека. Тя първа се добра до оръжието и го сграбчи. Макар и със закъснение Тес потърси ножа, който беше взела за всеки случай. Норвил беше прекалено едра… агресивна като квачка с малки пиленца. Да, точно така. Години наред беше бранила своя непрокопсаник, решително го бранеше и сега. Трябваше да я застреля в антрето още щом вратата се бе затворила зад нея.

„Но не можах“ — помисли си тя и даже в този момент истината й дари някаква утеха. Тя се изправи на колене, бръкнала във вътрешния джоб на якето, обърната с лице към Рамона Норвил.

— Ти си задръстена писателка и сказката ти беше задръстена — заобижда я Норвил. Тя се усмихваше, говорейки все по-бързо. Гласът й беше носов, напевен като на аукционер. — Изпя си урока, както си пееш книжките. Ти беше изпята работа. Ти беше идеална за него, а той щеше да убие някого, разпознавах знаците. Изпратих те по онзи път и нещата се наредиха идеално, и се радвам, че те е изчукал. Не зная какви сметки си правила, за да ми се домъкнеш тук, обаче си ги правила без кръчмаря.

Тя дръпна спусъка, но се чу само глухо изщракване. При покупката на револвера Тес взе уроци, като най-важният беше да не зареждаш патрон в първото гнездо. В случай че спусъкът се задейства случайно.

На лицето на Норвил се изписа почти комична изненада. Това я подмлади. Тя се взря в Изстисквача и в този момент Тес извади ножа от вътрешния джоб на якето, приведе се и го заби в корема на библиотекарката.

Рамона нададе едно немощно ООО-ОООО, което се опита да бъде писък, но не успя. Револверът на Тес тупна на пода, а библиотекарката се подпря на стената, взирайки се в дръжката на ножа. Ръката й помете цяла редица керамични фигурки. Те се изсипаха от лавицата и се разбиха на пода. Едрата жена пак нададе онова ООО-ОООО. Предницата на пеньоара й още беше чиста, ала кръвта започна да се стича върху мъжките й обувки. Тя стисна с две ръце дръжката, опита се да измъкне острието и за трети път нададе немощното ООО-ОООО.

Невярващо изгледа Тес. Тес отговори на погледа. Спомняше си една случка от десетия си рожден ден. Получи от баща си подарък прашка и веднага затърси по какво да стреля. По някое време, когато се беше отдалечила на пет-шест пресечки от къщи, зърна едно клепоухо улично куче да рови из кофа за смет. Сложи камъче в прашката и стреля, като искаше само да сплаши кучето (така поне си казваше), но вместо това го уцели по задницата. Кучето жаловито изхленчи — ау-ау-ау — и побягна, но преди това укорително погледна Тес и тя никога не забрави този поглед. Би дала какво ли не, за да заличи постъпката си, и оттогава никога не стреля с прашката по друго същество. Разбра, че убиването е част от живота — не изпитваше угризения, когато убиваше комари, залагаше капани, щом видеше миша дупка в мазето, и изяде порядъчно количество пържоли — но вярваше, че няма как да нарани живо същество по този начин, без да изпита разкаяние или съжаление. Не изпита нито едното, нито другото в хола на Лейсмейкър Лейн. Може би защото в края на краищата се стигна до самозащита. А може би изобщо не беше така.

— Рамона — каза тя. — Точно сега чувствам известна близост с Ричард Уидмарк. Това ги правим тия, дето пропяват, маце.

Библиотекарката стоеше сред локва кръв, а на пеньоара й най-сетне разцъфнаха кървави макове. Лицето й беше пребледняло. Тъмните й очи бяха ококорени и изцъклени от шока. Тя изплези език и бавно облиза долната си устна.

— Сега можеш хубаво да овършееш земята, за да ти дойде акълът в главата — как ти се струва?

Норвил започна да се приплъзва. Мъжките й обувки джвакаха в кръвта. Тя се вкопчи в друга лавица и я изтръгна от стената. Взвод от мечета с нежни сърца се наведе напред и извърши самоубийство.

Въпреки че не изпитваше разкаяние или съжаление, Тес установи, че напук на голямото си репчене има много малко общо с Томи Удо: нямаше никакво желание да гледа или да удължава агонията на Норвил. Наведе се и вдигна Изстисквача. От предния десен джоб на панталона си извади предмета, който беше взела от кухненското чекмедже до фурната. Това беше ръкохватка за фурна. Тя ефикасно щеше да заглуши един изстрел, стига калибърът на оръжието да не е твърде голям. Тес беше научила това, докато пишеше „Клубът по плетиво от Уилоу Гроув поема на мистериозен круиз“.

— Не разбираш. — Норвил дрезгаво шепнеше. — Не можеш да ме застреляш като куче. Има грешка. Заведи ме… в болница.

— Грешката беше твоя. — Тес затисна дулото с ръкохватката за фурна. — И тя е, че не си кастрирала сина си, щом си го разбрала какво представлява. — Сложи кухненската ръкавица върху слепоочието на Рамона Норвил, леко извърна глава и натисна спусъка. Чу се едно приглушено и отсечено фют, все едно голям човек се е изкашлял.

Това беше всичко.