Стивън Кинг
Големия шофьор (20)

20.

Час и половина по-късно стоеше в кухнята. Купичката й от зърнената закуска беше накисната в мивката. Втората й чаша кафе изстиваше на барплота, докато тя обясняваше по телефона.

— О, Боже! — възкликна Патси. — Веднага идвам!

— Не, не, добре съм, Патс. А ти ще закъснееш за работа.

— В трудовия ми договор изрично пише, че съботната сутрин не е задължителен работен ден. Ти трябва да отидеш на лекар! Ами ако имаш сътресение?

— Нямам сътресение, само съм шарена като великденско яйце. Срам ме е да отида на доктор, защото бях на три чашки над лимита си. Поне три. Единствената ми разумна постъпка от снощи е, че си поръчах кола да ме докара до вкъщи.

— Сигурна ли си, че носът ти не е счупен?

— Сто процента. — Е… почти сто процента.

— Фрици добре ли е?

Тес избухна в искрен смях.

— Както съм се натряскала, слизам по стълбището посред нощ, защото противопожарната аларма бибитка, спъвам се в котарака и едва не предавам Богу дух, а ти съчувстваш на Фрици. Хубава работа!

— Миличка, не…

— Просто се шегувам — прекъсна я Тес. — Върви на работа и престани да се тревожиш. Просто не исках да се разпищиш, като ме видиш. Подредих се като за световно. Ако си имах бивш съпруг, вероятно щеше да решиш, че ме е „уважил“.

— Никой не би посмял и с пръст да те пипне — заяви Патси. — Тежка ти е ръката, момиче.

— Точно така. С мен шега не бива.

— Нещо си прегракнала.

— Сякаш не ми стига другото, май се простудих.

— Добре… ако довечера нещо ти потрябва… пилешка супа… шепа аналгетици с изтекъл срок… дивиди с Джони Деп…

— В такъв случай ще се обадя. Хайде, заминавай. Маниачките на тема мода, които търсят неуловимия шести размер на Ан Тейлър, зависят от теб.

— Я се разкарай — засмя се Патси и затвори.

Тес занесе кафето си на масата. Револверът лежеше там, точно до захарницата. Композицията не беше на Дали, но се родееше с него. Предметите се раздвоиха, когато тя избухна в плач. Причината беше споменът за жизнерадостния й тон. Гласът на лъжата, в която щеше да живее, докато не я направи истина.

— Гадняр! — изкрещя. — Мръсен гадняр! Мразя те!

Беше се къпала два пъти за по-малко от седем часа, а се чувстваше мръсна. Беше си направила промивка, но й се струваше, че още го усеща там, неговата…

— Слузта от члена му.

Скочи на крака, едва-едва зърна как уплашеният котарак се втурна по коридора и стигна до мивката точно навреме, за да не оплеска пода. Кафето и зърнената закуска излетяха с един яростен залп. Когато стана ясно, че няма да повръща повече, Тес взе револвера и се качи за още един душ.